РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Благоевград, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210102111 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Транстрейд“ ЕООД, ЕИК
********* против „Нова НГ“ ЕООД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че на 13.09.2023 г. ищеца е получил съобщение по изп. дело №
765/ 2023 г. по описа на ЧСИ Мартин Кацарски, към което са приложени обезпечителна
заповед № 36 от 31.08.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 4940/ 2023 г. по описа на Районен съд -
Плевен и Определение N° 3816 от 31.08.2023 г. за допускане на предварително обезпечение
по чл. 390, ал. 1 от ГПК. Видно от съобщението е, че е върху банковите сметки на
„ТРАНСТРЕЙТ“ ЕООД е бил наложен запор за сумата по обезпечителната заповед. Навежда
се, че на 14.09.2023 г., ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с
Адвокатско дружество „К.", с ЕИК ********* за процесуално представителство защита и
съдействие в обезпечителното производство. Твърди се, че по договора е издадена фактура
№ ********** от 14.09.2023 г. за сумата от 720,00 дева с ДДС, която е заплатена от
„ТРАНСТРЕЙТ" ЕООД на 18.09.2023 г.
Твърди се, че на 20.09.2023 г. е осъществено договореното процесуално
представителство по делото, като е депозирана частна жалба срещу така допуснатото
обезпечение, по което не е била определена гаранция. С Определение № 1501 от 16.10.2023
г. по в. ч. гр. д. № 650/2023 г. на Окръжен съд - Плевен, първоинстанционното определение е
било отменено, а издадената обезпечителна заповед обезсилена, като със същото
определение, окръжният съд е допуснал обезпечение, като е определил гаранция по чл. 391,
ал. 2 ГПК.
Навежда се, че съобразно дадените разяснения по т. 5 от ТР № 6/ 2012 г„ на ОСГТК
на ВКС, отговорността за разноските, направени от страните в обезпечителното
1
производство се реализира с постановяване на решение, с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход.
Сочи се, че на 12.09.2023 г. ответникът „НОВА НГ“ ЕООД е депозирал искова молба
пред Арбитражен съд към „Асоциация за развитие на правото", който иск е бил предмет на
горното обезпечително производство, като е образувано арбитражно дело № 2/ 2023 г., като
исковата молба е била връчена на ищеца на 14.09.2023 г.
Навежда се, че за процесуалното представителство, защита и съдействие в
арбитражното производство е сключен Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2023
г., като съгласно уговореното е издадена фактура с № ********** от 14.09.2023 г. за сумата
от 4 200,00 лева с ДДС, която е била заплатена от „ТРАНСТРЕЙТ" ЕООД на 19.09.2023 г.
Твърди се, че на 27.09.2023 г. по посоченото арбитражно производство е депозиран
отговор на исковата молба, като със същия е релевирано и възражение за липса на
арбитражно споразумение по чл. 7 от ЗМТА, което е абсолютна предпоставка за разглеждане
на повдигнатия спор от Арбитражен съд. Направено е надлежно и своевременно искане за
присъждане на разноски.
Твърди се, че с молба по арбитражното дело от 01.11.2023 г. е депозирана частна
графологическа експертиза, от която по несъмнен и категоричен начин се установява, че
приложеният към исковата молба договор не е подписан от управителя на „ТРАНСТРЕЙТ"
ЕООД, като няма данни същият да е подписан и от овластено от управителя лице. Твърди
се, че за установяване на това обстоятелство, ищецът е заплатил сумата от 500,00 лева на
Георги Михайлов - вещо лице - графолог при Софийския градски съд.
Навежда се, че независимо от множеството искания за прекратяване на арбитражното
дело, поради липса на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, делото
не е било прекратено, като същото е било насрочено за разглеждане в открито заседание на
11.12.2023 г. от 11:30 часа.
Твърди се, че в откритото съдебно заседание е направено ново искане за прекратяване
на производството. С оглед липсата на произнасяне са направени доказателствени искания
от страните, като по отношение на ищеца „НОВА НГ" ЕООД е допуснато изготвянето на
графологическа експертиза, за което ищецът е бил задължен да представи оригиналът от
сключения договор в 10 /десет/ дневен срок, считано от съдебното заседание, който срок е
изтекъл към 21.12.2023 г., а договорът не е бил представен.
Твърди се, че отново е направено искане за присъждане на разноски. Въпреки
отправените искания за предоставяне на препис от протокола от заседанието, такъв не е
представен на ищеца.
Навежда се, че ищецът е поискал извършване на икономическа експертиза и
призоваване на свидетели, за които е бил задължен да заплати съответно 200,00 лева за
експертизата и по 100,00 лева на свидетел или общо 200,00 лева депозит за призоваване на
двама свидетели.
Твърди се, че арбитражното производство е било прекратено с Определение № 9/
2
04.01.2024 г., за което ищеца е уведомен на 08.01.2024 г.
Навежда се, че към настоящия момент, спорът е повдигнат пред държавния съд, за
което е образувано производство пред ОС - Благоевград. Сочи се, че видно от определението
за прекратяване, че арбитърът е приел, че по делото не е представен документът, който да
съдържа писмено съгласие на страните, че спорът между тях ще се разглежда от Арбитражен
съд, което е абсолютна предпоставка за възникване на компетентността на Арбитражния
съд, като орган. Поради това, Арбитражният съд е намерил, че е налице изначална липса на
компетентност да разгледа повдигнатия спор, а това от своя страна е довело и до липсата на
компетентност относно исканията за присъждане на разноски. Навежда се, че
постановеното определение е окончателно и не подлежи на обжалване, като в конкретния
случай е налице липса на правен интерес за ищеца да иска отмяна на постановения акт по
реда на чл. 47 от ЗМТА, като доколкото Арбитражният съд не е компетентен да се произнесе
по въпроса за разноските, то не е налице и хипотезата на чл. 44 от ЗМТА.
Навежда се, че с оглед изложеното, следва да се направи обоснован извод, че в
следствие на недобросъвестното упражняване на права от страна на ответника, то се твърди,
че ищеца е претърпял имуществени вреди, с оглед осъществяване защита на своите права и
законни интереси. Ответникът „НОВА НГ“ ЕООД е бил изначално наясно, че не разполага с
подписан договор, съдържащ валидно сключена арбитражна клауза, която се явява
абсолютна предпоставка за разглеждане на спора от арбитражен съд. Същият е бил и наясно
като превозвач - участник в извършването на транспорта, че щета по това по време на
транспорта няма. Ако е налице щета, то същата е настъпила при разтоварването и то след
пристигане на авариен комисар, т.е. не е настъпила незабавно след пристигането на
транспортната композиция. Нещо повече, като превозвач, „НОВА НГ" ЕООД е следвало да
бъде наясно и с разпоредбите на Конвенцията CMR, където е изрично посочено, че
отговорността на превозвача е ограничена.
Прави се довод, че ищеца е претърпял имуществена вреда, с общ размер на 5820,00
лева, с която сума е намаляло имуществото му. Вредата е нанесена от ответника по
настоящия иск, тъй като с действията си по образуване и водене на недопустимо арбитражно
производство, както и в производство по водене на предварително обезпечение, вследствие
на което е наложен запор върху банковата му сметка, с което е затруднено неоснователно
нормалното функциониране на „ТРАНСТРЕЙТ" ЕООД, включително и към настоящия
момент.
Навежда се, че доколкото липсата на валидно сключено арбитражно споразумение е
процесуална пречка за разглеждане на спора от Арбитражния съд, то същият е
некомпетентен да се произнесе и по направените разноски в това производство. От друга
страна, разноските в производството по обезпечение на иска се присъждат с крайния
съдебен акт по съществото на спора, като компетентен да се произнесе по същите е съдът,
който разглежда иска, следователно при развило се арбитражно производство, това би бил
Арбитражният съд. След като не е компетентен да разгледа иска, Арбитражният съд не е
компетентен да се произнесе и по въпроса за разноските, които реално са направени от
3
страна на „ТРАНСТРЕЙТ" ЕООД, с което е възникнала и имуществена вреда.
Поддържа се, че единствената възможност за обезщетяване на причинените вреди е
по реда на чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Между твърдените вреди и
поведението на ответника „НОВА НГ" ЕООД е налице пряка причинно-следствена връзка.
Доколкото съдебната практика прима, че арбитражът е частен, а не държавен съд,
отношенията между арбитрите и страните по арбитражното споразумение имат
частноправен характер, а не публичноправен характер. Понеже се основава на арбитражното
споразумение, арбитражното решение не е държавен акт, а едностранно волеизявление с
частноправен характер. Особеното на този частноправен акт е, че той поражда
публичноправни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна
сила. Тези последици произтичат от правораздавателната функция на арбитража. Той е
признат от закона сурогат на държавното правосъдие и затова трябва да може да даде
същата защита, която спорещите биха получила чрез решението на държавния съд. (Решение
№ 12 от 02.04.2018 г. по гр. л. № 1533/2017 г. на ВКС, IV г. о.).
Поддържа се, че предвид особеността на арбитражното производство и липсата на
компетентност на Арбитражния съд, същият е можел единствено да прекрати
производството пред себе си, но не и да го изпрати по подсъдност на компетентния да го
разгледа съд, в който случай, съдебното производство би продължило от съда, компетентен
да го разгледа. Твърди се, че актът на Арбитражният съд е окончателен и не подлежи на
обжалване. Същият подлежи единствено на отмяна по реда на чл. 47 от ЗМТА, като ищецът
не е имал правен интерес да инициира такова производство. Единствено, ищецът по
прекратеното арбитражно производство има правен интерес от отмяната на определението
за прекратяване, като в конкретния случай, поради непредставянето на валидно сключено
арбитражно споразумение, не е налице вероятна основателност да бъде уважен искът му.
Навежда се, че дали спорът ще се отнесе към държавния съд или не, също е въпрос,
който зависи от волята на ищеца, като това не може по никакъв начин да санира нанесената
имуществена вреда, чието обезщетяване може да се претендира в настоящото производство.
Прави се довод, че е налице нанесена имуществена вреда от страна на „НОВА НГ"
ЕООД, която се изразява във възлагане на разглеждане на спор от Арбитражен съд, при
изначална липса на компетентност за същия да разгледа предявения иск, за което
производство на обезщетяване подлежат сторените разходи, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение и депозити за икономическа експертиза и призоваване на
свидетели, в общ размер на 5820,00 лева.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати сумата в размер на
5820.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
неоснователно водено арбитражно производство.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва предявения иск.
Ответникът навежда, че към настоящия момент е образувано т. д. № 9/ 2024 г. на
4
Окръжен съд - Благоевград, 12-ти състав, което има за предмет разглеждане на исковата
претенция на „НОВА НГ“ ЕООД срещу „ТРАНСТРЕЙТ“ ЕООД, която е обезпечена
първоначално именно с издадената по ч. гр. д. № 4940/ 2023 г. по описа на Районен съд -
Плевен обезпечителна заповед, а към настоящия момент въз основа на обезпечителна
заповед, издадена по в. ч. гр. д. № 650/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, IV в. гр.
състав, като се твърди, че ответникът все още не е запорирало сметките на „ТРАНСТРЕЙТ“
ЕООД чрез тази обезпечителна заповед.
Навежда се, че посочените в исковата молба разноски за адвокатско възнаграждение
от 720 лв. в обезпечителното производство следва да са обект на произнасяне с крайния акт
на т. д. № 9/ 2024 г. на Окръжен съд - Благоевград, 12-ти състав. Прави се довод, че въпреки
че „ТРАНСТРЕЙТ“ ЕООД е добре запознато с предмета на т. д. № 9/ 2024 г. на Окръжен съд
- Благоевград, 12-ти състав, недобросъвестно се опитва да злоупотреби с процесуалните си
права, като претендира посочените суми чрез насрещен иск, вместо да очаква присъждането
им с окончателното решение на спора с оглед крайния му изход.
Навежда се твърдение от ответника, че Арбитражен съд при Асоциация за развитие
на правото - гр. Пловдив е възстановил на „ТРАНСТРЕЙТ“ ЕООД сумата от 400 лв.,
представляваща внесени депозити за икономическа експертиза и довеждане до разпит на
двама свидетели по арб. дело № 2/2023 г. по описа на арбитражния съд, като с платежното
нареждане претендираната сума е възстановена на ищцовото дружество преди предявяване
на настоящата исковата претенция и затова в тази част същата е неоснователна.
Оспорва се като неоснователна и претенцията на ищцовото дружество за 500 лв.,
представляващи заплатено възнаграждение за частна графологична експертиза. Навежда се,
че посочената частна експертиза не притежава доказателствена стойност като
доказателствено средство по смисъла на чл. 195 и сл. от ГПК нито в арбитражното, нито в
съдебното производство, като се прави довод, че изготвянето и и представянето й в съдебно
или арбитражно производство може да се третира само и единствено като представяне на
частен документ от страната. Обстоятелството, че страната е заплатила определена сума, за
да се снабди с този частен документ е без значение при изчисляването на разноските по
делото. Подобен разход от страната не би бил включен в крайния акт, с който съдът или
арбитражът се произнася по отговорността за разноски в производството, поради което не
може да бъде характеризиран като вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД за ищцовото дружество
и претендирането му в настоящото производство е неоснователно.
Оспорва се и претенцията по отношение на сумата от 4200 лв., представляваща
заплатено от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение за защита и представителство
по арб. д. № 2/2023 г. по описа на Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото -
гр. Пловдив, като се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, каквото е основанието
на предявения иск, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
С оглед така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е
налице действие или бездействие на ответника, от което като пряка и непосредствена
последица да са му били причинени твърдяните имуществени вреди. Съставът на чл. 45 от
5
ЗЗД изисква да се установи не само фактът, че ищецът е претърпял вреди, но да се установи
и причинната връзка на тези вреди с противоправното поведение на ответника, т.е. за да
възникне отговорност по чл. 45 ЗЗД, е необходимо не само да се установи наличие на
претърпени вреди, но и да се установи, че тези вреди са резултат от противоправно и
виновно поведение на дееца. Не е установено, че липсва арбитражно споразумение,
съгласно което спор между страните във връзка с конкретната заявка да е възложено на
Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото - гр. Пловдив.
Твърди се, че в конкретния случай арбитражното споразумение се съдържа в Заявка-
договор за автомобилен превоз на товари № 021238/ 31.10.2022 г., който обаче не е
представен в оригинал по арбитражното дело и вследствие на неизпълнение на тези
указания арбитърът е прекратил делото. Навежда се, че ищцовото дружество е добре
запознато с посочената Заявка-договор и нейното съдържание, тъй като го е представил на
застрахователното си дружество при регистриране на процесната щета, като се прави довод,
че недобросъвестно е оспорил авторството си на тази Заявка-договор по арб. дело № 2/2023
г., докато едновременно с това го е използвал, за да получи застрахователно обезщетение.
Твърди се, че управителят на ищцовото дружество по някаква причина през определен
период от време видоизменял подписа си, което е било видно от заверени от него спесимени,
качени по партидата на ищцовото дружество в Търговския регистър.
Прави се довод, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗМТА се смята, че има
арбитражно споразумение и когато ответникът писмено приеме спорът да бъде разгледан от
арбитража или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва
компетентността на арбитража. Според чл. 2, ал. 3 от Правилника на Арбитражен съд при
Асоциация за развитие на правото - гр. Пловдив „Писмено арбитражно споразумение е
налице и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът писмено или със
заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да се разгледа
от Арбитражен съд или извърши пред него действие, насочено към разглеждане на спора по
същество (представи пълномощно по делото) или когато участва в арбитражното
производство, без да оспорва компетентността на Арбитражния съд“. В случая ищцовото
дружество е оспорило компетентността на арбитражния съд, поради което и впоследствие
делото е било прекратено с определение.
Сочи се, че образуването на производство пред Арбитражен съд при Асоциация за
развитие на правото - гр. Пловдив не съставлява противоправно поведение и вредите, за
които се твърди да са претърпени не са пряка последица от образуването на производството.
Предявяването на искова молба срещу „ТРАНСТРЕЙТ“ ЕООД пред Арбитражен съд
при Асоциация за развитие на правото - гр. Пловдив независимо дали същият е допустим
или не, основателен или не, не съставлява противоправно поведение. Не е противоправно
поведение и предявяването на иск пред арбитраж без наличие на арбитражна клауза
(въпреки че такава съществува в заявката-договор), тъй като ответникът може да приеме
компетентността на арбитражния съд и след получаване на исковата молба - такава е и
съдебната практика Определение № 431 от 19.06.2020 г. по т. д. № 1817 / 2019 г. на
6
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение; Решение № 169 от 21.04.2017 г. по гр. д. №
2406 /2016 г. на I състав на Районен съд - Монтана; Решение № 862 от 23.05.2018 г. по гр.
д. № 512 / 2018 г. на VI състав на Районен съд - Русе и др.
Прави се довод, че липса на две от предпоставките за наличието на непозволеното
увреждане, а именно вина и противоправно поведение на ответника, кумулативното наличие
на които предпоставя основателността на предявения иск.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 13.09.2023 г. ищеца е
получил съобщение по изп. дело № 765/ 2023 г. по описа на ЧСИ Мартин Кацарски, към
което са приложени обезпечителна заповед № 36 от 31.08.2023 г., издадена по ч. гр. д. №
4940/ 2023 г. по описа на Районен съд - Плевен и Определение N° 3816 от 31.08.2023 г. за
допускане на предварително обезпечение по чл. 390, ал. 1 от ГПК. Видно от съобщението,
върху банковите сметки на „ТРАНСТРЕЙТ“ ЕООД е бил наложен запор за сумата по
обезпечителната заповед. Видно от договор за услуга, на 14.09.2023 г., ищецът е сключил
договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество „К.", с ЕИК ********* за
процесуално представителство защита и съдействие в обезпечителното производство, като
по договора е издадена фактура № ********** от 14.09.2023 г. за сумата от 720,00 дева с
ДДС, която е заплатена от „ТРАНСТРЕЙТ" ЕООД на 18.09.2023 г.
Установява се от писмените доказателства, че на 20.09.2023 г. е осъществено
договореното процесуално представителство по делото, като е депозирана частна жалба
срещу така допуснатото обезпечение, по което не е била определена гаранция, като с
определение № 1501 от 16.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 650/2023 г. на Окръжен съд - Плевен,
първоинстанционното определение е било отменено, а издадената обезпечителна заповед
обезсилена, като със същото определение, окръжният съд е допуснал обезпечение, като е
определил гаранция по чл. 391, ал. 2 ГПК.
По делото се установява от писмените доказателства, а това не е и спорно между
страните, че на 12.09.2023 г. ответникът „НОВА НГ“ ЕООД е депозирал искова молба пред
Арбитражен съд към „Асоциация за развитие на правото", който иск е бил предмет на
горното обезпечително производство, като е образувано арбитражно дело № 2/ 2023 г., като
исковата молба е била връчена на ищеца на 14.09.2023 г. За процесуалното
представителство, защита и съдействие в арбитражното производство е сключен Договор за
правна защита и съдействие от 14.09.2023 г., като съгласно уговореното е издадена фактура с
№ ********** от 14.09.2023 г. за сумата от 4 200,00 лева с ДДС, която е била заплатена от
„ТРАНСТРЕЙТ" ЕООД на 19.09.2023 г..
Установява се от писмените доказателства, че на 27.09.2023 г. по посоченото
арбитражно производство е депозиран отговор на исковата молба, като със същия е
релевирано и възражение за липса на арбитражно споразумение по чл. 7 от ЗМТА, което е
абсолютна предпоставка за разглеждане на повдигнатия спор от Арбитражен съд, като е
7
направено и своевременно искане за присъждане на разноски.
Установява се, че с молба по арбитражното дело от 01.11.2023 г. е депозирана частна
графологическа експертиза, от се установява, че приложеният към исковата молба договор
не е подписан от управителя на „ТРАНСТРЕЙТ" ЕООД, като няма данни същият да е
подписан и от овластено от управителя лице, за което обстоятелство, ищецът е заплатил
сумата от 500,00 лева на Георги Михайлов - вещо лице - графолог при Софийския градски
съд.
Видно от писмените доказателства е, че арбитражното дело е било насрочено за
разглеждане в открито заседание на 11.12.2023 г. от 11:30 часа. В откритото съдебно
заседание е направено ново искане за прекратяване на производството, като по отношение
на ищеца „НОВА НГ" ЕООД е допуснато изготвянето на графологическа експертиза, за
което ищецът е бил задължен да представи оригиналът от сключения договор в 10 /десет/
дневен срок, считано от съдебното заседание, който срок е изтекъл към 21.12.2023 г.. По
делото липсват данни, от които да се изведе, че договорът е бил представен. Установява се
от писмените доказателства, че ищецът е поискал извършване на икономическа експертиза и
призоваване на свидетели, за които е бил задължен да заплати съответно 200,00 лева за
експертизата и по 100,00 лева на свидетел или общо 200,00 лева депозит за призоваване на
двама свидетели. Видно от писмените доказателства, че арбитражното производство е било
прекратено с Определение № 9/ 04.01.2024 г., за което ищеца е уведомен на 08.01.2024 г..
Видно от писмените доказателства, спорът е повдигнат пред държавния съд, за което
е образувано производство пред ОС - Благоевград.
Видно от определението за прекратяване е, че арбитърът е приел, че по делото не е
представен документът, който да съдържа писмено съгласие на страните, че спорът между
тях ще се разглежда от Арбитражен съд, което е абсолютна предпоставка за възникване на
компетентността на Арбитражния съд, като орган. Поради това, Арбитражният съд е
намерил, че е налице изначална липса на компетентност да разгледа повдигнатия спор, а това
от своя страна е довело и до липсата на компетентност относно исканията за
присъждане на разноски.
При изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко
предмета на делото - по първия иск, спорното материално право е правото на увредения да
иска обезщетение за вредите- неимуществени, от причинителя на увреждането, която
правна квалификация е чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно
легитимирани страни, както и правен интерес от предявяването му – ищецът претендира
заплащане на неправомерно причинените му имуществени вреди вследствие на осъществен
деликт, изразяващ се в образуване и водене на недопустимо арбитражно производство,
поради липса на компетентност на арбитражния съд да разглежда и решава делото.
По същество искът се явяват неоснователен. Съображенията за това са следните:
8
Чл. 45, ал. 1 от ЗЗД урежда т. нар. генерален деликт, установявайки обща забрана,
изискваща да не се причиняват вреди другиму. Общият деликтен състав включва обективни
/деяние, противоправност, вреда и причинна връзка/ и субективни /вина/ елементи.
Материалноправната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за
репарация на вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за
репарация на вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен.
Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване
да установи това свое качество.
Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените
от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото
имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му.
Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само
на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от
събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по
отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само по
отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред
пострадалия вместо него, стават длъжници.
Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е
извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което обективно
да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или
правнозначима ценност от категорията на естествените права.
Всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана
да не се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават
настъпването на вредата. Отговорността за непозволено увреждане се носи не само при
нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е предявил пред
арбитражен съд искова молба, което арбитражно производство е прекратено от арбитъра
поради липса на арбитражно споразумение между страните.
В случая, твърдяното деяние – предявяване на иск пред арбитражен съд, се установи
по несъмнен начин по делото. По делото не се установява по несъмнен начин, че ответника
виновно е реализирал деяние, което да е противоправно.
Арбитражът е разрешаване на спор от трето лице, овластено от страните по спора с
това правомощие. Според устройството има два вида арбитраж - постоянни арбитражни
институции или арбитраж ад хок /инцидентен арбитраж/. Арбитражът е ад хок, когато се
учредява само за разрешаване на спора, посочен в арбитражното споразумение, така че след
разрешаването му той престава да съществува. За разлика от арбитража ад хок арбитражната
институция се учредява с оглед разрешаването на неограничен брой спорове, които могат да
й бъдат възложени в бъдеще. Затова тя има органи, както и Правилник, според който се
образува арбитражен съд по конкретното дело и се разглеждат арбитражните дела. Понеже
9
арбитражът е частен, а не държавен съд, отношенията между арбитрите и страните по
арбитражното споразумение имат, въпреки правораздавателната функция на арбитража,
частноправен характер, а не публичноправен характер. Касае се за особено
гражданскоправно отношение, по силата на което арбитърът е длъжен да разгледа и реши
възложения му спор, а страните, възложили му спора, му дължат възнаграждение. Източник
на това правоотношение е във взаимното съгласие на лицата, които са страни по него - двете
страни по взаимно съгласие избират арбитъра и той дава съгласие да реши спора. Понеже се
основава на арбитражното споразумение, арбитражното решение не е държавен акт, а
едностранно волеизявление с частноправен характер. Особеното на този частноправен акт е,
че той поражда публичноправни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в
изпълнителна сила. Тези последици произтичат от правораздавателната функция на
арбитража. Той е признат от закона сурогат на държавното правосъдие и затова трябва да
може да даде същата защита, която спорещите биха получила чрез решението на държавния
съд. Следователно, ако се търсят вреди, причинени от порочно арбитражно решение, за тях
арбитърът, подобно на държавния съдия, би следвало да отговаря, само ако поведението му
представлява престъпление.
В чл. 19 ГПК се урежда допустимостта на арбитражното споразумение по
частноправни спорове. Съгласно цитираната разпоредба, страните по имуществен спор
могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет
вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение. Ал. 2 гласи, че Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от
страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или
местонахождение на действителното си управление в чужбина.
С изменението на ГПК – ЗИДГПК от 24.01.2017 г., разпоредбата придоби следното
съдържание - страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от
арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху
недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една
от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите. Съдържанието на нормата разкрива различия с предходната
уредба с това, че допустимостта на арбитражното споразумение по частноправни спорове,
по които страна е потребител, е изключена. Съгласно § 13 от ДР на Закона за защита на
потребителите, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност.
Арбитражното споразумение е договор за арбитраж. С
него страните по договора възлагат на Арбитража (институционен или ад хок) всички или
някои от споровете, които могат да възникнат или са вече възникнали между тях относно
определено договорно, или извъндоговорно частноправно имуществено правоотношение,
което може да бъде предмет на Арбитраж (чл. 19, ал. 1 и чл. 7 3МТА).
10
Арбитражното споразумение под страх на недействителност трябва да бъде сключено
в писмена форма (чл. 7, ал. 2 ЗМТА). Тя се счита спазена не само когато съгласието за
арбитраж е материализирано в документ, подписан от двете страни, но и когато насрещните
волеизявления на предложение и приемане се съдържат в разменени писма, телеграми,
телекси, факсове или други средства за съобщения, които, разбира се, трябва да бъдат
писмени. Иначе писмената форма не би била спазена. Тя ще бъде спазена също така, ако
арбитражната клауза се съдържа в писмени общи условия, към които подписаният от двете
страни договор препраща (чл. 16, ал. 1 ЗЗД).
Според чл. 7, ал. 3 ЗМТА, счита се, че е налице валидно АС и когато ответникът
писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме
спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство
чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен
иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитражния
съд. В последния случай ответникът дава своето съгласие за сключване на АС мълчаливо
чрез предприети от него процесуални действия по същество на делото (например писмен
отговор по основателността на иска, представяне на доказателства, писмена защита по
делото), без да оспорва компетентността на арбитражния съд. Налице е АС, сключено
мълчаливо пред арбитражния съд.
Липсата на оспорване на компетентността на арбитражния съд трябва да се свърже с
чл. 20, ал. 1 ЗМТА, който изисква оспорването на компетентността да бъде заявено от
ответника най-късно с отговора на исковата молба. Пропусне ли се този срок, оспорването
на компетентността става недопустимо, освен ако се дължи на извинителна причина. Това
изключение трябва да важи и при мълчаливо сключено АС, съобразно чл. 7, ал. 3 ЗМТА: то
няма да се счита сключено чрез процесуални действия по съществото на делото, които
ответникът е предприел, когато липсата или недействителността на АС са му били
неизвестни по извинителни причини.
В случая, към датата на предявяване на исковата молба пред арбитражния съд и към
датата на прекратяването на арбитражното производство, спорът е бил арбитрируем –
правен спор между юридически лица относно неизпълнение на договор за международен
превоз на товари.
Доводите на ищецът за неправомерни действия от ответника в настоящето
производство - „Нова НГ“ ЕООД, ЕИК *********, по повод воденото арбитражно
производство срещу „Транстрейд“ ЕООД, ЕИК *********, са неоснователни.
На първо място, сезирането на арбитражен съд за установяване и признаване правата
на кредитора спрямо длъжника и осъждането на последния да плати дължимото и в този
смисъл търсенето на защита от арбитражен съд не е дейност неправомерна, а израз на
упражнено право да се търси и получи защита от органите, призвани да я дадат, в случая
това е арбитража. Арбитражът е връхна проява на диспозитивното начало в гражданския
процес. Уреденото в чл. 6 ГПК диспозитивно начало се състои в обусловеността на защитата
на накърненото право от волята на лицето, легитимирано да я търси. Съгласно чл. 6 ГПК,
11
съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на
прокурора в определените от закон случаи, като предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Изводът е, че гражданския процес
влиза в действие, тогава, доколкото и докогато легитимираното лице търси защита. Опората
на арбитража и оправданието е в разпоредителната власт на страните относно техните
частноправни имуществени правоотношения. В упражнение на тази власт те могат да
уредят сами чрез договор за спогодба спор относно такова правоотношение (чл. 365 ЗЗД). Те
могат обаче и да възложат на избрано от тях трето лице да разреши вместо тях такъв спор.
Тогава третото лице става арбитър, а разрешаването на спора от него представлява
арбитраж. Затова арбитража е проява на недържавно, доброволно и затова договорно,
частно правораздаване, а арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на
договор за арбитраж. Съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, че е налице валидно
АС и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на
арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато
участвува в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на
доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да
оспорва компетентността на арбитражния съд, следва извода, че и при липса на изрично
подписано арбитражно споразумение, кредиторът може да предяви надлежно иск пред
арбитражен съд – институционален или инцидентен, което обуславя правомерност на
действията му по предявяване на иск. Ответникът на по-късен етап може да даде или откаже
своето съгласие за сключване на АС мълчаливо чрез предприети от него процесуални
действия. Фигурата на мълчаливо споразумение пред арбитражния съд, обуславя
правомерност на действията на кредитор, предявил иск пред арбитраж без изрично писмено
арбитражно споразумение.
Ето защо, в случая не се установи от ищеца на соченото от него противоправно
деликтно поведение у Нова НГ“ ЕООД, ЕИК *********, по повод образувано и водено
арбитражно производство срещу „Транстрейд“ ЕООД, ЕИК *********.
Твърдението на ищеца, че арбитърът е извършил нарушения на закона при
образуване и водене на арбитражното производство, то тези пороци биха представлявали
твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при
постановяване на арбитражното решение, ако бъде постановено такова, основание за
неговата отмяна по чл. 47 ЗМТА. Именно нормите на чл. 47 и чл. 48 ЗМТА очертават какъв е
редът за защита срещу арбитражно решение при твърдените от страна на ищеца пороци.
Нарушения на материалния и процесуалния закон от страна на арбитъра при постановяване
на арбитражно решение (дори да се приеме, че са налице такива) не представляват
противоправно поведение от страна и на арбитъра, основание за ангажиране на
гражданската му отговорност за вреди по реда на чл. 45 ЗЗД, тъй като поведението на
арбитъра е правомерно, тъй като е изпълнил задълженията си в качеството на арбитър, като
е образувал арбитражно производство, при подадена искова молба, развил е такова и след
констатиране че липсва мълчаливо арбитражно споразумение, е прекратил арбитражното
12
производство.
В този смисъл, не се проведе доказване на противоправно деяние, з ада се изследват и
другите елементи - вреда и причинната връзка на последната с деянието, както и вина.
Ето защо, искът се явява неоснователен.
По искането за разноски по делото, на основание чл. 78 ГПК, се следват разноски за
адвокат на ответника.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Транстрейд“ ЕООД, ЕИК ********* против „Нова НГ“ ЕООД,
ЕИК *********, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5820.00
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
неоснователно водено арбитражно производство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Транстрейд“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Нова НГ“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата в размер на 1632.000 лв., представляваща възнаграждение за
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13