№ 191
гр. Враца, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20241400500011 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. А. Л., ЕГН **********, с адрес
***, представляван по пълномощие от адв. Х. Й. от САК, преупълномощена
от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", срещу Решение
№604/31.10.2023г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№794/2023г., с
което е отхвърлен предявения срещу "Адессо Кредит България"ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в сключен на
04.01.2022г. договор за заем поради противоречието й със закона, както и
предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на неустоечна клауза в същия
договор поради заобикаляне на закона и с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД за прогласяване на нищожността на неустоечна клауза в същия договор
поради накърняване на добрите нрави, както и предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1, хипотеза първа ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата 50лв., представляваща частичен иск от общо 439.53лв.,
недължимо платени суми при начална липса на основание по неустоечната
1
клауза на процесния договор.
В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение и за допуснати при постановяването му
процесуални нарушения. В нея се сочи, че предявените искове са отхвърлени
с единствен мотив, че по делото не са представени доказателства процесният
договор изобщо да е сключен. Сочи се също, че по делото е направено искане
от страна на ищеца по реда на чл.190 ГПК, което районният съд е оставил без
уважение.
Според въззивника е неправилен изводът на районния съд, че ищецът не
е представил доказателства за съдържанието на клаузата за неустойка,
независимо от това, че в решението на няколко места е констатирал
наличието на облигационни отношения между страните. В жалбата се сочи,
че съдът е отхвърлил доказателствените искания на ищеца за допускане на
ССЕ и за издаване на съдебно удостоверение за пред БНБ за снабдяване с
информация за сключени между страните сделки и движението по тях и не е
дал възможност на страната да докаже наличието на договорни отношения.
Въззивникът настоява, че сключеният между страните договор е такъв за
потребителски кредит и отношенията във връзка с него попадат в обхвата на
приложение на ЗПК.
Заявява се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат уважени.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззивникът прави пред настоящата инстанция искане на основание
чл.266, ал.3, вр. чл.190 ГПК другата страна да бъде задължена да представи
намиращите се в нея документи, вкл. договор за паричен заем №***, както и
за допускане на ССЕ с подробно формулирана задача.
Въззиваемото "Адессо Кредит България"ЕООД не е подало отговор на
въззивната жалба.
Настоящият състав е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима,
при което е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание.
По заявените от въззивника доказателствени искания съдът е приел
следното:
Пред районния съд не е представен процесния договор за паричен заем
2
№***/04.01.2022г. В исковата молба ищецът е направил искане на основание
чл.190 ГПК ответникът да бъде задължен да го представи, без да въвежда
твърдения същият да е изгубен или унищожен не по негова вина. В отговора
на исковата молба ответникът не оспорва сключването на този договор. С
определението си по чл.140 ГПК районният съд е оставил искането на ищеца
по чл.190 ГПК без уважение. Преди датата на проведеното пред районния съд
открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца – адв. Й. е депозирала
писмена молба, в която е направила искане за допускане на ССЕ, като е
заявила, че прилага като доказателство по делото договор за паричен заем и
погасителен план към него. В действителност този договор и погасителния
план към него не са приложени. Тъй като адв. Й. е направила искане за даване
ход на делото в нейно отсъствие, в съдебно заседание на 29.09.2023г.
районният съд е дал ход на делото, оставил е без уважение искането на ищеца
за допускане на ССЕ без да изложи мотиви и е приключил съдебното дирене.
В нарушение на процесуалните правила съдът не е отчел това, че описаните
като приложение към молбата на пълномощника на ищеца писмени
доказателства в действителност не са представени.
Настоящият състав е приел, че в резултат от това допуснато от районния
съд процесуално нарушение правата на страната-ищец пред първата
инстанция във връзка със събирането на доказателства са накърнени. По тази
причина на въззивника са дадени указания да представи процесния договор за
паричен заем и погасителния план към него, с които ясно е заявил чрез своя
пълномощник, че разполага.
