МОТИВИ
към НОХД 1516/18г.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт против Х.П.Т. ***.
обвинението е за това, че :
1. на 20.05.2018г. в гр.Белово, обл.Пазарджишка
на ул.“3дравец“ е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил „Хонда“
модел „Сивик“ с Рег.№ **** след употреба на наркотични вещества или техни
аналози ТНС - 5 Канабис установено по надлежния ред чрез техническо средство
„Dreger Drug Test 3000“ със сериен номер ARKM 0261- престъпление по чл.343 б
ал.3 от НК
2. 20.05.2018г. в гр.Белово, обл.Пазарджишка на ул.“Здравец“ е държал в
себе си и в лек автомобил „Хонда“ модел „Сивик“с ДК№ ****, негова собственост,
високорискови наркотични вещества, а именно - марихуана с нетно тегло 0.392
грама , със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2.3 тегловни %
на стойнсот 2.35 лв., открити в метална кутия с надпис NIWEA Creme в чантичка
на колан на кръста му и 3.169 грама, нетно тегло марихуана/ суха зелена на цвят
растителна маса/ със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8.3
тегловни % ТХК на стойност 19.01 лв. в метална цилиндрична кутия с капак в
раницата му в автомобила му като общата стойност възлиза на 21.36 лв -
престъпление по чл.354 а ал.3 т.1 от НК
В
съдебно заседание е допуснато изменение на обвинението против подсъдимия по пункт първи в следния смисъл: същият се обвинява в това, че на 20.05.2018г.
в гр.Белово, обл.Пазарджишка на ул.“3дравец“ е управлявал моторно превозно
средство, лек автомобил „Хонда“ модел „Сивик“ с Рег.№ **** след употреба на
наркотични вещества или техни аналози ТНС - 5 Канабис и кокаин, установено по
надлежния ред чрез техническо средство „Dreger Drug Test 3000“ със сериен номер
ARKM 0261- престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура
Пазарджик, който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен по двете
обвинения и получи за всяко наказание, отмерено при условията на чл. 54 НК ,
след което се определи едно наказание по чл. 23, ал.1 от НК.
Защитникът
оспорва доказаността на двете престъпни деяния и пледира оправдателна присъда.
Подсъдимият
дава обяснения, с които отрича съпричастността си към приписаните му
престъпления и счита, че следва да бъде оправдан.
Районният
съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На
20.05.2018г. свидетелят И.С. *** бил на работа съвместно с колегата си мл.инспектор В.П.. Между 14 и 16 ч. извършвали
обход в гр.Белово, обл.Пазарджишка.
Около
15.50 часа по бул.“Освобождение“ в гр.Белово полицейският им автомобил се
разминал с лек автомобил марка „Хонда Сивик“ с Рег.№ .№ , като при
разминаването св. П. разпознал във водача подсъдимия. Направил му впечатление
странния начин, по който подсъдимият погледнал в посока към полицейската кола и
тъй като служителите на МВР знаели, че
подсъдимият има съпричастност към правонарушения, свързани с наркотични
вещества, тръгнали след него с включени светлинни и звукови
сигнали. След като го спрели, пристъпили
към проверка, в хода на която подсъдимият признал, че се прибира от сватба в
София, където предната вечер
употребил алкохол и марихуана. Полицаите
повикали колега от „Пътна полиция“, за да извърши съответните проверки.
На място пристигнал св.полицай К.Н., на когото
подсъдимият също признал за употреба на алкохол и наркотични вещества предната
вечер. Н. изпробвал Т. с техническо средство „Алкотест Дрегер“ и същият не
отчел употреба на алкохол. След това подсъдимият бил тестван с тест „Dreger
Drug Test 3000“ с фабричен номер ARKM 0261 за употреба на наркотични вещества,
при което бил отчетен положителен резултат за употреба на марихуана ТНС - 5
Канабис, както и за употреба на кокаин. Съставен бил протокол ( на л.21) и издаден
талон за изследване № 0007814.
След като
установили употребата на кокаин и марихуана и поради наличието на данни за
извършено престъпление от общ характер, полицейските служители трябвало да задържат подсъдимия.
Предвид доказаната в полеви условия употреба на наркотични вещества и за
осигуряване на личната безопасност на полицейските служителите, св. Н. разпоредил на Т., ако има опасни
вещества или забранени от закона, да ги предаде, но подсъдимият не предал нищо.
Виждайки на кръста на подсъдимия малка черна
платнена чантичка, Н. я отворил и забелязал вътре кутийка от крем NIWEA Creme (
Нивеа крем) , в която открил вътре суха зелена листна маса, която оприличил на
марихуана. Чантата с кутията в нея били
оставени върху тавана на патрулния автомобил до пристигането на Оперативната
дежурна група, която я заварила там при огледа,
След
това лицето било задържано и обискирано, за което е съставен приложения на л.
87 по НОХД протокол за личен обиск по чл. 80 ЗМВР.
На място пристигнала оперативна дежурна група
и в нейно присъствие бил извършен оглед първо на чантата, оставена върху
автомобила на подсъдимия, за който бил съставен протокол на л.17 с описание на
откритото вещество в металната кутия с надпис NIWEA Creme ( цвят , вид и
отмерено количество)- суха зелена листна маса, тежаща 0.4 грама.
Последвало претърсване на автомобила, на
предна дясна седалка в който била открита
раница, в която се намирала друга метална кутия с цилиндрична форма, обвита с
черно тиксо.В същата била намерена суха зелена листна маса, с отмерено на място
тегло 4.06 грама.При направения полеви
наркотест сухата зелена листна маса е реагирала на марихуана.
На Т. бил съставен АУАН Серия Д № 404679 за
нарушение на чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП и същият бил отведен във ФСМП Белово, където
отказал да даде кръв за медицинско изследване.
.
Химичният
анализ на сухата зелена листа маса установил, че представените за изследване
обекти ( запечатани в два полиетиленови плика) са съответно 1.0.392 грама и
2.3.169 грама, като имат следното съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол и остатък след изследването съответно:
1. Обект 1 - 0.392 грама,2.3 тегловни %
ТХК с остатък 0.172 грама
2.Обект
2 - 3.169 грама, 8.3 тегловни % ТХК с остатък 2.820 грама.
Стойността
на марихуаната, изчислена по реда на ПМС №23 от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза общо на
21.36 лв. както следва: 0.392 грама 2.3 тегловни % на стойнсот 2.35 лв., 3.169
грама, 8.3 тегловни % ТХК на стойност 19.01 лв.
Марихуаната
е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1 на Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3 ал.
2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Затова
и за държането й и предвид горните данни, подсъдимият е предаден на съд - за
престъпление по чл.354 а, ал.3, т.1 от НК, а за установеното управление на МПС
след употреба на марихуана и кокаин - обвинен и в извършване на престъпление по
чл. 343, ал.3 от НК.
Част от
инкриминираните факти по делото не спорни. Няма спор и противоречие в доказателствените
източници, че подсъдимият е управлявал МПС на процесната дата и е бил спрян за
проверка от свидетелите П. и С., а след това тестван за употреба на алкохол с
Алкотест Дрегер и за употреба на наркотични вещества от св. Н., като резултат
от тест Дрег чек бил положителен за употреба на канабис( марихуана) и
кокаин.Няма спор и по следните няколко факта, които подсъдимият не отрича с
обясненията си - в находяща се на кръста
му черна платнена чанта била открита метална кутия от крем, в която бил установена
суха зелена листа маса, която впоследствие при полевия тест реагирала на
марихуана; в раницата на предна дясна седалка била открита друга метална кутия
с цилиндрична форма, чието съдържание също било суха зелена листна маса,
реагирала на място на марихуана .
Спори по делото са обстоятелства, свързани с
начина, по който е открита зелената суха листна маса в двете метални кутии .
Защитната теза оспорва както действията на полицейските служители до пристигане
на оперативната дежурна група ( ОДГ), така и извършените от нея оглед и
претърсване на автомобила. Атакува се и начина, по който извършено тестването на подсъдимия за
употреба на наркотични вещества като се
поддържа конкретно, че представеният като веществено доказателства Дрегчек не
може да бъде годно такова поради липсата на индивидуализиращи го белези, с
които да е отразен в съставения протокол и които да гарантират връзката му с
подсъдимото лице.
Трябва да се признае, че твърдението, на което
се основава последната претенция, е вярно- в протокола, както и сам признава
неговият съставител Н., не тестът е посочен само като наименование. Както се установи и от писмо на производителя
на л. 110 по делото- коментираният тест не съставлява уред за измерване , а експресен тест, който няма индивидуален
номер, а разполага с партиден, наличен за всички продукти от определена
производствена партида. Доколкото Dräger DrugCheck 3000 е медицинско
изделие с посоченото търговско наименование, то по данни на Изпълнителна
агенция по лекарствата ( ИАЛ, л. 116) представлява
орален тест за установяване на упойващи и
наркотични вещества и има СЕ- маркировка
за оценено съответствие съгласно изискванията на закона за медицинските
изделия.
Както става ясно от информацията от ИАЛ в
Агенцията са били подадени необходимите документи по ЗМИ и тестът е утвърден за ползване от служите за контрол.
Конкретната
методика за ползването му е утвърдена от директора на НС“Полиция“ към МВР и от
съдържание той става ясно, че св. Н., който е извършил процесното тестване е
спазил стриктно цялата процедура, схематично представена и на опаковъчното
фолио, в което е съхранен ползваният тест. Вярно е, че в протокола на л. 21 от ДСП не се съдържа
номер ( партиден като поредица от латински букви и цифри) на теста Dräger
DrugCheck 3000, който бил ползван, но
този пропуск не влече претендираните от защитата последици. Всъщност
дори и да се приеме ( хипотетично), че поради този пропуск не може да се
установи връзката между приложения към делото
DrugCheck 3000 и подсъдимия и поради това той сам по себе си не следва да
счита като годно доказателство за резултатите,
следва да се има предвид, че тези факти са установени с гласни
доказателствени средства, които са еднозначни
и съответни на данните от протокола на л. 21 от ДСП. По време на
извършената проверка от Н. са присъствали и колегите му С. и П. и еднопосочните
твърдения на всички тези свидетелите са, че тестът отразил употребата на
марихуана, след това и на кокаин- както е отразено и в съставения от Н.
протокол. В този смисъл обясненията на подсъдимия, с които отрича да е
употребявал наркотични вещества са напълно опровергани. Всъщност, тук следва
уточнението, че като отрича категорично
употребата на кокаин въобще някога в живота си, подсъдимият заявява „ това важи
и за марихуаната“ , но данните за съдимост на същия сочат, че за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК той е бил освободен с влязло
в сила на 04,05,16г. решение на ПРС .
От
друга стана, именно показанията на полицейските служители и отразеното в
протокола от Н. дадоха основание на прокурора да измени обвинението по чл. 343б,
ал.3 от НК и да включи в състава на инкриминираното управление на МПС под
въздействие на наркотични вещества вещества и и доказаната употреба на кокаин .
Опровергани
са и твърденията на подсъдимия, че нито пред П. и С., нито пред пристигналия
впоследствие Н. е признавал употребата на наркотични вещества. Досежно това
предпроцесно признание са налице напълно кореспондиращите си твърдения на П., С.
и Н., които за този факт са и достатъчно детайлни и конкретни - подсъдимият
споделил, че предната вечер бил на сватба в София, където употребил алкохол и
марихуана. Тази конкретика в съответните
показания на полицейските служители е
също гаранция за тяхната достоверност.
На база горния анализ Съдът прие за несъмнено
установена употребата на инкриминираните видове наркотични вещества от подсъдимия, под чието въздействие е и
управлявал МПС , когато е бил спрян за процесната проверка. Установеното наличие с ползвания експресен
тест е валидно предвид отказа на водача
да даде кръв за химически анализ, за какъвто е бил откаран от
полицейските служители във ФСМП Белово( виж на гърба на талона за изследване
удостоверения отказ от лекар ).
В
субективно отношение е съзнавал противоправността на деянието си, като е
предвиждал и целял процесното управление със съзнанието,че е употребил
инкриминираните видове наркотици канабис /марихуана и кокаин.
Установената
пълна съставомерност на престъплението по чл. 343 б, ал.3 от НК обоснова и
постановената осъдителна присъда по отношение на подсъдимия за това
престъпление.
Проведеното съдебно следствие установи
авторството и вината на подсъдимия и в престъплението по пункт втори на обвинението-
за държането на процесните количества марихуана в двете метални кутии, едната,
открита в чанта на кръста на подсъдимия, а другата в негова раница на предна
дясна седалка на автомобила.
Подсъдимият, с обясненията си, отрича да е поставял тези кутии( от крем
Нивеа и черна цилиндрична съответно) в
чантичката си и в раницата си и дори отрича
да ги е виждал там преди да ги открият полицаите. Не споделя обаче и никакво подозрение по
какъв начин допуска те да се озовали там. Вярно е, че подсъдимият няма
задължение да дава обяснения, още по-малко да формира и споделя съмнения, но
пък дадените от него обяснения сочат, че той е ползвал чантата и раницата в
деня на проверката и до часа на провеждането й и то по начин, който прави
сигурна възможността да е забелязал наличето на двете кутии.Сам признава, че в
чантичката си държал пари, портфейл, цигари, ключове, телефон, документи.
Документите бил извадил на тръгване от София, когато по пътя заредил с гориво -
тоест тогава е извадил портфейла от
чантата, за да плати горивото. Така, че дори и да е вярно, че при процесната проверка портфейла и
документите са му били в джоба му, за да ги поставил там, ги е извадил от
чантата, където твърди сам, че ги съхранява.Признава съм, че цигари пушил и в
Костенец при предходна същия ден полицейска проверка - тоест дори и да са били
на седалката до него при процесната проверка ( както сам твърди), за да ги
постави там, ги е извадил от чантата си.В последната държал и ключовете си , а
за да управлява автомобила - са му били нужни. Тоест самите обяснения на
подсъдимия сочат, че той е имал повод да вади различни вещи от чантата си, при
което е могъл да забележи металната кутия от крем. Чантата е малка, джобовете й
са широки, но не и дълбоки, а плитки, освен това - наличието в нея на една
такава вещ като кутия от крем е съвсем необичайно и би събудило съмнение.
По
отношение на раницата - подсъдимият признава, че предната вечер вадил дрехи от
нея, а на сутринта прибрал вещите си в нея.
Подсъдимият
не визира с обясненията си ситуация, която да прави възможен достъпа на трети
лица до чантата и раницата му, като чантата е била поставена на кръста му към момента, когато е спрян от С. и П., а
раницата е непосредствено до него - на предна дясна седалка, където сам я е
оставил.
Обсъденото
горе даде основание да се приеме, че той е знаел за наличието на двете метални
кутии на местата ,където те са били открити. Самото им откриване е обект на
сериозно оспорване от страна защитата, доколкото се твърди, че е резултат от
опорочени процедури по извършване на личен
обиск и претърсване на автомобил в
рамките на водено разследване.
Обстоятелствата,
че подсъдимият е бил проверен от полицейските орган и след това автомобилът му
е бил претърсен не са спорни по делото. Спорно е дали това е станало в
присъствието на поемни лица. По този факт се конфронтират показанията на част от полицейските
служители ( Н. и С.) с обясненията на
подсъдимия и показанията на разпитаните като свидетели поемни лица А. и С..
Като се имат предвид непосредствените впечатления от разпита на поемните
лица, пръв при спрения за проверка
автомобил на подсъдимия е пристигнал С., след него А., до който момент и двете
метални кутии са били вече извадени и дори било отпочнало премерването на
откритата в тях зелена листна маса. Така се опровергаха твърденията на С. и П.,
че поемните лица са присъствали и извършения обиск на подсъдимия.
Тук обаче следва едно много важно уточнение.
Тримата полицейски служители представят извършеното от тях спрямо подсъдимия
действие като личен обиск по ЗМВР, каквото е и преценката на защитника. Личен обиск действително е бил извършен, но
той е следвал задържането на Т. и поради това има да свое основание чл. 80 ЗМВР , което е отразено и в представения протокол на л. 87 по делото. Както
сочат показанията на П. и С., обискът е
извършен от последния, а и той е съставител на протокола, който удостоверява
открити вещи (пари, документи, карта и т.н.) и часът на провеждане на това
действие 16,30ч.
