П Р
И С Ъ
Д А
№ 2009 година град БУРГАС
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд наказателна колегия
на ДВАДЕСЕТ и ТРЕТИ ЮНИ 2009 година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХІІІ н.с.
Секретар:
П.С.-М.
Прокурор:
С. Х.
като
разгледа докладваното от съдията ХІІІ н.с.
НОХД
№ 1971 по описа за 2009 година
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Ю.П.Д., роден на ********г. в гр. Манагуа, Никарагуа, живущ в гр. Б. никарагуанец, без гражданство, със статут на постоянно
пребиваващ в РБ, със средно образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН:**********,
за ВИНОВЕН в това, че на 07.06.2009 г. около 22,40 часа в гр. Б. управлявал МПС – л.а. „Рено” модел 19 с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 2,27 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 570 от 08.06.2009 г., след като е осъден с влязло в сила
споразумение на БРС, в сила от 09.05.2007 г. по НОХД №1157/2007 г. за
престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 343Б, ал.
2, вр. ал. 1, вр.
чл. 54, вр. чл. 36 от НК го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ месеца, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален „общ” режим по смисъла на чл. 61, т. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража в затворническо общежитие от открит тип на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, и му НАЛАГА наказание ГЛОБА в размер на СТО и
ПЕТДЕСЕТ лева.
На основание чл. 343Г, вр. чл.
343Б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 36 от НК НАЛАГА на
подсъдимия Ю.П.Д. /със снета по-горе самоличност/ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК
ПРИСПАДА времето през което за същото деяние подсъдимият Ю.П.Д. е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 07.06.2009
г.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК
ПРИВЕЖДА в изпълнение отложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
месеца, наложено на подсъдимия Ю.П.Д. със споразумение по НОХД №1157/2007 г. по
описа на БРС, в сила от 09.05.2007 г., като ПОСТАНОВЯВА същото да се изтърпи
ОТДЕЛНО от наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по настоящото НОХД №1971/2009
г. по описа на БРС, при първоначален „общ” режим на основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Ю.П.Д. /със снета по-горе самоличност/ да заплати в полза на
Държавата по сметка на БРС сумата 37,50 лв., представляваща разноски по делото.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Ю.П.Д. /със снета по-горе самоличност/ да заплати сумата от 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски по
делото.
Присъдата може
да се обжалва и протестира в 15-дневен срок считано от днес пред БОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 1971 / 2009 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ
състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на Ю.П.Д., ЕГН – **********, за това, че на 07.06.2009 г. около 22.40 часа в
гр.Б. управлявал МПС – л.а. „Рено”, модел 19, с рег. № Т 0164 ХТ с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,27 на хиляда, установено
по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 570/08.06.2009 г., след
като е осъден с влязло в сила споразумение на БРС, в сила от 09.05.2007 г., по
НОХД № 1157/2007 г. за престъпление по чл.343б, ал.1 – престъпление по чл.343б,
ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и
правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен начин по делото се
доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното престъпление. Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му бъде наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим, като на
основание чл.68, ал.1 от НК освен това наказание да изтърпи и наказанието, наложено
по НОХД № 1157/2007 г. по описа на БРС, тъй като деянието по настоящото дело е
извършено в изпитателния срок по осъждането по НОХД № 1157/2007 г. по описа на
БРС. Предлага се още на подсъдимия да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание „глоба” в размер на 100 лева, както и подсъдимият да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като се зачете времето, през което
е бил лишен от това право по административен ред, считано от 07.06.2009 г.
Защитникът на
подсъдимия пледира, че деянието подсъдимият е извършил при форма на вина
„непредпазливост” и следва да му бъде наложено наказание „пробация” при
следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от една година, която мярката да се изпълнява три пъти седмично,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и
„включване в курс за професионална квалификация” за срок от една година. Счита,
че в случая наказанието следва да се определи при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б.”Б” от НК, като смекчаващи вината обстоятелства са това, че подсъдимият
не е обществено опасен, деянието не е с голяма обществена опасност, той се
разкайва, има две деца, които трябва да възпитава и отглежда, полага обществено
полезен труд, макар и без трудов договор, има болна майка, за която трябва да
се грижи, тъй като е възрастна, пенсионирана и на 68 години и той трябва да се
грижи за нея. На основание чл.68, ал.2 от НК не следва да се изтърпява
отложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, наложено по НОХД
№ 1157/2007 г. по описа на БРС. По отношение на предвиденото кумулативно
предвидено наказание „глоба” се пледира същото да е в размер на 100 лева, а по
отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” същото да бъде
определено за срок от 6 месеца.
Подсъдимият Ю.П.Д.
дава обяснения по повдигнатото обвинение, като заявява, че не е имал намерение
да се прибира от к.к.”Слънчев бряг”, където е употребил алкохол, но жена му се
е обадила по телефона и му е казала да се прибира в гр. Бургас. Съжалява за
извършеното.
В своята последна
дума подсъдимият моли съда да му наложи наказание „пробация”, а не „лишаване от
свобода”.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Ю.П.Д. е роден
на ***** в гр. Манагуа, Никарагуа, живущ в гр. Б. никарагуанец, без гражданство, със статут на постоянно
пребиваващ в РБ, със средно образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН - **********. Живее в България от 25 години,
има сключен граждански брак и две деца на 19 и на 16 години.
На 07.06.2009 г.
подсъдимият бил в к.к. „Слънчев бряг” на банкет и пил бира, след което легнал
да спи, към 20 часа същия ден се събудил, изпил още две бири, след около час и
половина му се обадила съпругата му и му казала да се прибира в Бургас. Той се
качил на автомобила си и потеглил за Бургас.
На 07.06.2009 г.
свидетелят Д., който работи като полицай в охранителна полиция при V РУ на МВР,
бил на смяна като около 22.40 часа забелязал л.а. „Рено”, модел 19, с рег. № *****,
който се движил по бул. ”Никола Петков” в посока бул. „Стефан Стамболов”
криволичейки. Свидетелят подал сигнал
със стоп палка на водача на автомобила да спре, но той не отреагирал на
сигнала, поради което свидетелят, заедно със своя колега, Г.Т., който е
управлявал служебния автомобил, подали звуков и светлинен сигнал и спрели
водача на отбивката за магазин „Пикадили”. След като спрели водача пристъпили
към проверка на документите му и установили, че това е подсъдимият Д.. Той бил
видимо пиян и лъхал на алкохол. Тъй като лицето било в нетрезво състояние,
свидетелят поискал съдействие от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Бургас.
На място дошъл свидетелят Т.П., който изпробвал водача за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 +” с фабричен № 0082, който отчел
2,50 промила наличие на алкохол в кръвта. След това подсъдимият бил откаран в
МБАЛ – Бургас, където му била взета кръвна проба за анализ, след което е
задържан за 24 часа в V РУ на МВР – Бургас. Свидетелят Т.П. съставил на
подсъдимия акт за установяване на административно нарушение серия Б № *** г. на основание чл.5, ал.3 от ЗДвП, вр. чл.343б от НК.
Съгласно
заключението на назначената съдебно-химическа експертиза в изпратената за
изследване проба кръв, взета от лицето Ю.П.Д., се доказва етилов алкохол в количество
2,27 промила.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото
доказателствени материали : обясненията на подсъдимия Ю.П.Д., показанията на
изслушаните свидетели в съдебно заседание Т.П.П. и Д.Н.Д., заключението по
изготвената съдебно-химическа експертиза – л.15 от досъдебното производство,
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и друго упойващо
вещество от 07.06.2009 г. – л.16 от досъдебното производство, АУАН №
425574/07.06.2009 г. – л.17 от досъдебното производство, справка за съдимост –
л. 8 от досъдебното производство, справка за извършени нарушения на ЗДвП от
подсъдимия, прочетени на основание чл.283 НПК.
Доказателственият
материал, преценен в неговата цялост, възпроизвежда фактите от предмета на
доказване последователно и безпротиворечиво. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като достоверни. В този смисъл се налага безспорният извод, че
подсъдимият Д. е извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият Ю.П.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343б, ал.2
от НК.
От обективна страна
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден
със споразумение по НОХД № 1157/2007 г. по описа на БРС за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина „пряк” умисъл, като подсъдимият е
предполагал,
че управлява МПС
след употреба на такова количество алкохол, чиято концентрация в кръвта му ще
бъде над 0,5 на хиляда ( доколкото сам признава, че е пил доста алкохол през
деня и след като се е събудил е изпил 2 бири ), като това предположение е с такава
степен на вероятност, че води до неизбежност, поради което е налице пряк умисъл
за управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, като
подсъдимият е съзнавал, че преди това е осъден за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, но въпреки това е
предприел управление на автомобила.
В този смисъл
неоснователни са твърденията на защитата, че се касае за непредпазливо
престъпление, тъй като съгласно чл.11, ал.4 от НК непредпазливите деяния са
наказуеми само в предвидените в закона случаи, а престъплението по чл.343б,
ал.2 от НК не е сред тях.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две
години и „глоба” от 100 до 300 лева.
Съдът прецени, че
наказанието следва да бъде определено при приложение на чл.54 НК, а не при
приложение на чл.55 от НК, поради следните съображения :
Обществената опасност на извършеното престъпление се обуславя от непосредствения обект на
засягане. Това са обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, досежно транспортните средства и съоръжения и
здравето и живота на хората. В този смисъл управлението на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда при
хипотезата на конкретната правна норма съставлява престъпление с висока степен
на обществена опасност, която не следва да се омаловажава, само защото наред с допуснатото нарушение
не са настъпили
имуществени вреди или други вредни последици. Видно от доказателствата по
делото концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била значително над
0,5 на хиляда, а именно 2,27 на хиляда. Концентрация на алкохол в кръвта в
такива показатели води до забавени и дори до некооридирани реакции от страна на
водача, което се потвърждава от свидетелските показания на свидетеля Д., че
автомобилът е криволичел при движението си, което значително повишава
опасността за живота и здравето на останалите участници в движението, както
водачи на МПС, така и пешеходци.
