№ 143
гр. Пловдив, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000094 по описа за 2023 година
С решение № 217/05.08.22 г., постановено по т.д. № 1286/21 г. по
описа на Старозагорски окръжен съд, ЗАД ,,О.-З.“ АД ЕИК ..... е осъдено да
заплати на К. С. Д. ЕГН ********** сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
смъртта на брат му Т. С. Д., настъпила вследствие на ПТП от 02.06.2018 г. ,
ведно със законната лихва от 26.07.2018 г. до окончателното и
изплащане, като е отхвърлен иска за законна лихва за периода от 09.06.2018
г. до 26.07.2018 г., като неоснователен.
Със същото решение ЗАД ,,О.-З.“ АД е осъдено да заплати на адв.
П. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 716 лева с ДДС за
осъществена безплатна адвокатска помощ, а в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт - сумата от 1 200 лв. за държавна такса и сумата
от 470 лева за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗАД „О.-З.“
АД, която го обжалва в осъдителната му част. Жалбоподателят счита
решението за незаконосъобразно и необосновано в обжалваната му част, като
иска в същата то да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен
изцяло, евентуално да бъде намалено обезщетение за неимуществени вреди
съобразно принципа за справедливост и нормата на пар. 96, ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ.
1
Претендира разноски по представен списък на разноските.
Въззиваемата страна К. С. Д. оспорва жалбата като неоснователна и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му
част. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС в полза
на процесуалния му представител адв. П. К. за оказана безплатна правна
помощ на осн. чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв. Подробни съображения се излагат и в
писмена защита, депозирана от процесуалния представител на страната адв.
К..
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от К. С. Д.
против ЗАД „О.-З.“ АД за присъждане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
неговия брат Т. С. Д., настъпила вследствие на ПТП, реализирано на
02.06.2018 г., виновно причинено от Д.Р.Р. като водач на лек автомобил
„Н.К.” с рег. № ....., за който е била налице сключена с по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
застрахователно дружество.
Безспорно е установено по делото, че по отношение на увреждащия
автомобил е била налице застраховка „Гражданска отговорност’’, сключена с
ответното застрахователно дружество, по № ВО/23/118001501079/21.05.2018
г., валидна към датата на процесното ПТП.
Прието е, че е налице виновно и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, в резултат на което е
настъпила смъртта на Т. С. Д. – брат на ищеца, като в тази връзка е зачетена
задължителната сила на присъда № 6/05.03.2019 г., постановена по НОХД
№70/2019 г. по описа на Окръжен съд- Ловеч, с която Д.Р.Р. е признат за
виновен в това, че на 02.06.2018 год., около 16:15 часа, на път 1-4 С.-В., км.
68+500, в землището на с. М., Л. област, при управление на МПС - л.а.„Н.К."
с рег. № В...., собственост на И.П.С. от гр. Д., с посока на движение гр.С.,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.42, ал.2, от ЗДвП - водач,
който изпреварва е длъжен: т.1 - по време на изпреварването да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство, т.2 - когато при изпреварване навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства, движещи се по нея; чл.43, т.4 от ЗДвП -
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно
движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента - не осигурил достатъчно странично разстояние
между управлявания от него автомобил и изпреварвания л.а.„Д.Ч." с рег.
2
№....., собственост на Т.Д.Г. от гр. Р. и управляван от Д.Г.Г. от гр.Р., при
навлизането в пътната лента, предназначена за насрещно движение създал
опасност за движещия се по нея л. а."Ф.С." с рег. №Е....., собственост на Г.К.
Д. от гр.Г. и управляван от Т. С. Д. от гр. Г., не се върнал безпрепятствено в
напусната пътна лента, при което последвал удар между управлявания от
него и изпреварвания автомобил, и по непредпазливост причинил смъртта на
Т. С. Д..
Във въззивната жалба горните изводи на съда не се оспорват.
Изложените в същата оплаквания касаят наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия, както и наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка между починалото лице и ищеца, обуславяща право на последния да
получи обезщетение за претърпени неимуществуни вреди съобразно ТР №
1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, а по отношение на определения размер на
дължимото обезщетение се излагат съображения, че не е съобразена нормата
на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
Възражението за наличие на съпричиняване е прието за
неоснователно от първоинстанционния съд. Възприет е изводът в
заключението на САТЕ, че по делото няма обективни данни за поставен
предпазен колан към момента на възникване на ПТП, но предвид направения
анализ и вида на удара - челен ляв; значителните деформации в предна лява
странична част на л.а. Фиат, които са резултат от взаимното проникване на
двата автомобила, достигащи дълбочина 1,80 м; високата стойност на
сумарната кинетична енергия на двата автомобила и направлението на
ударния импулс, може да се направи извода, че от техническа гледна точка
пострадалият Т. Д. би получил същите увреждания и при поставен
предпазен колан в момента на възникване на ПТП.
Оплакванията на жалбоподателя, че в случая погрешно е
кредитирано заключението в частта, с която е прието, че дори и с поставен
предпазен колан пострадалият би получил идентични наранявания, не се
споделят от настоящия въззивен състав. Така направения извод от вещото
лице не е голословен, а е мотивиран с конкретно посочени обстоятелства –
вида на удара, дълбокото взаимно проникване между двата автомобила,
участващи в ПТП – до дълбочина от 1,80 м, направлението на ударния
импулс, високата стойност на сумарната кинетична енергия. В открито
съдебно заседание на 11.04.2022 г. вещото лице е дало допълнителни
обяснения в тази насока, като е посочило, че при конкретното ПТП и
конкретния удар деформациите в автомобила, управляван от Т. Д., в предна
лява част в посока към водача са много големи – близо 1.80 м, и то точно от
страната на водача; целият двигателен отсек и всички деформации влизат
навътре в посока към водача, така че е все едно дали водачът е бил с поставен
предпазен колан или не. Заключението е прието в присъствие на
процесуални представители на страните, включително и на ответното
застрахователно дружество, и не е оспорено от същите. Доводите във
3
въззивната жалба, че предпазният колан би задържал тялото на пострадалия
към седалката на автомобила и същото не би се движело свободно из купето
на процесното ПТП, са неотносими към установения конкретен механизъм на
настъпване на произшествието и конкретно на уврежданията на пострадалото
лице, които са свързани с получени големи деформации и дълбоко взаимно
проникване на двата автомобила, навлизане на двигателния отсек точно в
лявата предна половина на автомобила, където се намира мястото на водача
на автомобила. Т.е. конкретният механизъм не сочи на увреждания,
получени при свободно движение на тялото в купето, поради което
наведените доводи в тази насока са голословни.
При това положение се споделя за обоснован извода, че в случая
непоставянето на предпазен колан не се явява бездействие на пострадалия,
което да се намира в причинна връзка с получените увреждания, поради което
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД.
Неоснователни са и оплакванията за несъобразяване на
определения размер на обезщетението с нормата на пар. 96, ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ, предвид следните съображения:
Предвиждането на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, че при смърт на
лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер по малък от
лимитите по Директива 2009/ 103/ ЕО, е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от
Директивата, според който "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции,
които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане-
минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000
EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на
имуществени вреди-1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо
от броя на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е
транспонирана в чл. 266 от КЗ (отм.), а впоследствие възпроизведена и в чл.
492 от КЗ. Въвеждането на застрахователна сума като предел на
отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния
минимален размер в Директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на
Европейския съюз, означава, че при настъпване на застрахователно събитие с
причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да
бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната
сума, възприет в Директива 2009/103/ ЕО, от застрахователния договор, който
не може да предвиди по-нисък размер на застрахователната сума, и от
критерия за справедливо обезщетение. В този смисъл е Решение на Съда на
Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12. С решението си по делото
СЕС, разглеждайки преюдициално запитване, е приел, че " Член 3, параграф 1
от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване
на законодателствата на държавите членки относно застраховката
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и
4
за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и чл. 1,
параграфи 1 и 2 от Втора Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983
г. за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със
застраховките "Гражданска отговорност" при използването на МПС, трябва
да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства трябва да
покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките
на лица, загинали при пътно-транспортно произшествие, доколкото това
обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност на
застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство
национално право. На следващо място, в решението е прието, че "Член 3,
параграф 1 от Първа директива и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива
84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от предвидените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5. "
По силата на ДФЕС и чл. 633 от ГПК решението на Съда на
Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България. С оглед становището на СЕС, изразено в т. 2 на
Решението му от 24.10.2013 г. по дело С277/12, се налага извод, че е налице
противоречие на пар. 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ с разпоредбата на чл. 1, пар. 2 от
Втора директива 84/5, респ. на чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. С
последната се кодифицират предхождащите я директиви 72/166/ЕИО,
84/5/ЕИО, 90/232/ЕИО на Съвета, 2000/26/ ЕО както и Директива 2005/14/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. / т. 1 от Преамбюла
на Директива 2009/103/ЕО/, а по силата на чл. 29 от Директивата-
позоваванията на отменените директиви, посочени по-горе, се считат за
позовавания на Директива 2009/103/ЕО и се четат съгласно таблицата на
съответствието в приложение ІІ. Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от
ЗНА, както и предвид факта, че Директива 2009/103/ЕО е транспонирана в
КЗ, следва да се приеме, че е недопустимо размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, чийто възможен долен предел е застрахователната
сума, определена в нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен
акт на вътрешното право, поради което, с оглед констатираното
противоречие, националната норма не следва да се прилага от съда.
Настоящият въззивен състав приема за основателни обаче
оплакванията на жалбоподателя, че в случая не е доказано наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му брат,
отговаряща по съдържание на критериите, заложени в ТР № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, според което материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,
5
освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. XI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, са и по
изключение и лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди; емоционалната връзка с починалия следва
да бъде постоянна, трайна и дълбока, заради съдържанието на която да се
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, като
обезщетяване следва да се допусне като изключение - само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с
най-близките на починалия или вместо тях, в случай, че те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт. Както се сочи в цитираното
тълкувателно решение в традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг
и традиционно връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на починал брат / сестра следва да бъде
присъждано само в случаите, когато поради конкретни житейски
обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
По отношение съществуващата преживе между ищеца и починалия
му брат връзка по делото са събрани гласни доказателства – показания на
свидетелите С.Б.С. и Н.Я.К., и двамата без родство с ищеца.
Свид. С.Б.С. заявява, че познава К. и брат му Т. от 20-25 години,
работи в автосервиза на К. от 1997-98 г.; К. имал сервиз в К., а Т. – в Г., като
взаимно си помагали; първоначално К. направил сервиза в Г., но след като
родителите им се разделили, оставил този сервиз на брат си Т. и отишъл в К.,
където направил с майка си друг сервиз; бащата на К. обичал да си пийва и
тормозил семейството, поради което майка му избягала от Г. и дошла в К.
заедно с К., а Т. останал в Г.; К. постоянно помагал на Т. в грижите за баща
им и родителите на баща им; за сватбата на Т. поел разходите, платил за
първия опит „ин витро“ на жената на Т.; братята били близки, поддържали
постоянна връзка, която била наложена от бизнеса и отношенията им. След
инцидента се затворил в себе си, не говорил, не споделял, станал изнервен, не
ходил по заведения и почивки.
Свид. Н.Я.К. заявява, че работи в автосервиза на К. в К., а Т. имал
сервиз в Г.; братята постоянно се чували относно колите, помагали си, К.
оставил сервиза в Г. на брат си и дошъл в К.; помагал му с парични средства
/заплатил инвитро, платил бала на Т.; бащата на К. бил в Г., майка му – в К.,
били разделени поради семейни проблеми. След инцидента К. претърпял
6
голяма промяна, все викал „..ех, ако Т. беше жив сега..“, често говорел за брат
си, станал затворен, не ходил по почивки, не можел да преживее загубата на
брат си.
По делото е прието и заключение на съдебно-психологична
експертиза, според което при ищеца са налице изразени проблеми, породени
от преживяна остра стресова реакция вследствие загубата на брат си при
процесното ПТП, като травмата не е преработена, тъй като същият се е
опитвал да се справи сам, без да натоварва психически близките си или да
търси професионална помощ; инцидентът, свързан със загубата на брат, е
довел до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на
адаптацията с повишено чувство на тревожност, депресивни изживявания и
чувство на безпомощност; изследването установява невротизация на
личността, емоционална лабилност и депресивна симптоматика. В
заключението е мотивиран извод, че като последици от трагичното събитие
за психиката на К. Д. са негативните емоционални изживявания от
негативния регистър /тревога, безпокойство, емоционална лабилност,
понижено самочуствие и себеоценка, неувереност, отчужденост, избягващо
поведение, които са намалили своята острота и интензивност, без да са
отзвучали напълно; смъртта на брат му се преживява като тежка загуба, а
прихичните преживявания – „мъка след смърт“, при което е препоръчителна
психотерапевтична помощ и подкрепа.
