№ 1015
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по гр.д. № 202/2019
г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 901 217 от
16.11.2021 г., постановено по същото дело от Окръжен съд Благоевград,
ответникът – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да заплати на Н. И. Ш., ЕГН
**********, на основание чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 3 във с чл.
506, ал. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.07.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.09.2020 г., като е отхвърлил главния иск,
предявен като частичен, за разликата над уважения до размер на сумата от
65 000 лева, при обща претенция от 80 000 лева;
- сумата от 810 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди /разходи за метален имплант/, ведно със законната лихва, считано от
02.09.2020 г.
- сумата от 1 365 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди на мотоциклет „Кавазаки“ с рег. № ******, ведно със законната лихва,
считано от 02.09.2020 г., като е отхвърлил главния иск, предявен като
1
частичен, за разликата над уважения размер до размер на сумата от 5000 лева,
при обща претенция от 20 000 лева;
С решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по гр.д. № 202/2019
г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 901 217 от
16.11.2021 г., постановено по същото дело от Окръжен съд Благоевград,
ответникът – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да заплати на И. Й. Ш., ЕГН
**********, на основание чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 3 във с чл.
506, ал. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020 г., като е
отхвърлил главния иск, предявен като частичен, за разликата над уважения до
размер на сумата от 50 000 лева, при обща претенция от 60 000 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение, поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Определение е отхвърлил предявените от Н. И. Ш., ЕГН
********** и И. Й. Ш., ЕГН **********, акцесорни искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет присъждане на законната
лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, за
периода от 14.07.2017 г. до 02.09.2020 г., както и предявените при
евентуалност акцесорни искове за присъждане на законната лихва върху
обезщетенията, за периода от 28.11.2018 г. до 02.09.2020 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение, поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Определение е осъдил ответника - Сдружение
„Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. П. К. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 038 лева с начислен ДДС, както и
деловодни разноски, в размер на сумата от 4 лева.
- държавна такса по сметка на Окръжен съд Благоевград, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 532.71 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение, поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Определение е осъдил ищците - Н. И. Ш., ЕГН ********** и
И. Й. Ш., ЕГН ********** да заплатят деловодни разноски на Сдружение
„Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 4 389.23
лева.
С определение № 901218 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. №
2
202/2019 г., по реда на чл. 248 от ГПК, от Окръжен съд Благоевград е
изменено първоинстанционното решение в частта за разноските по молба на
ищците и е отхвърлена молбата от ответника – Сдружение „Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* за
изменение на решението в тази част.
Решението на първоинстанционния съд, поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с Определение се атакува с обща жалба, подадена от ищците Н. И. Ш.,
ЕГН ********** и И. Й. Ш., ЕГН ********** в частта, в която са отхвърлени
главните и акцесорните искове, имащи за предмет обезщетяване на
претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди.
Жалбоподателите поддържат, че присъдените обезщетения са занижени
по размер и не съответстват на действително претърпените неимуществени
вреди.
Молят въззивния съд да отмени поправеното решение в атакуваната
част и вместо това да осъди ответника да заплати:
- на Н. И. Ш., ЕГН **********, допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени, в размер на сумата от 30 000 лева;
допълнително обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от
3 625 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2017 г., евентуално от
28.11.2018 г., както и да се присъди законната лихва върху присъдените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, до размер на сумата от
10 000 лева и до размер на сумата от 1 365 лева и за периода, считано от
14.07.2017 г. до 02.09.2020 г., а при условията на евентуалност, считано от
28.11.2018 г. до 02.09.2020 г.
- на И. Й. Ш., ЕГН **********, допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени, в размер на сумата от 28 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 14.07.2017 г., евентуално от 28.11.2018 г., както и
да се присъди законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 7 000 лева, считано от 14.07.2017
г., а при условията на евентуалност, считано от 28.11.2018 г. до 02.09.2020 г.
Молят съдът да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение
на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението на първоинстанционния съд от 16.08.2021 г., се обжалва от
ответника – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* в частта, в която е осъден да заплати на Н.
И. Ш., ЕГН ********** обезщетение за имуществени вреди, в размер на
сумата от 810 лева, която сума е обоснована със закупуването на метален
имплант, както и в частта, в която на двамата ищци, по присъдените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е присъдена и
законната лихва, за периода от 02.09.2020 г. до 25.09.2020 г.
3
Определението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с което е
извършена поправка на решението на първоинстанционния съд от 16.08.2021
г., в частта за присъдените имуществени вреди, в размер на сумата от 1365
лева за ремонт на мотоциклета, ведно със законната лихва, считано от
02.09.2020 г. се атакува от ответника – Сдружение „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* с жалба,
наименована като „насрещна въззивна жалба“.
Жалбоподателят подържа, че атакувания съдебен акт е неправилен,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на този
иск, поради което моли да се отмени решението и поправящия го съдебен акт
/определение/ в тази част и вместо това да се отхвърлят главният и
акцесорният иск за присъждане на това обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от 02.09.2020 г.
Ответникът моли да се присъдят направените в двете инстанции
деловодни разноски.
ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, конституирано като подпомагащата
страна по молба на ответника писмено е изразило становище за
основателност на първата въззивна жалба, подадена от ответника.
Гаранционен фонд, конституиран като подпомагащата страна по молба
на ответника не е изразил становище по основателността на въззивните
жалби.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни, срещу валидни и допустими съдебни актове, които
подлежат на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищците – Н. И. Ш., ЕГН ********** и И. Й. Ш., ЕГН ********** са
предявили против Сдружение „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, искове с правно основание чл.
515, ал. 2, т. 2 във с чл. 506, ал. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
4
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
07.07.2017 г., около 17:10 часа на Първокласен път Е – 79, в района на км.
412, между гр. Сандански и гр. Кресна е настъпило ПТП между лек
автомобил „Шевролет Авео“ с украинска регистрационен № ********,
управляван от украинския гражданин А. Ш. и мотоциклет „Кавазаки“ с рег. №
******, управляван от Н.Ш..
Ищците твърдят още, че:
- двете МПС са се движели в посоката от гр. Сандански към гр. Кресна;
- мястото на произшествието е било посетено от полицаи, които
извършило оглед и съставили протокол за оглед и Констативен протокол за
ПТП;
- със споразумение по НПК, имащо характер на влязла в сила
осъдителна присъда за виновен е признат водача на лекия автомобил, който е
допуснал нарушение на правилата за движение и по непредпазливост е
причинил на Н. И. Ш., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща
се в многофрагментно счупване на лявата ключица и счупване на пета дланна
кост на лява ръка, а на И. Й. Ш., ЕГН ********** счупване на лявата ключица
–престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК;
- в пряка причинна връзка с ПТП са получените от тях увреждания, като
за лечението на първия ищец Н.Ш. оперативно е бил поставен метален
имплант и отстранен;
- вследствие на ПТП мотоциклета е бил увреден и първият ищец е
претърпял имуществени вреди;
- лекият автомобил „Шевролет“ с украинска регистрация е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите със
украински застраховател, за което е представил “зелена карта“ в деня на
ПТП, а ПТП е настъпило на територията на Р. България с увредени български
граждани;
- на 28.08.2018 г. са предявили по пощата претенция пред Сдружение
„НББАЗ“ за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени
вреди от ПТП, получена на 30.08.2018 г., който с отговор от 10.09.2018 г. е
поискал да се представят документи за виновността на водача на лекия
5
автомобил.
Ищците с предявените главни искове, като частични поискали
ответникът да заплати:
- на Н.Ш. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
сумата от 65 000 лева, при обща претенция от 80 000 лева; обезщетение за
имуществени вреди /разходи за метален имплант/ в размер на сумата от 810
лева; обезщетение за имуществени вреди на мотоциклет „Кавазаки“ в размер
на сумата от 5000 лева, при обща претенция от 20 000 лева;
- на И. Й. Ш., ЕГН ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лева, при обща претенция
от 60 000 лева;
Ищците поискали ответникът да заплати законната лихва върху така
посочените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от
14.07.2017 г., евентуално от 28.11.2018 г.
Поискали ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на техния
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. с начислен
ДДС.
Ответникът - Сдружение „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* подал отговор на исковата
молба /л. 77/ с който поискал да се отхвърлят предявените главни и акцесорни
искове с доводи, че:
- ищците са подали заявление за обезщетяване на неимуществени и
имуществени вреди и след кореспонденция с Украинското бюро на
автомобилните застрахователи е установено, че лекият автомобил
„Шевролет“ не е имал валидна застраховка гражданска отговорност с
украински застраховател в деня на ПТП;
- представената на българските полицаи „зелена карта“ с посочения
номер е издадена на друго МПС, застраховано от украински застраховател;
- отсъствието на украински застраховател и на български представител
е основание ищците да бъдат обезщетени от Гаранционен фонд, тъй като не
са налице предпоставките Сдружението да отговаря като компенсационен
орган по чл. 515 от КЗ;
6
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, съобразно критериите на съдебната
практика за справедливост /за неимуществените/ и обстоятелствата по делото,
установяващи, че ищците са участници в ПТП, при което са се движели
/изпреварвали/ в лентата за насрещно движение при надлъжна непрекъсната
маркировка, забраняваща да я застъпват или пресичат, а освен това са се
движели със скорост около 110 км/ч., която е била много по –висока от
максимално разрешената за конкретния пътен участък, с което поведение са
допринесли за настъпване на вредите в равна степен с осъдения водач на
лекия автомобил.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
По молба на ответника като подпомагащи страни са конституирани
Гаранционен фонд и ЗАД „Армеец“, последният в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
на водача на мотоциклета Ш..
ЗАД „Армеец“ подал становище /л. 163/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят, тъй като
ищците не са претърпели неимуществени и имуществени вреди.
Гаранционен фонд оспорил основателността на предявените искове и
поискал да се отхвърлят, позовавайки се на разпоредбата на чл. 511, ал., т. 3
от КЗ, съгласно която Сдружение „НББАЗ“ обработва претенциите в
случаите, когато моторното превозно средство на виновния водач е
незастраховано и обичайно се намира в държава членка или в трета държава,
чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 07.07.2017
г., около 17:10 часа на Първокласен път Е – 79, в района на км. 412, между гр.
Сандански и гр. Кресна е настъпило ПТП между лек автомобил „Шевролет
7
Авео“ с украински регистрационен № ********, управляван от украинския
гражданин А. Ш. и мотоциклет „Кавазаки“ с рег. № ******, управляван от
Н.Ш..
Двете МПС – лекият автомобил и мотоциклета са се движели в посока
от гр. Сандански към гр. Кресна, като пътното платно е с по една лента за
движение в двете посоки.
Движението в пътния участък, в който е настъпило ПТП е регулиран
надлъжна пътна маркировка, забраняваща на водачите на МПС да я застъпват
и пресичат. С пътни знаци е била установена максимална скорост за движение
до 40 км/ч. и забрана да се изпреварва.
Водачът на лекия автомобил въпреки установените забрани за
изпреварване предприел тази маневра и навлязъл в лентата за насрещно
движение и продължил по нея със скорост около 54.5 км/ч.
В същата тази лента, противно на установените забрани за изпреварване
и за максимално разрешена скорост се движел зад лекия автомобил
„Шевролет“ мотоциклета „Кавазаки“, управляван от първия ищец Н.Ш. с
пътник втория ищец И.Ш..
Никоалй Ш. управлявал мотоциклета със скорост не по-малка от 113
км/ч. и не предприел намаляване на скоростта на мотоциклета, настигнал и
ударил лекия автомобил отзад.
При движение на мотоциклета със скорост от 57 км/ч. е могъл с
аварийно спиране да предотврати удара в задната част на лекия автомобил.
Дължимото се обезщетение за имуществени вреди за щетата на
мотоциклета по действащата Наредба № 49/2014 и методика за уреждане на
обезщетения на вреди, причинени от МПС е в размер на 75 % от
действителната стойност и възлиза на сумата от 2 374 лева.
8
Мястото на удара и за двамата участници е изцяло в лентата за
насрещно движение, като и двамата участници в равна степен /по ½ / са
допринесли за настъпване на ПТП и вредите на пътуващата върху
мотоциклета И.Ш..
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
приложените по делото писмени доказателства и писмените заключения на
извършените две автотехнически експертизи /л. 309 и л. 372/.
Водачът на лекия автомобил е представил „зелена карта“ за да установи
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с украинско застрахователно дружество.
С определение от 15.10.2018 г., постановено по н.о.х.д. № 557/2018 г. от
Районен съд Сандански е одобрено споразумение по чл. 381 от НПК, имащо
силата на влязла в сила осъдителна присъда, с което е реализирана
наказателната отговорност само по отношение на водача на лекия автомобил
за това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за
движение по чл. 7, ал. 5 ; чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на
мотоциклета – многофрагментно счупване на лявата ключица и счупване на
пета дланна кост и средна телесна повреда на возещата се на мотоциклета
И.Ш. – счупване на лява ключица – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ от
НК.
Тези съставомерни за наказателната отговорност средни телесни
повреди се потвърждават от писменото заключение на вещото лице,
извършило в първата инстанция медицинска експертиза – л. 132.
На Н.Ш. по оперативен път е поставен и след това отстранен метален
имплант.
9
Общият лечебен и възстановителен период при двамата пострадали е
приключил за срок около 2- 2.5 месеца без негативни за здравето последици.
На 28.08.2018 г. ищците са предявили по пощата претенция пред
Сдружение „НББАЗ“ за обезщетяване на претърпените неимуществени и
имуществени вреди от ПТП, получена на 30.08.2018 г., който с отговор от
10.09.2018 г. е поискал да се представят документи за виновността на водача
на лекия автомобил.
В хода на производството са събрани категорични доказателства, че
лекият автомобил „Шевролет“ с украински регистрационен номер не е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както в
деня на настъпване на ПТП.(
Представената „зелена карта“ с нейния индивидуализиращ номер за
посочения в нея период е издадена от украинско застрахователно дружество
на друго МПС – бус „Неоплан“с друг рег. номер /виж в първоинст. п-во л. 86,
л. 90, л. 94, л. 258/.
По делото не е установено кое е българско застрахователно дружество
кореспондент/представител/ на украинското застрахователно дружество
посочено в „зелената карта“, представена при огледа на произшествието.
С писмо от 02.09.2020 г., изпратено от Моторно /Транспортно/
застрахователно бюро на Украйна е потвърдило, че независимо от
обстоятелството, че „зелената карта“ е неистинска и не е издадена във връзка
с валидно застрахователно правоотношение ще бъде гарантирана по реда на
чл. 9.1 от Вътрешните правила, като изплатените суми от Сдружение „ББАЗ“
ще бъде възстановена в съответствие с Вътрешните правила – л. 344.
От правна страна:
10
Предметът на делото е очертан с подадената от ищците и от ответника
въззивни жалби, като спорът се концентрира до размера на обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди; до наличието, респективно
отсъствието на поведение, с което ищците пряко и непосредствено са
допринесли за настъпване на вредоносния за тях резултат и процентното
съотношение.
Главните искове имат своето основание в разпоредбата на чл. 515, ал. 2,
т. 2 във вр. с чл. 506, ал. 3 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 506 от Кодекса на застраховането,
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е сдружение
с нестопанска цел със седалище в София, регистрирано по Закона за
юридическите лица с нестопанска цел.
Бюрото е представително национално бюро на застрахователите за
Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за
функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в
държавите, подписали Многостранното споразумение.
Бюрото изпълнява функциите на компенсационен орган - като извършва
плащания в случаите по чл. 515. Дължимите плащания от компенсационния
орган се извършват със средствата от гаранционния фонд на бюрото.
Законодателят в разпоредбата на чл. 515, ал. 1 е установил, че Бюрото в
качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено
лице, пребиваващо в Република България, само когато:
1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за
уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор
по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която
увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя
или представителя, или
2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за
уреждане на претенции в Република България.
11
Съгласно алинея 2 право на обезщетение има увреденото лице, което
пребивава в Република България, ако са налице следните условия:
1. застрахователният договор на виновния водач е сключен със
застраховател, установен в държава членка, различна от Република България;
2. застрахованото моторно превозно средство на виновния водач
обичайно се намира в държава членка, различна от Република България;
3. застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна
от Република България или когато произшествието е настъпило на
територията на трета държава, чието бюро участва в системата "Зелена карта"
- при използването на моторни превозни средства, които са застраховани и
обичайно се намират на територията на държави членки.
Съгласно алинея 3, Бюрото в качеството си на Компенсационен орган
заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България,
и когато:
1. не може да се идентифицира моторното превозно средство, което е
причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от
Република България, или
2. в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в
държава членка, различна от Република България, не може да се определи
застрахователят на виновния водач.
Отговорността на Бюрото като Компенсационен орган е заместваща
отговорността на застрахователя и само в посочените по –горе случаи
заплаща обезщетения, докато разпоредбата на чл. 511 от КЗ урежда в кои
случаи Бюрото е задължено ва обработва претенциите, но не и да отговаря
като компенсационен орган.
Водачът на лекия автомобил „Шевролет“ не е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но считано от 02.09.2020 г.,
когато Моторното /Транспортно/ застрахователно бюро на Украйна е
потвърдило, че независимо от обстоятелството, че „зелената карта“ е
неистинска и не е издадена във връзка с валидно застрахователно
правоотношение ще бъде гарантирана по реда на чл. 9.1 от Вътрешните
12
правила, за ответника се е породило задължение да заплати обезщетение на
пострадалите лица.
Основателността на иска предполага наличието на всички елементи от
посочения фактически състав:
- гаранцията, дадена от Украинското бюро е основание пътния
инцидент да се квалифицира като застрахователното събитие, настъпило на
територията на Р. България и увреденото лице да пребивава в Република
България;
- бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач или когато има
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата
бюрото е приело решение да ликвидира щетата;
- деянието на застрахования водач да е извършено виновно и да
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
По делото има приложен съдебен акт, имащ последиците на влязла в
сила осъдителна присъда, постановен от наказателен съд, който е
задължителен за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието,
относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца - чл. 300 от ГПК.
Водачът на лекия автомобил при неговото управление е допуснал
нарушение на правила за движение, посочени в акта на наказателния съд, с
което поведение е станал причина, но не единствената за настъпване на ПТП
и вредите.
Доказателствата установяват, че водачът на мотоциклета Н. И. Ш. е
допуснал същите нарушения на ЗДвП и в равна степен с водача на автомобила
е допринесъл за настъпване на ПТП вредите.
13
Доказателствата по делото обосновават извод за основателността на
направеното от ответника възражение за съпричиняване.
Събитието е настъпило на територията на Република България и
увредените лица също пребивават на тази територия.
Предявените искове са доказани по основание, като размерът на
обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от ПТП следва да се определят от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение, което се
следва на ищеца Н.Ш. за претърпените неимуществени вреди възлиза на
сумата от 20 000 лева, който е съобразен с критериите на съдебната практика
за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на
пострадалия; неговото обществено положение; вида и броя на получените
увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията
са били интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен
период; отсъствието на негативни последици за здравето на ищеца;
обществено икономическите условия в страната и лимита на
застрахователните обезщетения към датата на настъпване на ПТП.
Така определеното обезщетение следва да се намали с прието
процентно съотношение на съпричиняване / ½ /, поради което предявения иск
е основателен до размер на сумата от 10 000 лева и подлежи на отхвърляне за
разликата над уважения размер до размер на сумата от 65 000 лева, която е
част от обща претенция от 80 000 лева.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение, което се
следва на ищеца И. Й. Ш. за претърпените неимуществени вреди възлиза на
сумата от 14 000 лева, който е съобразен с критериите на съдебната практика
за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на
пострадалия; неговото обществено положение; едно увреждане, което е
14
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК; продължителността на
периода, в който болките и страданията са били интензивни;
продължителността на общия лечебен и възстановителен период; отсъствието
на негативни последици за здравето на ищеца; обществено икономическите
условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към датата на
настъпване на ПТП.
Така определеното обезщетение следва да се намали с прието
процентно съотношение на съпричиняване / ½ /, поради което предявения иск
е основателен до размер на сумата от 7 000 лева и подлежи на отхвърляне за
разликата над уважения размер до размер на сумата от 50 000 лева, която е
част от обща претенция от 60 000 лева.
По обезщетенията за имуществени вреди:
Предявения главен иск от Н.Ш. за сумата от 810 лева, представляваща
направени разходи за метален имплант, който е бил поставен и след това
отстранен е основателен в пълния предявен размер от 810 лева.
Предявеният главен иск от Н.Ш., имащ за предмет обезщетяване на
имуществените вреди по мотоциклета е основателен до размер а сумата от
1 187 лева, представляваща половината от определеното чрез експертиза
обезщетение и подлежи на отхвърляне за разликата над уважения до
предявения размер от 5000 лева, която е част от общата претенция от 20 000
лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди:
Съгласно чл. 511, ал. 3 от Кодекса на застраховането, в случаите на ал. 1
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция
в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако
15
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380.
Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ задължава застрахователят, а също
така и „НББАЗ“ да се произнесе по претенцията по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Ищците са предявили своята претенция за обезщетяване на 28.08.2018
г., но законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени
вреди следва да се присъди, считано от деня от 02.09.2020 г.
На 02.09.2020 г. Моторното /транспортно/ застрахователно бюро на
Украйна е потвърдило, че независимо от обстоятелството, че „зелената карта“
е неистинска и не е издадена във връзка с валидно застрахователно
правоотношение ще бъде гарантирана по реда на чл. 9.1 от Вътрешните
правила. До датата 02.09.2020 г. инцидентът не се квалифицира като
застрахователно събитие и няма застрахователно покритие от застраховател с
или без кореспондент в Р. България.
Считано от тази дата за ответника се е породило задължение да заплати
обезщетение на пострадалите лица, тъй като отговорността на Бюрото е
заместваща отговорността на застрахователя, само в случаите на чл. 515 от
КЗ.
С оглед на изложеното от подадените три жалби, частично основателна
е тази, с която ответникът иска отмяна на решенето на първоинстанционния
съд, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с определение в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца Н.Ш. обезщетение за имуществени
вреди по мотоциклета, за разликата над сумата от 1 187 лева до размер на
присъдените 1 365 лева.
С оглед на изложеното следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
16
която главният иск, предявен от ищеца Н.Ш., имащ за предмет обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над
уважения размер от 10 000 лева до размер на сумата от 65 000 лева,
представляваща част от обща претенция от 80 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която главният иск, предявен от ищеца И. Й. Ш., имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения размер от 7 000 лева до размер на сумата от 50 000
лева, представляваща част от обща претенция от 60 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на Н.Ш. обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение в размер на сумата от 810 лева, ведно със
законната лихва, считано от 02.09.2020 г.;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на Н.Ш. обезщетение за имуществени вреди
за мотоциклета, за разликата над сумата от 1 187 лева до размер на сумата от
1 365 лева и вместо това да се отхвърли иска в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на Н.Ш. обезщетение за имуществени
вреди по мотоциклета, ведно със законната считано от 02.09.2020 г. до размер
на сумата от 1 187 лева, както и в частта, в която този частичен иск е
отхвърлен, за разликата над сумата от 1 365 лева до предявения размер от
5 000 лева, при обща претенция от 20 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която главният иск, предявен от ищеца И. Ш., имащ за предмет обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над
уважения размер от 7 000 лева до размер на сумата от 50 000 лева,
представляваща част от обща претенция от 60 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която акцесорните искове, предявени от двамата ищци, имащи за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди са отхвърлени, за периода от 14.07.2017 г. до 02.09.2020
г., а при условията на евентуалност от 28.11.2018 г. до 02.09.2020 г.
17
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъден да
заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 02.09.2020 г., до размер на сумата от 10 000 лева за Н.Ш. и
до 7 000 лева за И.Ш. не е обжалвано от ответника, влязло е в сила и е
издаден изпълнителен лист.
По разноските:
С оглед изхода на делото, всеки един от ищците поотделно следва да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски,
в размер на сумата от 1 998 лева.
Жалбата, подадена от ищците е неоснователна и ответникът не дължи
разноски, както и адвокатско възнаграждение на техния процесуален
представител.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 202/2019 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение №
901 217 от 16.11.2021 г., постановено по същото дело от Окръжен съд
Благоевград в ЧАСТТА, в която ответникът – Сдружение „Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* е осъден
да заплати на Н. И. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 515, ал. 2, т. 2 във
вр. с чл. 506, ал. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 810 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за метален
имплант/, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 202/2019 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение №
901 217 от 16.11.2021 г., постановено по същото дело от Окръжен съд
18
Благоевград в ЧАСТТА, в която предявения от Н. И. Ш., ЕГН **********
против Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* главен иск с правно основание чл. 515, ал. 2,
т. 2 във вр. с чл. 506, ал. 3 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.07.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 02.09.2020 г. е отхвърлен, за разликата над
сумата от 10 000 лева до размер на сумата от 65 000 лева, представляваща
част от обща претенция от 80 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по гр.д. №
202/2019 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 901 217 от
16.11.2021 г., постановено по същото дело от Окръжен съд Благоевград в
ЧАСТТА, в която ответникът – Сдружение „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да
заплати на Н. И. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 515, ал. 2, т. 2 във вр.
с чл. 506, ал. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди
по мотоциклет „Кавазаки“ с рег. № ******, ведно със законната лихва,
считано от 02.09.2020 г., за разликата над сумата от 1 187 лева до размер на
сумата от 1 365 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. Ш., ЕГН ********** против
Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* главен иск с правно основание чл. 515, ал. 2,
т. 2 във вр. с чл. 506, ал. 3 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
имуществени вреди по мотоциклет „Кавазаки“ с рег. № ******, ведно със
законната лихва, считано от 02.09.2020 г., за разликата над сумата от 1 187
лева до размер на сумата от 1 365 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 202/2019 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение №
901 217 от 16.11.2021 г., постановено по същото дело от Окръжен съд
Благоевград в ЧАСТТА, в която предявеният от Н. И. Ш., ЕГН **********
против Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* главен иск с правно основание чл. 515, ал. 2,
т. 2 във вр. с чл. 506, ал. 3 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
19
имуществени вреди по мотоциклет „Кавазаки“ с рег. № ******, ведно със
законната лихва, считано от 02.09.2020 г. е отхвърлен, за разликата над
сумата от 1 365 лева до предявения размер от 5 000 лева, представляваща част
от обща претенция от 20 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 202/2019 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение №
901 217 от 16.11.2021 г., постановено по същото дело от Окръжен съд
Благоевград в ЧАСТТА, в която предявеният от И. Й. Ш., ЕГН **********
против Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* главен иск с правно основание чл. 515, ал. 2,
т. 2 във вр. с чл. 506, ал. 3 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.07.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 02.09.2020 г. е отхвърлен, за разликата над
сумата от 7 000 лева до размер на сумата от 50 000 лева, представляваща част
от претенция от 60 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 202/2019 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение №
901 217 от 16.11.2021 г., постановено по същото дело от Окръжен съд
Благоевград в ЧАСТТА, в която предявените от Н. И. Ш., ЕГН ********** и
от И. Й. Ш., ЕГН ********** против Сдружение „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, акцесорни
искове, имащи за предмет присъждане на законната лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, за периода от
14.07.2017 г. до 02.09.2020 , както и предявените при евентуалност акцесорни
искове за присъждане на законната лихва върху обезщетенията, за периода от
28.11.2018 г. до 02.09.2020 г. са отхвърлени, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 202/2019 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение №
901 217 от 16.11.2021 г., постановено по същото дело от Окръжен съд
Благоевград в ЧАСТТА за разноските.
ОСЪЖДА ищците - Н. И. Ш., ЕГН ********** и И. Й. Ш., ЕГН
**********, поотделно да заплатят на Сдружение „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 1 998 лева.
20
Решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по гр.д. № 202/2019 г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 901 217 от 16.11.2021
г., постановено по същото дело от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в
която ответникът - Сдружение „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да заплати на Н. И.
Ш., ЕГН **********, на основание чл. 515, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 506, ал. 3 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени веди от ПТП,
настъпило на 07.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020
г., до размер на сумата от 10 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло
в сила.
Решение № 900 988 от 16.08.2021 г., постановено по гр.д. № 202/2019 г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 901 217 от 16.11.2021
г., постановено по същото дело от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в
която ответникът - Сдружение „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да заплати на И. Й.
Ш., ЕГН **********, на основание чл. 515, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 506, ал. 3 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени веди от ПТП,
настъпило на 07.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020
г., до размер на сумата от 7 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в
сила.
Решението е постановено при участието на Гаранционен фонд и ЗАД
„Армеец“, конституирани по молба на ответника като подпомагащи страни.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21