Съдът не споделя
тезата на защитата, че обществената опасност на подсъдимия не е висока. Видно
от справката за съдимост той е осъден за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, което го прави личност, склонна да
засяга обществените отношения, свързани с транспорта. Обстоятелството, че му е
било наложено условно наказание, не е изиграло превъзпитателно и възпиращо
въздействие спрямо него да се въздържа от управление на МПС след употреба на
алкохол.
Вярно е, че в
съдебно заседание подсъдимият съжали за извършеното деяние и това следва да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство, но същевременно той не посочва
основателна, житейски приемлива, причина за това да управлява МПС след употреба
на голямо количество алкохол. Фактът, че съпругата му се е обадила с искане той
да се прибира в Бургас, съдът не кредитира като ситуация, налагаща неотложност
от управление на МПС в такова състояние. Подсъдимият е имал и други възможности
да се придвижи до Бургас, които не е използвал. Ето защо подбудите за
извършване на престъплението не могат да бъдат ценени в подкрепа на налагане на
по-леко по вид наказание.
Настоящият съдебен
състав отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство факта, че подсъдимият
има две деца, само относно определянето на размера на наказанието „лишаване от
свобода”, тъй като видно от обясненията му едното от тях е пълнолетно, а
другото е на 16 години, поради което алиментни задължения той има само към
едното си дете, което от своя страна е на такава възраст, че възпитанието му
успешно може да бъде упражнено и само от единия родител за срока, през който
подсъдимият бъде лишен от свобода.
Наличието на болна
майка, на която подсъдимият дължи грижи, следва да се отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство, но отново само при определяне размера на
наказанието „лишаване от свобода”, но не и за вида на наказанието, тъй като е
предвидена възможност в чл.415 НПК изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода” да бъде отложено поради особени обстоятелства.
Следователно
изложените обстоятелства не могат да доведат до извод, че и най-лекото
предвидено в закона наказание, в случая 3 месеца лишаване от свобода, доколкото
не е предвиден специален минимум в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК, е
несъразмерно тежко с оглед извършеното от подсъдимия. Лишаване от свобода за
срок от 3 месеца съдът намира за справедливо наказание, което би изиграло
поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия, както и
предупредително такова спрямо останалите членове на обществото да се въздържат
от управление на МПС след употреба на алкохол. Наказанието следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим по смисъла на чл.61, т.3 от ЗИНЗС в
затворническо общежитие от „открит” тип на основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.
По отношение на
кумулативно предвиденото наказание „глоба” съдът прецени, че същото следва да
бъде определено под средния размер, но не и в минимален такъв, макар и подсъдимият
да е безработен, предвид конкретните параметри на деянието – изключително
високата концентрация на алкохол в кръвта му. В този смисъл „глоба” в размер на
150 лева съдът намира за справедливо наказание.
Досежно наказанието
„лишаване от право да се управлява МПС”, настоящият съдебен състав прецени, от
една страна, високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия по време
на извършване на деянието, а, от друга, изказаното от него съжаление в съдебно
заседание за извършеното, поради което намери, че лишаването от това право
следва да е с продължителност 6 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК
съдът зачете времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 07.06.2009 г.
По отношение на приложението на чл.68, ал.1 от НК.
Със споразумение по
НОХД № 1157/2007 г. по описа на БРС, влязло в сила на 09.05.2007 г.,
подсъдимият Д. е осъден на „лишаване от свобода” за извършено на 14.03.2007 г.
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието е
отложено с изпитателен срок от 3 години. Със същото споразумение подсъдимият е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Видно е, че деянието по
настоящото НОХД е извършено в изпитателния срок на предишно осъждане на
подсъдимия и тъй като наложеното наказание за извършеното от него престъпление
по чл.343б, ал.2 от НК е „лишаване от свобода”, то подсъдимият следва да
изтърпи отделно и отложеното наказание 3 месеца лишаване от свобода по НОХД
1157/2007 г. по описа на БРС при първоначален „общ” режим по смисъла на чл.61,
т.3 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от „открит” тип на основание чл.59, ал.1
от ЗИНЗС. При определяне на режима и затворническото общежитие съдът съобрази Тълкувателно решение № 79 от 11.XI.1983 г.
по н. д. № 76/83 г., ОСНК на ВС, т.е. че подсъдимият фактически не е изтърпявал наказание лишаване
от свобода до този момент.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189 от НПК, подсъдимият
следва да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски районен съд
направените разноски по делото в размер на 37,50 лева ( за изготвяне на
съдебно-химическа експертиза ), както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата
от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
С.М. )