Р Е Ш Е Н И Е
№260026/ 22.07.2021г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на
двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Детелина Витанова
Прокурор :
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 23 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.И. *** против
Наказателно постановление № 275-02-***/ 05.10.2020г. на ЗА Началник РУ – град
Исперих, с което за нарушение по чл.7, ал.1 от Закона за българските лични
документи изразяващо се в повреждане на издаденият му документ за
самоличност на осн. чл.81, ал.2, т.2 от
същият закон на жалбоподателят е наложена Глоба в размер на 150.00лв.
Жалбоподателят счита, че повредата се дължи на лошият материал, от който
картата е направена, тъй като с предходната си карта не е имал такъв проблем, а
е била съхранявана по същият начин – в портфейла му. Счита, че случаят е
маловажен и е следвало да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
въпреки повредата данните нанесени в картата са четливи и може да се установи
самоличността на лицето-притежател.По изложените съображения моли за отмяна на
издаденото Наказателно постановление. Алтернативно моли за намаление на
наложената санкция в предвидения законов минимум, ако съдът счете че наказателното
постановление е правилно издадено.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява.
Въззиваемия РУ - Исперих в изпратено
придружително писмо към административно-наказателната преписка моли жалбата да
бъде оставена без последствия. В съдебно заседание за тази страна в процеса не
се явява представител.
За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не
вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира за установена следната фактическа обстановка: На 30.09.2020г. служители
на Районно управление – град Исперих свидетелите П.У. и С.К. извършили проверка
на документът за самоличност на жалбоподателя В.И. ***. При проверката
констатирали, че целостта на картата е нарушена, но от нея можело да се
установи самоличността на лицето, трите му имена, годините, ЕГН, адреса, всички
лични данни. За установеното нарушение на лицето бил съставен АУАН, въз основа
на който било издадено Наказателното постановление, което се обжалва. В АУАН-а В.И.
написал възражения, че няма вина за повредата на картата.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите П.У.
и С.К., които кореспондират помежду си и с писмените доказателства съдържащи се
в приобщената административно-наказателна преписка.
С
оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи
: Жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което
има право на жалба и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана
по същество, е основателна.
От формална страна съдът
счита, че АУАН и Наказателното постановление не са съставени при спазване на
изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. При преценка
законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали
описаното в него административно нарушение е било действително извършено от
санкционираното лице.
Съдът счита, че наказателното постановление е необосновано. В Акта за
установяване на административно нарушение е отразено, че документа /лична
карта, без номер/ е увреден – но не е посочено в какво се състои увреждането. В
закона за българските лични документи не е дадена легална дефиниция за
повреждане на документ и тъй като не е конкретизирано до каква степен е
засегната целостта на документа не може да се направи преценка дали и до каква
степен това увреждане пречи на използването на документа по предназначение.
Според
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Съгласно
чл.7 ал.1 от същия закон деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а по силата на ал.2
непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи. Не са
представени никакви доказателства от страна на административно-наказващия орган
относно вината на жалбоподателя на какви негови умишлени действия се дължи
увреждането на документа и въобще дали се дължи на негови действия или на други
фактори /, фабрични както се твърди от
жалбоподателя/. Съдът счита, че в случая не е доказана вината на жалбоподателя.
Освен изложените аргументи, съдът счита, че е налице и друго нарушение.
В чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания е предвидено
изискване към административнонаказващия орган да издаде наказателно
постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 и 29. Това предполага в
наказателното постановление административнонаказващият орган да обоснове защо
не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е
приел, че не са налице предпоставките на чл.28. Липсата на мотиви относно
приложение на чл.28 от ЗАНН води до невъзможност да се прецени дали
административнонаказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на
административно наказание в съответствие с целите на закона, което е едно от
изискванията за законосъобразност на наказателното постановление. След като
законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички
административни нарушения, включително и за тези по ЗБЛД, то
административнонаказващият орган е следвало да изложи мотиви защо не е приложил
чл.28 от ЗАНН и защо е определил този размер на наказанието. Като не е направил
това, административнонаказващият орган не е обосновал упражняването на
предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона, поради което
издаденото наказателно постановление се явява постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила.
Поради изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление страда от пороци, които налагат отмяната му.
Воден от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 275-02-393/ 05.10.2020г. на ЗА Началник
РУ – град Исперих, с което за нарушение по чл.7, ал.1 от Закона за българските
лични документи изразяващо се в повреждане на издаденият му документ за
самоличност на осн. чл.81, ал.2, т.2 от
същият закон на жалбоподателят от В.И. *** е наложена Глоба в размер на
150.00лв. КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :