ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
15.04.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при
участието на секретаря Галина Емилова и прокурора Николай Лалов, като разгледа
докладваното от съдия Маринов ЧНД № 214 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба на осъдения М.Ц.Г.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО.
Към молбата са приложени писмени
доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка
на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В с.з. осъдения заявява, че поддържа
молбата си с изложените в нея доводи. Счита, че са налице доказателства, сочещи
че са изпълнени изискванията на закона и желае да бъде освободен условно
предсрочно.
С. М. – инспектор "Режимна
дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че
осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и
размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на
което прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша
страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства,
намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните
съображения:
С Присъда от 23.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 5757/2019 год. по
описа на СРС, Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
209, ал. 1 НК, поради което и му е било наложено наказание "лишаване от свобода"
за срок от 2 години, при първоначален "строг" режим.
Със същата присъда, на основание чл.
68 ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение наказанието "лишаване от
свобода" в размер на 11 месеца, наложено на осъдения по НОХД № 367/15 год.
на РС Лом.
Лишеният от свобода е започнал
изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание на 21.08.2020 год., като до
момента от него е изтърпял фактически 7 месеца и 24 дни. От работа му се
зачитат 1 дни, или общо изтърпяно 7 месеца и 25 дни.
Към момента неизтърпяната част от
приведеното в изпълнение наказание е в размер на 3 месеца и 5 дни.
След
изтичане на този срок, Г. ще трябва да доизтърпи и наказанието, наложено му с
Присъда от 23.01.2020 г., постановена по НОХД
№ 5757/2019 год. по описа на СРС.
При това положение е видно,
осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от приведеното му в изпълнение
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
От приложения доклад за оценка на
риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната обща
оценка на риска от рецидив е среден - 45 т.
Проблемна зона с дефицити се
очертава настоящо престъпление - с цел да набави за себе си и другиго имотна
облага, поддържал заблуждение у самотно живееща възрастна жена, като й причинил
имотна вреда.
За това и в изготвения План на
присъдата като цели са били заложени удовлетворяване на религиозни потребности;
Пълноценно оползотворяване на престоя в затвора; Мотивация за участие в
културно - масови и спортни мероприятия; Приучаване към системно полагане на
труд.
Последвалия период на наблюдение на
поведението на лишения от свобода и приложените мерки за корекция обаче не са
дали обнадеждаващи резултати за ефикасна промяна на мисленето и действията на Г.
в контролирана среда. Последващата ревизия на риска от рецидив нагледно показва
неспособността му за законосъобразен начин на живот – числените му стойности са
се повишили с три пункта. Увеличен е броя на разделите с дефицитни стойности.
От доклада на социалният работник е
видно, че въпреки, че на Г. е била предоставена възможност да полага труд, той
е декларирал желание за отказ. Наред с това, Г. не винаги ограничава
поведението си съобразно режимните изисквания в контролирана среда и е склонен
да ги нарушава при подходящи за него обстоятелства. По време на престоя си в
Затвора - София има наложено дисциплинарно наказание.
След превждането му е в Затвора -
Враца не е създавал проблеми на НОС и администрацията на затвора. Не е
награждаван, а от м. февруари посещава редовно курс „Християнски ценности“.
ИСДВР е категоричен, че зоните, където са констатирани дефицити е
необходимо превъзпитателната работата да продължи. Заложените цели и задачи в
плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което е желателно да се
акцентира основно на разделите с изразени дефицити, повлияващи негативно на
демонстрираното от Г. поведение в
условията на свобода, а именно „Отношение към правонарушението“ и „Умения за
мислене“. Поставените в тази връзка цели при индивидуалната работа с лишения от
свобода са насочени към подпомагане на личностната промяна на лицето и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот. Към
момента не е постигнал нужното ниво към позитивна промяна и корекция на
поведението, поради което е препоръчително работата с лишения от свобода да
продължи в посока за оказване на възпитателно въздействие, което би довело не
само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, но и до
осъзнаване на причените довели да извършване на престъпление.
Изготвената и приложена по делото
оценка е индикатор за частични положителни промени при Г., но все още има
дефицитни зони, които са включени в плана на присъдата и не са изпълнени.
Законът в нормата на чл.439а от НПК,
посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като критерии за
положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Тези
обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на затворника по
време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има
предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност,
предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто
при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е институт с
автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието.
Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на
нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен
това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО. Освен това,
след изтичане срока на приведеното в изпълнение наказание, Г. придстои да търпи
и ново такова.
В случая са налице източници на
информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е
поправил напълно. Въпреки, че му е предоставяна му възможност за работа на
основание чл. 80 от ЗИНЗС, лишеният от свобода е бил слабо мотивиран да се
ангажира с трудова дейност и се е отказал от тази възможност.
Последното навежда на констатацията
за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по поправянето му,
респективно както е подчертано и в доклада на ИСДВР, че последният има формално
отношение към плана на присъдата. Обстоятелството, че за периода на изтърпяване
на наказанието оценката на риска от рецидив се е повишила с три пункта и то в
контралирана среда навеждат на извод, че приложените мерки за корекция не дават
обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията на
осъдения, както и че корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен. И това е така, доколкото във всеки конкретен случай следва да се
изхожда от целите на наказанието и разбирането, че индивидуализацията му и
съответно правилата за условно предсрочно освобождаване са единен комплекс,
които са насочени към постигането на единна цел, а именно от една страна
въздействие върху осъдения по начин, който способства за изграждане на волеви
контрол да не извършва престъпление в бъдеще, а от друга страна да въздейства
върху всички останали граждани за утвърждаване на разбирането, че при
извършване на подобен род престъпления ще получат и изтърпят справедливо
наказание. В този смисъл не е за пренебрегване фактът, че след изтърпяване на настоящето
наказание, на Г. придстои да доизтърпи и наказание лишаване от свобода, наложено
му с присъда по НОХД № 5757/2018 г. на СРС. Методите и средствата на
използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали
нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът
на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална
възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от
свобода, за да се завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
При това положение, от данните по
делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за УПО,
а именно, че Г. е изтърпял фактически повече от 1/2 от приведеното му в
изпълнение наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК,
осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен
срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните съображения и на
основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
осъдения М.Ц.Г., роден на *** год. в гр. Лом, българин, български гражданин,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от приведеното му в изпълнение наказание от 11 месеца
лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 367/2016 г. на РС Лом, с остатък 3
месеца и 5 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се
изпрати на осъдения, а след влизането му в сила и на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: