Р Е Ш Е Н И Е
№274 23.01.2024г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
петнадесети януари 2024г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №661 по описа за 2023г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на Н.Т.Т. против Заповед №23-0447-000060/24.10.2023г,
издадена от младши автоконтрольор в РУ
Гълъбово при ОД МВР Стара Загора, упълномощен със Заповед №349з-54/07.01.2022г
на директора на ОД МВР Стара Загора, с наложена на жалбоподателя принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 буква „б“ от Закона за движение по пътищата
– временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 24.10.2023 за това,
че на 24.10.2023г, около 07.13ч, в град Гълъбово, по ул. „Славянска“, управлява лек автомобил Пежо 206 с рег. №****,
собственост на ЕСО ЕАД, с концентрация на алкохол в кръвта 0-89% промила,
установена, чрез измерването му в издишания въздух с техническо средство
Алкотест „DRAEGER“ 7510, проба №02113 в 07.23ч. На водачът е
издаден талон за медицинско изследване №099479/24.10.2023г и е съставен АУАН
серия GA бл.№729842 от 24.10.2023г. Със съставяне на АУАН е иззето
СУМПС №*********.
В представената административна преписка се
съдържа актът за установяване на административното нарушение, на който е
залепен холограмен стикер №09947901 със съдържание идентично на фактическите
мотиви, изложени в оспорената заповед. Талон за медицинско изследване, издаден
от полицейски служител при РУ Гълъбово ОД МВР Стара Загора – Т. М. М., същият
свидетел по установяване на нарушението, с вписан фабричен номер на
техническото средство №ARNJ 0083, преминал
успешно последваща проверка на
08.09.2023г, чийто срок на валидност до 11.02.2024г. Заповед №349з-54/07.01.2022г, с което на
основание чл.43 ал.4 вр. с ал.3 т.1 от ЗМВР вр. с чл.165 и чл.172 ал.1 от ЗДвП
Директора на ОД МВР Стара Загора оправомощава служителите на длъжност
полицейски инспектор „Пътен контрол и младши автоконтрольор ІІ-І степен към РУ
Казанлък, РУ Раднево, РУ Чирпан и РУ Гълъбово да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл.171 т.1 букви, а, б,в,
г е, ж на територията на съответното РУ при ОД на МВР Стара Загора. Ежедневна
форма на отчет по образец Приложение №11 към чл.75 ал.2 т.1, от която е видно,
че за времето от 20.15ч на 23.10.2023г
до 08.15ч на 24.10.2023г, със служебно МПС №СВ5470НР наряд в състав Д. Д.–
старши на наряда, същият издател на оспорената заповед и актосъставител, и Т. М.,
водач на служебното МПС, свидетел на установяване на административното
нарушение, са отчели извършената по време на дежурството дейност по пътен контрол,
включително и на МПС с рег. №**** с водач Н.Т.Т., на когото е съставен АУАН GA 792842
в 7.23ч на 24.10.2023г. Техническото средство DRAEGER Alcotest 7510, с фабричен номер
ARNJ 0083, с
дата на калибриране 28.08.23г е отчело резултат в 07.23.29ч от 0.89%, съгласно
разпечатка от паметта на същото.
Неразделна част от талона за изследване е
разписката за неговото връчване в 07.50ч на 24.10.2023г, подписана от
провереното лице, в която се съдържат указания за явяване в срок до 45 минути
във Филиала на център за спешна медицинска помощ град гълъбово. Талона съдържа и писменото изявление на
провереното лице, че иска да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта
с медицинско и химическо изследване. Липсва подпис на провереното лице под текста,
съставляващ талона за изследване, в който се вписва самоличността на
провереното лице, длъжностното лице извършило проверката, началото на
проверката – момента на използване на техническото средство, вид, модел и
фабричен номер на техническото средство, както и отчетения резултат.
Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка е връчена на 24.10.2023г с указания за срока и реда, по
който може да бъде обжалвана.
Жалбата е подадена от нейния адресат на
31.10.2023г, поради което е допустима.
Жалбоподателя твърди, че заповедта и
нищожен административен акт, защото Заповед №349з-54/07.01.2022г е издадена от
лице, което към 24.10.2023г вече не заема длъжността Директор на ОД на МВР
Стара Загора и следователно всички издадени от това лице заповеди нямат правно
действие от момента, в който то не заема съответната длъжност.
Извършени са съществени нарушения на
реда за установяване наличието на алкохол в кръвта, чрез измерване с техническо
средство посредством издишания въздух, защото талона за медицинско изследване
не е подписан от провереното лице, а това е условие за да се приеме, че такъв е
издаден. Освен това му е връчен екземпляр от талона за медицинско изследване,
върху който не е залепен холограмен стикер. Следователно не възможно е било за
лицето да се подложи на медицинско изследване за съдържание на алкохол в кръвта
като се яви в указания срок и на мястото, посочени в разписката за връчване на
талона за медицинско изследване. Претендира разноските по делото.
Ответника Младши автоконтрольор в РУ
Гълъбово при ОД МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от
съда да бъде отхвърлена жалбата, тъй като основанието за прилагане на
принудителната мярка е установено посредством резултатите от използваното
техническо средство. Холограмния стикер не се залепва върху този екземпляр от
талона за изследване, който се връчва на провереното лице. Стикера се залепва
при вземане на биологични проби от съответното медицинско лице. Правомощията за
прилагане на принудителната мярка са делегирани на младши автоконтрольор от
Директора на ОД МВР Стара Загора по силата на заповед, чието действие не е
преустановено – тази заповед не е отменена. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Принудителната мярка по чл.171 ал.1 т.1
буква Б от ЗДвП се налага за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, които я
застрашават. Конкретните административни нарушения са определени в съставите за
прилагане на принудителните мерки, сред които и управлението на МПС с
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози / Наредбата/, при проверка на място полицейските
органи използват задължително и само техническо средство. Проверката на
водачите не се извършва само на място, а в определените от Наредбата случаи се
използват и другите способи за установяване съдържанието на алкохол в кръвта –
когато е невъзможно да бъде извършена проверка на място, посредством техническо
средство, тогава се използват и другите способи за установяването на този
обективен факт от състава на принудителната мярка, който е определящ за нейното
прилагане. Талон за медицинско изследване се издава винаги, освен когато
техническото средство отчете отрицателен резултат. При отчитане на положителен
резултат със стойност над 0.5 на хиляда, както и при отказ, полицейските органи
издават талон за медицинско изследване задължително, за да се удостовери, че
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на водача е в изпълнение
на полицейските им правомощия и по тяхно изискване. В случаите, посочени в чл.7 ал.1 от ЗДвП,
когато отчетените резултати над 1.2 на хиляда представляват данни за евентуално
престъпление, полицейските органи съпровождат водача задължително до мястото за
извършване на медицинско и химическо лабораторно изследване, съответно проверка
с доказателствен анализатор. Издаването на талона за медицинско изследване и
предоставянето му на водача е част от процедурата по проверка с предмет
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС. Талонът
доказва, че лицето се изпраща за вземане на биологични проби и изследване по
искане на полицейски орган за установяване наличието на алкохол в кръвта,
поради което неговото съдържание е подчинено на предназначението му. Оттук
следва и отговора на въпроса дали подписа на провереното лице под талона за медицинско изследване е
реквизит, без който талон за изследване не е издаден. Отговорът на този въпрос
е отрицателен, защото в талона за изследване се посочват резултатите от
техническото средство, но същите се отразяват и в АУАН; избора на лицето
относно средството за извършване на втора контролна проверка – доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо изследване на кръвта, както и
евентуално заявеното оспорване на резултатите. Талонът носи подписа на
провереното лице, защото стои пред избора му да бъде проверен с медицинско и
химическо изследване, което означава, че е запознат с неговото съдържание, а
това е целта на изискването да се подпише под неговия текст. В настоящия случай
от съдържанието на талона и разписката за неговото връчване се установява, че
се касае за пропуск на провереното лице да се подпише и на трите места – веднъж
под текста на талона, втори път за избора на алтернативен способ за проверка на
отчетените вече резултати и трети път под разписката за връчване. Никоя от
страните не твърди да се касае за отказ на провереното лице да подпише талона
или разписката за връчване, което негово
изявление има неблагоприятни последици за правото му на защита – отказва се от
алтернативен способ за проверка на отчетените резултати, съответно отказва да
бъде проверено по какъвто и да било начин, което води до прилагане на правните
последици по чл.6 ал.10 от Наредбата, състоящи се в издаване на Наказателно
постановление само въз основа на резултатите от техническото средство,
съответно при отказ да бъде извършена проверка, доказва още веднъж това
съставомерно поведение, за което се носи отделно административно наказание.
Мярката обаче се прилага въз основа на отчетени резултати от извършена проверка
на място с техническо средство, а когато е невъзможно въз основа на резултатите
от алтернативните средства и способи за установяване на главния съставомерен
факт чл.171 ал.1 т.1 буква б от ЗДВП, а именно концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5% в издишания въздух.
След като проверката е извършена с годно техническо средство, при спазване на
задължителното изискване за съставяне и връчване на талон за медицинско
изследване, то оплакването за липса на доказателствена стойност на отчетения
резултат от 0.89% алкохол в кръвта на водача, се явяват неоснователни. В тази
връзка текста на чл. 6 ал.1 от Наредбата относно прилагането, а не залепването
на стикерите, към талона за изследване, който се предоставяне на водача е
граматически ясен и не се нуждае тази техническа норма от каквото и да било
правно тълкуване. Само един от стикерите се залепва върху талона за изследване,
който се прилага към АУАН, втори се залепва върху съставения АУАН, а останалите
стикери се предоставят на водача заедно с талона за изследване. Не е необходимо
да се залепват, защото няма да е възможно медицинското лице да ги използва като
ги залепи върху контейнерите с пробите. Жалбоподателят не се е подложил на
медицинско изследване, което обикновено дава по-високи резултати и в случаите,
когато резултата от техническото средство е в границите на административно
наказателния състав, този избор е в съответствие с правото да не уличава себе
си в престъпление. Освен това, твърдението че е изпил две бири предната вечер е
без всякакво правно значение – количеството алкохол в кръвта се установява по
установения ред, без значение е произхода на алкохола. Съдържанието на алкохол
може да бъде дори по причина на лечебни напитки, които го съдържат, а мярката
се прилага, поради обективно установеното съдържание, а не след окончателното
решаване на въпроса за отговорността, който зависи и от субективния елемент –
лицето да е съзнавало, че поема управлението на МПС след употреба на алкохол, а
то съзнава, когато не е убедено, че не е употребило в рамките на поне 24 часа
какъвто и да било алкохол. Принудителната мярка не е наказание, а има за цел да
преустанови съществуващата опасност за участниците в движението по аргумент от
чл.171 ал.1 от ЗДвП вр. с чл.22 от ЗАНН. Поради това и срокът на мярката е до
разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В този
период от време мярката се прилага на основание установената по съответния ред
употреба, а дали отчетените стойности от техническото средство ще бъдат
потвърдени от алтернативните способи за изследване на биологични проби е въпрос
от предмета на административно наказателното производство, което се образува с
редовно съставен АУАН, който е законния повод за прилагане и на мярката и
средство за доказване на нейното основание – то е само обективно и не включва
елемента вина, присъщ на административното нарушение по чл.6 от ЗАНН. Мярката се прилага при установено нарушение
на материалните правила за безопасност по ЗДвП, а не въз основа на
административно наказателен състав, изпълнен чрез същото поведение, но когато е
виновно и безспорно доказано. Тази разлика между основанието за
административната принуда и административното наказание обяснява и защо
прилагането на принудителната мярка се извършва въз основа на повдигнато
обвинение в хода на образувано административно наказателно производство тоест
когато административното нарушение все още не е безспорно доказано.
По въпроса за компетентността на
длъжностното лице, издало оспорената заповед: правосубектността на административните
органи се определя от тяхната компетентност, а не от самоличността на
физическото лице, което заема предвидената длъжност. Органите притежават
компетентност, а не длъжностните лица, поради което отново органите делегират
упражняването на публичната власт на други органи, които са им подчинени или на
други длъжностни лица. Следователно правно значение има притежаваната от органа
компетентност и възможността за нейното делегиране, ведно с обстоятелството
актът да е издаден от длъжностно лице или орган, комуто е делегирана тази
власт.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Т. против Заповед
№23-0447-000066/24.10.2023г издадена от младши автоконтрольор в РУ Гълъбово при
ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА Н.Т.Т. ЕГН ********** ***
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв/сто/.
Решението е окончателно. Препис от
решението да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: