Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 08.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №2941/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в общ размер на 2728,93лв., от
които: 1353,36лв. - главница на задължение по договор за лихвен заем; 158,19лв.
- договорна лихва за периода 21.03.2018г. – 21.10.2018г.; 1080,00лв. – застрахователна
премия по застраховка „Защита“ в „у.ж.“ АД и 137,38лв. - лихва за забава за
периода от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда - 02.04.2019г., ведно със законната лихва за забава от подаване на
заявлението по чл.41 ГПК в съда до плащането.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД твърди, че по силата на приложение №1 от 10.07.2018г. към рамков
договор за продажба на вземания от 16.01.2015г. е придобил от цедента „Микро
Кредит“ АД вземане, ведно с неговите привилегии и обезпечения, произтичащо от
договор за заем №5332-00007364, като длъжникът е уведомен за цесията от стария
кредитор, вкл. чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление по
чл.99, ал.3 ЗЗД. Твърди, че в изпълнение на договора за заем цедентът „Микро
Кредит“ АД е предоставил на ответника С. Т. Т. паричен заем в размер на 2700лв.
срещу задължението на заемателя в срок до 21.10.2018г. да върне заема и да
заплати възнаградителна лихва в размер на 708,84лв. Уговорено е разсрочено погасяване на заема на
18 равни месечни вноски по 189,38лв. с последователни падежи в периода
21.05.2017г. - 21.10.2018г.
С цел покриване на риска от
невръщането на заема ответникът сключил договор за застраховка „Защита“ със
застрахователя „у.ж.“ АД, като застрахователната премия от 2430,00лв. била
платена от заемодателя, а ответникът се задължил да възстанови сумата на 18
равни месечни вноски по 135,00 лв. с падежи като на погасителните вноски по
заема.
Ищецът твърди, че от тези
задължения ответникът е заплатил частично 3247,29 лв., с които е погасил
550,65лв. договорната лихва, 1346,64лв. главница и 1350,00лв. застрахователната
премия. Поради допуснатата забава за него възникнало задължение да заплати
мораторно обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата по
просрочените погасителни вноски на обща стойност 137,38лв., дължимо за периода
от 22.03.2018г. до подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Ищецът твърди, че след
придобиване на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д.
№1403/2019г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК. Затова
иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за
изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът не оспорва
получаването на заема. Оспорва иска при твърдение, че цесията не му е
противопоставима, тъй като не е уведомен надлежно от предишния кредитор.
Твърди, че вземането не е изискуемо, тъй като кредиторът не е обявил предсрочна
изискуемост на кредита.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове
по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
Относно исковете по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД:
За основателността на главния иск ищецът следва да
установи при условията на пълно главно доказване наличието на валидно
облигационно отношение, в изпълнение на което цедентът е предоставил на
ответника паричен заем в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира,
сключването на валидна застрахователна полица от името и за сметка на
ответника, по която застрахователната премия е заплатена от цедента, размера и изискуемостта на вземането, както и
обстоятелствата от фактическия състав на цесията.
За основателността на акцесорния иск за заплащане
на договорна лихва ищецът следва да установи лихвоносния характер на заема и
размера на лихвата.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
При така
разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете за основателни.
По делото е представен в копие договор за паричен заем №5332-00007364 от
20.04.2017г. между „Микро Кредит“ АД и ответника С.Т., по който дружеството се
е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 2700 лв. при
фиксирана годишна лихва от 30,94 % и годишен процент на разходите в размер на 49,77%.
Уговорена е обща дължима сума по главницата и лихвата, която възлиза на 3408,84лв.
Ответникът е поел задължение да върне заема в срок до 21.10.2018г. на 18 равни
месечни погасителни вноски по 189,38лв. Уговорени са падежните дати на
отделните вноски. Освен това ответникът е заявил като допълнителна услуга
финансирането и на застрахователната премия по сключена от него застраховка „Защита“
при застрахователя „у.ж.“ АД в размер на 2430лв., която се е задължил да върне
на заемодателя на 18 равни месечни погасителни вноски по 135лв. с падеж като на
погасителните вноски по кредита.
С оглед твърденията на страните, на основание чл.153 ГПК съдът в доклада
по чл.146 ГПК е обявил за безспорно получаването на заемната сума от ответника.
Изпълнението на задължението на заемодателя
„Микро Кредит“ АД да финансира застрахователната премия по сключената от
ответника застраховка „Защита“ се установява от представената застрахователна
полица №МС320145332-00007364 от 20.04.2017г. и от писменото изявление на
застрахователя „у.ж.“ АД, обективирано в писмо изх. №********** от
25.02.2020г., с което признава получаването на дължимата застрахователна премия
от 2430лв.
С оглед на това изпълнение, за ответника е възникнало задължение да
върне заема и да плати уговорената възнаградителна лихва, както и да възстанови
застрахователната премия. Размерът на възнаградителната лихва е съобразен с
въведеното ограничение в чл.19, ал.4 ЗПК. Тази лихва е основна част от годишния
процент на разходите, които при конкретния потребителски заем възлизат на 49,77%,
т.е. не превишава петкратния размер на законната лихва за забава.
Съгласно посоченото в договора, размерът на главница е 2700лв., размерът
на възнаградителна лихва е 708,84лв., а размерът на застрахователната премия –
2430лв. От тях ищецът претендира
съответно 1353,36лв. – главница, 158,19лв. – договорна лихва и 1080лв. –
застрахователна премия, като твърди да е налице частично доброволно изпълнение
от страна на ответника. Последният не е представил доказателства за плащането
на остатъка от задълженията, въпреки че техният падеж е настъпил, тъй като е изтекъл
крайният срок за връщане на заема – 21.10.2018г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на
изискуемост на задължението поради необявяването на предсрочна изискуемост на
кредита от страна на заемодателя, тъй като ищецът не се позовава на предсрочна
изискуемост, а твърди да е настъпил уговорения в договора краен падеж, което се
установи да е така.
Представен е рамков договор за цесия от 16.01.2015г., изменен с
последващи анекси от 1-4, както и приложение №1 към него от 10.07.2018г., от
които е видно, че заемодателят „Микро Кредит“ АД е прехвърлил на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД вземането по процесния договор за заем.
Действителността на договора за цесията не се оспорва от ответника. Последният
оспорва само действието на цесията спрямо него поради липсата на съобщаване по
реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Съдът намира това възражение за неоснователно. Към исковата молба е
приложено уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне, което е изготвено
от цесионера по изрично упълномощаване от цедента. Същото е връчено на
ответника ведно с исковата молба, а съдът е длъжен да съобрази това
обстоятелство на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Дори да се приеме, че това уведомяване не е надлежно, цесията пак би
била противопоставима на длъжника, тъй като същият не твърди плащане в полза на
предишния кредитор. Следва да се има предвид, че целта на съобщаването за
прехвърляне на вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно изпълнение в
полза на предишния кредитор, който след цесията не е носител на материалното
право. Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за
цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да получи плащането. Срещу
неговата претенция длъжникът може да успешно да възрази, че цесията не му е
била съобщена, само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на предишния
кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му е съобщена би освободило
длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а истинският кредитор следва да предяви
претенциите си към цедента, но не и спрямо длъжника. При липса на твърдение за
извършено плащане, обстоятелството дали цесията е била съобщена на длъжника и
от кого е ирелевантно /в т.см. определение №987 от 18.7.2011г. по гр.д.
№867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение №173 от 15.4.2004г. по гр.д. №788/2003г.
на ВКС, ТК/.
Установява се наличието на непогасено изискуемо парично задължение на
ответника по процесния договор за заем в размер на 1353,36лв. главница, 158,19лв.
възнаградителна лихва и 1080лв. застрахователна премия, което е придобито от
ищеца чрез цесия. Затова установителните искове чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД са основателни и следва да се уважат.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
За уважаването на иска ищецът следва да установи наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава.
Установи се наличието на непогасено просрочено олихвяемо задължение за
връщане на главницата на заема в размер на 1353,36лв. и на застрахователната
премия в размер на 1080лв. Задължението е парично и ответникът дължи
обезщетение за забавата по чл.86 ЗЗД. Друг вид мораторно обезщетение за същото
неизпълнение не се претендира от ищеца. Размерът на законната лихва, изчислен
от съда с помощта на калкулатора за законна лихва от електронната страница на
НАП възлиза на 137,38лв., поради което искът се явява основателен и следва да
се уважи в предявения размер.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от
ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сторените пред настоящата инстанция разноски съразмерно с уважената
част от иска. В случая страната е била представлявана от юрисконсулт, комуто на
основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът е внесъл 54,58лв. държавна
такса за производството. Общия размер на направените от ищеца разноски възлиза
на 154,58лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 129,58лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът С.Т.Т., ЕГН ********** дължи на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумите: 1353,36лв. - главница на задължение по
договор за лихвен заем; 158,19лв. - договорна лихва за периода 21.03.2018г. –
21.10.2018г.; 1080,00лв. – застрахователна премия по застраховка „Защита“ в „у.ж.“
АД и 137,38лв. - лихва за забава за периода от 22.03.2018г. до 01.04.2019г.,
ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда на 02.04.2019г. до плащането, дължими по договор за паричен заем
№5332-00007364 от 20.04.2017г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника С. Т.
, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №838/04.04.2019г.
по ч.гр.д. №1403/2019г., по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника С.Т.Т. да заплати на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД съдебни разноски
в исковото производство в размер 154,58лв. и съдебни разноски в
заповедното производство в размер 129,58лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: