№ 54
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ в публично заседание
на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стела Б. Кацарова
Членове:Галина Г. Ташева Николова
Л.омир Ил. Игнатов
като разгледа докладваното от Стела Б. Кацарова Въззивно гражданско дело
№ 20201100509834 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.01.2020г., гр.д.90605/17г., СРС, 32 с-в разпределя
ползването на свободната от застрояване част в дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.403.201 по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 60 РД -
18 - 45/09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр.София,
съставляващо, съгласно скица към документ за собственост, УПИ 1-4, кв.520
по плана на гр.София, местността „ГГЦ-Зона Г-14“, одобрен с решение № 1
от 10.12.2001г. по протокол № 32, с площ от 384 кв.м., при граници: ул.
„*********, парцел ІІ-5 и парцел ХIV-2, съобразно вариант V към
допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото лице
В.Т.Г., за който е съставена скица, неразделна част от настоящото решение, а
именно:
1. на Т.В. М. и Л.. АЛ. М. - дял I, с площ 33,84 кв.м., в частта от
дворното място към ул. „11 ти август“;
1
2. на АНТ. СТ. Й. и СН. М. Й. - дял II, с площ 24,18 кв.м., в частта от
дворното място към ул. „11-ти август“;
3. на Държавата, чрез Областния управител на София - град – дял ІІІ, с
площ 13,42 кв.м., в средната част на свободното дворно място;
4. на К. В. Й. – дял ІV, с площ 11,28 кв.м, разположен откъм двора, на
североизточната фасада от сградата и
5. на Б. В. Й. – дял V, с площ 11,28 кв.м, разположен откъм двора, на
североизточната фасада от сградата.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответниците по иска К.
В. Й. и Б. В. Й.. Считат, че ищците не са собственици на идеални части от
процесното дворно място. Постановлението за възлагане, според което
придобиват права на собственост върху жилищен етаж от сградата и
съответни ид.ч. от мястото, не поражда действие. Публичната продан е
нищожна в тази част, като извършена с цел удовлетворяване на вземания, за
чието събиране е учредена ипотека в полза на взискателя само върху част от
сградата, но не и върху дворното място. В съдебното решение липсват мотиви
защо разпределението се извършва по петия вариант, предложен от вещото
лице, според който дял I с възможност за използване на паркоместа се
определя точно за ищците, а не за някои от останалите съсобственици,
принудени да паркират в „Синя зона“. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли искът или евентуално
разпределението да се извърши чрез теглене на жребий.
Въззиваемите – ищците Т.В. М. и Л.. АЛ. М., както и ответниците АНТ.
СТ. Й., СН. М. Й. и Държавата, представлявана от Областния управител на
София – град, оспорват жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
2
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Страните по делото са собственици на индивидуални обекти в жилищна
сграда, с площ 210 кв.м. и съсобственици на процесното дворно място, в
което е изградена, представляващо УПИ 1-4, кв.520 по плана на гр.София,
местност „ГГЦ-Зона Г-14“, с площ от 384 кв.м., при граници: ул. „*********,
парцел ІІ-5 и парцел ХIV-2.
Чрез нот. акт № 133, том I, peг. № 2524, нот.д.123/2004г., ответникът
АНТ. СТ. Й. се легитимира за собственик на 40 % ид.ч., а ответницата СН.
М. Й. на 25.72 % ид.ч., или общо 64.3 % ид.ч. за двамата, върху апартамента,
разположен на целия втори етаж от сградата, ведно с толкова права върху
процесното дворно място.
За останалите 14.28% ид.ч. от апартамента на втория етаж е съставен
АДС № 02545/24.01.2001г.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка,
обективиран в нот. акт № 1, том X, нот.д.4010/1979г., ответницата К. В. Й.
придобива 1/2 ид.ч. от апартамента на таванския етаж, с площ 133 кв.м.,
ведно със зимнични помещения и 24 % ид.ч. от общите части на сградата и
дворното място.
Чрез договор за продажба на държавен жилищен имот от 14.02.1968г.,
ответникът Б. В. Й. придобива собствеността върху другата 1/2 ид.ч. от
апартамента на таванския етаж, ведно с избени помещения и 24 % ид.ч. от
общите части на сградата с дворното място. Всеки от тези двама ответници
притежава по 12 % ид.ч. от дворното място.
По силата на постановление за възлагане от 22.05.2013г., изп.д. №
20128400401169, ЧСИ М.Ц., ищците Т.В. М. и Л.. АЛ. М. са собственици в
режим на съпружеска имуществена общност върху апартамент, заемащ целия
първи етаж от жилищната сграда, ведно със зимнични помещения и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
собственост върху мястото.
3
При съобразяване квотите на останалите съсобственици върху дворното
място, вещото лице изчислява точния обем от правата на ищците от 36 %
ид.ч.
Процесуално недопустимо е оплакването в жалбата за частична
нищожност на придобивното основание на ищците, а именно на публичната
продан, като извършена с цел удовлетворяване на вземания, за чието
събиране била учредена ипотека в полза на взискателя само върху част от
сградата, но не и върху дворното място.
Съгласно постановката на т.3 от ТР № 4/11.03.2019г., т.д.4/17г., ОСГТК
на ВКС, недействителността на публичната продан по чл.496, ал.3 ГПК може
да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез
позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.
Съобразно съдържанието на посочената правна норма и разяснителната част
към т.3 от тълкувателното решение, ако възлагането не бъде обжалвано, спор
за недействителност на проданта може да се повдига във връзка с това
доколко имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава по смисъла
на чл.490 ГПК или не е внесена определената цена съгласно чл.495 ГПК. В
случая, поддържаното в жалбата възражение за нищожност на публичната
продан излиза извън лимитивно ограничения предметен обхват на
основанията за съдебното й признаване, поради което не следва да се
обсъжда, като недопустимо.
Отделно, според същата част от тълкувателните мотиви,
постановлението за възлагане, като краен акт, с който приключва публичната
продан, легитимира купувача по публичната продан за собственик на имота.
Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване
на вещни права и ако длъжникът не е собственик на продавания имот,
съответно купувачът няма да стане собственик – чл.496, ал.2 ГПК.
Въззивният съд приема, че независимо от принудителния характер на
проданта, релевантно за обема на придобитите права от купувача по нея е
тяхното притежание от длъжника, а не обхватът на наложените им вещни
тежести. По настоящото дело се установява, че длъжниците в изпълнителното
производство и настоящи ответници АНТ. СТ. Й. и СН. М. Й., са били
титуляри на собствеността върху апартамента на първия етаж от сградата,
4
ведно със съответните идеални части въз основа на договор за покупко-
продажба от 03.05.2004г., оформен с нот. акт № 133, том I, нот.д.123/2004г.
От своя страна, тяхната праводателка Р.Е.Х. е призната за собственик с
констативен нот. акт № 125/27.04.2004г., том I, нот.д.116/2004г.
Страните по делото не могат да постигнат съгласие относно начина, по
който да се разпредели реалното служене с общата вещ помежду им за в
бъдеще. По реда на спорната съдебна администрация следва да се уредят
гражданските отношения между всички носители на правото на собственост и
ползване, при съобразяване на квотите в собствеността и съществуващото
фактическо положение.
Неподходящо е предложеното в жалбата разпределение чрез жребий,
преди всичко заради неравните права на страните, които налагат формиране
на съответни неравностойни по площ дялове.
Разпределението на свободната от застрояване площ от съсобственото
дворно място следва да се извърши по пети вариант към допълнителната
съдебно-техническа експертиза. Това предложение за разпределение в
максимална степен е съобразено с обема на правата и с фактическото
положение. Най-големият дял I, с площ 33,84 кв.м., предвиден за ищците,
притежаващи най-голяма квота от общо 36 % ид.ч., като разположен до
транспортна врата към ул. „11-ти август“, създава възможност за най-
пълноценно и безпроблемно използване за едно или две паркоместа и
същевременно за преминаване или друг вид служене. Като ситуиран
непосредствено в югоизточния ъгъл на дворното място и в най-голяма
близост до входа към жилищната част от североизточната фасада, този дял за
ищците е максимално компактен, удобен за пряк достъп до техния тавански
етаж и предвижда най-малка допирни точки с останалите съсобственици.
Много по-неподходящо би било подобно използване за най-малкия общ
дял, с площ 22.56 кв.м., съставен от дялове IV и V, с площи от по 11.28 кв.м.,
съответно на ответниците К. В. Й. и Б. В. Й., както е предвидено в трети
вариант към основната СТЕ. Същевременно този вариант предвижда
усложнен достъп до площта за общо ползване край сградата, чрез
преминаване между съседните дялове III и II, което ненужно създава
възможности за повече конфликтни точки между страните.
5
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Разноските остават за сметка на страните така, както са ги направили,
след като всички се ползват от решението, което замества непостигнатото им
съгласие по спорния предмет.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.01.2020г., гр.д.90605/17г., СРС, 32 с-
в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6