В изпълнение на дадените му указания въззивникът е представил
договор за паричен заем №***/04.01.2022г., стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, декларация-
съгласие за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване
като застраховано лице по застраховка "Живот" за клиентите на "Адессо
Кредит България"ЕООД и погасителен план.
Предвид изпълнение на дадените на въззивника указания, пред
настоящата инстанция е допусната и изслушана специализирана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното
решение и по допустимостта му - в обжалваната част, а по правилността му
3
взема предвид наведените в жалбата оплаквания, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
За произнасянето си по неговата правилност, респ. по основателността
на въззивната жалба този съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от З. А. Л.,
представляван от адв. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско
дружество "Д. М." срещу "Адессо Кредит България"ЕООД обективно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на
нищожността на неустоечната клауза на чл.4 от договор за паричен заем
№***, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на
обезпечение, и с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника
за заплати на ищеца сумата 50лв., частичен иск от общо 493.53лв.,
представляваща недължимо платени суми при начална липса на основание по
неустоечната клауза.
В исковата молба се твърди, че на 04.01.2022г. между страните е
сключен договор за паричен заем №***, по силата на който на ищеца е
отпуснат заем в размер на 1 000лв., като е договорен размер на погасителната
вноска от 86.19лв., брой на вноските – 13, размер на годишната лихва – 40% и
размер на ГПР 48.67лв., при което общият размер на сумата, която заемателят
се задължава да върне, е 1 120.47лв.
Ищецът твърди, че в чл.4 от договора е уговорено договорът за заем да
бъде обезпечен по начина и условията на т.1 и 2, а в ал.2 е предвидено, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 439.53лв., която сума се
заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски. Така на ищеца е
начислена неустойка в посочения размер, при което дължимата от него
месечна погасителна вноска става от 86.19лв. на 120лв., а общият размер на
дължимата за връщане сума – от 1 120.47лв. на 1 560лв. Твърди се също, че
ищецът е заплатил изцяло задълженията си по договора.
В исковата молба се поддържа, че неустоечната клауза в сключения
между страните договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4
ЗПК, вр. чл.22 и чл.143, ал.1 ЗЗП, като в тази връзка в исковата молба се
4
развиват обстойни правни съображения.
С исковата молба е заявено искане ответникът да бъде задължен на
основание чл.190 ГПК да представи справка от счетоводството си за всички
извършени по договора плащания, както и копие от самия договор,
погасителния план и СЕФ. Заявено е искане за допускане на ССЕ с подробно
формулирана задача, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи пред БНБ за снабдяване с информация за сключените между
страните договори и движението по тях.
Чрез пълномощника си адв. Г. Д. ответникът "Адессо Кредит
България"ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
предявените искове. В отговора се съдържат подробни правни съображения
във връзка с обявяването на нищожността на неустоечна клауза поради
нарушение на добрите нрави.
С акта си по чл.140 ГПК районният съд е оставил без уважение
исканията на ищеца по чл.190 и по чл.192 ГПК, както и това за издаване на
съдебно удостоверение, като му е указал, че в негова тежест е доказването на
възникнало между страните валидно облигационно правоотношение по
посочения в исковата молба договор за паричен заем.
Както бе посочено по-горе, преди проведеното по делото открито
съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. Й. е депозирала писмена
молба, в която е заявила, че поддържа искането си допускане на ССЕ. Заявила
е също, че прилага договора за паричен заем и погасителния план към него,
но в действителност приложения към молбата липсват. В съдебното заседание
на 29.09.2023г. районният съд е оставил искането за допускане на ССЕ без
уважение и е дал ход на устните състезания.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е
посочил, че по делото не са представени никакви доказателства за
съдържанието на процесния договор за заем и за съдържащата се в него
клауза за неустойка, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, при което
няма как да бъде направена преценка за нейната
неравноправност/нищожност.
