Р Е Ш Е Н И Е
№………
град Варна, 04.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т. Л.-С.
Секретар: Д. Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №19255/2018 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба на „Водоснабдяване и канализация
- Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която
против С.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК
и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7264/01.10.2018 г.
по ч.гр.д. № * по описа на ВРС за * г., а именно: 5909,84 лева – незаплатени
задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 01.11.2002 г. до 17.09.2018
г., за обект с адрес: ***, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 28.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението както и сумата от 4036,71 лева – лихва за забава върху
главницата, начислена за периода от 04.01.2003 г. до 19.09.2018 г. Претендират се сторените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор, по силата
на който ищецът предоставя на абоната – ответник в производството,
водоснабдителни и канализационни услуги, а последният е длъжен да заплаща
ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество и
има открита индивидуална партида абонатен № 1120349, в имот с адрес: ***, в
който е монтиран водомер. За процесния период, ищецът е изпълнил задълженията
си за предоставяне на услуги. Ответникът не е заплатил ползваните услуги по
издадените фактури.
Въз основа на
заявление на ищеца е образувано заповедно производство и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7264/01.10.2018 г. по ч.гр.д. №
14565 по описа на ВРС за 2018 г. за заплащане на следните суми: 5909,84 лева –
незаплатени задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 01.11.2002 г.
до 17.09.2018 г., за обект с адрес: ***, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението както и сумата от 4036,71 лева – лихва за забава
върху главницата, начислена за периода от 04.01.2003 г. до 19.09.2018 г., както
и сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител, представя отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на ищцовата претенция. Оспорва
страните да се намират в облигационно правоотношение; до имота на ответника да
са били доставени процесните ВиК
услуги, чиято стойност се претендира от ищеца; оспорва надлежното отчитане на потребените ВиК услуги. Въвежда
възражение за погасяване, поради изтекла давност, на вземанията за главница и
лихви, възникнали преди 27.09.2015 г.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът, чрез назначения от
съда особен представител оспорва основателността им и настоява за отхвърлянето
им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба, с която са предявени искове по реда на чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК, по
което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №7264/01.10.2018 г. по ч.гр.д. № * по описа на ВРС за * г., за
заплащане на следните суми: 5909,84 лева – незаплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за периода от 01.11.2002 г. до 17.09.2018 г., за обект
с адрес: ***, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 28.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението както и
сумата от 4036,71 лева – лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от 04.01.2003 г. до 19.09.2018 г.
Със заповедта, в полза на заявителя, ищец в настоящото производство, са
присъдени и сторените разноски.
Съобщението за издаването на заповедта е връчено на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедният съд е указал на
заявителя да предяви, в едномесечен срок, иск за установяване на вземанията си.
Разпореждането на съда е връчено на заявителя на 29.11.2018 г., а исковата
молба е подадена на 27.12.2018 г., поради което предявените искове са
допустими.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат
за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период е
доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената
стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен период; периода и
размера на обезщетението за забава. При въведено възражение от страна на
ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е изтекла
погасителна давност по отношение задължението за заплащане претендираните от
ищеца суми, че извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми
или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за
плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува
между страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно
наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи
условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените
от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част
от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им.
Не се изисква сключване на индивидуален писмен договор между потребител и
оператор. С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР, Законът за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, определя кръга лица /юридически и физически/ – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Съгласно чл.7, т.1 ОУ, ВиК операторът
е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно
изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните
води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.
За да се приеме, че за ответника е налице възникнало
задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че страните се намират
във валидно облигационно отношение; че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги, както и че претендираните
и осчетоводени ВиК услуги
реално са доставени на ответника.
По делото не бяха ангажирани доказателства, чрез които
да се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги, по смисъла на §1,
ал.1, т.2, б. „а” от ДР, ЗРВКУ. Наредба № 4 от 14.09.2004 г. изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а
именно: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение /чл. 3, ал.1/.
Ищецът не доказа, че С.Б. е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря на претенцията му. По делото не се
представиха доказателства, чрез които да се установи, че ответникът е
собственик или е носител на ограничено вещно право на ползване на имота, в
който ищецът доставя ВиК услуги. Не се твърди, а и не
се представят доказателства Б. да е бил наемател на обекта, доколкото е
допустимо наемател да придобие качеството потребител, при наличие на определени
предпоставки, в т.ч. съгласие на собственика и оператора.
Отделно от горното, за да се приеме, че за потребителя
е налице възникнало задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че
претендираните и осчетоводени ВиК услуги реално
са доставени на ответника. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено, че
предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22 изразходените
количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ,
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде
извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
Видно от представените по делото карнетни
листове, през процесния период, показанията на монтирания в имота водомер не са
били отчитани реално. За целия процесен период, подпис на абонат е положен единствено
при отчитане, извършено на 07.07.2014 г. В карнетния
лист касаещ периода от14.11.2016 г. до 20.06.2017 г. е вписано следното: „едното семейство (розова къща) в Германия.
Другите са тук 6 човека (4+2 деца) – жълта къща“. От записите в карнетните листове може да се направи заключение, че
количеството консумирана вода е начислено служебно. Така например, за периода
от 21.01.2010 г. до 02.08.2013 г. и за периода от 18.08.2016 г. до 16.05.2018
г. ежемесечно е вписвано едно и количество - 20 куб. м. Представените от ищеца
3 бр. констативни протоколи /КП/ - КП № 3-130/20.10.2016 г.; 15-130/16.08.2017
г. и 11-130/17.05.2018 г. демонстрират поразителни сходства за документи,
съставени в сравнително продължителен период от време. В същите е посочено, че
абонатът редовно отказва да осигури достъп до имота си, като очевидно при
съставянето на тези протоколи не е съобразено вписаното в карнетните
листове за съответния период, а именно, че едно от семействата живеещо на
адреса не пребивава в страната. Отделно, КП не са съставени съобразно
изискванията на чл.35 от Наредба №4, а изготвянето им не е отразено в карнета
на ответника. По делото не бяха представени или ангажирани доказателства, чрез
които, по безспорен начин, да се установи, че операторът е изпълнявал задълженията
си, като е отчитал показанията на водомера в процесния имот, при
установените за това срок, условия и начин. Не бе установено по какъв начин са
формирани претендираните суми за главница и лихва за забава.
При горните доводи, съдът намира, че между страните по
делото не е налице облигационна обвързаност, по силата, на която за ответника
да е възникнало задължение за заплащане на ВиК
услуги, доставени за обект с адрес: гр. Варна, ул. „Иван Рилски” №29, за
периода от 01.11.2002 г. до 17.09.2018
г. Ответникът не е потребител на В и К услуги, поради което отговорността му за
заплащане на същите не следва да бъде ангажирана от дружеството – оператор.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, в
полза на ответника се следват разноски, но доколкото в производството същият се
представлява от особен представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация
- Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против С.Д.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове по реда на чл.422 вр.
чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД установяване на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7264/01.10.2018 г. по
ч.гр.д. № * по описа на ВРС за * г., а именно: 5909,84 лева – незаплатени
задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 01.11.2002 г. до 17.09.2018
г., за обект с адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 4036,71 лева,
представляваща лихва за забава върху главното задължение, начислена за периода
от 04.01.2003 г. до 19.09.2018 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: