Р
Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Перник, 23.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, Х-ти
състав, в открито съдебно заседание проведено на девети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
МАЛИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7290 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Ю.Б.К., ЕГН **********- мл. полицейски инспектор в
група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Трън при ОДМВР- Перник,
чрез адв. И.М. - ПАК, със съдебен адрес ***
срещу Областна дирекция на МВР гр.Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков
№1, представлявана от директора й старши комисар Д. П. за заплащане на сумата
от 1175.00 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 178 часа за
целия процесен период 01.11.2016г.-01.11.2019г. по конкретния иск, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - законоустановената лихва върху дължимата сума
на посоченото възнаграждение, считано от датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане, както и да
заплати всички направени от ищеца съдебни и други разноски по делото.
След допуснато в с.з. изменение на исковата претенция, след изслушване на
заключение по ССчетЕ, извършена от вещото лице- П., то пренецията, съобразно
СИЕ е била изменена и приета за размера вместо за сумата от 1175.00 лв., искът да се счита предявен за сумата от 884.41
лв., ведно със законноустановената лихва върху дължимата сума, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата за
целия процесен период 01.11.2016г.-01.11.2019г., като производството е било
прекратено за разликата от 884.41 лв. до 1175.00 лв. първоначално заявена
искова претенция или за сумата от 290.57 лв., поради намаляване на размера на
претенцията, чрез оттеглане на иска в посочения смисъл.
Ищецът в исковата си молба твърди,
че е служител в структурата на МВР от в
частност назначен на длъжността- мл. полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция“ към Районно управление - Трън при ОДМВР- Перник,при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Перник от 01.09.1996 година.
Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ аз съм със статут
на държавен служител. Предвид непрекъсваемия работен процес, аз съм полагал
труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от Началника на районното управление график. За периода 01.11.2016г. до
01.11.2019г. се опсива, че е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на
работното време. В периода 01.10.2016г. - 31.12.2016г. работното време е
изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем на тримесечие.
Посочено е, че нормалната продължителност на работното време е регламентирана в
чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187 ал.3
от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2, работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР се описва,че
определя, че при полагането на труд през нощта между 22,00 и 6,00 ч., работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. По
силата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Излагат се допълнителни съображения в тази насока.
В процесния период от
01.11.2016г. до 01.11.2019г. ищецът описва, че са действали последователно
Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/обн. ДВ бр.67 от
14.08.2018г./, издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, а последната от тях и за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни
дейности. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в първите три наредби сочи, че са
идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121 з- 407 изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 -
чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на
Наредба №81213-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40
от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването
му. В периода от отмяната на Наредба №81213-407 (11.07.2016г.) до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично
предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения
от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба
№8121з-407. В Наредба № 81213-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ , Наредба №
81213-776 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./, както и в Наредба №8121з- 908 /обн.
ДВ бр.67 от 14.08.2018г./ липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което смятам, че е
приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в
ДВ от 26.01.2007 г./. В чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба се предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1.143. За периода
01.11.2016г.-01.11.2019г. твърди да е положил общо 1248 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1426 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 178 часа, който следва да ми
бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час, следва да бъде компенсиран по 6.6 лв,, т.е. задължението на
ответника към мен за целия период възлиза на 1175,00 лв., като след изслушване
на ССЧЕ по делото съобразно заключението изменя размера на иска си в
горепосочения смисъл по реда на чл.214 ГПК. Моли ответникът да бъде осъден да
му заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва
исковете като неоснователни. Не спори, че през исковия период ищецът е заемал
длъжността, описана в исковата молба. Посочено е, че относно незаплатено допълнително
възнаграждение за положен нощен труд към основното месечно възнаграждение на
ищеца за процесния период е като претенция -неоснователна и недоказана поради
следните съображения: ответникът не оспорва, че
ищецът в посочения период е бил служител в Районно управление - Трън при
ОДМВР- Перник т.е в периода, за който се претендира изплащане на парични суми
за положен труд, същият е бил служител на ОДМВР Перник.
Искът с посочено правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с който е повдигнат имуществен
спор, счита, че е предявен от надлежна страна и в законния срок, но по същество
намира, че по така предявената претенция липсва материалноправна легитимация от
страна на ОДМВР Перник. Съобразно чл. 33, т. 7 от ЗМВР министърът на вътрешните
работи управлява човешките ресурси, което се потвърждава и от разпоредбите на
чл. 156, ал. 5 и чл. 158 от ЗМВР. Правоотношението със служителите в ОД на МВР
възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът
на ОД на МВР може само да преназначава на длъжност. Отделно от това в чл. 33, т
5. и т.6 от ЗМВР е предвидено, че министърът на вътрешните работи предлага
проекта на бюджет на МВР и отчита изпълнението му и същевременно отговаря за
управлението и разпределя финансовите и материалните ресурси. Като
първостепенен разпоредител с бюджетни средства, Министерството на вътрешните
работи осъществява основната дейност по планиране и разпределяне на разходите
на отделните структурни звена, включително по отношение на разходваните
средства за основната работна заплата и допълнителните възнаграждения на
служителите. Директорът на ОДМВР Перник описва, че няма правомощия да разпределя
бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения. Съгласно
разпоредбите на ЗМВР в правомощията на министъра е да определи основните и
допълнителни възнаграждения на заетите лица в структурните звена.
Възнагражденията се изплащат от министерството, а ОДМВР подава само данни за
часовете положен труд.
Във връзка с отправената претенция
твърди, че на служителя са били изплатени реално дължимите средства за положен
извънреден труд. Престирания от него труд от 22:00 часа до 06:00 часа е изчислен
и изплатен съобразно посочените стойности в изготвените протоколи, т.е. така,
както е подадена информация по съответния ред до определената дата на изпращане
на съответната информация до дирекция „Планиране и управление на бюджета“- МВР.
Сочи, че към отговора прилага платежни бележки от сектор ФОУССД при ОДМВР е
видно, че на служителя е заплатено възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, като за положените часове нощен труд е получено
допълнително възнаграждение над основния размер по 0,25 ст. на час. В чл. 179,
ал. 2 от ЗМВР изрично е посочено, че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед, т.е. законодателят е
предоставил реда за определянето на допълнителните възнаграждения и размера на
конкретните коефициенти да бъдат определяни от министъра на вътрешните работи
като се има предвид спецификата на служебното правоотношение, по което са
страна служителите по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Идентична е и разпоредбата на
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. В чл. 3, ал. 3 на издадената въз основа на тях Наредба
№ 8121з-776 от 29 юли 2016 г. изрично е предвидено, че за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.. като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, т.е. изрично е предвидено нощния труд да бъде с продължителност до 8
часа, поради което няма правно основание същия да бъде приравняван към дневен
труд и считан за извънреден такъв, при условие, че той се включва в
определените от законодателя часови граници за полагането му /между 22:00 и
06:00 часа/.
В цитираната наредба, която е в
сила към периода, за който е предявена исковата претенция, твърди, че не се
съдържа идентична разпоредба на тази в чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба per.
№ 8121 з-407/l 1.08.2014г. на министъра на вътрешните работи, която е
предвиждала общият брой часове положен нощен труд да се преизчислява, като се
умножи по 0,143. Преди влизането в сила на последната такава от 2016г. също не
е бил предвиден такъв коефициент, като съдебната практика сочи стриктно
разграничение на служебните правоотношения по ЗМВР и КТ. Счита, че предявената от ищеца претенция за
преизчисляване на изплатеното възнаграждение на нощен труд с посочения по -
горе коефициент за неоснователна, тъй като липсата на конкретната разпоредба
при отмяната на Наредба per. № 8121з- 407/11.08.2014г. не означава празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, а е
израз на изрично възложеното правомощие на министъра на вътрешните работи да
определя реда и начина на изплащане на допълнителните възнаграждения и
представлява отказ от досегашния подход по отношение определянето на размера на
конкретното възнаграждение. Сочи, че следва да се има предвид и
обстоятелството, че полагането на нощен труд не е сред изрично изброените в чл.
178, ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на допълнително възнаграждение.
Налице е полагането на труд в рамките на работната смяна по график, което не
може да бъде прието за извънреден труд. В ЗМВР се съдържат конкретни норми по
въпросите относно образуването на работната заплата на държавните служители в
МВР, относно видовете допълнителни възнаграждения, относно работното време и
начина на отчитането му, които са израз на отклонение от общата уредба на ЗДСл
и КТ и са наложени от естеството на обществените отношения, които ЗМВР урежда.
В случаите, в които законодателят е искал ЗМВР да препраща към други закони,
гой го е посочил изрично, но тук липсва препратка. В заключение посочва,
че ЗМВР се явява специален закон по
отношение на ЗДСл и КТ и не препраща към тези нормативни актове по отношение на
статута на държавните служители в МВР.
С оглед всичко
посочено по - горе ответникът, чрез процесуалния си представител извежда в
заключение, че предявяването на претенция за изплащане на възнаграждение, което
вече е било изчислено и заплатено съобразно утвърдения ред и въз основа на
действащите специални разпоредби, които се прилагат в системата на МВР, е
неоснователно. При извод за неоснователност на главния иск, моли да бъде
отхвърлен като неоснователен и акцесорния иск по и чл. 86 от ЗЗД. по
доказателства и доказателствени искания не се противопоставя по направеното от пълномощника на ищеца искане
за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза по делото, счита че същата би
допринесла за изясняване на обстоятелствата, свързани с реално положения и
заплатения труд на служителя. По тези съображения ответникът моли да бъде
отхвърлен предявения иск.
В
открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си
представител, моли да бъде уважена изцяло ищцовата претенция /в размера след
изменението по чл.214 ГПК/и бъдат присъдени направените по делото разноски за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно
заседание редовно призован, изпраща представител, и моли съдът да отхвърли предявената искова
претенция като неоснователна.
По делото е била изслушана и
приета СИЕ, която е отговорила на поставените въпроси в исковата молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор,
че през исковия период от 01.11.2016г.-01.11.2019г., ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение при ответника. ищецът в посочения
период е бил служител в РУ – Трън, считано от 08.04.2015 г. /акт за встъпване в
длъжност, представен след отговора на исковата молба/, като а назначен на
длъжност- „командир на отделение“ в група „охранителна полиция“ при районното
управление, като същото е към ОДМВР Перник, т.е в периода, за който се
претендира изплащане на парични суми за положен труд, същият е бил служител на
ОДМВР Перник.
От заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, като
заключението по същата, съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че съгласно протокол за отчитане на отработеното време между 22,00ч.
и 06.00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници в процесното РУ за периода от от
01.11.2016 г до 01,11,2019 г според протоколите за отчитане на отработеното
време ищеца Ю.Б.К. е отработил общо 1 262 часа нощен труд/ колона 2 и 3 от
Приложение № 1 към СИЕ за времето от 22,00 часа до 06,00 часа. Преизчислението В.Л Е ИЗВЪРШИЛО по коефициент 1,143 е в размер
на 1 442 часа. По месеци отработените часове са посочени в колонна № 7 от
Приложение № 1, а в колона № 11 вещото лице е
отразило разликите от преизчислените часове за положен нощен труд от
22,00 до 6,00 часа по коефициент 0,143. В колона 12 са посочени стойностите за всеки
месец преизчислен нощен труд в дневен.Преизчисления дневен труд по к. 1,143 в
размер на 180 часа не е заплатен на ищеца от ответника в размер на 1 199,91
лева.Разликата от преизчисления дневен труд по к. 1,143 в размер на 180 часа не
е заплатен на ищеца от ответника в размер на 1 199,91 лева.За периода от
01.11.2016 г до 01.11.2019 г на ответника е заплатено възнаграждение по 0,25
лева за всеки отработен нощен час или общо за 1 262 часа в размер на 315,50
лева. Незаплатената сума за положен нощен труд преобразуван в дневен
/извънреден/ труд за всеки отчетен период / колона 7/ за разликата от 180 часа
като обща сума е за 1 199,91 лева / колона № 12/ от Приложение № 1 за целия
процесен период по иска. За периода от 01.11.2016 г до 01.11.2019 г ищеца е получавал
основно месечно трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждение за прослужено
време в размер на 36% до 30.05.2018 г и по 38% до 30,05,2019 г и по 40 % след
този период, вещото лице е описала в
табличен вид. Разпитана в съдебно заседание, същата посочва, че поддържа заключението си, като в прави допълнение- във връзка с изплатения
нощен труд по 0,25 лв. за 1262 часа,
което е в размер на 315.50 лв., би следвало да се извади от сумата 1199.91 лв.,
която е изчислена за доплащане по коефициент
1.143, би следвало да се приспадне сумата 315.50 лв., сума за изплатен нощен
труд по 0,25 лв., което е отразено в заключението. Оставало за изплащане 884.41
лв., вместо 1199.91 лв. , като е преизчислила, че трябва да се изплати 1199.91
лв. преизчислен нощен труд, но сумата от 315.50 лв. за изплатен нощен труд по
0,25 лв. по ведомостите е изплатен, като с тази корекция, съдът е приел
заключението и при взето становище и от двете страни в процеса.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
В разглеждания случай отношенията
между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд
през нощта (22:00 - 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.
5-6 ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Предвид всичко изложено, от значение
за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали
намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г.
до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.,
обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г.,
приложими към процесния период от 01.08.2016 г. до 01.08.2019г., липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична
норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или
коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.По изложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От
събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.11.2016г.-01.11.2019г.
ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен труд, възлиза общо на както следва: във връзка с изплатения нощен труд
по 0,25 лв. за 1262 часа, което е в размер на 315.50 лв., би следвало да
се извади от сумата 1199.91 лв., която е
изчислена за доплащане по коефициент 1.143, би следвало да се приспадне сумата
315.50 лв., сума за изплатен нощен труд по 0,25 лв., което е отразено в
заключението. Остава за изплащане 884.41 лв., вместо 1199.91 лв. , като е в.л. преизчислила,
че трябва да се изплати 1199.91 лв. преизчислен нощен труд, но сумата от 315.50
лв. за изплатен нощен труд по 0,25 лв. по ведомостите е изплатен, като с тази
корекция, съдът е приел заключението и при взето становище и от двете страни в
процеса.
Предвид изложеното предявеният
иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и
законната лихва от депозирането на исковата молба в съда - 19.11.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски
в общ размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса по уважените искове в размер на 50.00 лв., както и разноските за
вещо лице в размер на 150,00 лв.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков
№1, представлявана от директора й старши комисар Димитър Попов да заплати на Ю.Б.К.,
ЕГН: ********** - мл. полицейски инспектор /командир на отделение/ в група
„Охранителна полиция“ към Районно управление - Трън при ОДМВР- Перник, със
съдебен адрес *** сумата от 884.41 лева, за периода от 01.11.2016г.-01.11.2019г.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.11.2016г.-01.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 19.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков №1,
представлявана от директора й ст.комисар Димитър Попов, да заплати на Ю.Б.К., ЕГН: **********, сторените разноски
в общ размер на 400,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков №1,
представлявана от директора й ст.комисар Димитър Попов, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Перник сумата от 50.00 /петдесет/ лв.- дължима държавна
такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на 150,00 лв.
Допуска на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на
ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: