РЕШЕНИЕ
№ 654
гр. Велико Търново , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102227 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК
вр чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните по делото е постигната
договореност ответното дружество „Т***”ЕООД да достави и продаде на ищеца
„М***”ЕООД 400 тона пшеница реколта 2020 г., при договорена цена 260 лв./тон за цялото
количество, в срок до 30.06.2020г. Сочи се, че ищцовото дружество заплатило изцяло
договорената продажна цена авансово в размер на 104 000 лв. по издадени фактури,
посочени в исковата молба. Ищецът заявява, че в договорения срок ответникът доставил и
продал само 346,140 тона от договореното количество и не изпълнил задължението си за
доставка и продажба на 53,860 тона пшеница на стойност 14003,60 лв. Ищецът счита, че
ответникът дължи връщане на част от авансово платената цена в размер на 14003,60 лв., за
която твърди, че не е изпълнил задължението си да продаде и достави на ищеца посоченото
количество пшеница. Ищецът заявява, че за недоставената част от договореното количество
пшеница е развалил договора за продажба, което разваляне твърди, че е направено с
подаване на исковата молба по настоящото производство, поради което претендира връщане
на процесната сума от 14003,60 лв. на отпаднало основание, на основание развален договор
за продажба на 53,860 тона пшеница, реколта 2020 г., при цена 260лв./тон. Ищецът заявява,
че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №
1793/2020 г. по описа на ВТРС, срещу която длъжникът подал възражение и заявителят
предявил настоящия положителен установителен иск. Ищецът отправя искане съдът да
приеме за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата
14003,60 лв., платена авансово и претендирана за връщане на отпаднало основание –
развален договор за продажба на пшеница за 53,860 тона, за която сума е издадена заповедта
за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи, че
действително е налице сключен между страните договор за продажба на пшеница реколта
2020г. – 400 тона, но уговорката била окончателното плащане да се извърши по действащи
към момента на издаване на окончателните фактури (31.07.2020 г.) цени по 330 лв. без ДДС
на тон. Сочи се, че договорът между страните не е развалян и според ответника ищецът не
1
може да иска връщане на авансово дадена цена. Ответникът заявява, че не е доставил
остатъка от 53,860 тона, защото ищецът отказвал да заплати количествата по пазарни цени
към 31.07.2020 г. Сочи, че количеството пшеница е в склада на ответника и при изпълнение
на договора ще бъде доставено на ищеца. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца за
заплащане на сумата общо 24 900 лв., претендирани по фактури № 229/31.07.2020 г. и №
228/31.07.2020 г., издадени по договор за продажба на 400т. пшеница, реколта 2020г.
Ищецът по насрещния иск твърди, че горепосочените фактури представляват разликата в
незаплатената стойност на доставеното количество пшеница по процесния договор за
продажба на пшеница, като твърди, че договорената цена е по 330 лв./тон, а ответникът по
насрещния иск е заплатил по 260 лв./тон доставеното количество. Отправя искане за
осъждане на ответника да заплати сумата 24 900 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на насрещния иск до окончателното изплащане. Претендира разноски.
По делото е постъпил отговор на насрещния иск, в който насрещната искова
претенция е оспорена като неоснователна по съображения изложени в отговора. Сочи се, че
между страните съществуват трайни търговски отношения и писмени договори от
предходни години. Сочи се, че за 2020 г. ответникът по насрещния иск изготвил и предал за
подпис на ищеца по насрещния иск договор, в който изрично е посочено, че „цената се счита
окончателна, предназначена за купувача по договора и не подлежи на промяна”, както е
била практиката от предходни години, но продавачът не върнал подписан от него договор за
2020 г.
Ответникът по насрещния иск заявява, че били издадени фактури, посочени в
отговора по насрещния иск, които са платени от него. Ответникът по насрещния иск счита,
че тези две фактури от месец март 2020г. представляват писмена договорка между страните
относно съдържанието на сключения между тях договор и че ищецът по насрещния иск се е
съгласил с условията на продажбата. Ответникът по насрещния иск оспорва страните да са
договаряли по-висока цена от авансово платената. Отправя искане за отхвърляне на
насрещния иск.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представена фактура №*** на стойност 52 000лв., като основание във
фактурата е посочено „пшеница реколта 2020г. аванс, за количество 200т. при единична цена
260лв. на тон без ДДС. Получател по фактурата е „М***”ЕООД, а доставчик „Т***”ЕООД.
По делото е представена фактура №***. на стойност 52 000лв., като основание във
фактурата е посочено „пшеница реколта 2020г. аванс, за количество 200т. при единична цена
260лв. на тон без ДДС. Получател по фактурата е „М***”ЕООД, а доставчик „Т***”ЕООД.
С платежно нареждане от 10.03.2020г. „М***”ЕООД е направил банков превод на
сумата 52000лв. по банкова сметка на „Т***”ЕООД, с основание „плащане по фактура
№****.”
С платежно нареждане от 16.03.2020г. „М***”ЕООД е направил банков превод на
сумата 52000лв. по банкова сметка на „Т***”ЕООД, с основание „плащане по фактура
№***.”
По делото са представени стокови разписки, издадени в периода 26.06.2020г.-
04.07.2020г. за доставена пшеница реколта 2020г. за количество общо 346,140т.
2
По делото е представена от ответника фактура №****. на стойност 14000лв., като
основание във фактурата е посочено „пшеница реколта 2020г. приспадане на аванс по
фактура 223/16.03.2020г., за количество 200т. при единична цена 330лв. на тон без ДДС.
Получател по фактурата е „М***”ЕООД, а доставчик „Т***”ЕООД.
По делото е представена фактура №***. на стойност 14000лв., като основание във
фактурата е посочено „пшеница реколта 2020г. приспадане на аванс по фактура ****., за
количество 200т. при единична цена 330лв. на тон без ДДС. Получател по фактурата е
„М****”ЕООД, а доставчик „Т***”ЕООД.
По делото са представени договори за покупко-продажба на бъдеща реколта от
24.04.2018г. и от 14.11.2018г., сключени между *****. В договорите е посочено, че
продажната цена на продукцията, предмет на договора е окончателна, предназначена за
купувача по договора, който се задължава да заплати уговорената цена за цялото количество
в срок до 5 дни след вдигане на стоката. Към договорите са приложени и фактури за
извършено плащане по тях.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г Г Б и Т Р Т.
Свидетелят Б, разпитан каза, че с ищцовото дружество се намират в тръговски отношения
във връзка с продажба на зърно, което „М***” изкупува. Свидетелят заяви, че цените за
изкупуване ги договарят в началото на годината, като това е окончателната цена, като при
договаряне се плаща 100% авансово. Свидетелят Т, разпитан каза, че през 2020г. присъствал
на разговори между управителите на „*****”, като в началото на годината договорили
условията, при които ще работят през стопанската 2020г, във връзка със закупуване на
пшеница. Свидетелят каза, че от ищцовата страна предложили на баща му, който е
управителя на „Т****” да подпише договор, но той отказал, тъй като предишни години
търпели загуби от договорената цена на пшеницата. Свидетелят заяви, че се договорили да
се заплати авансово цена по 260 лв. на тон, като уговорката била, че стоката ще се
фактурира спрямо 31 юли, когато цената е актуална. Свидетелят заяви, че разполагали с
цялото договорено количество пшеница, но не го доставили окончателно, защото актулната
цена била 330 лв. на тон и от страна на „М***” отказали да заплатят тази цена, поради което
не им доставили количеството пшеница. Свидетелят каза, че не подписали писмен договор,
защото постигнали устна договорка. За предходни години уговорената първоначално цена
била окончателна, защото подписвали договор.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че в счетоводството на „М***” счетоводно отражение са намерили следните
фактури, издадени от „Т***” -фактура *****г., които са намерили отражение и в
счетоводството на „Т***”ЕООД. В заключението е посочено, че в счетоводството на
„Т***т” са намерили отражение и следните две фактури №228 и 229 от **** които не са
отразени в счетоводството на „М***”. Вещото лице е констатирало, че от страна на „М***”
са заплатени фактури **** на стойност общо 104000лв., като доставеното количество
пшеница от „Т***” е 346 140 кг. Във водената от „Т***” отчетност е фактурирано доставено
3
количество пшеница на стойност 400 000т. Вещото лице е посочило, че средната пазарна
цена на пшеница реколта 2020г. към месец март 2020г. се определя в размер на 300лв. на
тон, а към месец юли 2020г.-330лв. на тон. В заключението е посочено, че в счетоводството
на „Т****” през периода 01.03.2020г.-31.07.2020г са заприходени 560 000т. пшеница, а към
31.07.2020г. по счетоводни данни наличната пшеница е в размер на 229 000т.
На 05.08.2020г. „М****” ЕООД подал до Великотърновски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против „Т***”ЕООД. Въз основа на
заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.г.гр.д.№1793/2020г. на Великотърновски районен съд против длъжника „Т****”ЕООД за
заплащане на сумата от 14003.60 лева - авансово платена сума за непродадени и недоставени
53860 кг. пшеница реколта 2020 г. по фактури за авансово плащане - Ф-ра ***** от
16.03.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда 05.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и след дадени от
съда указания, заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът
е подал възражение.
Разгледан по същество същият е основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен.
Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Предмет на исковата претенция по първоначалния иск е връщане на сума, която се
претендира на отпаднало основание-развален договор за продажба на 53,860т. пшеница,
която не е доставена.
Съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл.55 и в трите хипотези изисква предаване, съответно
4
получаване на нещо, като в третата хипотеза при самото получаване е налице основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, но в
последствие основанието, на което е получено въпросното благо е отпаднало.
По делото не е спорно, че между ищцовото и ответното дружества са били налице
трайни търговски взаимоотношения, във връзка с продажба и доставка на зърно, като
ищецът „М****” ЕООД купувал от ответника „Т****”ЕООД зърно-пшеница и др. По
делото са представени писмени договори, които не касаят процесното вземане, но са
доказателство за възникването между страните на търговски отношения във връзка с
продажба и доставка на зърно за стопанските години, за които се отнасят. Относно
вземането предмет на настоящия правен спор, се установи, че между двете търговски
дружества е била постигната устна договореност в началото на месец март 2020г. във връзка
с продажба на 400 т. пшеница, реколта 2020г., която ответното дружество е следвало да
достави на ищеца срещу насрещно задължение за заплащане на стойността на доставената
пшеница. Установи се, че тази сделка не е била оформена с писмен договор, но следва да се
посочи, че търговската продажба е неформална сделка и писмената форма не е за
действителност. Двете страни не спорят сключването на устния договор, като
обстоятелството, че през месец март 2020г. е постигната договореност относно продажба и
доставка на пшеница се установява и от показанията на свидетеля Тодоров, син на
управителя на ответното дружество. Спорният момент е цената, на която е следвало да бъде
заплатена пшеницата, като твърденията на ищеца са, че са договорили цена 260лв. на тон,
която да бъде авансово заплатена изцяло, а твърденията на ответника са, че цената 260лв. на
тон е авансова цена, а окончателната цена при доставката е 330лв. на тон. Видно от
представените писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
във връзка с постигнатата договореност за закупуване на 400т. пшеница бъдеща реколта
2020г. ответникът издал фактури №******., всяка от тях на стойност 52 000лв. , при
единична цена 260лв. на тон и предмет „пшеница реколта 2020г., аванс”. Получател по
фактурите е ищцовото дружество и видно от представените по делото платежни
нареждания сумите по двете фактури са заплатени на посочените дати през месец март
2020г., като общо платената сума по двете фактури е 104 000лв., която е заплатена от ищеца
на ответника. От заключението на експертизата, неоспорено от страните, се установи, че
ответникът е доставил на ищеца 346, 140 т. пшеница, като недоставеното количество
пшеница възлиза на 53,860 т. от общо договореното количество от 400 т. Ответникът не
оспори обстоятелството, че не е доставил на ищеца 53,860 т., като аргумента за това, че не е
доставено посоченото количество са, че ищецът не е заплатил на ответника дължимата
стойност на пшеницата по 330лв. на тон окончателна цена. Съдът намира, че по делото се
установи, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е заплатил изцяло
авансово сумата 104 000лв., която представлява продажна цена на 400т. пшеница, реколта
2020г. Съдът приема, че договорената между страните единична цена на тон пшеница е тази,
посочена във фактурите №*****, а именно по 260 лв. на тон. Тези фактури, видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза са издадени от ответника и осчетоводени
5
от двете търговски дружества, поради което съдът ги кредитира като писмено доказателство
за възникналите договорености между страните относно продажбата на 400т пшеница
реколта 2020г., при единична цена от 260лв на тон. Недоказано остана възражението на
ответника, че цената 260лв. на тон е само аванс, а окончателната цена е 330лв на тон.
Действително във фактурите е записано „аванс”, но вещото лице заяви, че от счетоводна
гледна точка няма пречка цялата договорена сума да бъде заплатена авансово, преди
доставката. В случая се касае за т.нар „продажба на зелено”, т.е. към момента, в който се
постига съгласието за договора /месец март 2020г./, предмета на продажбата не е
съществувал–пшеницата не е била налична, тъй като е представлявала бъдеща реколта,
която е била налице едва след приключване на жътвата през лятото на същата година.
Ответникът не ангажира безспорни доказателства относно твърденията си, че окончателната
цена е 330лв. Фактурите, издадени от ответника през месец юли 2020г., в които е посочена
единична цена от 330лв. на тон, не са намерили отражение в счетоводството на ищеца,
което води до извод, че ищецът не е приел тази цена, за да се счита, че това е цената, която
страните са договорили окончателно. Съдът не следва да кредитира и заявеното от свидетеля
Т*** относно постигнати договорености за цена на пшеницата от 330лв. на тон, предвид
разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, съгласно която свидетелските показания са
недопустими за установяване на договори на стойност над 5000лв., ако не е налице изрично
съгласие на другата страна. В случая процесния договор за продажба е над 5000лв. и
другата страна не е дала изрично съгласие за доказване на договора и неговата цена с гласни
доказателства.
С оглед изложеното съдът приема,че цената, която страните са договорили е 260лв.
единична цена на тон, която за 400т е 104 000лв. и е била изплатена изцяло и авансово от
ищеца. Ответникът е доставил само част от договореното количество, поради което е бил в
неизпълнение на задълженията си за недоставената част от пшеницата възлизаща на 53,860
т. и за ищеца-купувач като изправна страна по договора е възникнало право съгласно чл.87
от ЗЗД да го развали.
Следващият спорен момент по делото е дали договорът е развален. По своята
същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно
потестативно право и за са настъпят правните последици в резултат на упражняването му е
необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник, без значение
дали изявлението е направено преди подавате на исковата молба, с отделна покана или със
самата искова моба. Когато ищецът иска разваляне на договора поради неизпълнение на
задълженията на ответника, волята за разваляне на възникналото между страните
правоотношение е точно и ясно изразена и с получаване на препис от исковата молба
ответникът е уведомен за изявлението на ищеца. В съдебната практика се приема, че при
наличие на останалите предпоставки на чл.87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде развален
с връчване на препис от исковата молба на ответника, поради което е неоснователно
възражението на ответника, че с исковата молба не може да се развали договора. Съдът
намира, че с предявяване на иска за връщане на процесната сума, ищецът изразява
6
волеизявление за разваляне на договора в неизпълнената му част, по която претендира
връщане на част от платената авансово сума за недоставеното количество пшеница. С
развалянето на договора е отпаднало основанието, на което ответникът е получил сумата
14003,60лв., представляваща стойност на недоставените 53,860 т. и тази сума се явява
получена на отпаднало основание, поради което се дължи връщането й от ответника. Налице
са предпоставките на чл.55 от ЗЗД- ищецът е доказал плащане на сумата, а ответникът не е
доказал основание да задържи получената сума, тъй като не е изпълнил задължение по
договора за достави изцяло договореното количество пшеница.
С оглед гореизложеното предявеният иск за установяване дължимост на сумата
14003,60лв. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за
лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /05.08.2020г./ до
окончателното изплащане.
По насрещния иск:
Предмет на исковата претенция по насрещния иск е сумата 24 900лв., която ищецът
по насрещния иск „Т***”ЕООД претендира за заплащане от ответника М*** ЕООД, по
фактури №***** за незаплатена след приспадане на авансово плащане част от стойност на
общо 400т пшеница по единична цена 330лв. на тон.
Съдът намира насрещния иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за неоснователен и
недоказан по следните съображения:
За да възникне право на ищецът по насрещния иск да претендира заплащане на суми по
издадени от него фактури от 31.07.2020г. той следваше да установи при условия на пълно и
главно доказване, че между страните е сключен договор за продажба на пшеница, бъдеща
реколта 2020г. на сочената от ищеца по насрещния иск единична цена на тон пшеница.
Цената е един от основните елементи на договора за продажба. Както бе посочено по-горе,
по делото не е спорно възникването на договорно правоотношение от месец март 2020г. за
доставка на 400т пшеница, който ищецът по насрещния иск следва да достави на ответника
по насрещния иск. На първо място, за да се претендира заплащане на цена на стока, то
ищецът по насрещния иск, в случая продавач по договора следваше на установи, че е
изправна страна по договора и е изпълнил поетото задължение да достави договореното
количество пшеница. Ищецът по насрещния иск не доказа това обстоятелство. От събраните
по делото доказателства се установи, че „Т***” не е доставило цялото договорено
количество от 400т., което е фактурирано в двете фактури от 31.07.2020г. Установи се, че
53,860 т. от общо договореното и авансово заплатено количество пшеница не са били
доставени на купувача, което обстоятелство не се оспорва и от продавача по договора.
Аргументите на ищеца по насрещния иск, че не е доставил това количество пшеница,с което
разполагал в склада си поради неплащане на цената на пшеницата от страна на купувача,
съдът намира за неоснователни. По делото се установи, че купувачът в лицето на „М****” е
7
заплатило изцяло и авансово стойността на 400т пшеница, предмет на договора между двете
страни, за което са били издадени две фактури през месец март 2020г., осчетоводени и
приети от двете дружества по договора. Ищецът по насрещния иск не доказа, че единичната
цена на пшеницата е различна от тази посочена в двете фактури от месец март 2020г. В тази
насока съдът изложи мотиви при разглеждане на първоначалния иск. Представените от
ищеца фактури от месец юли 2020г не удостоверяват, че страните са постигнали съгласие
цената на пшеницата да е 330лв. на тон. Изложеното от ищеца по насрещния иск, че търпял
загуби и затова не бил съгласен на по-ниската авансово заплатена цена от 260лв. на тон не
обосновават извод, че договорената цена е посочената от него в размер на 330лв. на тон. Не
се доказа чрез допустими доказателствени средства, че е постигната между страните
договореност на окончателна цена от 330лв. на тон. Фактурите от 31.07.2020г не са
осчетоводени при ищеца и при липса на други доказателства не може да се направи
безспорен извод, че купувача е приел цената да е 330лв. на тон. След като ищецът по
насрещния иск не доказа, че цената на която следва да достави пшеницата е тази посочена от
него- 330лв. на тон и не доказа,че е доставил цялото количество пшеница,то за него не
възниква право да иска заплащане на тази цена и насрещния иск за сумата 24 900лв. се
явява неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователност на насрещния иск, неоснователна е и акцесорната
претенция за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на насрещната искова
молба /27.10.2020г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът „М***” ЕООД е претендирал присъждане на разноски, като съдът в
исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС
следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай
разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 280,10лв. за
държавна такса и 953лв. за адвокатско възнаграждение. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 280,10 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение за
вещо лице и 953 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,
което възражение съдът намира за неоснователно. Претендираното адвокатско
възнаграждение е в минимален размер съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатското възнаграждение, с оглед цената на иска. При това положение
общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на
общо 2 616,20 лв., като с оглед уважаване на исковите претенции по първоначалния иск и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
общо 2 616,20 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
Ответникът „Т****”ЕООД и ищец по насрещния иск също е претендирал
присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъдени разноски
в негова полза.
8
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Т***” ЕООД,
ЕИК: ****, със седалище г******* ДЪЛЖИ на „М****” ЕООД, ЕИК: ***** със седалище
*****, сумата от 14003.60 лв./четиринадесет хиляди и три лева и шестдесет стотинки/ -
авансово платена сума за недоставени 53.860 тона пшеница реколта 2020 г. по фактури за
авансово плащане - Ф-ра № ***** г. и Ф-ра № *****г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /05.08.2020 г./ до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №704 от 06.08.2020г. по
частно гр.дело 1793/2020г по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т****” ЕООД, ЕИК: *****със седалище г***** срещу
„М****” ЕООД, ЕИК: ****със седалище *****, насрещен иск с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД за сумата 24 900лв./двадесет и четири хиляди и деветстотин лева/, претендирани
по фактури ****** за продажба на пшеница реколта 2002г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на насрещния иск /27.10.2020г./до окончателното изплащане , като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Т***” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„М****” ЕООД, ЕИК: **** със седалище гр. ****** сумата общо 2 616,20 лв./две хиляди
шестстотин и шестнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, направени в заповедното
производство по частно гр.дело 1793/2020г по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№1793/2020г. на ВТРС.
9
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10