№ 14801
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110140626 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ”, чрез юрк. Р., извежда съдебно предявените субективни права
при твърденията, че на 10.06.2016 г. в гр. С., ул. „Патриарх Герман“, в отсечката между
„Околовръстен път“ в посока към „Цариградско шосе“, преди паркинг на Дирекция
„Жандармерия“, водачът на товарен автомобил марка „МАН“, модел „TGA“, с рег. №
НОМЕР, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, с което
реализирал ПТП, вследствие на което били причинени материални щети на процесния лек
автомобил – предна дясна гума и джанта, пластмасови детайли на степенката. Към датата на
събитието т.а. марка „МАН“, модел „TGA“, с рег. № НОМЕР бил застрахован по
застраховка „Каско“ на МПС в ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, със застрахователна полица №
********, със срок на валидност от 19.11.2015 г. до 18.11.2016 г. В съответствие с
установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка било
определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 1393,44 лв., която
сума била изплатена на 17.08.2017г. на автосервиза, отстранил повредите по товарния
автомобил, като в хода на експертната дейност били извършени и ликвидационни разноски в
размер на 10,00 лв. Поддържа, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът придобил право на
регрес срещу Столична община за сумата в общ размер на 1403,44 лв., като претендира и
обезщетение за забава в размер на 427,66 лв. за периода от 28.07.2019 г. до 28.07.2022 г. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община, чрез юрк. Г., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове, като поддържа, че в исковата молба не
била изяснена фактическата страна, както и не бил доказан по безспорен начин механизмът
на процесното ПТП. Твърди, че ответникът не бездействал, а изпълнявал задълженията си
по текущо поддържане на пътя в съответствие с нормативната уредба. Релевира възражение
за съпричиняване от страна на водача на процесния автомобил. Ето защо моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
1
Третото лице – помагач „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД на страната на
ответника не е взело становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От представената по делото Застрахователна полица № ********, се установява, че
ищецът е застраховател по застраховка „Каско“ на МПС марка „МАН“, модел „TGA“ с рег.
№ НОМЕР, със срок на застраховката от 19.11.2015 г. до 18.11.2016 г., с покритие „Клауза П
– Пълно каско“.
От представените по делото писмени доказателства, в това число - декларация на
водача на застрахованото МПС, опис – заключение по щета, опис на претенция, доклад по
щета и преводно нареждане за кредитен превод, се установява, че на 10.06.2016 г., в гр. С.,
водачът Х. С. З. управлявал товарен автомобил марка „МАН“, модел „TGA“ с рег. №
НОМЕР, като се движел по ул. „Патриарх Герман“ с посока към бул. „Цариградско шосе“ и
преди паркинг дирекция „Жандармерия“, при невъзможност за разминаване с други
автомобили, превозното средство преминало през дупка на пътното платно, вследствие на
което били причинени щети на процесното МПС – предна дясна гума и джанта, пластмасови
детайли на дясна степенка.
На 17.06.2016г. от Х. С. З. била подадена до ищеца декларация за настъпилото
застрахователно събитие, вследствие на което била образувана образуваната щета под №
10316030106334.
От представената опис на претенция от 17.06.2016 г. се установява, че застрахователят
е приел щетата за обезщетяване, като в позиция 2 от описа – степенка дясна долна част в
посочено: „Отпада в 1-ва маркировка“ и е добавено „Корпус стр. огледало д. – голямо“ за
подмяна и „предна броня да се върне“. По делото е представен и опис-заключение от
21.03.2017 г. (л.15), в който фигурира поз. 1 – „Броня предна за подмяна“ и поз. 2 –
„Вертикална лайсна дясна предна броня“, които детайли са добавени към описа от
17.06.2016 г. По изготвените доклад и фактури е прието да се изплати на сервиза,
ремонтирал увреденото МПС, сумата в размер на 1393,44 лв.
От приложеното преводно нареждане за кредитен превод от 17.08.2017 г. се
установява, че на сервиза е била платена сумата в размер на 1393,44 лв.
От представените общи условия на ищеца по застраховка „Каско“ на МПС се
установява, че покритието „Клауза П – Пълно каско“ включва покрити рискове, причинени
от „ПТП“ – събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство и
предизвикало щети на пътното превозно средство, какъвто е и настоящият случай.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че не всички увреждания по т.а. марка марка
„МАН“, модел „TGA“ с рег. № НОМЕР, отразени в описите на застрахователя се намират в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Изрично е посочено,
че добавеното впоследствие „Корпус стр. огледало д. – голямо за подмяна“ не е в причинно-
следствена връзка с механизма на произшествието и не следва да се калкулира при
определяне на средните пазарни цени. Прието е също, че относно добавените към опис-
заключението от 21.03.2017 г. детайли не може да се определи дали същите са получени при
процесното ПТП или за периода от настъпването му до датата на изготвяне на
допълнителния опис. Съгласно заключението на вещото лице, необходимата стойност за
възстановяване на щетите по товарния автомобил е в размер на 253,62 лв. към датата на
ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, приема, че ищецът е доказал и спорните обстоятелства по делото, а именно
механизма на ПТП, както и вредите, изрично посочени в исковата молба, и размера на
същите, до който размер има право на регрес спрямо ответника.
От представената по делото застрахователна полица се установява наличие на
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, както и от
заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че процесното произшествие е настъпило на посочените по – горе
дата и място, като причина за настъпване на същото е дупка на пътното платно. От
допуснатата и приета САТЕ се установява също размерът на вредите, както и причинно-
следствената връзка.
Въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл.167 ал.1 ЗДвП
вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се
сигнализират незабавно препятствията по него. Поради което, наличието на дупка
(неравност) на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на
длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49
ЗЗД.
Възражението на процесуалния представител на Столична община за съпричиняване е
недоказано, като не са искани и събирани доказателства в тази насока, а доказателствата
тежест да го установи при пълно и главно доказване се носи от ответника. Поради
изложеното възражението за съпричиняване е недоказано по делото и при прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът достига до правния извод, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат.
В конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би
заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени,
възлизащи според приетото заключение на САТЕ на 253,62 лв. Следва да се подчертае, че в
исковата молба процесуалният представител на ищеца изрично е посочил констатираните
повреди по автомобила, а именно: предна дясна гума и джанта, пластмасови детайли на
степенката. Ето защо посочените впоследствие повреди не са надлежно въведени в процеса
и не следва да се вземат предвид, като е недоказано, че същите са настъпили вследствие на
3
процесното ПТП, а освен това вещото лице по допуснатата САТЕ изрично е посочило, че
добавеното впоследствие „Корпус стр. огледало д. – голямо за подмяна“ не е в причинно-
следствена връзка с механизма на произшествието и не следва да се калкулира при
определяне на средните пазарни цени. Прието е също, че относно добавените 9 месеца по –
късно към опис-заключението от 21.03.2017 г. детайли не може да се определи дали същите
са получени при процесното ПТП или за периода от настъпването му до датата на изготвяне
на допълнителния опис. Отделно от изложеното, в проведеното на 01.12.2022 г. открито
съдебно заседание вещото лице изрично уточни, че отразеното в т. 2 от опис-претенцията от
17.06.2016 г., а именно: „степенка предна дясна - долна част Отпада от 1-ва маркировка“
означава, че към момента на сключване на застрахователния договор е била увредена,
поради което следва да се приеме, че детайлите „корпус стр. огледало д. – голямо“, „броня
предна“, „вертикална лайсна дясна на предна броня“ не са увредени вследствие на
процесното ПТП, настъпило на 10.06.2016г.
Следователно, предявеният главен иск следва да бъде уважен до размера от 253,62 лв.,
ведно с претендираните от ищеца обичайни разноски за определяне на застрахователното
обезщетение в размер на 10 лв., т.е. общо 263,62 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а за
разликата до пълния предявен размер от 1403,44 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид частичното уважаване на главната претенция, следва да бъде частично
уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забава.
По делото се установява, че поканата до ответника за заплащане на претендираната от
ищеца сума е получена на 31.08.2017 г. (л. 10 от делото).
Лихвата за забава върху главницата от 263,62 лв. за периода 28.07.2019 г. до 28.07.2022
г., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК възлиза в размер на 80,34 лв.
Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане в рамките на срока,
поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от
80,34 лв., а за разликата до предявения размер от 427,66 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК,
като е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК следва да му бъдат присъдени: 106,14 лв. за държавна такса, 300 лв. депозит за САТЕ,
като претендира и възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя в размер на 100
лв., т.е. общо 506,14 лв. Релевираното от ответника в отговора на исковата молба
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като присъденото на ищеца
юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер. Намалени съразмерно с уважената
част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 95,07 лв. Внесената от ищеца сума в размер на 50 лв. - депозит за
свидетел, не следва да бъде присъждана като разноски по делото, тъй като поради
неоткриването му допуснатият свидетел не е бил разпитван, а същата подлежи на
възстановяване на ищеца след депозиране на изрична молба.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
81,21 лв.
4
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. С., ул. М. № 33, представлявана от кмета
Й.ка А.Ф., да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. “С.К.” № 2, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД сумата от 263,62 лв. (с вкл. 10 лв. ликвидационни разноски), представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на
МПС по застрахователна полица № ********, за вредите, причинени от настъпило на
10.06.2016г. в гр. С. пътно-транспортно произшествие, при което водачът на товарен
автомобил марка „МАН“, модел „TGA“ с рег. № НОМЕР, при движение по ул. „Патриарх
Герман“ с посока към бул. „Цариградско шосе“ и преди паркинг дирекция „Жандармерия“,
при невъзможност за разминаване с други автомобили, преминал през дупка на пътното
платно, вследствие на което били причинени щети на процесното МПС, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 80,34 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.07.2019 г. –
28.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за сумата над уважената част
от 263,62 лв. до пълния предявен размер от 1403,44 лв., както и предявеният иск за
обезщетение за забава за сумата над уважената част от 80,34 лв. до пълния предявен размер
от 427,66 лв.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. С., ул. М. № 33, представлявана от кмета
Й.ка А.Ф., да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. “С.К.” № 2, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 95,07
лв., представляваща сторените разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. “С.К.” № 2, да заплати на Столична община, с адрес: гр.С., ул. М. № 33,
представлявана от кмета Й.ка А.Ф., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 81,21
лв., представляваща сторените разноски в производство пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-
помагач „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5