Пред настоящата инстанция е представен договор за паричен заем №***,
сключен между страните на 04.01.2022г., по силата на който заемодателят
предоставя на заемателя двуседмичен потребителски заем в размер на 1
5
000лв., който подлежи на издължаване на 13 двуседмични вноски от 86.19лв.,
при уговорени конкретни дати на същите. В договора е посочен фиксиран
годишен лихвен процент от 40.00% и ГПР на заема – 48.67%. В чл.2, т.10 от
договора се съдържа клауза за обезпечаване на заема чрез издаване от страна
на заемателя на запис на заповед.
Чл.4 от договора съдържа декларация на заемателя, че желае да се
възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителните услуги,
предоставяни от заемодателя, а именно – възможности за отлагане или
намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни средства, а заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя същите срещу предоставяне от страна на последния в
деня на подписване на договора в полза на кредитора на допълнителни
обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, отговарящи на подробно
изброени условия; 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата
по чл.2, т.7 /1 120.47лв./ със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора. Чл.4, ал.2 от договора съдържа клауза,
че при неизпълнение на задължението си да предостави обезпечения по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
439.53лв., която се изплаща на заемодателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл.2,
т.2, се добавя сума в размер на 33.81лв.
От заключението на изслушаната пред настоящата инстанция ССЕ,
което не е се оспорва от страните и се възприема от съда, се установява, че по
процесния договор за паричен заем заемателят е изплатил общо сумата 1
253.31лв., като в счетоводството на заемодателя същата е разпределена както
следва: 1 000лв. погасени 13 вноски по главница, 74.60лв. погасени вноски за
лихви, 178.71лв. погасени вноски за неустойка. Вещото лице се произнася, че
ако в обхвата на ГПР се включи и уговорената неустойка, то действителният
ГПР по процесния договор е 112%, т.е. над максимално определения в чл.19,
ал.4 ЗПК годишен процент на разходите, който не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във
валута, определена с постановление на Министерски съвет. Вещото лице е
изчислило, че от датата на сключване на договора до датата на окончателното
погасяване на заема заемодателят е получил доходност, заплатена от
6
заемодателя, както следва: 1.02лв. на ден доходност от договорна лихва и
2.45лв. на ден доходност от неустойка за неизпълнено задължение за
предоставяне на обезпечение.
След като анализира и прецени събраните пред двете инстанции
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, настоящият
съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Производството е образувано по съединени в условията на евентуалност
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за
установяване на нищожност на клаузата на чл.4 от сключения между страните
договор за паричен заем, която предвижда заплащане от страна на заемателя
на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение, поради
противоречието й със закона и добрите нрави, съединен с иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 50лв., частично от сумата 439.53лв., като платена при начална липса
на основание по неустоечната клауза на чл.4 от договора за заем.
По установителния иск.
По делото е безспорно установено, че между страните е сключен
договор за паричен заем, по който заемодателят е изпълнил задължението си
да предостави на заемателя заемната сума. От своя страна заемателят е
изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил точно и в срок
договорените суми, в т.ч. и тези за неустойка по чл.4.
В разглеждания случай заемодателят "Адессо Кредит България"ЕООД е
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ и има качеството на
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Отпуснатият на ищеца паричен заем е
предоставяне на финансова услуга по §13, т.12 от ДРЗЗП на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е такъв, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма за улеснение на плащането.
Чл.21, ал.1 ЗПК повелява, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон
е нищожна, а съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
7
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. За договора за потребителски кредит
се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
Изброените норми са императивни и са приети в обществен интерес за
защита на икономически по-слабите участници в оборота, поради което съдът
е длъжен да следи служебно за спазването им и дължи произнасяне дори ако
нарушаването им не е въведено като основание за уважаване на иска.
В разглеждания случай твърденията за недействителност на договора на
основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да бъдат преценявани
от гледна точна на процентната стойност на ГПР по чл.2, т.8 от договора. На
следващо място трябва да се посочи, че чл.4, ал.1 от договора задължава
заемателя в деня на подписването но договора да осигури двама поръчители
или банкова гаранция в размер на подлежащата на връщане сума, като е
предвидено, че в случай на неизпълнение на това задължение заемателят
дължи неустойка.
Анализът и тълкуването на неустоечната договорна клауза водят до
извода, че същата предвижда скрито възнаграждение на заемодателя и
задължава заемателя да предостави неосъществимо за него обезпечение,
което е в драстично несъответствие с размера на заемната сума. В подкрепа на
изложеното могат да посочат и други аргументи, предвид на това, че е
житейски необосновано, неприемливо, а и практически неосъществимо в деня
на сключването на договора за заем заемателят да осигури банкова гаранция в
размер, надхвърлящ заемната сума, или двама поръчители, отговарящи на
множество изисквания.
Съдът намира, че поставяйки предварително неизпълними за заемателя
изисквания, заемодателят е целял да се обогати като капитализира
допълнително вземане в своя полза, определено в договора като неустойка.
От друга страна заемодателят не включва сумата на неустойката при
формирането на ГПР по процесния договор, стремейки се по този начин да
заобиколи нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В подкрепа на този извод е и
съдържащата се в договора клауза неустойката да се изплащаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски, в чийто размер изрично е включена.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че вземането за неустойка
представлява скрито възнаграждение на кредитора, респ. сигурен разход за
8
потребителя и като такова е следвало да се включи в ГПР.
Чл.19, ал.1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посреднците за
сключване на договора/. Съгласно §1, т.1 от ДРЗПК "общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора на потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От
изложеното следва, че е задължително в ГПР да бъдат включени и ясно
описани всички разходи, които заемателят е длъжен да заплати. В процесния
договор за заем е посочено, че ГПР е 48.67%, но от неговото съдържание не
може да се установи кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките за изискуемост на
неустойката по чл.4, ал.2 от договора, тя се явява възнаграждение за
заемодателя, поради което трябва задължително да бъде включена в ГПР.
Всичко изложено дотук дава основание на въззивния съд да приеме, че в
процесния договор липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация
съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, при което на потребителя не
се дава възможност да прецени икономическите последици от неговото
сключване. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР,
изчислен от вещото лице, и неясната методика на формирането му по
същество представляват предоставяне на невярна информация относно
общите разходи по кредита, което следва да се квалифицира като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива
2005/29/ЕО. От това следва извод, че клаузата относно общия размер на
сумата, която потребителят е длъжен да заплати, е неравноправна по смисъла
на чл.3, §1 и чл.4, §1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на
целия договор. Освен това чрез вменяване в тежест на потребителя да
предостави обезпечение по договора, върху него се прехвърля риска от
неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността
на потребителя, което влиза в противоречие с чл.8, §1 от Директива 2008/48 и
разясненията, дадени в §4046 от решение на СЕС/четвърти състав/ от
9
27.03.2014 по дело С-565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено
на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d instance d Orlians /Франция/.
Като взе изложеното дотук, настоящият съдебен състав приема, че при
сключването на процесния договор за паричен заем не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което на основание чл.23 ЗПК
същият е изцяло недействителен.
Съдът намира, че клаузата на чл.4 от процесния договор за заем е
нищожна и поради накърняване на добрите нрави.
За отговора на въпроса за дължимостта на начислената неустойка съдът
взе предвид и разясненията, дадени в ТР №1/2009 на ОСТК на ВКС, че следва
да се извърши преценка за нищожност на неустоечната клауза поради
накърняване на добрите нрави. В тълкувателното решение са изброени
критериите за наличие на нищожност поради накърняване на добрите нрави,
като е прието, че нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Като взе предвид предвидените в договора последици от
неизпълнението на задълженията за предоставяне в деня на сключването му
на посочените по-горе допълнителни обезпечения, съдът намира, че
неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и не кореспондира с
последиците от него. Неустойката по процесния договор е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължения за предоставяне на обезпечение, а задължението за обезпечаване
на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за връщане на заемната
сума, докато непредоставянето на обезпечение не причинява вреди на
заемодателя.
На следващо място съдебният състав намира, че размерът на
уговорената неустойка е прекомерен спрямо чистата стойност на заема, при
което неустоечната клауза влиза в противоречие с обезщетителната функция
на неустойката, води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатява заемодателя в противоречие с принципа за справедливост в
гражданските правоотношения.
Изложеното води до извода, че неустоечната клауза в процесния договор
за паричен заем е нищожна поради противоречие с добрите нрави на
10
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.21, ал.1 и чл.33, ал.1 ЗПК. Наред с това
тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като
размерът на неустойката е необосновано висок, което води до нищожност на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
По осъдителния иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
За уважаване на този иск е необходимо доказването на следните
предпоставки: процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца;
същата да е постъпила в патрумониума на ответника; това разместване на
блага да е без правно основание, т.е. без да е налице годен юридически факт,
без да е възникнало задължение за заплащане на неустойка в договорения
размер.
По делото е безспорно установено, че в изпълнение на договорните си
задължения ищецът е заплатил на ответника цялата сума по договора, в т.ч. и
тази за неустойка.
Нищожността на неустоечната клауза представлява отрицателен факт,
който е препятствал възникването на вземането на кредитора за неустойка,
при което за ответното дружество не е налице основание да получи и задържи
сумата за неустойка, следователно същата следва да бъде върната на ищеца,
предвид липсата на правно основание, оправдаващо имущественото
разместване.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго по същество, с което предявеният частичен иск бъде уважен.
Въззивникът претендира разноски за двете инстанции. За произнасянето
си по това искане окръжният съд взе предвид следното:
В производството пред районния съд ищецът е направил разноски за
заплатена държавна такса в размер на 100лв. и тази сума, предвид изхода на
делото, следва да му бъде присъдена. Ответното дружество следва да бъде
осъдено за заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ пред двете
инстанции. На въззивника следва да бъде присъдена и сумата 350лв. за
внесен депозит за вещо лице по допуснатата пред настоящата инстанция ССЕ,
11
както и сумата 50лв. за заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Пълномощникът на ищеца претендира адвокатски възнаграждения от по
480лв. с ДДС за представителството по двата съединени иска за всеки от тях
поотделно за двете съдебни инстанции.
По въпроса за следващото се на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА настоящият съд взе предвид, че двата
съединени иска се основават на един и същ правопораждащ факт –
недействителност на клауза в сключения между страните договор за заем.
Първият иск е установителен и произнасянето по него има обуславящ
характер по отношение на съединения осъдителен иск за връщане на даденото
въз основа на нищожната клауза, което предполага и еднаква защита по двата
иска, т.е. няма основание адвокатско възнаграждение да бъде присъдено
отделно за всеки от исковете. Справедливо и разумно е да бъде определен
един адвокатски хонорар за двата съединени иска въз основа на материалния
интерес. Освен това следва да се вземе предвид и това, че разноските не са
направени от страната, а се присъждат на основание чл.38, ал.2 ЗА за оказана
безплатна адвокатска помощ, както и това, че положеният от адвоката труд в
случая е минимален и се свежда до подаване на искова молба и на молби със
становище по хода на делата. Съдът намира, че претендираният размер на
адвокатското възнаграждение в размер на 960лв. с ДДС за всяка от
инстанциите не е справедлив и разумен, както и че същият нахвърля
драстично защитимия интерес, поради което следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минималния размер за един от тях, а именно
сумата 480 с ДДС, съгласно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №604/31.10.2023г., постановено от Районен съд-Враца по
гр.д.№794/2013г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 ЗЗД нищожността на клаузата
на чл.4 от договор за паричен заем №***/04.01.2022г., сключен между
"Адессо Кредит България"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
12
управление *** и З. А. Л., ЕГН **********, поради противоречието й с
добрите нрави.
ОСЪЖДА "Адессо Кредит България"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на З. А. Л., ЕГН **********, с адрес ***
на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 50.00лв., частично от сумата
439.53лв., платена без основание по договор за паричен заем
№***/04.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2023г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 500лв., включваща заплатена
държавна такса за двете инстанции и внесен депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
ОСЪЖДА "Адессо Кредит България"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д.
М.", БУЛСТАТ ***, представлявано от Д. М. М., сумата 960лв. с включен
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказана
безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство за двете
инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13