Мотиви по Н.О.Х.Д.№2950/2018г. по описа
на СГС, НО, 5-ти с-в
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство №11354/2017г. по описа на СДВР
(пр.пр.№ 8501/2018г. по описа на СГП) срещу К.Й.В. за престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Срещу подсъдимата К.Й.В. е
повдигнато обвинение за това, че на
19.09.2017г. около 15,40 часа в гр.София, на бул.„Ген. Едуард Й. Тотлебен”, при
управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Форд”, с рег.№******,
с посока на движение от бул.„Македония” към бул.„Акад. И. Евстратиев Гешов” и
на кръстовището с бул.„Пенчо Славейков”, нарушила правилата за движение, а
именно:
- чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие...“ като управляваният от В.
лек автомобил се движел с несъобразена скорост от 37 км/ч., а същата следвало
да бъде не повече от 33,7 км/ч. и като по непредпазливост е причинила смъртта
на пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходец С. В. Т., ЕГН:**********, настъпила на 08.12.2017г. в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Приема, че с присъдата
съдът следва да даде отговор на въпроса дали подсъдимата е управлявала МПС си
със съобразена с пътната обстановка скорост. Позовавайки се на заключението на
първата съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, акцентира, че съобразената
скорост е обратно пропорционална на броя и вида неблагоприятни фактори в
движението. Прокурорът
приема, че в конкретния случай, съобразявайки се с изискването на чл.20, ал.2
от ЗДвП, В. е следвало да отчете, че
е преминавала през кръстовище с по
две ленти за движение във всяка посока, в близост до трамвайно трасе и болнично
заведение, обосноваващи голям поток пешеходци. Обвинителят по-насетне излага
подробни доводи, че наличието на две пешеходни пътеки, на база и на
релевантната съдебна практика, също е съществен е фактор, индикиращ опасност,
независимо от правомерността или не поведението на пешеходците. Поради това в
обобщение СГП счита, че в случая появата на неправилно пресичащ на червен сигнал
на светофара пешеходец по пешеходната пътека не е непредвидима опасност и
предимството на водача, движещ се на зелен сигнал на светофара не елиминира
задължението му за избор на безопасна скорост. С оглед конкретиката на казуса,
СГП намира, че В. не само не е
отчела, че в кръстовището има автомобили, движещи се в двете посоки и
пешеходци, а също така и автомобили, изчакващи зелен сигнал за движение наляво,
препятствали видимостта й към мястото, от което е предприел неправомерно
пресичане починалия.
На
база на събраните в хода на съдебното следствие доказателства прокурорът
заключва, че след настъпване на ПТП подсъдимата е направила всичко зависещо от
нея за оказване помощ на пострадалия Т., независимо, че не е сигнализирала
органите на МВР и на Спешна помощ. В такава насока прокуратурата съзира пълна
еднопосочност между обясненията на подсъдимата и показанията на св.Д.. Поради
това и счита, че подсъдимата В.
следва да бъде призната за виновна за извършено престъпление по чл.343а, ал.1,
б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
При индивидуализация на
наказанието, прокурорът прави анализ на смекчаващите вината обстоятелства /чисто
съдебно минало на подсъдимата, младата й възраст, сериозната степен на
съпричиняване на резултата от пострадалия,
изразеното искрено съжаление за случилото се/, след който намира за
справедливо на В. да бъде наложено наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК
- „Пробация“ с приложение на първите две задължителни пробационни мерки за срок
от по 6 /шест/ месеца. Моли подсъдимата на осн. чл.343г от НК да бъде лишена от право да управлява МПС за същия
срок.
Повереникът на частните
обвинители - адв.Х. също споделя позиция за несъмнена доказаност на обвинението.
Позовава се отчасти на показанията на св.Д. –
относно интензивността на движението, нараняванията на пострадалия, като ги
игнорира касателно твърденията л.а. на подсъдимата да е бил в покой. Кредитира
изложеното от св.С. – относно присъствието и на други пешеходци на светофара от
страната на подсъдимата. Като верни се оценяват и твърденията на св.М.
касателно наличието на колони от МПС в различните ленти за движение, мястото на
отхвръкване тялото на пешеходеца. Повереникът дискредитира в преобладаващата им
част обясненията на подсъдимата, а в останалата част приема, че подкрепят
извода за закъсняла противоправна реакция на В. в пътната ситуация. Адв.Х. излага и подробни доводи за
недостоверност приетата от вещите лица скорост от 37км/ч, която е минимално
възможната в случая според нея. Този си извод базира на причинениет щети по
л.а. на подсъдимата, тежките наранявания по тялото на пострадалия. С подробни
аргументи се оспорва и приетото от експертите спирачно закъснение и времето за
реакция на подсъдимата. Опасната зона повереникът приема да е 24 м в дисонанс с
отразеното от вещите лица.
По-насетне
в просторната си пледоария, повереникът на частните обвинители, базирайки се на
задъжителната и препоръчителна съдебна практика, възприема теза, че усложнената
в казуса пътна обстановка /интензивно движение, пешеходци и от двете страни на
пътното платно, близостта на болнично заведение/ е налагала движение от страна
на В. с много по-ниска скорост. Подчертава
трайно възприетото и от съдебната
практика становище, че опасната зона е оневиняващо обстоятелство само, ако скоростта
на движение е съобразена с изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Въпреки
че не отрича обективното оказване на помощ на пострадалия, повереникът изключва
възможността същото да се обхване от привилигерованата норма на чл.343а от НК. При определяне на справедливо
според частното обвинение наказание, адв.Х. отчита като отегчаващи
обстоятелства като закъснялата й реакция, завиването на ляво на МПС, високата
скорост, сериозната интензивност на движението, наличето на пешеходна пътека и
множество пешеходци наоколо. Повереникът не намира, че обективното
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия е такъв съществен фактор,
който следва да доведедо сериозно снижаване на наказанието с оглед съдържанието
на чл.5 от ЗДвП.
В този смисъл предлата налагане
на наказание „Лишаване от свобода“ без приложение на чл.55 от НК около средния
предвиден в закона размер, с приложение на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок
по-дълъг от три години. Кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ също се пледира да бъде наложено от съда за средния определен
в закона срок.
Конституираните в съдебното производство частни обвинители – Б.Т.
и Л.Т. – редовно уведомени чрез повереника си, не се явяват в заключителното по
делото съдебно заседание.
Надлежно упълномощеният защитник на подсъдимата – адв.М. пледира
за постановяване на оправдателна присъда. Посочвайки обективните и субективни
елементи на твърдяното да е извършено от подсъдимата престъпление, настоява
обвинението да не е доказано по изискуемия в чл.303, ал.2 от НПК начин. Открива
редица недостатъци в съдържанието на обвинителния акт – относно фактическите
констатации, вината и липсата на достатъчно доказателства, обосноваващи
вмененото на подзащитната му престъпление. На база анализ показанията на
св.Драгомирава, защитата приема, че л.а. на В. е бил в покой, като след светването на зелен сигнал на
светофара, същата е предприела маневра завой надясно със скорост не повече от
30км/ч, в който момент е връхлетял неправилно пресичащия пешеходец. Поради това
и адв.М. игнорира заключенията на авто-техническите експертизи касателно
приетата скорост, тъй като не са се позовали на обективираното от свидетелите. В
подкрепа на тезата си намира показанията на св.М., св.С., св.Д., св.Х., св.Р.Г.. Процесуалният
представител на подсъдимата споделя становището на вещите лица, че подсъдимата
не е могла обективно да предотврати удара, тъй като е видяла пешеходеца едва
след излизането му пред първия л.а. отляво на МПС на подсъдимата. Отчита виновното
поведение на пострадалия, което в случая обосновава случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК. Насочва вниманието на съда към ТР №2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т.д.№2/2016 г. на ОСНК, което според
защитата води към същия извод на база конкретните факти в казуса.
Подсъдимата К.Й.В. се възползва от правото си по чл.115, ал.3, вр. чл.55 от НПК и дава
обяснения в хода на съдебното следствие. Посочва на инкриминираната дата да се е движила в гр.София, посока кв.„Княжево“
като е имало превозни средства и в двете ленти, а също и пешеходци вдясно на
светофара. Описва пътна ситуация, при която л.а. от нейната пътна лента са се
движели, а тези в лявата /около 4-5 автомобила/, са били спрели. Настоява измежду
тези спрели автомобили да е имало превозно средство - тип „баничарка“. Уточнява,
че не е имала видимост на разстояние от около 50 метра вляво, за да възприеме дали
някой пресича от срещуположния край. Определя приблизително скоростта си от
около 40 км/ч. Разказва, че е забелязала възрастния човек едва в момента, в
който е връхлетял върху предното стъкло като веднага е задействала спирачната
система на ППС. Механизмът на удара описва като пешеходецът да се удари в
предна лява част на превозното й средство, след което се е претърколил отпред
на не повече от метър от десния фар на л.а. Разказва пред съда за оказаната от
нея и останалите лица помощ на пострадалия /опит да спре кръвотечението, повдигане
на главата/, тъй като същият се е опитвал да стане и да се тръгва. Обективира липса
на спомени относно това дали лекарския или полицейския екип са дошли първи на
мястото на ПТП. Изразява съжаление за станалото.
В правото си на лична защита, В. поддържа изложеното от
защитника си. В последната си
дума по чл.297, ал.1 от НПК, още един път изразява дълбоко съжаление за
случилото се като отрича да е допуснала виновно нарушаване правилата за
движение по пътищата.
СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимата К.Й.В. е
родена на ***г***, българка, българска гражданка, с постоянен адрес:***, със
средно образование, неомъжена, работи, с ЕГН:**********, неосъждана.
Подсъдимата К.В. била правоспособен водач на МПС в ОПП-СДВР, като
към 19.09.2017г. притежавала издадено
свидетелство за управление на МПС №*********/11.07.2011г., категория „В“ и „АM“,
валидно до 11.07.2021г.
Към 19.09.2017г. спрямо В.
не били издавани наказателни постановления за извършени нарушения на
ЗДвП.
На
19.09.2017г. подсъдимата В.
управлявала л.а. марка „Форд”, модел „Фюжън“ с ДК№ *******, в гр.София. Около 15,40
часа се движела по бул.„Ген. Едуард Й. Тотлебен” с посока на движение от бул.„Македония”
към бул.„Акад. И. Евстратиев Гешов” /кв.Княжево/ и била в непосредствена до
района на кръстовището с бул.„Пенчо Славейков”.
Кръстовището с
бул.„Пенчо Славейков” и бул.„Ген. Едуард Й. Тотлебен” е предназначено за
движение на превозни средства в двете посоки, с по две ленти за движение във
всяка посока, всяка с широчина 3,50м. Вдясно от пътя, считано в посока от
бул.„Македония” към бул.„Акад. И. Евстратиев Гешов”, има затревена площ, с
широчина 2 м., а вляво от него има разделителен остров с широчина 4м.,
последван от трамвайно трасе. Пътната настилка е паваж, пътят - прав и без
наклон. Пътното платно в района на посоченото кръстовище било сухо, без
неравности и дупки. Времето било слънчево, топло за сезона, видимостта ясна.
На
кръстовището има маркирани две пешеходни пътеки тип „зебра“, като считано от
бул.„Македония“ към бул.„Акад. И. Евстратиев Гешов” едната е преди бул.„Ген.
Едуард Й. Тотлебен” да пресече бул.„Пенчо Славейков”, а другата - след това.
Кръстовището е регулирано със светофарна уредба. Същата регулира отделно
пресичането на пешеходци на трамвайното трасе и на пътя на бул.„Ген. Едуард Й.
Тотлебен”. Считано в посочената посока светофарната уредба има и отделни секции
за регулиране движението на превозни средства по бул.„Ген. Едуард Й. Тотлебен”,
преди пресичането на бул.„Пенчо Славейков“, съответно една за завой наляво и
една за движение направо и надясно. Вляво, считано от описаната посока, на
кръстовището, сключено между бул.„Ген. Едуард Й. Тотлебен” и бул.„Пенчо
Славейков” се намира УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Движението
било натоварено, като се движели автомобили и в двете пътни платна. На бул.„Ген.
Едуард Й. Тотлебен” имало пешеходци и от двете страни на пътя, изчакващи зелен
сигнал като от дясно на управлявания от подсъдимата л.а. се намирала и св.Р.С.. В този
момент управляваният от подсъдимата В.
лек автомобил се движел със скорост от около 37 км/ч по бул. „Ген. Едуард Й.
Тотлебен” в дясната пътна лента на платното за движение в посока от
бул.„Македония” към бул.„Акад. И. Евстратиев Гешов”. В същата посока в лявата
лента имало спрели няколко /около 5-6/ автомобила, изчакващи зелен сигнал на
светофара за движение на ляво след кръстовището. В посоката на движение на
автомобила, управляван от подсъдимата В.
- направо, както и за надясно, светофарът светел със зелен разрешен сигнал. Пред
и зад автомобила, управляван от подсъдимата, също се движели автомобили като
непосредствено зад ППС на В. се
движил л.а. марка „Мерцедес“,
модел „В класа“, с ДК№ ******, управляван от св.Е.Д..
В същия момент
пострадалият С. В. Т. предприел пресичане на кръстовището, като първоначално
пресякъл трамвайните релси, намиращи се на бул.„Ген. Едуард Й. Тотлебен” преди
бул.„Пенчо Славейков“ на разрешителен за него - зелен сигнал на светофар. След
това предприел пресичане по пешеходната пътека на забранен за него - червен
сигнал на светофара на пътя на бул.„Ген. Едуард Й. Тотлебен” в посока от ляво
надясно спрямо посоката на движение на управлявания от подсъдимата автомобил.
Същият се придвижвал със спокойно бягане със скорост от около 5,6 км/ч.
Първоначално преминал пътното платно за движение на автомобилите в обратна
посока спрямо посоката на движение на управлявания от подсъдимата В. автомобил като едва не бил ударен от
неустановен по делото водач на л.а. „БМВ“, който започнал силно и непрекъснато да свири с
клаксона на превозното си средство. Това
било забелязано от св.С.М., който в това време пресичал в посока от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ към бензиностанция „Петрол“, находяща се на ъгъла на бул.„Цар
Борис ІІІ“. До този момент пешеходецът бил изминал разстояние от около 12м.
След това Т. навлезнал
в платно за движение, в който бил и автомобилът, управляван от подсъдимата,
като преминал пред първия автомобил, изчакващ зелен сигнал на светофара за
завой на ляво, намиращ се в лявата лента и стигнал и до лентата, в която се
движел управляваният от подсъдимата автомобил. В. реагирала на появилия се пешеходец, когато се намирала на
разстояние от 14м., незабавно след като го възприела като привела автомобила в
режим на аварийно спиране в
рамките на около 1,2 сек като зявила наляво.
Независимо от това в лентата на движение на автомобила, същият ударил
пешеходеца. Първоначалният контакт на пешеходеца с автомобила бил осъществен с
външно задната повърхност на десния долен крайник и вътрешната повърхност на
лявата подбедрица и коляно на пешеходеца и съответно челно, в зоната в дясно до
средата на автомобила. Вследствие на удара, тялото на пешеходеца се качило
върху предния капак на автомобила, като достигнал с ключицата на рамото и главата
си до предното стъкло, което се счупило на две места. След това тялото на
пешеходеца паднало на земята отпред в дясно на разстояние от около 3-4 метра от
л.а. на подсъдимата, като се реализирал и контакт между терена и лявата
половина на главата и лицето на пешеходеца. Тялото било по диагонал на пътното
платно.
Ударът
настъпил по широчина на пътното платно на около 1,5 м. вляво от десния бордюр
по посоката на движение на управлявания от подсъдимата В. автомобил и по дължина на платното за движение на около 5 м.
преди ъгъла, сключен от мисловното продължение на десния бордюр на бул.„Ген.
Едуард И. Тотлебен” по посока на бул.„Акад. И. Евстратиев Гешов” и първия
бордюр на бул.„Пенчо Славейков”, вдясно от посочената посока. След ударът автомобилът
на В. се установил на разстояние от
около 8 м. от мястото на същия, непосредствено след пешеходната пътека.
Подсъдимата
веднага излязла от автомобила си, положила главата на Т. в скута си, тъй като
му течало кръв, която се опитвала да спре, поливала го с вода. Насъбрали се и
други случайно намиращи се наоколо лица, сред които св.Д., св.М. и св.С., които
сигнализирали за случилото се на тел.112. Бил намерен и чадър, който бил
поставен над главата на пострадалия, за да го предпазва от слънцето, тъй като
същия ден било много топло. От удара едната обувка на пострадалия била излетяла
като била намерена от св.Д., която видяла, че Т. има нараняване и в областта на
глезена. Случайно движищета се с лек автомобил в локалното платно в посока от кв.„Лагера“ към
„Руски паметник“ св.С. Т. също сигнализирала на тел.112, след като видяла
падналия на земята в близост до тротоара и велоалеята човек.
Пострадалият бил
в съзнание, макар и неориентиран, опитвал се на няколко пъти да стане и да си
ходи, но бил спрян от намиращите се на място свидетели и най-вече от св.М. и
подсъдимата. Същият бил отведен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ от пристигналия екип на
Спешна помощ като в 16,15 часа постъпил в лечебното заведение.
Дежурният
полицай в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ също сигнализирал за тежкото ПТП на колегите си
от отдел „Пътна полиция“ към СДВР, а след осъществен контакт със спешния център
било обяснено, че пострадалият е в тежко състояние и не може да бъде проведен
разпит с него. Поради това и служителите на този отдел се отправили директно
към местопроизшествието.
На място пристигнали св.Д.Д.
- мл. инспектор в 06 РУ-СДВР, св.В.Х. – мл.експерт, командир на отделение в 06
РУ-СДВР, св.Р.Г. – от отдел „Пътна полиция“ към СДВР, последният от които
съставил констативен протокол №К-675/19.09.2017г.
Бил извършен оглед на
местопроизшествието от разследващ полицай Р.К. със скица и фотоалбум със снимки,
направени от св.Р.Г.. При огледа не били установени спирачни следи, нито следи
от кръв по пътното платно. Подсъдимата В.
била тествана за употреба на алкохол и наркотични вещества като пробите били
отрицателни.
Въпреки
проведеното лечение съчетаната травма, причинена на Т. при станалото ПТП,
довела до настъпване и на усложнения: оток на мозъка исхемични промени в
главния мозък, оток и възпалителни промени на белия дроб, сепсис, многоорганна
недостатъчност и вторична кръвозагуба. Посочената съчетана травма и причинените
от нея усложнения довели до настъпването на смъртта на пострадалия Т., настъпила
на 08.12.2017г. в посоченото болнично заведение.
Според
съдържанието на съдебно-медицинската експертиза вледствие на удара и
последвалите го качване на тялото на пешеходеца върху капака на автомобила и
падане на тялото върху земята на С. Т. е причинена съчетана травма, изразяваща
се в: тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа-разкъсно
контузна рана с кръвонасядани в лявата челна област на главата, две малки
разкъсно контузии рани в дясното челна област на главата, кръвонасядания на
клепачите на лявото око, контузия на лявата скула, контузия с разкъсно контузна
рана на гърба на носа, разкъсно контузна рана на дясното ухо, разкъсно контузна
рана на горната устна на устата, дебел кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
контузия на мозъка и вътрешно мозъчен кръвоизлив в лявата голямомозъчна
хемисфера; коремна травма - кръвонасядания на меките тъкани и междуребрената
мускулатура на нивото на последните две ребра в дясно, кръвонасядания на
дясната диафрагма, кръвоизлив в ретропериторнеалните меки тъкани,
кръвонасядания на мастната капсула на десния бъбрек, кръвонасадяне на стената
на възходящата част на дебелото черво и тънкочревния чреводържател и
кръвонасядане в стената на пилора в стомаха; травма на крайниците-повърхностни
и дълбоки кръвонасядания и множество охлузвания по горните и долните крайници.
Според вещите лица д-р Ш. и д-р В., пострадалият е бил в добро общо състояние за възрастта
си. Според съдебните медици в случая не може да се приеме, че евентуалното забавяне оказването
на първа медицинска помощ или възрастта на пострадалия е довело до по-тежко
развитие или по-тежка травма на главата.
Видно от заключенията
на комплексната медико-автотехническа експертиза, настъпилият удар между
управляваният от подсъдимата В. автомобил
и пешеходеца бил непредотвратим. При скоростта, с която се е движел автомобилът
от 37 км/ч., опасната му зона за спиране била около 24 м. Според вещите лица,
подсъдимата е можела да възприеме пресичането на пешеходеца, когато се е
намирала на разстояние от 19,8м от него. Ударът за подсъдимата В. според експертите е щял да бъде
предодвратим, в случай че е управлявала лекия автомобил със скорост не
по-висока от 33,7 км/ч., като тогава опасната зона за спирането му би била 19 и
по-малко метра и съответно автомобилът би могъл да спре преди мястото на удара.
Според
заключението на допълнителната комплексна медико-автотехническа експертиза, изготвена
от същите вещи лица в хода на съдебното следствие, хипотетично максимално възможната
скорост, с която е било възможно да се движи л.а. в момента, в който водачът е
могъл да забележи за пръв път преминаващия пред спрелия автомобил пешеходец е
около 45.9 км/ч като разстоянието, на което е било възможно да възприеме пострадалия
е 24.5м. Експертите са посочили, че автомобилът на подсъдимата е имал АВS
система, чието предназначение е да може, когато автомобила спира аварийно,
автомобила да остане управляем за водача, поради което и тази система не
намалява съществено разстоянието на спиране на автомобила. Според съдебния
медик, участвал в експертизата, първоначалният контакт на пешеходеца с л.а. е в
областта на лявото коляно към подбедрица и дясното бедро, горният удар в
предното панаромно стъкло на л.а. е бил реализиран с главата на пешеходеца, а
долният с рамото, поради констатираната контузия на ключицата /рамото/.
Видно от
заключението на втората допълнителна автотехническа експертиза, водачът на ППС - В. е могла да види пешеходеца в момента,
в който е излязъл вдясно пред първия автомобил, независимо от това колко са
били спрелите автомобили в лявата лента, вкл. ако един от тях е бил по-висок
товарен автомобил /тип „баничарка“/ като в останалата им част това заключение
преповтаря съдържанието на предходните две.
В същата експертиза вещите
лица потвърждават изводите си относно мястото на удара на пътното платно и
скоростта на движение на МПС в момента на удара, а именно в порядъка на 37км/ч.
По доказателствата:
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз
основа на приобщените от съда гласни
доказателства, събрани чрез
гласни доказателствени средства – посредством показанията на частните обвинители Б.Т. и Л.Т., прочетени на втората
на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК (л.58-59 от досъдебното производство), св.Е.Д., изцяло
приобщени от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4, вр. ал. 1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, св.С.М., отчасти прочетени
на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК,
св.Р.С., полицейските
служители – св.Д.Д.,
св.В.Х., св.Р.Г. и св.С. Т., разпитана по
давление на съда. В заключение, съдът се довери в преобладаващата им част и на
обясненията на подсъдимата В..
На първо място следва да се
посочи, че част от посочените в досъдебното производство свидетели са възприели
механизма на настъпване на процесното ПТП или поне отчасти, поради което и показанията св.Е.Д., св.С.М., св.Р.С. и св.С. Т. дават сведения от
първа ръка за състоянието на пътя, местоположението на л.а. на пътното платно,
действията на водачите и в частност подсъдимата, мястото на удара и поради това
посредством показанията си внасят важни факти за изясняване на действително
стеклата се обстановка. Съдът отчете известната загуба на спомени в част от наведеното
на тази група свидетели, предвид изтеклия период от време, емоционалността при
възприемане на случилото се, което именно доведе до необходимост от прочитане
показанията им от досъдебното производство. Именно по-близко стоящите до ПТП /показанията
на св.Д./, съдът намира за по-точни откъм детайли за настъпилото ПТП и
конкретно възприятията на тази свидетелка. Въпреки че на друго основание, съдът
даде приоритет на показанията на св.М. от съдебно заседание, съображения в
каквато насока ще бъдат изложени по-долу.
Друга група свидетели
образуват тази от полицейските служители - св.Д.Д., св.В.Х. и св.Р.Г., които въпреки че са дошли на място след
реализиране на ПТП, дават ценна информация или поне част от тях /показанията на
св.Х. и св.Г./ за състоянието на пътя, поведението на водача, възприятията на
част от очевидците на ПТП, съставените документи и т.н.
Според този съдебен състав
не се нуждаят от по-сериозна доказателствена преценка показанията на частните
обвинители Т.и, които доколкото само са научили постфактум за смъртта на родителя/респ.
съпруга си, няма как да наведат допълнителни факти в процеса, отнасящи се към
предмета на делото. Въпреки това от показанията на св.Б.Т. съдът препотвърди
извода и на в.л. Ш., че починалият е бил в добро за възрастта си физическо
здраве. СГС не споделя разсъжденията на частната обвинителка Б.Т. в с.з.
относно хипотезите на какъв точно светлинен сигнал е пресичал баща й, тъй като
това е категорично установено по експертен път от заключението на първата
комплексна медико-автотехническа експертиза и приобщената по делото циклограма.
Неоспоримо е, че пешеходецът е предприел последователно пресичане на две
пешеходни пътеки след слизането си от трамвая /вж. показанията на св.С./ като в
частта на пешеходната пътека на трамвайните релси, намиращи се на
бул.„Ген. Едуард Й. Тотлебен” преди бул.„Пенчо Славейков“ е притичал на зелен
сигнал на светофара, но след това е предприел пресичане на червен сигнал на
светофара на пътя на бул.„Ген. Едуард Й. Тотлебен”. Натам насочва и логиката,
изведена от св.М., който говори в показанията си, а и св.С., за л.а., идващ от
обратна на посоката на движение на подсъдимата, който за малко не е ударил Т.,
което не би било факт, ако същият е пресичал на разрешен за него зелен сигнал.
Тези обстоятелства не се променят от това дали посочения участък е познат на
част.обвинителка, дали живее там, дали е била едновременно пешеходец и водач в
този участък.
Съдебният
състав се довери изцяло на показанията на другата част. обвинителка – Лидия Т.,
приобщени от досъдебното производство, след дадено съгласие от страните,
съобразено с физическото й състояние и невъзможността да се яви в с.з.
Настоящият съдебен състав
дава пълна вяра на отразеното от св.Д.Д., св.В.Х. и св.Р.Г. както като факти пред съда, тъй като не са разпитвани по-рано, а така
също и на обективираното в съставените от част от тях удостоверителни документи.
СГС се позова на служебното качество на посочените лица, което изключва пряка
връзка с която и да било страна по делото, а оттам прави показанията им обективно
отражение на действителността. Настоящият съд отчете изтеклия период от време и
еднотипния характер на работата на подобен род свидетели, логично заличаващо
част от спомените им. Не може обаче да не се обърне внимание на обстоятелството,
че не става реч за свидетели-очевидци, поради което и показанията им, за
разлика от тези на св.Д., св.М. и св.С., не са преки и непосредствени, а на
вторични, косвени свидетели.
В най-близкостоящ план до
настъпилия пътен инцидент, съдът прие показанията на св.Г., който освен това е изготвил
и констативния протокол за ПТП и е направил снимките за фотоалбума към
протокола за оглед на местопроизшествие. Няма основание да се приеме, че изготвянето на фотоалбум от
св.Г. прави недопустим разпита му като свидетел, или още повече представлява
нарушение на процесуалните правила във връзка с изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие. Тази инстанция не съзря забраната по чл.118, ал.3 от НПК да
е в действие спрямо този свидетел, тъй като същият не е извършвал практически действие
по разследване /за разлика напр. от изготвилия протокола за оглед разследващ
орган /Р.К./. Не е налице и процесуална недопустимост, лице с длъжността на Г.
да състави едновременно констативния протокол, който има стойност за процеса на
писмено доказателство и да изготви физически снимки на ПТП, които са веществени
доказателствени средства. За съжаление, нито един от тези трима свидетели не е
възприел местоположението на пешеходеца, което поради това и не е обективирано
в огледния протокол, което несъмнено затрудни разследването на случая в хода на
съдебното дирене.
От показанията на св.Г., съдът
препотвърди и данните за посоката на движение, местоположението на л.а. и т.н,
които освен това корелират с писмените доказателства и доказателствени
средства, показанията на свидетелите-очевидци и обясненията на подсъдимата В.. Като ценни за процеса, тази
инстанция прие и изложеното на свидетеля в частта относно липсата на работещо видеонаблюдение
в района, опити за установяване на каквото са правени не само от този свидетел
и колегите му, но и от СРП и СГП. Принципните положения, наведени от този
свидетел, както и показанията на служителите на 06 РУ СДВР не обогатяват с нищо
по-съществено доказателствения материал, тъй като отново само препотвърждават
посоката на движение на л.а. и нерегламентираното пресичане на пешеходеца /вж.
показанията на св.Х./.
Съдът не намира основания да
се съмнява в показанията на установените от пътните полицаи очевидци на ПТП –
св.Д., св.М. и св.С., доколкото са от категорията на т.нар.“случайни
свидетели“, без отношение към която и да било от страните в процеса, поради
което и ги счете за добросъвестно дадени, логични и последователни. Житейски
правдоподобно, както беше посочено и по-горе, е забравянето и примесването на
факти от част от разпитаните лица от тази група, което от една страна съдът си
обяснява с изтеклия период от време, а от друга с преживения емоционален шок
при вида на катастрофиралия л.а., състоянието на Т. и т.н. Освен това
показанията на тези свидетели се подкрепят от писмените доказателства и
доказателствени средства /констативен протокол №К-675/19.09.2017г., Протокол за оглед на
местопроизшествие/ и
най-вече съдебно-медицинската експертиза на труп, авто-техническата и
комплексната медико-автотехническа експертиза, изготвени в хода на досъдебното
производство и допълнителните такива, приобщени в хода на съдебното дирене.
Всъщност, следва да се подчертае, че до голяма степен механизма на ПТП,
обективиран в комплексната медико-автотехническа експертиза е на база
показанията на свидетелите, цитирани по-горе и протокола за оглед на местопроизшествие,
който не се промени съществено след разпита им в хода на съдебното дирене. Поради
това не може да се сподели довода на защитата, че вещите лица не са обследвали
съдържанието на изложеното от свидетелите на ПТП.
Не могат на плоскостта на
свидетел-очевидец на ПТП да бъдат преценявани показанията на св.Т.. Въпреки
това, съдебният състав счете изложеното от жената за относимо, тъй като в
унисон с заявеното от св.Д. от досъдебното производство, св.М., св.С., а и
самата подсъдима, се установи по безспорен начин, че движението в този много
близък момент след инцидента също е било интензивно, натоварено. Така св.Т.
посочва, че движение е имало както от кв.“Княжево“ към центъра, така и в
обратна посока.
Настоящият съдебен състав се
базира на обективираното от св.Д. от предварителната фаза на процеса относно
интензивността на трафика към момента на ПТП, където същата е категорична,
въпреки субективния характер на това понятие, че движението е било интензивно.
Т.е, макар и в съдебно заседание, същата свидетелка да прави извод, че според
нея движението не е било натоварено, всъщност наведените от нея твърдения
посочват съвсем друго: „Пред мен и около мен имаше автомобили. .... имаше коли
и в ляво на мен и зад мен имаше доста спрели автомобили“, „в ляво имаше плътно
автомобили“. Това нейно твърдение намира пълна подкрепа в показанията на св.М. /“Зад
„Форд“-а имаше спрели коли за ляв завой, имаше вече колона“, „Мисля, че имаше
по пет-шест коли във всяка една от лентите...“/, в показанията на св.С. /“Зад
автомобила, който участва в инцидента имаше и други автомобили. В отсрещната
посока също имаше автомобили/ и не на последно място не се опровергава от
обясненията на подсъдимата. В такава насока са и обясненията на самата В., които не навеждат по-различна
обстановка, независимо от процесуалната й позиция в процеса.
Почти пълна еднопосочност в
показанията на свидетелите и обясненията на В., съдът видя във времето на настъпване на ПТП, посоката на
движение на л.а. на В. и останалите
превозни средства, приблизителното място на реализиране на удара и не на
последно място местоположението на самия пешеходец и на превозното средство на
платното за движение /вж. констативния протокол №К-675/19.09.2017г., писмото от МВР, дирекция „Национална система 112“,
протокола за оглед и всички експертизи/. Неспорими според този съд са и
твърденията на всеки един свидетел поотделно, независимо от местоположението
му, че пострадалият е бягал, тичал, почти е връхлетял върху л.а. на
подсъдимата, относно посоката му на движение и обстоятелството, че е преминал
на червен забранен за пресичане сигнал по втората пешеходна пътека, че с това
си поведение е предизвикал подаване на настоятелен звуков сигнал от неустановен
л.а. от насрещната посока на движение, че е правил опити да стане и да си
тръгне след ПТП и не на последно място относно нараняванията му. Това е така,
тъй като намират безспорна и еднозначна подкрепа във всички доказателства по
делото – писмени материли от ИЗ на починалия, циклограма, констативен протокол,
протокол за оглед и експертизи. Констатациите на свидетелите досежно местоположението
на превозното средство марка „Форд“, модел „Фюжън“ след катастрофата също
изключително добре корелират с отразеното в медико авто-техническите
експертизи, констативния протокол, съставен след ПТП, протокола за оглед на
местопроизшествие и не на последно място в обясненията на подсъдимото лице.
Няма основание за
дискредитиране показанията на тези лица, които въпреки субективния характер на
твърденията си, посочват, че не са чули звук от спирачки, а само възприели,
чули самия удар /вж. и показанията на св.М./. Горното до голяма степен се
припокрива с обективираното в протокола за оглед на местопроизшествие, в който
не са отразени такива, пренесено и в заключението на първата комплексна медико-автотехническа
експертиза. Че л.а. е спирал обаче по делото е безспорно установено пак от
заключението на вещите лица, логично обосновано с факта, че след удара, МПС се
е придвижило с около 8 метра, което не би могло да стане, ако е било в покой.
Това на свой ред опровергава показанията на св.Д. в обратната насока, че л.а.
на подсъдимата не се е движил.
Съдебният състав прецени
изключително внимателно показанията на водачката в превозното средство зад това
на подсъдимата, тъй като същата /св.Д./ е имала най-пряка и непосредствена
възможност да закрепи, а в последствие и да възпроизведе случилото се пред нея,
което макар и краткотрайно, но със сигурност е оставило трайни отпечатъци в
съзнанието й. В този смисъл, като по-достоверни в преобладаващите и
интересуващи процеса части, съдът прие показанията на същата от досъдебното
производство, приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК.
Ккто беше посочено и по-горе, съдебният състав не се довери на твърденията на Д.,
че нейният л.а. и респ. този на подсъдимата са били в покой, като бавно са
потегляли при светването на зелен сигнал на светофарната уредба. Това изявление
на Д. в съдебно заседание противи на собствените й виждания от разпита й пред
разследващ орган, където е заявила, че двете ППС са се движили. Тези
първоначални нейни показания съдът възприе като действителни, не само, защото
датират в непосредствен след ПТП период, но и тъй като намират подкрепа в
показанията на всички останали свидетели-очевидци по делото, а и в обясненията
на самата В.. Освен това се базират и
на научния опит на вещите лица, изготвили комплексната автотехническа
експертиза /вж. и отговорите в с.з. на 25.10.2018г./. Напълно възможно е Д. да
започва разказа си малко назад, когато двата, находящи се един след друг л.а. в
действителност са били в покой, но неоспоримо е от заключението на всички
авто-технически експертизи по делото, че при настъпване на удара, МПС на В. е било в движение като към момента
на удара скоростта е била около 37км/ч, а не около 20 км/ч, както твърди Д. в
с.з. Че двата л.а. са се движили е и твърдение на св.М., чийто показания се
отличават със сериозна доза прецизност и последователност. В заключение,
съответно на приобщените други качествени доказателствени материали, СГС се
довери на обективираното от тази свидетелка от досъдебното производство в
частта, че л.а. на В. е завил
наляво, за да избегне удара /вж. в тази насока заключението на в.л. по
авто-техническите експертизи и обясненията на подсъдимата/.
Настоящият съдебен състав
прецени като изключително подробни, адекватни на ситуацията и поради това
достоверни показанията на св.М. и поради това също ги постави в основата на
доказателствените си изводи. Това произтича не само от обстоятелството, че е
възприел пътната ситуация, но също така се касае за лице, което въпреки че е
бил пешеходец в този момент, е и водач на МПС, но и живее в региона. Аналогично
на обясненията на подсъдимата, св.М. посочва, че ударът е бил с дясната част на
л.а. Като съобрази нанесените щети по превозното средство и най-вече
нараняванията по починалия и заключенията на двете медико-автотехнически
експертизи, съдът прие това обстоятелство за безусловно. СГС даде пълна вяра на
заявеното от свидетеля, че в лявата лента е имало колона от л.а., около 5-6
л.а., което му твърдение не само се синхронизира с това на св.Д., но и с
изложеното от подсъдимата в дадените от нея обяснения. Спорно между наведените
от този свидетел и подсъдимата е обстоятелството къде точно е паднал
пешеходеца, като подсъдимата настоява това да е станало на разстояние от около
1 метър, а св.М. – на разстояние от около 3-4 метра. Тази инстанция прие за
по-вярно отражение на нещата сведенията, дадени от св.М., тъй като същият е
имал възможност в сравнително по-спокойна обстановка да възприеме
местоположението като може да се предположи състоянието и шока, в който се е
намирала подсъдимата, а и пътуващата зад нея св.Д. и очевидката – св.С.. Въпреки
това, следва да се посочи, че обстоятелството, дали пешеходеца е отхвръкнал на
разстояние от около метър или на такова от около 3-4 метра не променя
заключението на вещите лица досежно скоростта на двжение на водачката в момента
на удара и опасната зона.
Първият съд дискредитира показанията
на св.М. от предварителната фаза на процеса в частта относно вида на пътната
настилка /асфалт/, тъй като категорично противят на обективно установените по
делото факти, а и на собствените му думи от с.з. Вероятно в случая според съда
иде реч за внесени от друго лице или останали от друга бланка думи, а не иде
реч за недобросъвестно поведение на свидетеля.
По-насетне, че пешеходци е
имало от дясната страна на тротоара в посоката на движение на В., първият съд изведе, подобно на СГП
не само от показанията на св.С., но и от показанията на св.М. и обясненията на
подсъдимата, която не отрича достоверността на това обстоятелство.
Съдът няма основания за
дискредитиране показанията на всички цитирани свидетели от тази група е в
частта, че подсъдимата е оказала помощ на пострадалия /св.Д. – „К. го беше
гушнала с едната ръка под главата, а с другата го придържаше“, „К. изми
кръвта“, „целия й потник от лявата страна беше в кръв“, св.М. - „Подсъдимата седна до него, държеше му главата, дори в
скута, ако не се лъжа го държеше, за да не става“/.
Горната фактическа картина,
онагледена при разпита на св.М., почти напълно се припокрива с изложеното от
св.С., макар и от друга гледна точка – на пешеходец – от дясно на л.а. на
подсъдимата. Доколкото е налице огледално
предаване на стеклите се събития и от този пешеходец, съдът го прие като гаранция
за достоверност. Ето защо, СГС даде вяра на показанията на св.С. в частта, че
пешеходецът е слязъл от трамвай, че е носил чанта, че е пречинал на червено, че
е паднал на съвсем близко разстояние до тротоара /2-3 метра/. Като ценни за
процеса, съдът прецени и показанията на св.С. относно твърдението й, че от другата страна на
кръстовището, пред УМБАЛСМ „Пирогов“ също е имало пешеходци. В тази й част
показанията й в действителност не се припокриват с други такива, но съдът ги
прие за вярно отражение на действителността не само като изходи от видимостта,
която е имала св.С. към отсрещната страна, от позицията и на пешеходец, който
се е насочвал именно натам – към „Пирогов“, но и като съобрази нормалната
житейска логика пред най-голямото болнично заведение в столицата и страната да
има пресичащи и изчакващи зелен сигнал на светофара сигнал.
Съдът не кредитира
субективното виждане на св.С., че линейката е дошла след 50 мин, не само тъй
като е далеч от посочения в ИЗ час, но и защото не съответства на показанията
на св.М. и обясненията на подсъдимата. Че линейката е дошла с известно забавяне,
породено от бюрокрация, независимо, че инцидента е станал непосредствено пред
болнично заведение, е несъмнено, но в никакъв случай не е било след около
50мин, тъй като след около 25 мин след ПТП /вж. констативен протокол, докладни
записки в частта относно часа/ са дошли полицаи/, а според всички свидетели те
са били на място след като пешеходеца вече е бил транспортиран до болницата.
СГС, след
задължителния анализ обясненията на подсъдимата В., ги кредитира в преобладаващата им част, като в останалата, ги
намира за израз на изконното право на защита на най-заинтересована от
благоприятен за нея изход на делото страна.
Не може да не се отчете, че обясненията на водачката са изключително
емоционални, дават собствена оценка на стеклите се събития, наситените са с
негативен нюанс, сред който обаче следва да се установят доказателствени факти.
В обясненията на В. прозира двояката им
правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на
такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. Достоверността
на заявеното от В. следва да бъде установена при спазване на общите
правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните
правила за оценка на доказателствата според българския процесуален кодекс, които изключват
възприемане недостоверност на обясненията a priori.
На тази база
настоящият първостепенен съд не може да игнорира съществените факти, наведени
от подсъдимата относно посоката й на движение, датата и часа на настъпване на
ПТП, приблизителната й скорост на движение, наличието на пешеходци отдясно на
тротоара, тъй като намират пълна подкрепа в показанията на всички свидетели,
медико-автотехническите експертизи, медицинската експертиза на труп, протокола
за оглед на местопроизшествие, констативния протокол и др.
Съдът прие за
достоверно и твърдението на водачката, че в лявата спрямо й пътна лента е имало
други, и то поне 5-6 л.а. /вж. и показанията на св.М. и св.Д. в тази насока/.
Дали сред тях обаче е имало и бус, товарен автомобил или по думите й
„баничарка“, не само не е установено и няма как на този етап да бъде сторено. Според
обективираното в допълнителната авто-техническа експертиза от съдебното дирене обаче
липсва пряка зависимост между видимостта на пешеходеца пред първия л.а. вляво и
евентуалното присъствие на такъв т.а., тъй като при всички случаи пешеходецът е
бил видим едва при появата му вдясно след спрелите от ляво МПС и непосредствено
в лентата за движение на В.. Наличието обаче на поне няколко
превозни средства отляво е още едно потвърждение на твърдението на СГП относно
натовареността, интензивността на движението, което от своя страна задължително
следва да доведе до по-сериозна преценка параметрите на съобразената скорост,
каквато в случая не е направила правилно подсъдимата. Няма как да се приеме
като оневиняващо вината обстоятелство субективното твърдение на подсъдимата, че
наличната в ляво колона на л.а. също й е ограничила видимостта. Тук е мястото
да се отбележи, че от самата В. не
се отрича трафик както зад нея /вж. в тази им част показанията на св.Д. и св.М./,
а така и отпред, което съдът прие и за действителното състояние на нещата.
По-насетне,
съдът съзря кредитируемост и в тезата на подсъдимата относно момента, в който за пръв път е възприела
пешеходеца /“... в който връхлиташе върху автомобила, непосредствено преди да
чуя и удара“/, поради унисона със заключението на вещите лица – инженери, но и
с показанията на свидетелите-очевидци. Спор, че пешеходецът е излязъл внезапно,
че е бил забелязан непосредствено преди удара и че ПТП при тази скорост на
двата обекта /л.а. и пешеходец/ е било непредотвратимо, по делото няма.
Въпросът, който следва да намери разрешение е дали скоростта, с която В. е управлявала л.а. „Форд“ е била
съобразена с всички относими препятствия и ограничения на пътя и й е давала
обективна възможност да намали или да спре при наличието на такъв вид
предвидимо препятствие, каквото е пешеходец на пешеходна пътека, макар и
пресичащ на забранен за него сигнал.
Градският съд възприе тезата
на подсъдимата В. относно частта от
превозното й средство, в която се е ударил пешеходеца и приблизителното място,
на което се е претърколил пред МПС като отчете сериозната доза субективизъм при
преценка на разстояния, тежкото емоционално състояние на жената. Дали се касае
за разстояние от около метър, както твърди В.,
или за по-сериозно около 3-4м /вж. анализа показанията на св.М./ според
заключението на в.л. от втората допълнителна авто-техническа експертиза не
променя първоначалните изводи относно скоростта, мястото на удара,
предвидимостта на събитието и т.н.
Най-накрая,
този съд прие за вярно отражение на действителността и обясненията на В., че е оказала не само първа помощ на
пострадалия, но и се е опитала по всякакъв начин да спре кръвта му, да ограничи
движенията му /вж. показанията на св.Д., св.М., св.С./, което според съда
намери отражение в преквалифициране на деянието й в по-леко наказуемо.
Първостепенният съд приема
за обоснована и обективна съдебно-медицинска експертиза на труп №61/17 на д-р Ш.
и д-р В. (л.68-74 от досъдебното производство), изготвена от лица с
необходимите специални знания, поради което и я кредитира в цялост. Експертите
подробно са описали причинените на пострадалия Т. физически травми, довели и до неговата кончина, макар
и след няколко месеца, които корелират с приобщените медицински документи от
болничното заведение. По делото не се спори, че тежката съчетана травма,
причинена на Т. при ПТП с последващи усложнения: оток на мозъка исхемични
промени в главния мозък, оток и възпалителни промени на белия дроб, сепсис,
многоорганна недостатъчност и вторична кръвозагуба, е причина за смъртта му и
стоят в пряка причинна връзка с нанесените му от л.а. и терена телесни увреди.
Съдът по-насетне споделя и изводите на вещите лица, че в действителност,
времето за реакция при такъв род травми е от изключително значение за
своевременно лечение, но в казуса е настъпила изключително тежка съчетана мозъчна
травма с редица усложнения, които няма как да бъдат предвидени или локализирани
при по-бързо пристигане на място на екип на спешна помощ, нито да се знае
изначално развитието им /в частност кръвоизлива под меките мозъчни обвивки/. В
действителност повечето от свидетелите по делото обективираха възмущение от
забавянето екипа на спешна помощ и по-скоро от нереагирането на медицинските
лица от УМБАЛСМ „Пирогов“ във връзка с наличието на пострадал човек в
непосредствена близост до болницата. От служебно изисканите от съда документи
от ИЗ на пострадалия Т. става ясно, че същият е бил приет в болничното
заведение в 16,15 часа. Така посочения час според съда не може да обективира
забавяне от страна на медицинската помощ, въпреки че навеждат още едно сведение
за безсилието и бюрокрацията в спешната помощ. Поради тези съображения, СГС
отхвърли вижданията в посочената насока. Не стои в причинна връзка със смъртта
и напредналата възраст на починалия, тъй като по делото е категорично доказано,
че същият е бил в добро здраве за възрастта си, грижил се е за съпругата си,
изпълнявал е различни семейни задачи, пътувал е с градски транспорт.
Съдът няма
основания за дискредитиране и прие в основата на доказателствените си изводи
заключенията и на двете комплексни медико авто-технически експертизи (л.109-119 от досъдебното
производство - първата) и в рамките на съдебното следствие – втората на в.л.
инж. Т., инж.П. и д-р Ш., въпреки обратното виждане на частното
обвинение. Не може да се отрече, че в допълнителната комплексна експертиза от
съдебното следствие не се съдържаха в пълнота отговори на всички поставени от
съда въпроси, но на база зададените от съда и страните такива, в пълнота бяха
изяснени всички неясноти по еднозначен начин. В обобщение, стана ясно, че
липсата на спирачни следи /заради настилката – паваж, или заради неотчитането
им при огледа на местопроизшествие/ не позволява на вещите лица да изчисят по
други методи, освен използваните от тях, скоростта на движение на л.а. преди и
в момента на удара. Този възглед на в.л. не се промени съществено след разпита
на подсъдимата и наведените от нея твърдения за мястото на падане на пешеходеца,
обект на втората допълнителна автотехническа експертиза. От съдържанието на
коментираните две медико-автотехнически експертизи се установява, че основният
метод за изчисляване на скоростта на водачката в случая е на база на
отстоянието на л.а. след ПТП, който представлява и единственият обективен
критерий за нейното приблизително определяне и метода Мартинес. Неопровержими в
този смисъл са вижданията на експертите, които поради това и съдът споделя, че
л.а. е спирал аварийно, че е била задействана спирачната система /вж. и
обясненията на подсъдимата/, тъй като в противен случай нямаше да е налице
констатираното изместване на л.а. напред на точно това разстояние. В случая са
извършени математически изчисления, които поради специалния им характер са
възложени на лица със специални знания – инженери и съдебен лекар. Не може да
се приеме хипотетично много по-висока скорост от определената по този експертен
начин, тъй като това би означавало, че подсъдимата е възприела пешеходеца много
по-рано и от по-далеч, а и МПС на В.
би било много по-напред от пешеходната пътека след удара, което противи както
на показанията на свидетелите-очевидци, така и на собствените й обяснения,
ценени като доказателствено средство, протокола за оглед и т.н. Нещо повече,
по-високата скорост, за която упорито се настоява от частното обвинение няма
как да не доведе до по-сериозни наранявания при пострадалия или дори летален
изход още при самото ПТП. В този смисъл, дори и да приемем за вероятна
определената максимална скорост, с която се е движил л.а. преди удара на база
на момента, в който е било възможно да забележи пешеходеца за пръв път,
безспорно не може да не се подкрепи научно обоснованата теза на в.л., че
скоростта на движение в момента на удара е била около 37км/ч. Такъв извод
вещите лица правят и в трите експертизи. Нещо повече, за да се довери на
становището на в.л., съдът взе предвид и констатациите им, че невъзможността В. да възприеме от по-далечно
разстояние пешеходеца е свързана и с категорично установените вляво спрели л.а.
Позовавайки се на специалните знания на в.л. и обосноваността на заключението
им, този съдебен състав прие, че в случая наличната в л.а. „Форд“, „Фюжън“ ABS системата
не е намалила или поне не с повече от 3-4% разстоянието на спиране, което като
заключение не може да доведе математически до определяне и на по-висока скорост
на водачката особено като се има предвид вида на пътната настилка /паваж/ и
съответно по-малкото сцепление.
За коректно
изчислени настоящият съдебен състав прецени и определените от вещите лица
параметри на опасната зона за спиране на управляваното от подсъдимата МПС – при
скорост на автомобила от 37 км/ч - около 24 м, а при управление на л.а със
скорост от 33,7 км/ч или по-ниска - 19 и по-малко метра, т.е автомобилът е било
възможно да спре преди мястото на удара, ведно с необходимото време за реакция.
Не може обективно да не се приеме, че зрителното внимание на подсъдимата е било
насочено надясно /същата заявява, че в дясно на тротара е имало пешеходци/,
поради което и не е очаквала препятствие от дясно, още по-малко на разрешен за
нея светлинен сигнал за движение. Поради това и съдът не намира, че може да се
приеме по-ниско време на реакция на водачката. Съдебният състав не може да се
дистанцира от изчисленото от в.л. разстояние, от което подсъдимата е можела да
възприеме пресичането на пешеходеца /19,8м/, при вече изминати 12 м по
пешеходната пътека, тъй като е определено не само на база на научно известните
методи, но и фактическите положения и доказателствата по делото. Първата
инстанция прие за аргументирано и становището на тримата експерти относно възможността
ударът да е настъпил без пострадалият да е имал опорен крак, а също и самият
удар да е бил страничен, което според съда затвърждава тезата на всички свидетели-очевидци,
че Т. е тичал, и то с доста добър ход за възрастта си, което на свой ред е дало
отражение в по-високия удар с главата в областта на предното стъкло.
Съдът не
споделя тезата на частното обвинение за по-висока, неразрешена скорост, с която
се е движила подсъдимата. Такива обективни данни по делото няма. На следващо
място, както беше посочено и при едно от произнасянията на състава, съдът е
призван да прецени точно определено обвинение с точно определени параметри
откъм скорост, посока на движение, място на удара, условия на пътя и т.н. Съдът
няма как, при неупражняване правомощието на прокурора по чл.287, ал.1 от НПК,
дори и да беше установил по-висока - несъобразена или неразрешена скорост да
осъди подсъдимата на база на нея.
Не на последно
място като изготвено с нужната задълбоченост и ниво на специални знания,
съставът на СГС кредитира и заключението на назначената след разпита на
подсъдимата в съдебната фаза допълнителна автотехническа експертиза, която
потвърждава по-рано направените изводи, че В.
е имала възможност да
възприеме пешеходеца Т. в момента, в който е излязъл вдясно пред първия
автомобил, независимо от това колко са били спрелите автомобили в лявата лента,
вкл. ако един от тях е бил по-висок /тип „баничарка“/.
В обобщение приетата
фактология относно движението на автомобила, скоростта на придвижването му,
мястото на удара и цялостния механизъм на възникване на ПТП се очертава като
единствено възможната от логическата взаимовръзка на обективните факти,
установени от заключенията на комплексните медико-автотехнически и
авто-технически експертизи, от протокола за оглед и от показанията на почти
всички очевидци на ПТП. В заключенията на цитираните по-горе експертизи се
наблюдават обстоятелства от решително значение за главния факт. Този способ за
събиране и проверка на доказателствата изяснява механизма на възникване на ПТП,
скоростта на движение на автомобила в момента на удара и мястото на удара.
Изброената категория въпроси са включени в предмета на доказване по чл.102, т.1
от НПК, които поради своето естество се обуславят от специални знания и
предполагат задължително назначаване на експертиза. Настоящият съдебен състав
кредитира всички анализирани по-горе експертизи. За да стори това, съдът отчете
от една страна, че вещите лица притежават специална компетентност и познания за
обстоятелствата от главния факт, които съдът няма, а също и че са използвали
целия наличен доказателствен материал на досъдебното производството, като при
разпита им по реда на чл.282 от НПК, същите съобразиха и допълнително
наведените обстоятелсва, вкл. и от свидетелите. Съдът не притежава експертната компетентност,
необходима за решаването на задачите, поставени пред експертите
и не би могъл, а не е и нужно, да доказва научната стойност на тази експертизи. Логическата
същност на заложените в тях изводи обаче, връзката им със
събраните доказателства и убедителната им защита от вещите лица в съдебното
заседание дават основание съдът да се отнесе с доверие към тях.
Съдът приема
за относими и достоверни по отношение изяснената по-горе фактология и следните годни писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство:
констативен протокол №К-675/19.09.2017г. (л.10 от досъдебното производство),
Протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум (л.13-18 от
досъдебното производство), писмо от МВР, дирекция „Национална система 112“ (л.33 от
досъдебното производство), писмо от СДВР, отдел „ОДЦ“ за липса на съоръжения за
видеонаблюдение (л.40 от досъдебното производство), писмо от консорциум „Трафик
за София“ в същата насока (л.97 от досъдебното производство), удостоверение за
наследници (л.56 от досъдебното производство), приложени с писмо от Трафик за
София“ разположение на светофарната уредба, план на фазите за преминаване през
кръстовището и циклограма (л.98-103 от досъдебното производство), писмо от
СДВР, отдел „ПП“ относно наложени наказания на подсъдимата (л.105-106
от досъдебното производство) и приобщените в хода на
съдебното следствие по почин на съда: копие от амбулаторни книги и копие на ИЗ
на пострадалия (папка 1 и 2 от УМБАЛСМ „Пирогов“ от съдебното производство),
писмо от СДВР, отдел „ПП“ (л.131 от съдебното производство).
Така
цитираните писмени доказателства и средства за събирането им в по-голямата си
част са безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване.
Същите са надлежно изготвени при пълно спазване принципите, заложени в НПК,
поради което съдът счете за безпредметно обсъждането им в детайли.
Констатация за
необременото съдебно минало на подсъдимата В.,
съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени
доказателства справка за съдимост (л.94 от досъдебното производство), а също и
инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
Извън
изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства, съдът изключи от
доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете
за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този
смисъл неотносими.
На основата на така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимата
К.Й.В. е осъществила състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.„б“, вр. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК.
В
действителност от обективна страна на база на
анализираните по-горе гласни и писмени доказателства, доказателствени средства
и способи за проверка, може да се направи категоричен извод, че на 19.09.2017г.
около 15,40 часа в гр.София, на бул.„Ген. Едуард Й. Тотлебен”, при управление
на моторно превозно средство лек автомобил марка „Форд”, с рег.№*******, с
посока на движение от бул.„Македония” към бул.„Акад. И. Евстратиев Гешов” и на
кръстовището с бул.„Пенчо Славейков”, В. е нарушила правилата за
движение, и по-точно чл.20, ал.2,
изр.1, пр.5 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с ... характера и
интензивността на движението, …, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие...“,
тъй като като управляваният от В. лек автомобил се движел с несъобразена скорост от 37 км/ч., а
същата следвало да бъде не повече от 33,7 км/ч. и като по непредпазливост е
причинила смъртта на пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец С. В. Т., настъпила на 08.12.2017г. в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“.
Подсъдимата В. е годен
субект на престъплението, тъй като е привела в действие механизмите и уредите
на моторното превозно средство – лек автомобил по смисъла на §6, т.11 и т.12,
б.“а“ от ДР на ЗДвП.
В този смисъл няма спор, че тя е управлявала л.а. В качеството си на водач на ППС
и участник в движението със своите действия /управление с несъобразена скорост/
и бездействието си /плод на субективна преценка/, В. не е могъл
да предотврати настъпилото ПТП, което е била длъжна да стори, в резултат на
което е причинила смъртта на пострадалия пешеходец Т..
Подсъдимата е нарушила правилата
за движение именно на горецитираната норма
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В случая причината за
станалото произшествие е това, че подсъдимата не е съобразила скоростта си на
движение в конкретния пътен участък - с характера и интензивността на
движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Несъобразяването с тази
разпоредба е довело до непредотвартимост на удара, последващия сблъсък, в
резултат на което на пострадалия са причинени увреждания, несъвместими с
живота.
Под “характера на движението“ най-общо се имат
предвид всички обстоятелства, които имат значение за фактори, които влияят
върху безопасността, или не, на движението /р.№147/09.04.2014г. по
н.д. №356/2014г. на ВКС, ІІІ н.о./. Що се касае до интензивността,
не се оспорва дори от подсъдимата е, че движението по пътното платно преди
настъпване на произшествието е било натоварено, доколкото е имало превозни
средства пред и зад автомобила й, а отделно от това е имало и спрели автомобили
в лявата пътна лента по посоката на движението й, които са ограничавали
видимостта й. Тези сведения, както стана ясно от по-горния анализ се навеждат и
от почти всички свидетели, независимо от субективните им представи за
натовареност и интензивност на движението /св.Д./. Касае се за фактори от
такова естество, които трябва да наведат у водача представи в насока намаляване
на скоростта с оглед предотвратяване на неблагоприятен пътен инцидент /ТР№28 от
28.11.1984г. по н.д. №10/1984г., ОСНК на ВС/. Тези отрицателни обстоятелства не
следва да бъдат взети предвид изолирано, тъй като в случая се съчетават и с
други такива – наличието на пешеходци в дясно на тротоара, което признава
подсъдимата и за говори св.С., две пешеходни пътеки една след друга, насочващи
към интенивност на преминаващите, голямо болнично заведение в близост до
пешеходната пътека, трамвайно трасе.
Положителен е и отговора
на въпроса дали в случая пресичането на пешеходец в конкретния участък е
„предвидимо препятствие” по смисъла на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Несъмнено
изведето от теорията и практиката е, че наличието на пешеходна пътека, сигнализира за
възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека, водачът има задължение да намали скоростта или да спре. Отделно от това в случая следва
да се отчетат посочените по-горе фактори – близост на
болнично заведение, почти в центъра на града, при наличие на трамвайна спирка
наблизо. Вероятно именно сериозният трафик на леки автомобили и
пешеходци е обосновало и поставянето на две пешеходни пътеки непосредствено
една след друга. И в сравнително новото ТР №2 от 22.12.2016
г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС е прието, че в субективното право на пресичане на пешеходеца трябва да бъде сведено до преминаване по указаните във въпроса места и до
упражняване на право на предимство или липсата на такова в тези случаи. Правото на
пешеходеца е абсолютно, само когато е реализирано в унисон със законовото
задължение да е по пешеходна пътека, на разрешен светлинен сигнал, в случаите,
когато има такива, тъй като са с приоритет /чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП/. ЗДвП
регламентира общи правила за поведение при определяне на скоростта,
дистанцията, преминаване на ППС
през различни пътни участъци и т.н като е заострил вниманието чрез създаване на по-засилени
гаранции за най-уязвимите участници в движението – пешеходците, съответстващо
на задължението на водачите да подходят към
пешеходната пътека с намалена скорост и повишено внимание съобразно зоната си
на видимост.
Несъобразяването с правилото,
указано в нормата на чл.20, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗДвП – да избере съобразена с
характера и интензивността на движението скорост преди ПТП, както и при липсата
на данни по делото за наличието на такова психическо състояние у дееца, което
да го е лишило от възможността да изведе в съзнанието си представи за
общественоопасните последици от деянието, мотивира градският съд да приеме, че
с поведението си подсъдимата В. е причинила смъртта на пострадалия /р.154-00-ІІ, р.№533/2000г. от 31.01.2001г. по
н.д.№397/2000г., І н.о./. В
този смисъл, законосъобразно е заключението на в.л.,
че подсъдимата е следвало да управлява МПС със скорост по-ниска от 33,7 км./ч,
при която ударът в пресичащия възрастен мъж би бил предотвратим.
Не се спори по
делото, че скоростта на подсъдимата не е била висока и е била в рамките на
разрешената за градски условия, което обаче не е достатъчно условие, за да е
съобразена. ЗДвП, а и съдебната практика приемат за съобразена само тази
скорост, която е в обратнопропорционална насоченост спрямо броя на
отрицателните фактори, изброени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и която в крайна сметка
дава обективна възможност водачът да реагира своевременно на препятствие, за
чието съществуване може да изведе логични представи на база на реалната пътна
ситуация.
Доколкото по делото не се
установява друга причина за настъпване на съставомерния резултат - смъртта на Т.
/съдебно-медицинска експертиза на труп, ИЗ на пострадалия/, следва да се
приеме, че същата се намира в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от
подсъдимата нарушение на правилата за движение по пътищата, довели до
настъпване на ПТП /р.№176 от 11.05.1987г., III н. о./.
Не може, разбира се
да се игнорира въпросът със сериозното съпричиняване на резултата от страна на
пешеходеца, доколкото същият е пресичал на неразрешен червен сигнал на
светофарната уредба, респ. при разрешен зелен за ППС. Обстоятелството, че за
малко не е бил блъснат от насрещно движещ се друг л.а. не е възпряло
пострадалият който изключително неразумно е продължил придвижването си по
пешеходната пътека, изключвайки каквато и да било логика. Още повече предвид
твърденията на неговата дъщеря, че е познавал района, живеел е наблизо. Нещо
повече бягайки. В този смисъл, безспорно е налице съпричиняване на вредоносния резултат (смърт) от страна на Т., тъй като не е
съблюдавал единствено разрешената при пресичане светлинна регулация, но
е налице и ответно нарушаване правилата за движение относно скоростта по ЗДвП от страна на В.. Тези правила обхващат не само
посочените в чл.21, ал.1 от ЗДвП относно разрешената скорост в градски условия,
но и изискванията за движение със съобразена скорост /чл.20, ал.2 от ЗДвП/. Правилно поради това и прокурорът не е
квалифицирал деянието на В. по квалифициращия
признак по
чл. 343, ал. 3 от НК „на пешеходна пътека“. Това сериозно съпричиняване на
неблагоприятния резултат, разбира се, има наказателно-правно значение при
определяне спаведлив размер на наказанието на подсъдимата като смекчаващо
вината обстоятелство /т.1 от ТР№2/22.12.2016г.
по т.д.№2/2016г./
Във фактическата част
и диспозитива на обвинителния акт е обективирано цялото съдържание на нормата
на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Доколкото
обвинението включва съответните точно определени особености на пътната
обстановка, касаещи характера и интензивността на движението - наличие на две
пешеходни пътеки, разположението на автомобили в лявата пътна лента на
подсъдимата, пешеходци отдясно на тротоара на светофара, болница, ведно с
натовареност на движението /МПС отпред, зад подсъдимата, отляво и насрещно
движещи се/, обуславящи необходимост от движение с намалена скорост,
подсъдимата е разбрала точно за какво е обвинена и беше осъдена именно по
обвинението за нарушение на чл.20, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗДвП.
Въпреки установеното
обстоятелство, че пострадалият е попаднал в опасната зона за спиране на лекия
автомобил, този съдебен състав прие, че законосъобразно прокурорът е анализирал
поведението на подсъдимата на плоскостта на чл.20, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗДвП –
с оглед забраната за движение с несъобразена скорост /р.№414 от 15.02.2016г. по н.д. № 1389/2015г. на ВКС, II н.о./. Съдът отчете факта, че предлаганата от в.л. скорост като
съобразена е само с няколко км по-ниска от тази, констатираната в експертизата
в момента на удара. Въпреки това, ако тези 3-4 км по-ниска скорост са били от
такова естество, че да спасят живота на пострадалия, безспорно скорстта на
подсъдимата не е била в унисон с изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП и респ. е
била несъобразена.
От субективна страна подсъдимата В. не е предвиждала
общественоопасния характер на деянието си и неговите общественоопасни
последици, но е била длъжен и е могла да ги предвиди и предотврати (чл.11, ал.3, пр.1 от НК), т.е. е действала виновно, при
проявена непредпазливост /”несъзнавана непредпазливост”, небрежност
(negligentia)/. В съответствие с изискванията на т.5 от ТР№2/22.12.2016г. по
т.д.№2/2016г., съдът прие, че несъзнателната непредпазливост на подсъдимата се
изразява в липса на представи за настъпилото общественоопасно деяние, но
въпреки това за В.
е било психически
възможно да предвиди неблагоприятените последици от своето поведение.
Възможността да предвиди последиците, съдът открива и в обстоятелството, че В.
е с шофьорски опит,
който би следвало да е изградил определени навици с оглед не само спазване
правилата, установени в ЗДвП, че е преминавала по думите й многократно в района
на соченото кръстовище. В.
не е съобразила задължението
да управлява МПС не само със съответно указаната в ЗДвП скорост за движение в
градски условия, за което по делото не се спори, но и с такава съобразена с
всички възможни отрицателни фактори, които следва да доведат до намаляването й.
В подкрепа на този извод следва
да се отбележи и заключението на комплексната
медико-автотехническата експертиза досежно предотвратимостта на
удара, ако подсъдимата
беше управлявал МПС с друга, по-ниска и поради това съобразена скорост.
Следователно не са относими форми
като евентуален умисъл и съзнавана непредпазливост - престъпна самонадеяност -
в чиито характеристики е заложено деецът да има субективна представа какво би
последвало от действията му - чл.11, ал.2 и ал.3 предл.2 от НК. Не се
установяват никакви данни подсъдимата В. да е имала съзнателно намерение и
подбуди, несъобразявайки се с правилата за движение, да причини смъртта на възрастния
човек, тъй като най-малко не го е видяла до последния момент. Не са налице
доказателства подсъдимата В. да е
съзнавала
предстоящото и да е мислила да
го предотврати. Допуснатите нарушения на правилата за движение сами по себе си
не предопределят яснота за субективните представи в дееца, осъществяващ
престъпно поведение.
С оглед позоваване на защитата на
случайно деяние в пледоарията си, следва да се посочи:
В процесния казус обективирането
на чл.15 от НК е несъстоятелно, доколкото, въпреки че ПТП е настъпило в
границите на опасната зона, самата подсъдима е имала неправомерно поведение, нарушавайки
правилата за движение, свързани със скоростта. При това положение тя сама се е поставила
в състояние на невъзможност да избегне удара. Известно е /ТР№28 от 28.11.1984г. по н.д.
№10/1984г., ОСНК на ВС/, че чл.15 от НК намира
приложение при всички пътни ситуации, но само когато водачът не е допуснал
нарушения за правилата за движение, стоящи в причинна връзка с настъпилия
общественоопасен резултат /вж. отново №147/09.04.2014г. по н.д.
№356/2014г. на ВКС, ІІІ н.о., р.№479 от 01.12.08г. на ВКС по к. н. д.№448/08г.,
І н.о. и др./.
Фактологията на
настоящия случай обаче със сигурност сочи на наличие на неблагоприятни фактори
на пътната обстановка, които е следвало да повишат вниманието на подсъдимата с
оглед потенциалната възможност за възникване на конкретни рискове и обективно
предвидими опасности. Подсъдимата В.
в случая е имала задължение да наблюдава пътя всеобхватно – не само в дясната
му част по повод предприетата от нея маневра, а като съобрази възможните
неблагоприятни внезапни препятствия, резултат вкл. и на нечие чуждо
неправомерно поведение, което за съжаление е пренебрегнала в разглеждания
казус.
Настоящият съдебен състав прие,
че поведението на подсъдимата В. след
деянието изпълва съдържанието на „оказване на помощ на пострадалия“. Според трайната и задължителна съдебна практика
на ВС и ВКС /ППл №1/83г. по н.д. № 8/82г. на ВС на РБ/, преценката дали деецът е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия се състои в данните за конкретните
психофизически възможности, здравословно състояние в момента, обстановката, в
която е действал и характера на действията, които сам или с помощта на другиго
е извършил, от значение е наличието и на фактора помощта да е била необходима/
т.е. критерият е обективен/.
Видно от наведените сведения от
свидетелите на място, а и от самата В.,
последната е слязла веднага на място, придържала е главата на възрастния човек,
опитвала се е да спре кръвта му и да го задържи да не става, което е било
по-трудното в случая /вж. показанията на св.М./, поливала го е с вода. Особено
показателни са думите на св.Д., цитирани по-горе, обосноваващи действията на
подсъдимата в тази насока. В казуса, помощта е била оказана спрямо жив човек, била
е насочена обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия
със силите и възможностите на подсъдимата при създалата се ситуация. „Привилегията
на закона по ал.3 на чл.343а от НК се дава с цел да се осигури бързото
придвижване на пострадалите до компетентна помощ, за да се използва всякаква
възможност за временно лекуване или за спасяване на живота им. Ако това не се
постигне, не значи, че не е оказана помощ“ /р.№ 486 от 24.04.1969г., по н.д. №
374/69г., III н.о., р.№ 162 от 28.02.1970г. по н.д. № 83/70, III н.о./.
По делото няма данни лично
подсъдимата да е звъняла на тел.112 и да е сигнализирала за ПТП, като това в
случая е сторено от останалите свидетели по делото. Настоящият съдебен състав споделя
обективираното в р.№579 от 07.06.1975г. по н.д. №483/75г. III н.о.: „Не е
изискване на закона авторът на транспортната злополука да прояви инициатива в
активна степен, за да се приеме, че действително е оказал помощ на пострадалия.
Всяко действие и всяка инициатива за спасяване живота на пострадалия се обхващат
от съдържанието на понятието „необходима помощ“, щом като чрез извършването им
обективно се подпомага пострадалият“.
По изложените съображения
подсъдимата К.Й.В. на осн. чл.303, ал.2 от НПК беше призната за виновна за
извършено по непредпазливост престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б“, вр. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК при допуснато нарушение на правилата за движение по
пътищата по чл.20,
ал.2 от ЗДвП като при задължително прилагане на чл.304 от НПК беше оправдана по
първоначалното обвинение по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК.
За пълнота следва да се посочи
досежно възражението на защитата за наличие на редица недостатъци в
съдържанието на обвинителния акт, че е било обект на обследване в
разпоредително заседание и доколкото такива не са констатирани от съда и
страните /независимо, че по време на разпоредителното заседание подсъдимата се
яви с друг упълномощен защитник/, субективното виждане за това в хода на
съдебните прения, няма как да има процесуално значение.
По
наказанието:
За стореното от В., квалифицирано от съда като престъпление
по чл.343а, ал.1, б.„б“, вр. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода” за срок до 4 /четири/ години и кумулативно наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ на база чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК.
При индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимата
В., съдът намери да са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК,
които определят и най-лекото предвидено наказание като несъразмерно тежко. И
това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи
на подсъдимия наказание под най-ниския предел на предвиденото наказание в
закона, когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по
своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи
обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като
изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание,
предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска
степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид
престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца и другите смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно и
едновременно. В настоящия казус, раглеждащият делото съд констатира именно обстоятелства
от посочения вид, които да обосновават налагането на по-леко по вид наказание.
При индивидуализация размера на наказанието на подсъдимата В., съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства -
чистото й съдебно минало, изразеното многократно искрено съжаление за
случилото се, изключително младата й възраст към датата на извършване на
деянието и понастоящем. Съставът на СГС причисли към смекчаващите вината
обстоятелства и липсата на наложени наказания с влезли в сила НП на водача В. /вж. справката от СДВР, отдел „ПП“/,
както и стриктното й процесуално поведение по време на целия наказателен
процес. Съдът най-насетне отчете с приоритет като обосноваващо по-лек размер
наказание и сериозното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
сравнително ниската скорост, с която подсъдимата е управлявала МПС, в рамките
на разрешената за градски условия.
Настоящият съдебен състав не
отчете отегчаващи вината обстоятелства. Твърдяното от страна на частното
обвинение управление с по-висока скорост от обективираната в обвинителния акт,
не се установи. Несъобразяването с неблагоприятните фактори на пътната
обстановка, което е допуснала подсъдимата е всъщност реализиране състава на
самото непредпазливо престъпление и не може да се отчете като отегчаващо вината
обстоятелство подобно на вида на реакцията при появата на пешеходеца /завой
наляво/, липсата или не на шофьорски опит.
Няма как при индивидуализацията
на наказанието да се вземе предвид обстоятелството, че деецът е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, тъй като именно по
тази правна квалификация беше призната за виновна подсъдимата. Касае се за обстоятелство,
посочено в чл.56 от НК, включено от законодателя в по-леко наказуем състав на
престъпление.
При обективно наличие на условията,
визирани в чл.55,
ал.1, изр.1 от НК, на осн. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и съотнасяйки
личността на подсъдимата с целите по чл.36 от НК, съдът намери за съобразено с
генералната и специална превенция на предвиденото в чл.343а, ал.1, б.„б“, вр. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК наказанието „Лишаване от свобода” без минимум да бъде заменено с по-лекото
такова в чл.37, ал.1, т.2 от НК – „Пробация” със следните пробационни
мерки:
- Задължителна регистрация по
настоящ адрес:*** два пъти седмично - за срок от 8 /осем/ месеца – чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. ал.3, т.1, вр.
ал.4, вр. чл.42б, ал.1 от НК;
- Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 /осем/ месеца
- чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. ал.3, т.1, вр. ал.4, вр. чл.42б, ал.2 от НК.
Предвид
задължителния характер на първите две пробационни мерки по чл.42а, ал. 2, т. 1
и т.2, вр. ал.4 от НК, настоящият
състав е на становище, че с оглед характера на престъплението, тяхното
прилагане за близък до минималния срок от по 8 /осем/ месеца би изиграло своето
поправително-възпитателно въздействие върху подсъдимата. По отношение на
първата пробационна мярка и на основание чл.42б от НК, градският съд прецени,
че В. следва да се явява и подписва
при съответния пробационен служител най-малко два пъти седмично. Не се налага,
според съда, прилагане на някоя от останалите пробационни мерки спрямо
подсъдимото лице или определяне на по-дълъг срок на определените от този съд
пробацинни мерки. В тази насока, СГС отчете, че подсъдимата работи активно,
вкл. пътувайки извън страната /стюардеса/.
Определеното
наказание според настоящия съдебен състав в необходимата степен би осъществило
адекватното и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително
действие върху подсъдимата В.. С
налагането на посоченото по-леко по вид наказание в случая не се злепоставя и
постигането на генералната цел - възпитателно и предупредително въздействие и
върху другите членове на обществото. Не може да не се отчете обстоятелството,
че се касае за един изключително млад човек, в началото на съзнателния си
жизнен път, който така или иначе цял живот ще носи болката и последиците от
случилото се. Следва да се отбележи, че чрез наказване, на първо място, се цели
поправянето на дееца, превъзпитаването му към спазването на законите и на
добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него за възможни бъдещи
простъпки. Едва на второ място е поставена генералната превенция (чл.36 от НК).
В такава насока е ориентирана и съдебната практика /р.№206-68г., ІІ н.о., р.№138-71г.,
ІІ н.о./, вкл. и задължителната - т.2 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г./.
Предвид кумулативния
характер на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК при всички виновно извършени
деяния по чл.343 от НК, каквото е и настоящето, съдът лиши подсъдимата В. от право да управлява МПС за срок от 9 /девет/ месеца,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът намери горния срок за разумен като отчете
обстоятелството, че лицето е и в активна трудова възраст, работи, пътува. Подсъдимата
В.
като водач на МПС е пренебрегнала забраната да се управлява МПС със
съобразена скорост като разбира се съдът отчете сериозното съпричиняване на
резултата от самия пострадал. Ето защо и съобразявайки предвиденото в чл.49,
ал.1 от НК, за справедлив съдът намери размера на кумулативното наказание от 9 /девет/
месеца лишаване от право В. да
управлява МПС.
Доколкото по делото са налични данни, че
свидетелството за управление на подсъдимата В. не е отнето след ПТП, няма
необходимост от преценка предпоставките на чл.59, ал.4 от НК за приспадане на времето,
през което водачът е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред.
По
разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата В. да заплати направените по сметка на МВР в досъдебното производство разноски
в размер на 422,28лв.
/четиристотин двадесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СГС разноските в съдебното производство от 1950,15лв. /хиляда деветстотин
и петдесет лева и петдесет стотинки/,
представляващи стойността на изготвените и приети експертизи, а също и за
явяване на в.л. в с.з.
На осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
осъди подсъдимата В. да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на по 5.00лв. /пет лева/ за
служебно издаване на всеки изпълнителен лист за
обезпечаване събирането на горепосочените суми.
По делото няма данни за приобщени
веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в тази насока.
Мотивиран от гореизложените
съображения, СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................................