Р Е Ш Е Н И Е
№ 63, 15.01.2020г., гр. БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен състав,
на осемнадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година,
в публично
заседание, в следния състав:
Председател: Петя Георгиева
секретар: Златка
Калоянова
прокурор:…………………..
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 5371
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.59 - 63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н.В.В. ЕГН **********с
адрес *** против наказателно постановление № 19-0769-004244/ 04.09.2019г.,
издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с
което за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 3 месеца. Иска се отмяна на наказателното постановление, като се
изтъкват доводи за незаконосъобразност.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок за обжалване.
Ответната страна не изпраща представител
в съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и
правна страна следното :
На 25.07.2019г. на жалбоподателя е
съставен акт за административно нарушение за това, че на 28.05.2019г. в 02:53
часа в гр.Бургас, бул.“Тодор Александров“ в посока от пътен възел „Юг“ към кръстовище
с ул.“Спортна“, до бензиностанция „Лукойл Ф 563“ е управлявал собствения си лек
автомобил „******” с рег.№ ************* с наказуема скорост 145 км/ч. при
разрешена скорост за движение в населено място, указана с пътен знак В-26 - 80 км/ч., в нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Скоростта е установена със стационарна радарна система „SITRAFFIC LYNX ERS400” с фабр.
№ 003059049644, снимка № 0002
и показана на водача при запознаване с нарушението. Отчетен е толеранс -3% на
измерената скорост. Попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП от водача.
Свидетелят Р.И. - мл.автоконтрольор
в сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Бургас е съставил акт за установяване на
административно нарушение въз основа на снимка № 0002
от радарна система „SITRAFFIC LYNX ERS400” с фабр. № 003059049644, справка за
собственост на моторното превозно средство и
декларация по чл.188 от ЗДвП, като е приел, че с гореописаното деяние
жалбоподателят е нарушил е разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Актът е
подписан от актосъставителя и свидетелите посочени в
него. Връчен е на жалбоподателя, който го е подписал без възражения.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП
е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1700 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, като е приел, че
нарушението е осъществено при условията на повторност,
след като жалбоподателят е бил наказан за същото нарушение с електронен фиш №
К-2157800/11.07.2018г. на ОД МВР Хасково РУ Свиленград, влязъл в сила на
13.08.2018г..
Като доказателства в производството съдът
кредитира приложените към преписката справка за собственост на процесния автомобил, снимка от клип на стационарна радарна
система „SITRAFFIC LYNX ERS400” с фабр.
№ 003059049644, относно отразените в нея данни за
скорост, дата, част, номер на моторно превозно средство, които възпроизвеждат
по идентичен начин обстоятелствата отразени в акта. Същите установяват, че на
посочената дата, час и място - 28.05.2019г. около 02:53 часа в гр.Бургас,
бул.“Тодор Александров“ в посока от пътен възел „Юг“ към кръстовище с
ул.“Спортна“, до бензиностанция „Лукойл Ф 563“ жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „***” с рег.№ ********* с наказуема скорост 145
км/ч. при разрешена скорост за движение в населено място, указана с пътен знак
В-26 до 80 км/ч..
От субективна страна безспорно е доказано
авторството на извършеното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Законодателят е
предвидил, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Към
преписката има приложена декларация по чл.188 от ЗДвП, видно от която
жалбоподателят Н.В. е декларирал, че автомобилът на 28.05.2019г. около 02:53
часа е бил управляван от самия него.
В хода на административнонаказателното
производство е установено, че деянието, за което е съставен акта за
установяване на административно нарушение е повторно, като жалбоподателят е
санкциониран за такова нарушение при издаване на наказателното постановление. Доказателства
за повторност по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП безспорно
са ангажирани от административнонаказващия орган. Деянието предмет на настоящото производство е извършено на 28.05.2019г.,
т.е. в едногодишния срок от влизането в сила на електронния фиш, с който на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В случая,
разминаването в правната квалификация на извършеното нарушение, посочена в
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото
наказателно постановление, не може да бъде квалифицирано като съществено
процесуално нарушение. Нормата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН респ. на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН изискват описание на нарушените законни разпоредби, т.е
описание на нарушената материалноправна норма, която
в настоящия случай е различна от санкционната. Санкционната норма е свързана с
определянето на размера на съответното административно наказание и в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, не е предвидена като задължителен за акта
реквизит. По този начин, правото на защита на санкционираното лице
не е било нарушено, тъй като то е било наясно кои предходни наказателни
постановления и електронни фишове за същите по вид нарушения са влезли в сила.
Предвид обстоятелството, че
съставът на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП е доказан, настоящата инстанция
разполага с правомощие да приложи санкционната норма за основния състав на
нарушението по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Субсидиарното
приложение на чл.337, ал.1, т.1 и 2 от НПК дава възможност на съда в случаите,
в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен
състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за
приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като
приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. Изложените
съображения водят до извод, че наказателното постановление следва да бъде
изменено, като съдът приема, че от обективна и субективна страна е осъществен
основния състав на нарушението на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за който още със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят
е имал възможност да се защити по всички съставомерни
факти. Установената по делото фактическа обстановка не налага квалифицирането
на деянието по друга правна квалификация, която съществено се различава, а само
до привеждане на размера на наказанието в съответствие с действително
извършеното нарушение. При това положение не са налице пречки за изменение на
наказателното постановление в горния смисъл, чрез определяне на наказанието в
съответствие с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата
на чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за превишаване на
определената скорост за движение с над 50 km/h
наказанието е глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване на
скоростта над 50 км/ч,глобата се увеличава с 50 лева.
Установеното превишение над допустимата скорост е 65 км/ч,
което е с 15 км/ч над предвиденото превишение от 50км/ч.
Следователно глобата от 700 лева следва да се увиличи
с още 150 лева до общ размер от 850 лева. Съдът счита, че така определеното наказание глоба в размер
на 850 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от три месеца е съобразено с административнонаказателната
разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. В обобщение на гореизложеното
наказателното постановление следва да бъде изменено като деянието се
преквалифицира от чл.182, ал.4 вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП
на чл.182, ал.1, т.6 от същия закон и съответно наложеното наказание
глоба да се намали от 1700 лева на 850 лева.
Предвид гореизложеното
Бургаският районен съд на основание чл.63, ал.1, от ЗАНН
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
19-0769-004244/04.09.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП,
на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП на Н.В.В. ЕГН **********с адрес *** е наложена глоба в размер на
1700 /хиляда и седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 3 /три/ месеца, като преквалифицира деянието от чл.182,
ал.4, вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и намалява размера на наложената глоба от 1700 /хиляда и седемстотин/ лева
на 850 /осемстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Председател: /П/
Вярно с оригинала:З.К.