Решение по дело №122/2017 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 06.06.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

К. районен съд                                    трети граждански състав

на двадесет и трети май                               две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 122 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.

Ищцата Е.И.Д. с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетния Л.Л.К. с ЕГН **********,*** твърди, че ответникът Л.К. е баща на детето Л.. С Решение № 368/02.11.2009г., постановено по гр. дело № 277/2009г. по описа на К. районен съд, ответникът бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 06.03.2009г. От определяне на издръжката изминал значителен период от време, през който значително нараснали нуждите на детето и се променили възможностите на родителите да осигуряват издръжката му. Л. бил ученик в четвърти клас в СУ „В.Л.“ град К.. За учебната 2016/2017г. се наложило майката да закупи нови дрехи, обувки, два спортни екипа, маратонки, учебни помагала, пособия и др., за които заплатила 300 лева. Ежедневно майката давала на детето пари за закуска в размер на по 3-4 лева, заплащала месечна такса за телефон в размер на 10 лева, закупувала витамини на стойност 20 лева на месец. Детето имало проблеми със зъбите и предстояла операция на стойност 2000 лева. Операцията била наложителна с оглед възрастта на детето. Л. тренирал футбол и на всеки шест месеца се налагало закупуване на нови екипи на стойност 200 лева и калеври, които майката подновявала два пъти годишно – на стойност 80-100 лева.Отборът по футбол ежеседмично пътувал на турнири в събота и неделя през периода април-декември, с изключение на един месец през лятото, като разходите за храна и напитки се заплащали от родителите, клубът поемал само транспортните разходи. Дневните разходи на детето за пътуванията били в размер на 10 лева. Майката имала съществени разходи и в домакинството – за храна, електрическа енергия, отопление. От два месеца Л. посещавал уроци по български език и математика, като майката заплащала такса по пет лева на урок или общо 15 лева седмично за три урока.

Имала задължение за издръжка и към второ дете – А.Г.М., родена на ***г. Детето посещавало детска градина с месечна такса 80 лева и детска вокална група с месечна такса в размер на 30 лева. Майката закупувала и за малкото си детето витамини и добавки, за които заплащала 20 лева месечно. За двете деца получавала детски надбавки в размер на 85 лева. Имала среден месечен брутен доход в размер на 546 лева. Ответникът работел като управител на ресторант в град С. и получавал над средното за страната трудово възнаграждение. Отделно осъществял търговска дейност като туроператор към агенция, която организирала екскурзии и пътувания в чужбина. Занимавал се с покупко-продажба и отдаване под наем на недвижими имоти в С. и страната, осъществявал търговска дейност като официален представител на А. по туризъм за България. Обитавал луксозно жилище. Нямал задължения за издръжка към други лица. Издръжката, която ответникът заплащал за Л. била крайно недостатъчна и под законоустановения минимум.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да измени издръжката определената с Решение № 368/02.11.2009г., постановено по гр. дело № 277/2009г. по описа на К. районен съд, като я УВЕЛИЧИ от 100.00 лева на 190.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2017г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за разноските по делото.

Ответникът Л.К. с ЕГН ********** *** оспорва иска за размера над 120 лева. Твърди, че освен присъдената с решенето издръжка, дава за него допълнителни парични средства, включително за заплащане на екскурзии. Издръжката за месеците юли, август и септември заплатил три месеца преди падежа – на 20.06.206г. За месец януари 2017г. заплатил 110 лева, а за месеците февруари и март – по 120 лева месечно. Към настоящия момент бил безработен, нямал имущество, от което да реализира доходи. Бил собственик на две фирми в България, от които едната била със спряна търговска дейност, а втората никога не работила. Бил чужденец, нямал роднини в България и не можел да разчита на подкрепа на други лица. Изцяло оспорва твърденията на ищцата, че работи като управител на ресторант и че осъществява туроператорска дейност. Можел да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева за сина си. 

МОЛИ съда да постанови решение, с което да уважи ис8ка до размера от 120 лева.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представените удостоверение за раждане и заверен препис от съдебно решение, че малолетният ищец е роден от брака на Е.И.Д. и Л.К., като при развода на родителите, упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева на детето, считано от  06.03.2009г. От определяне на предходната издръжка, до предявяване на иска са изминали почти осем години. Л. е ученик в четвърти клас през учебната 2016/2017г. (към даване ход на устните състезания на 23.05.2017г.) в СУ „В.Л.“ град К., видно от представеното удостоверение. Майката има родено друго малолетно дете – А., родена на ***г. – петгодишна понастоящем. Майката работи по трудово правоотношение и за периода от м. юли 2016г. до м. декември 2016г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 3278.49 лева общо за шест месеца или по 546.42 лева средно месечно., установено с представеното удостоверение от Община К.. Представени са по делото разписки за прием на парични преводи за месеците януари, февруари и март 2017г. на обща стойност 350 лева, както и разписка за пощенски превод за сумата от 300 лева за месеците юли, август и септември. От справката от Община К. се установява, че ответникът няма декларирани недвижими имоти и моторни превозни средства. От справката от Агенция по вписванията се установява, че няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на ответника. От изготвената справка в НАП се установява, че за ответника няма регистрирани трудови договори към момента на изготвянето й. Представени са на хартиен носител рекламни материали, за които се твърди и не се оспорва, че са публикувани във профила на ответника във Фейсбук, от които се установява, че се предлагат две жилища в град С.. Представени са разпечатки, от които се установява, че в репортаж по телевизия ***** ответникът е представен като официален представител на А. по туризъм за България. В приетото като доказателства НОХД № 596/2016г. по описа на КрлРС е представен договор за екскурзоводска и преводаческа услуга по силата на който „В.Х.“ ЕООД е възложило, а ответникът приел да бъде официален представител на търговското дружество  по туристически маршрути на територията на А.. В производството по ВНОХД № 2633/2916г. е представен препис от награда Б. на името на ответника за 2016г. в категория специализирани услуги в туризма. В съдебно заседание е представен за констатация оригинал на Договор за покупко-продажба от 20 март 2017 г. с нотариална заверка на подписа, с регистрационен номер 1568 от същата дата на нотариус 638, с район на действие П., като съдът констатира следното: ответникът в качеството на продавач е продал на лицето М. Д. Д. в качеството на купувач, лек автомобил - М. ***** 4 Матик с рег. номер: *****, за сумата от 2000 лв., която е изплатена от купувача на продавача преди подписване на настоящият договор. Посочено е в договора, че застрахователната оценка на моторното превозно средство също е в размер на 2000 лв.

От показанията на св. С. се установява, че познава родителите и детето. С майката работели в една канцелария. Целият ден на майката и свидетелката преминавал съвместно и споделяли семейни проблеми. Свидетелката имала внуци, които били на възрастта на Л. и децата се познавали. Детето почти ежедневно посещавало майка си на работното й място. Свидетелката знаела, че майката всеки ден дава пари на детето, приготвяла му сандвич, купувала скъпа и качествена храна. Понякога майката нямала финансова възможност и заемала пари от свидетелката. Детето тренирало футбол и майката имала разноски по това занимание. Децата били освободени от всякакви такси, но родителите осигурявали средствата за екипи, чорапи, специални обувки. Майката се стремяла да вземе нещо по-качествено, но по възможност – по-евтино. Правела си сметка, когато купува нещо за детето. Децата ходели с отбора на лагери и било желателно да отидат поне веднъж годишно. Таксата за лагера била около 200 лева и се заплащала от родителите. За началото на учебната година майката направила около 300 лева  разходи за подготовката на детето. Детето ползвало мобилен телефон, Интернет, често ходело на рождени дни, имало много приятели.  Налагало се майката да купува имуностимуланти, отделно – при сезонни заболявания заплащала и разходите по лечението, купувала витамини и за двете си деца – около 20 лева за опаковка. При турнирите в почивните дни се налагало майката да пътува с Л. и да си плаща хотела в други населени места., отделно правела разходи за храна и напитки за детето. Зимно време заплащала ток от около 120 до 150 лева, а семейството се отоплявало на парно с дърва, чиято цена през последния сезон била в размер на 65 лева за кубичен метър. За целия отоплителен сезон били необходими около 15 куб. м дърва за огрев. Майката имала ново семейство живеела с мъж и двамата имали една дъщеря на четири години. Партньорът й работел в счетоводна кантора и осигурявал средства за издръжката на дъщеря си, а често и на Л.. Двамата имали много добри взаимоотношения. Дъщерята на Е., която посещавала вокалната група, ходело на уроци по пиано, и за тези неща майката осигурявала средства. Свидетелката веднъж присъствала на среща между родителите и Л. получил хубави и скъпи екипи от баща си. Отделно, знаела че бащата е осигурил 100 лева за пътуване на детето в Румъния.

По реда на чл. 176 от ГПК ответникът е дал следните обяснения:

Посоченият в обявите от Интернет телефонен номер е неговият. Заявява, че има познат италианец, собственик на сградата, в която ответникът живеел. Този човек му предоставил безвъзмездно една стая срещу услуга. Ответникът му превеждал и предлагал неговите апартаменти по под наем. Ответникът не сключвал официалните сделки, само правел обяви в Интернет и където намери за добре. За тези услуги ответникът не получавал средства, оставил го да живее в една стая безплатно. Бил албанец и албански гражданин, нямал българско гражданство, правел реклама на собствената си страна, за да можела да се развива. Организацията Б. видяла и оценила усилията му, защото лично той водил много хора в А. и там им превеждал. Правел тези услуги срещу почерка, хората му оставяли бакшиш, не получавал доходи от тази дейност. Наградата нямала паричен фонд. Всички снимки на имоти били на жилища, които се отдават под наем, включително това, за което било отбелязано в Интернет – файловете, че е неговият дом. Ответникът нямал собствено жилище, живеел в сградата, където били снимани апартаментите, но не в сниманите апартаменти. Не било вярно, че извършва туроператорска дейност в България и А.. Ходел в А. по собствена инициатива и хората му давали бакшиши. Нямали сделка, с тях. Нямал туристическа агенция, нито лиценз за такава дейност. Във връзка с договора за покупко-продажба на МПС ответникът сочи, че собственичката му прехвърлила автомобила за да може да го ремонтира, след което той й го върнал обратно с представения за констатация договор. Твърди че и двете сделки били сключени на една и съща цена.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. В настоящия процес са въведени два довода – увеличена възраст на детето във връзка с което са нараснали и нуждите му, и настъпило нормативно увеличение на минималната работна заплата. Отделно, второ нормативно увеличение, считано от 01.01.2017г. Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните осем години. Понастоящем детето е на десет години, възраст в която разходите са високи. Растежът винаги предопределя и повече средства за издръжка за обичайните нужди.  По отношение на здравословното състояние на детето не се твърди и не са събрани доказателства да има трайни или хронични заболявания, които изискват ежемесечно отделяне на средства. В производството са установени доходите на майката като същите са под средните за страната и П.ска област, като получаваното от нея възнаграждение надвишава с около 100 лева минималната работна заплата за страната. По данни на Националния статистически институт, средна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2017 година за цялата страна в обществения сектор възлиза на 1 023 лева за месец март 2017г. (последния месец, за който НСИ е публикувал данни), за Южен централен район средната работна заплата за първото тримесечие на 2017г. е в размер на 818 лева, а за област П. – 885 лева. За майката е установено, че има задължение за издръжка и към друго малолетно дете и освен доходи от трудовото си възнаграждение, получава помощи за отглеждане на дете в размер общо на 85 лева за двете деца. 

Относно доходите на ответника съдът намира следното: при изследване на възможностите на едно лице не се търсят единствено удостоверените доходи, получени по трудово или служебно правоотношение или от собствена търговска или стопанска дейност, а съдът изследва за наличието на всякакви източници на доходи, включително такива, получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин или в натура. Ответникът е в млада и трудоспособна възраст, живее в град С., рекламира дейността си като брокер на недвижими имоти и представител на туроператор. Съдът не кредитира обясненията му, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, че са извършваната от него услуга – реклама на жилище, които се дават под наем получава единствено правото да живее безплатно в предоставена му една стая, а от туристите, които заявява, че води в А. получава единствено почерпки и бакшиши от благодарност. Тези обяснения са нелогични и житейски неправдиви и не отговарят на въпросите от къде ответника осигурява средствата за заплащане на битовите си разходи за предоставеното му жилище, за храна, от къде осигурява средствата за пътуването и предстоя си в А. и всички други свои разходи. Не се вземат предвид обясненията му, че договорът за продажба на МПС бил сключен с цел ремонт на автомобила. За ремонти дейности нито е необходимо, нито логично собствеността върху автомобил да бъде прехвърляна два пъти. Дейности вързани с евентуалното му предоставяне биха могли да се извършат дори с устно упълномощаване, отделно не се сочи от къде са средствата за ремонта на този автомобил. При липса на доказателства за ответника да са налице пречки да полага труд и реализира доходи, и като взе предвид възрастта му, съдът приема, че реализира доходи и те са в размер поне около средната работна заплата за С. – по данни на НСИ за първото тримесечие на 2017г. - 1 372 лева. Ответникът няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Дългият период от определяне на първоначалната издръжка – осем години, предполага и значително по-висок размер издръжка. За бащата е налице възможност да я осигурява, докато разходите на майката през това време са се увеличили предвид второто дете, за което същата следва да полага грижи. Установено е инцидентно негово участие с допълнителни средства за екипи и екскурзия при издръжката на Л., но тъй като ответникът не ангажира доказателства регулярно и ежемесечно да осигурява средства в по-голям размер, то това се приема от съда като изпълнение на моралните му задължения към детето. Съдът намира, че размерът от 190 лева месечно е справедлив, отговаря на нуждите на Л. и възможностите на неговите родители да го издържат. За детето средно месечно са необходими средства в размер на около 300 лева, от които бащата следва да заплаща поисканите 190 лева, а разликата от 110 лева се поема от майката. Нейният дял от издръжката следва да е по-малък предвид задължението й към второто дете и значително по-ниските й доходи.

По изложеното искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

Следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата напарваните по делото разноски в размер на 250 лева за реализирано адвокатско възнаграждение.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху увеличената издръжка в размер на 129.60 лева.

На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена с Решение № 368/02.11.2009г., постановено по гр. дело № 277/2009г. по описа на К. районен съд, която Л.К. с ЕГН ********** *** заплаща на малолетното си дете Л.Л.К. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.И.Д. с ЕГН **********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 100 (сто) лева на 190 (сто и деветдесет) лева месечно, считано от предявяване на иска – 31.01.2017г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Л.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.И.Д. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева.

ОСЪЖДА Л.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС държавна такса върху увеличението в размер на 129.60 лева (сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., на основание чл.315,ал.2 ГПК в двуседмичен срок, считано от 06.06.2017г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

АГ.