Показанията на посочените свидетели са еднопосочни и от тях се
установява, че между братята е съществувала близост, взаимна обич и
морална подкрепа; имали са семеен бизнес с сервизи в Г. и К., като Т. е
работил в сервиза в Г., където са живеели баща им и неговите родители, а К. –
в сервиза в К., където живеела и майка им. К. е помагал на по-малкия си брат,
включително и финансово /заплатил бала, процедура „ин витро“ на съпругата
му/, както и в грижите за баща им и дядо и баба им / родители на баща им/ -
водене по лекари и други подобни. След инцидента К. станал затворен,
изживявал тежко загубата на брат си, помагал на снаха си и племенника си.
За негативното отражение на трагичното събитие върху психиката
на ищеца свидетелства и приетото заключение на съдебно-психологичната
експертиза.
Така установените отношения между двамата братя не отговарят на
критериите, заложени в ТР № 1/2016 г., по отношение наличието на особена
връзка, надхвърляща по съдържание и интензитет традиционната такава
между братя в обичайното българско семейство. В случая липсват
изключителни обстоятелства, които да обосновават право на ищеца да получи
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на
неговия брат. Установените добри отношения на морална и финансова
подкрепа в рамките и на общия семеен бизнес, който е налагал и чести
разговори, обсъждания, срещи, не излизат от рамките на отношенията, които
обичайно в българското семейство се възприемат като нормални отношения
7
между двама братя, включително и в светлината на раздялата на техните
родители. Заявеното от свидетелите, че К. е „отгледал“ брат си, не е
подкрепено с конкретни обстоятелства и не може да бъде възприето от съда
предвид малката разлика във възрастта между двамата братя /около три
години и половина/, както и установения от свидетелите факт, че след
раздялата на родителите К. се е установил с майка си в К., а брат му е останал
с баща си в Г.. В случая предвид конкретно установените житейски
обстоятелства, не може да се направи обоснован извод, че привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Предвид посоченото не се споделят изводите на
първоинстанциония съд, че в случая са доказани предпоставките за
присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг. В случая не
е доказано наличието на особена връзка между ищеца и починалия, която да
има извънреден характер и да се различава от традиционната, обичайната
такава, характерна за отношенията между братя. Налага се извод, че ищецът
не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат си, поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не до такъв извод е стигнал първоинстанционният съд, поради
което постановеното от него решение следва да бъде отменено в
осъдителната му част и вместо него се постанови друго, с което искът,
предявен от К. С. Д. бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция следва да
бъде отменено обжалваното решение и частта му, в която ответното
застрахователно дружество е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца за осъществена безплатна правна
помощ, както и разноски в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски пред втората инстанция в размер на 3072 лв. /600 лв. – ДТ и 2472 лв.
– адвокатско възнаграждение/, както и разноски за първа инстанция в размер
на 2300 лв. /1800 лв. – адвокатско възнаграждение и 500 лв. – депозит за
експертиза/.
Ето защо ПАС
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 217/05.08.22 г., постановено по т.д. №
1286/21 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, която
ЗАД ,,О.-З.“ АД ЕИК ..... е осъдено да заплати на К. С. Д. ЕГН **********
сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие смъртта на брат му Т. С. Д., настъпила
вследствие на ПТП от 02.06.2018 г. , ведно със законната лихва от 26.07.2018
г. до окончателното и изплащане,
както и в частта му за разноските,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН искът, предявен от К. С.
Д. ЕГН ********** против ЗАД ,,О.-З.“ АД ЕИК ..... за присъждане на сумата
30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени вследствие смъртта на брат му Т. С. Д., настъпила в резултат на
ПТП от 02.06.2018 г., виновно причинено от от Д.Р.Р. като водач на лек
автомобил „Н.К.” с рег. № ....., за който е била налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от
26.07.2018 г.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. С. Д. ЕГН ********** да заплати на ЗАД ,,О.-З.“ АД
ЕИК ..... сумите:
3072 лв. – разноски за въззивната инстанция;
2300 лв. – разноски за първа инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9