Този обиск обаче е бил предшестван от друго
действие, за което убедително сочат показанията на Н.. Именно той е бил
полицейският служител, който е извършил тестването на подсъдимия за употреба на
наркотични вещества и наличието на коноп/марихуана и кокаин е установил в
16,25ч., както е отразил в АУАН на л.20 ДСП . Конкретните показания на Н.
сочат, че тъкмо той е предприел проверка
на лицето за осигуряване на безопасността
на полицейските служители и в резултат на доказаната употреба на наркотични
вещества, която е изострила вниманието им към възможността лицето да бъде
агресивно и да държи опасни за сигурността на полицаите вещи. Съвсем логично
полицаят Н. е „обърнал внимание“ на
находяща се на кръста на подсъдимия платнена чанта, в която открил процесната
кутия от крем Нивеа, в която листна маса, оприличена от него на място като
марихуана и поради това след откриването е поставена на капака на патрулния автомобил
в чантата и така е заснета там при огледа от ОДГ - виж фотос 1 и 2 на л. 18 към
протокола за оглед на л. 17. Извършената проверка от Н. е по повод необходимостта от задържане на подсъдимия, което е
следвало поради резултатите от Дрекчек-а . Проверката е била извършена на
основание чл. 75 от ЗМВР , която норма в първата алинея предвижда, че „при извършване на задържане по чл. 72
полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност“
- тоест тази проверка предхожда задържането и респ. обискът, който е на основание чл. 80, ал.1 т.1 от с.з. ( на
задържано лице) и какъвто е проведен след проверката - протокол на л. 87 по делото. Това, че
проверката по чл. 75 от ЗМВР предхожда задържането и се извършва по повод на
необходимостта от такова следва и от систематичното място на ал.1 на чл. 75
съобразно регламентацията на задържането по чл. 72 ЗМВР.
Нормативната регламентация за проверката по
чл. 75 от ЗМВР не предвижда нито подсигуряване на поемни лица, нито съставяне
на протокол и за нея не са приложими изисквания на сочената от защитата
Инструкция 8121з-464/26,08,14 на МВР за условията и реда за извършване на
проверки по чл. 81, ал.1 е 2 и чл.п 83, ал.1 от ЗМВР.
Мерките,
които са предоставени като права на полицейските органи с ал.1 на чл. 75 са
свързани с „извършване на проверка на
лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност
на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху
задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие“. Точно в тази хипотеза е действал св. Н. (
с.з. 25,10,19- стр. 5 от протокола) и след като е открил кутийка от крем Нивеа
и е възприел вътре оприличената от него листна маса на марихуана ( поради
опита, за който сам споделя), е оставил чантата на капака на полицейския автомобил и там е заснета ( л. 12,ДСП) при огледа от
ОДГ.
Вярно
е, че извършеният й оглед и последвалото претърсване на автомобила на подсъдимия са били опорочени
като процедура доколкото не се доказа поемните лица свидетелите С. и А. да се
присъствали от началото на тези процесуално-следствени действия. Доказа се присъствието
им към момента на премерването и тестването с полеви тест на откритите в двете
метални кутии вещества, при които действия поемните лица също не имали онова
„присъствие“, което изисква законът, тъй като единият признава, че не внимавал
и подписал протокола,защото разбрал, че било формалност, а другият - говорел по
телефона и също подписал директно отразеното в протокола от неговия съставител.
Следователно
има нарушение на процедурата, но то съвсем не е съществено до степен, че да влече
претендираните от защитата последици - невъзможност да се установи
съпричастността на подсъдимия към процесните вещества, доколкото протоколът не
е единственото доказателствено средство за фактите относно местонахождението
двете метални кутии с марихуана и нейните конкретни характеристики.
Самият
подсъдими не оспорва факта къде са били открити двете кутии. В с.з. 24,01,19г.
( стр. 4, протокола) заяви : „ намериха кутийка - твърдят, че е намерено
наркотично вещество, не са мои, нямам представа как тези неща са се озовали
там…, ( б.м.) -в чантата и раницата“). По-нататък в обясненията си заяви, че
„никога не е употребявал кокаин в живота си и не знае как изглежда, виждал го
по филми, което важало и за марихуаната“. Но тези негови твърдения, вече се
обсъди, че противоречат на данните за съдимост, които сочат , че през 2016г. е
бил предаден на съд за престъпление по чл. 354, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК и е
освободен по реда на чл. 78а, ал.1 от НК от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание глоба.
Подсъдимият
не оспорва количествата на двете вещества, а и те са установени и при
последвалият химичен анализ на предадените за изследване два обекта, които са
били надлежно запечатани със съответните
подписи и това е фотографирано и видно от снимки на л. 14 и 19. Обектите
са били изпратени за изследване ( писмо на л. 28) , така, както са запечатани.
Химичният анализ е установил и вида на веществото и неговите химични показатели
и тези стойности не са спорни по делото.
Така, дори и да се приеме, че протоколите за оглед и
претърсване, при които са открити двете
количества марихуана , са резултат от опорочени процесуално-следствени действия
и не следва да служат за доказателства за откритите вещи, следва да се имат
предвид другите доказателствени средства, предоставящи информация за наличието
на марихуаната в конкретните кутии, местонахождението им в чантата и раницата и
съпричастността на подсъдимия към наличието и местонахождението й.
Полицейските
служители Н., П. и С. дават еднопосочни твърдения, че марихуана е имало в
кутията от крем Нивеа в черната чанта на кръста на подсъдимия и в метална
цилиндрична кутия в раницата на предна дясна седалка, като и двете вещества са
били премерени на място и тествани, в резултат на което е било установено още
на място, че веществото е марихуана.
Св. С. ( с.з. 24,01,19- стр. 3, протокола) твърди,
че видял „някакви наркотици като разтопена пластмаса“ , за каквито не се
споменава от друг свидетел и остана неясно какво точно е възприел . Той не сочи
да е видял сухата зелена листа маса, но пък твърди, че имало „изследване .. с
ръкавици, …, пробване дали са наркотици с някакви машинки „ , резултатите от което не видял нито по
отношение на вида на веществото, нито по отношение на количеството му. Признава
обаче от водения между полицаите разговор, че веществата били открити в
„някакви кутийки“, пробата за тях била положителна и той разбрал, че „става
въпрос за наркотици“. .
Другото
поемно лице А. споделя ( с.з. 29,11,19- стр. 4-5 протокола ), че когато отишъл,
„марихуаната била вече извадена“ и „тогава почнали колата“, „изровили всичко“,
но според него не открили нищо , и „ не видял какво били извадили, може да не е
обърнал внимание и да не е видял какво точно са извадили “, но пък признава, че
през част от времето не бил съсредоточен върху извършваните действия, тъй като
„ говорил и по телефона“. Забелязал на предна дясна седалка „раница и
обувки“. Не помни пред него да е било
премервано друго вещество, освен това, което се мерило при пристигането му, но
признава, че няма конкретен спомен, „
тъй като много често е поемно лице и дори не помни къде и колко пъти се е
подписал. Прави по повод на конкретните въпроси общо признание, че си „спомня
за меренето при пристигането си“ , а „после не обърнал внимание , имал си
служебна работа“.
Като
се има предвид заявеното от поемните лица те съвсем не са изпълнили
задължението си да бъдат гаранти за достоверност на отразеното в протокола.
Въпросът е дали липсата на тези гаранции прави протоколите от огледа и
претърсването негодни да установят
отразените в тях обстоятелства какво е количеството на всяко от двете
вещества и какво е показал за него полевия тест.
Протоколът все пак е
съпроводен от изготвен фотоалбум, който отразява заснета везна в момента на
измерване на съдържанието на всяка от кутиите ( л. 13 и 19 от ДСП), а в тази
връзка няма оспорване. Свидетелите П. и С. заявиха, че са присъствали и към
момента на извършените от ОДГ оглед и претърсване и откритите вещества са реагирали на марихуана:С.
в с.з. на 25,10,18, стр. 4, протокола -“ после направихме претърсване на автомобила, имаше отпред вдясно една
голяма черна раница и в нея в черна цилиндрична кутия имаше също марихуана, но
не помня какво количество , също реагира на марихуана„; П. в с.з. на
29,11,18- стр. 3, абз. последен -„присъствах
на действията на ОДГ , в малка кутия Нивея се откри и когато дойде ОДГ
направиха тест и излезна, че е марихуана, но беше много малко количество …., в
раницата на предна дясна седалка беше и от нея извадиха черна малка кутийка и в
нея имаше суха листна маса и при направения тест пак излезна, че е марихуана.“
Нито
едно от гласните доказателствени средства по делото не представя ситуация,
която дори да предполага възможността
откритата суха листа маса в двете метални кутии ( което се сочи
еднозначно и убедително от полицейските служители) да е била подменяна с нещо
или допълвана. Все пак протоколите от оглед и претърсване са подписани от
подсъдимия, който не е възразил на отразеното в тях досежно резултата от
полевия тест за наркотични вещество, нито досежно отразените количества.
Липсата на такова възражение, подсъдимият обяснява с обещание от полицейските
служители, че ако приеме всичко , няма да му бъде повдигнато обвинение за кокаина. Освен, че това е отречено убедително
от полицейските служители, ако това хипотетично се приеме, за вярно - то следва, че той е имал мотив да се укрие
това обстоятелство и по този начин индиректно признава достоверността на
отчетената употреба. Освен това , напълно голословни са обвиненията му спрямо
полицейските служители. Вярно е, че обвинението по чл. 343б, ал.3 от НК не включваше
употреба на кокаин , но установяването на място е признавано последователно и
еднозначно от всички полицейски служители, отразено е в протокола на л. 21,
съставения АУАН и талона за изследване, като всеки от тези документи е
подсъдимия.
Като се има предвид горното, дори и да се
приеме, че поемните лица не са създали в предвидената от закона степен гаранции
за достоверност на отразените в протоколите за оглед и за претърсване на
автомобила количества и видове вещества, открити в чантата, носена от подсъдимия и раницата на
седалка до тази, на която седял
подсъдимия, отразеното досежно количествата се потвърждава от снимките към
фотоалбумите, а за вида - от показанията на полицейските служители и поемните
лица. Чантата и раницата са ползвани същия ден от подсъдимия по предназначение,
от тях са вадени и в тях са прибирани вещи от него. Няма данни и такива не се
предоставят от самия подсъдим до тях да е имало достъп друго лице или дори да е
съществувала обективна възможност за такъв, при който процесните кутии да бъдат
поставени на местата, където са били открити..
Откритите
вещества в тях са предадени за изследване и тяхното запечатване и номериране е
също фотографирано . А последвалият химичен анализ, приет безкритично и от
страните, е установил инкриминираните количества и видове със съответно съдържание
на всяко на тях : 1 - с тегло 0.392
грама,2.3 тегловни % ТХК, остатък 0.172 грама и 2. С тегло - 3.169 грама, 8.3 тегловни % ТХК, остатък 2.820 грама.
Стойността
на марихуаната, изчислена по реда на ПМС №23 от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза общо на
21.36 лв. както следва: 0.392 грама 2.3 тегловни % на стойност 2.35 лв., 3.169
грама, 8.3 тегловни % ТХК на стойност 19.01 лв.
Подсъдимият
е съзнавал противоправността на деянието си. Не е истина твърдението му, че не
знае какво е марихуана и не употребявал до момента, а и дори не е виждал,
защото е предаван на съд за престъпление от вида на процесното. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици
и е целял тяхното настъпване - знаел е, че държи наркотично вещество, забранено
от закона и че прави това без надлежно разрешение.
Изложеното
до тук обосновава наличие на всички обективни и субективни признаци на състава
на инкриминираното престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК.Претенциите на
защитата за преквалификацията поради маловажност на случая не се приеха за
основателни. Вярно е, че общото количество марихуана е под 4 гр. , но едната е
била със съдържание на активен компонент ТХК 8.3 тегловни %. От друга страна,
преценката за маловажност не може да бъде изолирана от данните за личността на
подсъдимия, които са обременени от предходното му аналогично деяние, за което е
възприета маловажност и на основание чл. 78 а, ал.12 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба. А процесната му престъпна деятелност покрива и
състава по чл. 343б, ал.3 от НК.
Обществената
опасност на престъплението по чл.
354а, ал.3 , т.1 от НК следва да се отчита и на база на засегнатите
обществени отношения, регулирани със съответната норма, предвид взривоопасно
растящия брой на престъпления от този вид, което засяга главно подрастващите и
младежите в най-уязвимата за тях възраст. Обуславящите я фактори са и пряко
свързани с дееца и факта, че същият освен, че е държал процесните количества
марихуана, е и управлявал МПС след употреба на такова вещество, а и на кокаин.
Така,
че изложените съображения не обосновават
претендираната маловажност по смисъла на ал. 5 на чл. 354а ( респ.
дефинитивната норма ), тъй като няма такива смекчаващи обстоятелства или
незначителни вредни последици, които да занижават в необходимата степен обществената
опасност на деянието, че да го правят значително различно от обичайните престъпления от този вид. Но -
са налични такива, които променят
тежестта на деянието и характеристика на дееца, така че и най-лекото наказание,
предвидено за извършеното от него престъпление се оказва несъразмерно тежко. Такова
се явява малкото количество на
наркотичното вещество, което е изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла
на чл. 55, ал.1 т.1 от НК. Поради това Съдът определи на това основание
наказание лишаване от свобода под предвидения минимум и конкретно за срок от шест месеца и глоба в размер на
1000 лева . Прие се, че тези наказания, в определените им размери, са
достатъчно възмездие за извършеното престъпление, тъй като съответстват на
тежестта му и в този смисъл са справедливи и обезпечават постигане на целените
промени в съзнанието на подсъдимия и общопревантивен ефект.
Не се
откриха обаче основания за определяне на наказанието за престъплението по
чл. 343б, ал.3 от НК в хипотезата на чл. 55, ал.1 т.1 от НК, с
основния мотив, че управлението на превозното средство е по пътя от София до
Белово, под въздействие на два вида
наркотични вещества, едното от които кокаин, а вещества от другия вид (
марихуана) са били и държани от подсъдимия в чанта на кръста му и раница в автомобила му. Като се съобразиха
тези обстоятелства и коментирания вече съдебен статус на подсъдимото лице, при
висока обществена опасност на този вид деяние, с което се създава реален риск и
се застрашава сигурността на участниците в движението , се прецени, че на основание чл. 54 от НК следва да се
наложат наказания от една година и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лева
На
основание чл. 23, ал.1 и 3 от НК и
доколкото двете престъпни деяния се намират в съотношение на реална съвкупност
, се определи едно общо най-тежко
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, към което се присъедини и определената като общо
наказание глоба в размер на 1000 лева ( измежду двете).
При
обсъждане начина на изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода ,
се отчете на първо място наличие на предвидената материално-правна
предпоставка,доколкото подсъдимият не е
осъждан и наложеното му наказание лишаване от свобода е под три години. Наред
с това се констатира и възможност за постигане на поправително и
превъзпитателно въздействие по отношение на дееца и без същият да търпи
ефективно наложеното му наказание , а постигане и на генералната превенция. Все
пак подсъдимият е извършил две престъпни деяния и то след като вече е бил
предаван на съд за престъпление от вида на едно от процесните ( чл. 354а , ал.5 вр. ал.3) и ангажираната му
отговорност не е довела до заложения личен превантивен ефект - поради това и на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването наказанието се отложи за максималния
изпитателен срок от четири години и шест месеца.
Постанови се на основание чл.354 ал.6 от НК
остатъците от изследваната марихуана по представения протокол от ЦИУ - АМ София
да бъдат отнети в полза на държавата, а наличния
Дрек чек - да бъде унищожен ( при липсата на икономическа стойност) по реда на
ПАС.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК и доколкото подсъдимият бе признат за невиновен
по обвинението за част от инкриминирания предмет - се осъди да заплати
сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик в размер на 94 лева, както в размер на 28
лева - - в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По
изложените съображения Съдът постанови присъдата си, която обяви на страните и
разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: