О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 16.11.2018 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
16.11. Година две хиляди и осемнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 3267 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
гр. София против Д.К.К.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с
приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата
молба е изтекъл и по делото не е постъпил
отговор от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, както и да се приложи ч.гр.д.№284/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно
да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото Договор № ********* от 13.01.2015 г., Приложение №1 към
Договор № ********* от 13.01.2015 г.; Приложение №3 към Договор № ********* от
13.01.2015 г.; фактура №**********/12.02.2015г., сметка номер ********** от
27.05.2015г., Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни вземания мрежи на „Мобилтел”
ЕАД.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№284/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 18.12.2018 г.
от 10,10 ч., за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.
София против Д.К.К.. Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК срещу Д.К.К. било образувано ч.гр.д №284/2018 г. по
описа на PC -
Стара Загора. Постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. Предявява исковата си претенция
въз основа на договор М4381369 от 13.01.2015 г. за далекосъобщителни услуги,
сключен с Д.К.К.. Ответникът му дължал сума, представляваща неплатена потребена
далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендирала и
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
Между кредитора „А1 България" ЕАД, гр. София и длъжника Д.К.К. съществувал
и валидно действал договор с индивидуален потребителски номер М4381369 от
13.01.2015 г., и ID на клиента *********, с който на длъжника били предоставяни
услуги за мобилен номер ********** по тарифен план М-Tel Трансфер L с месечна абонаментна такса 39,90 лв.
/с ДДС/ за срок от 24 месеца. Моли съда да вземе предвид, че номерът М4381369
бил индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата на оператора
и представлявал уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползвали
клиентите, били свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се
издавали месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски
номер можело да се предоставят множество услуги. В този смисъл под един
клиентски номер се завеждали всички договори за услуги, сключени от абоната,
обективирани с номера на клиента или под ID
на клиента, който бил другият индивидуализиращ признак на
абоната, с който се въвеждал в системата на оператора. ID или клиентски номер на клиента в настоящия
случай бил *********. Длъжникът бил въведен в системата на „А1 България"
ЕАД с индивидуален номер М4381369 и с „клиентски номер" *********, по
които били издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от
които произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз основа на които била
издадена заповедта за изпълнение срещу длъжника. Сочи, че съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите
се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период,
за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми." В
срока на действието на договора за мобилни услуги М4381369 от 13.01.2015 г.
били издадени следните фактури: фактура № *********/12.02.2015 г., с падеж на
плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г.до 08.02.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 142.32 лв.; фактура №
*********/27.05.2015 г., с падеж на плащане 27.05.2015 г., за отчетен период от
09.04.2015 г.до 08.05.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 798 лв.
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като
не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни
услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с абоната длъжник Д.К.К. договори за далекосъобщителни услуги и да
му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни
услуги. Ето защо и на основание чл. 86 от ЗЗД претендира и мораторна лихва,
начислена върху главницата в размер на 40.65 лв. за периода от 28.02.2015 г. до
18.12.2017 г. Претендиранта сума в размер на 980.97 лв., посочена като главница
била формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни
услуги в размер на 142.32 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4381369 от 13.01.2015 г. и сума
в размер на 798 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договор М4381369 от 13.01.2015 г. и мораторната
лихва в размер на 40.65 лв. начислена върху фактура № *********/12.02.2015 г. „А1 България”
ЕАД имало право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването
на предоставените услуги, както и имало право да получава в срок всички суми по
т. 34.а - З4.в от Общите условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните
услуги, предоставяни на абоната, била отразена в представените фактури. В случая
клаузата за неустойка била уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които били неразделна част от
индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не е
уговорено друго. Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата
молба Приложения към договора в Раздел „Отговорност” и гласяла: „В случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане ши вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право
да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
остъпки),дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Основанието за прекратяване на договора следвало и от
27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че А1 България
ЕАД има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати
индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към А1
България ЕАД. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел
има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1
При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане.
Сочи, че за самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за
валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора
поради неизпълнението на абоната на задължението да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Видно било от представените договори, че
ответникът се е съгласил и е приел Общите условия на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. В конкретният
случай ответникът Д.К.К. бил подписал договор за мобилни услуги, ползвал
предоставените му мобилни услуги, не изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава.
Били издадени фактури, които не са заплатени в срок. Осъществен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение Д.К.К., че към него съществува
изискуемо вземане на „А1 БЪЛГАРИЯ,, ЕАД в размер на 980.97 лв., от които 940.32
лв. - главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер
на 40.65 лв. Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна
такса и адвокатски хонорар. В указания от съда едномесечен срок по делото не е
постъпил отговор от ответника. От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 284/2018г. по описа на Старозагорския
районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
твърди, че вземането произтича от неизплатено задължение по договор № М4381369
от 13.01.2015 г. Тежестта да се докажат
фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да
установи, че вземането е възникнало валидно и не е погасено, че ответникът
виновно не е изпълнил задълженията си по договора, както и че е изпаднал в
забава по отношение на договорните си задължения.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването
на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането
на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: