МОТИВИ към Присъда № 25/23.01.2020г.
по НОХД №787/2019г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу Р.Н.Т.
ЕГН ********** за това, че на 02.06.2019г., в с. Гецово, общ. Разград, е отнел
чужда движима вещ - лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ****, от владението на М.И.Й.,
собственост на Н.И.Т. ***, на стойност 1100,00 лева, без тяхното съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е била под
постоянен надзор - престъпление по чл.195, ал.1, т.2 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се
развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че
е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Т. да бъде наложено
наказание „ лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, което
да бъде редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, изтърпяването, на което да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск против подс. Т. от пострадалото лице Н.И.Т. за сумата 1100,00лв.
представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.
Гражданският ищец моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск.
Защитата на подсъдимия пледира за определяне на наказанието в минимален
размер.
Подсъдимият Р.Н.Т. признава фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях,
признава вината си, моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени признанието
на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Р.Н.Т. е роден
на ***г***, български гражданин, със
средно образование, неженен, пенсионер, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 373, ал.3
от НПК, приема за установена по делото фактическата обстановка така както е
описана в обвинителния акт, а именно:
На 08.02.2016г. св. Н.И.Т. *** закупил лек автомобил
„Фиат Браво“ с рег. № ****. Св. Т. нямал СУМПС и ползвал услугите на други
хора, за да управляват автомобила му.
През 2017г. св. Т. оставил автомобила в двора на свой
приятел - св. М.Й. ***, като двамата
се разбрали да заплаща наем в размер на 20 лева на месец. В автомобила били и
документите на същия, като у св. Т. останал малкия талон - свидетелство за
регистрация, част 2-ра. Св. Т. заплащал уговорената сума до 2017г., след което
спрял да плаща, поради липса на средства. Това не било проблем между двамата
със св. Й., тъй като били приятели. На практика автомобила останал в двора на
св. Й. Д. от 2017г., без да се ползва от св. Т. и без постоянен надзор от
негова страна.
През м.май 2019г. св. М.Й. наел св. П.М. и подс. Р.Н.Т. да
работят в градината му. Двамата трябвало да почистят и обърнат градината.
На 02.06.2019г. св. Й. отишъл на работа. Докато работели в градината на св. Й., М. и Т. видели автомобила на св. Т.. Св. М. предложил на подс. Т. да я бутнат, за да
видят дали ще запали. Двамата пуснали колата надолу по улицата, но не могли да я приведат в
движение, т.е. да запалят двигателя. Двамата оставили автомобила в близост
до заведението „Капански стан“. След това двамата си тръгнали.
След като св. М. и подс. Т. се разделили, подс. Т. решил
да продаде автомобила. Той отишъл до дома на св. В.С. - управител на „ИКОМ“
ЕООД - фирма, занимаваща се с изкупуване на черни и цветни метали, както и
излезли от употреба автомобили. Св. С. бил седнал на пейката пред дома си. Подс.
Т. го попитал дали може да купи една кола. Обяснил, че колата е на друго лице,
което му дължи пари и вместо пари му е дало автомобила си, казал също, че тъй
като пие по цял ден и не може да кара автомобила е решил да го продаде. Св. С.
му отговорил, че може да я купи за сумата от 200 лева и двамата се разбрали св.
С. да вземе автомобила от мястото, където се намира. Това място му било
посочено от подс. Т.. Св. С. организирал превоз чрез свидетелите С. и Й., като
последният извозил автомобила до базата на св. С.. Там св. С. издал
удостоверение № 3036/02.06.2019г. на името на Н. И.Т., тъй като подс. Т. му
представил големия талон на автомобила, в който било записано името на
собственика. На гърба на удостоверението св. С. записал личните данни на подс. Т.,
като лице, което е предало автомобила. Заплатил на подс. Т. сумата от 200 лева,
както се били уговорили. След изкупуване на автомобила, същият бил шредиран
(нарязан) за скрап.
На 02.06.2019г. св. Т. установил, че автомобила го няма в
двора на св. М. Й.. На следващия ден св. Т. се срещнал със св. М. Й. и го
попитал къде е автомобила му. Св. М. Й. му казал, че в двора му са работили подс.
Т. и св. П. М., които са избутали автомобила от двора, след което подс. Т. е продал
автомобила на вторични суровини. Св. Т. отишъл в базата на св. С. и разговарял
с него. Св. С. му обяснил, че автомобила е предаден от подс. Т. и че вече
същият е нарязан.
От заключението по назначената по делото оценъчна експертиза
за щети на МПС, се установява, че приемливата пазарна стойност на л.а.“Фиат
Браво“ с рег. № **** към 01.06.2019г., възлиза на 1100,00 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на подс. Т., което се подкрепя от доказателствата събрани в
досъдебното производство Докладна записка, жалба, заверено копие на
Удостоверение № 3036/02.06.2019г., заверено копие на СРМПС част ІІ, показанията на свидетелите Н. Т., В. С., М. Й.,
М. С., Ю. Й. и П. М., заключението на вещото лице по назначената по
досъдебното производство оценъчна експертиза, Характеристична справка,
Декларация и Справка за съдимост на подс. Т..
Съдът намери, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно,
категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Р.Н.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.2 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна – 02.06.2019г.,
в с. Гецово, общ. Разград, е отнел чужда движима вещ - лек автомобил „Фиат
Браво“ с рег. № ****, от владението на М.И.Й., собственост на Н.И.Т. ***, на
стойност 1100,00 лева, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор. Движимата вещ е годен предмет на кражба, тъй
като към момента на престъпното посегателство е имала определена стойност
възлизаща на 1100 лева. До момента на отнемането й същата се е намирали във
властта на собственика си, държана от св. М.Й. ***. С вземането й от мястото, където се е
намирала, подсъдимият е прекъснал досегашното владение на представителя на пострадалото
лице и е установил своя фактическа власт /владение/ върху същата, с което и
изпълнителното деяние на престъплението „кражба" по смисъла на
наказателния закон е било довършено. От
обективна страна е налице и последният елемент от състава на престъплението по
чл. 194, ал. 1 от НК, а именно отсъствието на съгласие от страна на
собственика за отнемането на инкриминираната
вещ. Налице е и обективния квалифициращ признак на деянието, а именно,
че вещта не е било под постоянен надзор.
От субективна страна -
подсъдимият Т. е извършил деянието при
пряк умисъл. Същият е съзнавал, че отнема от владението на другиго чуждата
движима вещ и установява върху нея собствена фактическа власт, съзнавал е също
така, че действа без съгласието на държателя й, и че откраднатата вещ има определена стойност. Предприетите от
подсъдимия действия по фактическото и юридическото разпореждане с в
вещта по несъмнен начин доказват и неговото намерение за своенето й. С оглед
изложеното подс. Т. е осъзнавал противоправността на деянието, разбирал е, че
ще причини съставомерни вреди и е целял тяхното настъпване.
С оглед на изложеното, съдът призна Р.Н.Т. ЕГН ********** за виновен в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.2 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.
Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на
подсъдимия и желанието да се облагодетелства неправомерно без полагане на труд.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението по чл.195, ал.1, т.2 във вр.с чл.194, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване
от свобода от една до десет години.
Съдът счете, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като такива намира процесуалното поведение на подсъдимия оше от
фазата на досъдебното производство, социално – икономическото му положение,
относително ниския размер на причинените с деянието вреди, поради което намери,
че следва да наложи наказание една година „лишаване от свобода”, което
редуцира, съобразно разпоредата на чл.58а, ал.1 от НК и определи наказание
лишаване от свобода в размер на осем
месеца, изтърпяването, на което отложи за изпитателен срок от три години, по
реда на чл. 66, ал.1 от НК.
По гражданския иск:
С оглед този изход на делото, съдът като намери, че са категорично
установени и доказани всички признаци на непозволено увреждане по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД – виновното и противоправното действие от страна на подсъдимия,
настъпилите вредни последици, причинната връзка между деянието и вредоносния
резултат, намери предявения граждански иск за доказан по основание и размер,
поради което осъди подсъдимия Р.Н.Т. – ЕГН ********** да заплати на Н.И.Т. - ЕГН ********** сумата в размер на 1100.00
лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.195,
ал.1, т.2 вр. чл.194, ал.1 от НК имуществени вреди.
По разноските по делото:
Съдът осъди
подсъдимия Т. да заплати по сметка на ОД на МВР Разград сумата 134,40 лв.,
представляваща разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд
гр. Разград сумата 50.00 лв., представляваща държавна такса върху уваженият гр.
иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: