Решение по дело №990/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) вр.чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от „Медикъл Ейдс“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник В. М., против Заповед за налагане на санкции № РД-09-1461 от 27.11.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)-Русе, с която на жалбоподателя за извършени две нарушения на чл. 16, ал. 3, т. 2 от договор № 181074 от 01.07.2022 г., анексиран с допълнително споразумение № 1 от 11.07.2023 г. и на основание чл. 24б, т. 25, б. “а“ от договор № 181074 от 01.07.2022 г., анексиран с допълнително споразумение № 1 от 11.07.2023 г., са наложени две санкции „финансова неустойка“ в размер на 1 000 лева всяка и са констатирани суми, получени без правно основание, които следва да бъдат възстановени от изпълнителя „Медикъл Ейдс“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, притежаващ удостоверение на лице по чл. 88, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), в общ размер на 930 лева, ведно с дължимата законна лихва, начислена за периодите от датата на получаването им до датата на възстановяването им. В жалбата се твърди, че оспорената заповед се явява издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 98 от делото с приложени към него писмени доказателства за реалното им извършване (л. 99 и л. 100 от делото).

Ответникът в производството - директорът на РЗОК-Русе, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

По фактите

Между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК-Русе и „Медикъл Ейдс“ ЕООД, представлявано от С. А. К., е сключен договор № 181074 от 01.07.2022 г. за предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, при спазване на разпоредбите на ЗЗО, ЗХУ, ЗМИ, Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК и Наредба № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат и Наредба за условията и реда за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания (л. л. 6 – 15 от преписката).

На 11.07.2023 г. е подписано допълнително споразумение № 1 към договора (л. л. 28 – 40 от преписката), с което са направени изменения и допълнения в глава първа „Предмет на договора“ и в глава шеста „Контрол на дейностите по предоставяне, в т.ч. изработване или ремонт на ПСПСМИ за хора с увреждания“.

С § 3 от споразумението, се създава ал. 3 на чл. 16 от договора, съгласно която под т. 2, изпълнителят няма право да предоставя ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, различни от лицата с увреждания или посочените в заявленията упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено изрично пълномощно.

В глава шеста от цитираното допълнително споразумение е създаден нов раздел трети, с който се въвежда санкция „финансова неустойка“, в определен размер, като институт приложим за изпълнителите, които предоставят помощни средства, нарушили клаузи от договора при упражняване на дейността си.

С § 3 от споразумението, се създава чл. 24б, съгласно който, за констатирани нарушения по изпълнение на договора, управителя на НЗОК, директора на РЗОК налага санкции, както следва под т. 25, б. „а“, при нарушение на чл. 16, ал. 3, т. 2 от договора, когато се установи, че изпълнителят предоставя ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, различни от лицата с увреждания или посочените в заявленията упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено изрично пълномощно - „финансова неустойка“ в размер на 1 000 лева и възстановяване на неоснователно получени суми.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със Заповед № РД-09-1207 от 09.10.2024 г. на директора на РЗОК-Русе, издадена на основание чл. 72, ал. 2 вр.чл. 73, ал. 4 от ЗЗО, чл. 79, ал. 2 от ППЗХУ, с която директорът на РЗОК-Русе е наредил да бъде извършена пълна, планова и самостоятелна проверка на „Медикъл Ейдс“ ЕООД, притежаващ удостоверение на лице по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ и изпълнител по договор № 181074 от 01.07.2022 г. по изпълнение на индивидуалния договор. Заповедта е връчена на отговорника на стопанисвания от дружеството търговски обект, находящ се в гр. Русе, [улица], вх. Б – И. Л. Д. на 21.10.2024 г. (л. 47 от преписката).

Проверката е била извършена в периода 21.10.2024 г. – 31.10.2024 г.

Съставен е протокол за извършена проверка по изпълнението на договор, сключен с лице по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ № РД-13-930 от 31.10.2024 г. с приложени към него писмени доказателства (л. л. 48 и сл. от преписката), с който е констатирано следното:

По т. 5.1. от протокола

На 23.01.2024 г., в 12:41 часа, изпълнителят „Медикъл Ейдс“ ЕООД, с месторазположение на търговския обект в гр. Русе, [улица], вх. Б, е предоставил ПСПСМИ с НЗОК код ********** - комбиниран стол за тоалет и баня - 1 бр.; с НЗОК код ********** - рингова инвалидна количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и др. - 1 бр.; с НЗОК код ********** - антидекубитален дюшек с помпа и въздушна камера, съгласно списък-спецификация с определени и групирани помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, от раздел А на спецификация, утвърдена от НС на НЗОК с решение № РД-НС-04-135 от 16.11.2021 г., на лицето А. Б. А., [ЕГН] (л. 54 от преписката), чрез упълномощено лице - Д. Ц. И., съгласно приемо-предавателен протокол (приложение 1) /ППП/.

Към ППП е приложено пълномощно, с което А. А. упълномощава Д. И. да го представлява за подписване на ППП, получаване на информация, да подава документи в РЗОК/НЗОК и получава помощни средства съгласно изискванията на НЗОК, но същото е без нотариална заверка на подписа (л. 55 от преписката).

При извършена справка в информационната база данни на ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК се установило, че Д. Ц. И. не е вписана в подаденото заявление № ********** от 17.01.2024 г. като упълномощено лице (л. л. 59 и 60 от преписката).

Прието е, че описаното по т. 5.1. представлява нарушение на чл. 16, ал. 3, т. 2 от индивидуалния договор, което подлежи на санкциониране на основание чл. 24б, т. 25, б. „а“ от договора.

По т. 5.2. от протокола:

На 21.05.2024 г., в 16:51 часа, изпълнителят „Медикъл Ейдс“ ЕООД, с месторазположение на търговския обект в гр. Русе, [улица], вх. Б, е предоставил ПСПСМИ/ремонтни дейности с НЗОК код ********** - батерии за слухов апарат - 20 бр., съгласно списък-спецификация с определени и групирани помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, от раздел А на спецификация, утвърдена от НС на НЗОК с решение № РД-НС-04-135 от 16.11.2021 г., на лицето М. М. С., [ЕГН], чрез упълномощено лице - В. С. М., съгласно приемо-предавателен протокол (приложение 1) на л. 51 от преписката.

Към ППП е приложено нотариално заверено пълномощно № 12015 от 21.09.2018 г. на нотариус Г. Г., с peг. № 221 на НК, с което М. М. С. упълномощава В. С. М. да я представлява пред всички физически и юридически лица, органи на държавната власт, управление, административни, митнически, НАП, АВ[интернет адрес]Здравна каса, ЛKK,ТЕЛК, НЕЛК, като подписва документи, подава молби, декларации...да получава пенсия...да открива и закрива банкови сметки ...като за всички неописани изрично в пълномощното случаи, упълномощителят се счита като генерален пълномощник (л. 52 от преписката). Прието е, че в посоченото пълномощно, липсва упълномощаване на В. С. М. да представлява М. М. С. като получава ПСПСМИ, поради което пълномощното не се явявало изрично и упълномощеното лице не е разполагало с представителна власт да представлява упълномощителя при получаването на батериите за слухов апарат, подробно описани по-горе.

При извършена справка в информационната база данни на ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК се установило, че лицето М. С. И. е вписана в подаденото заявление от М. С. № ********** от 29.04.2024 г. като упълномощено лице, поради което е прието, че В. С. М. се явява трето лице, което не е посочено в заявлението като упълномощено такова (л. л. 56 и 57 от преписката).

Прието е, че описаното по т. 5.2 представлява нарушение на чл. 16, ал. 3, т. 2 от индивидуалния договор, което подлежи на санкциониране по чл. 24б, т. 25, б. „а“ от договора.

Според проверяващите, а впоследствие и според директора на РЗОК-Русе, извършените нарушения се установявали по безспорен начин от писмените доказателства, приложени към протокол № РД-13-930 от 31.10.2024 г.

Прието е, че за неизпълнение на посоченото в т. 5.1. и т. 5.2. от протокола задължение по чл. 16, ал. 3, т. 2 от договор № 181074 от 01.07.2022 г. за предоставяне/ремонт на ПСПСМИ, заплащани от НЗОК, чл. 246, т. 25, б. „а“ от същия предвижда налагане на финансова неустойка в размер на 1 000 лева, както и възстановяване на неоснователно получените суми.

Протоколът е връчен на отговорника на търговския обект на 31.10.2024 г. (л. 50, гръб от преписката).

В протокола се съдържа и указание, че дружеството има право да подаде писмено възражение пред директора на РЗОК по направените констатации в протокола в 7-дневен срок от връчването му.

В законоустановения 7-дневен срок по чл. 23а от договора, е подадено възражение срещу констатациите, конкретно по т. 5.2. от протокола (л. 61 от преписката).

Възражението е разгледано от директора на РЗОК-Русе, който с оспорената заповед го е отхвърлил като неоснователно и е потвърдил констатациите на контролния орган и по т. 5.2.

На 27.11.2024 г. от директора на РЗОК-Русе е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкции № РД-09-1461, с която на основание чл. 23а, от договор № 181074 от 01.07.2022 г. във връзка с извършена проверка по заповед № РД-09-1207 от 09.10.2024 г. на директора на РЗОК-Русе и съставен протокол № РД-13-930 от 31.10.2024 г. на „Медикъл Ейдс“ ЕООД за извършени две нарушения на чл. 16, ал. 3, т. 2 от договор № 181074 от 01.07.2022 г., анексиран с допълнително споразумение № 1 от 11.07.2023 г. и на основание чл. 24б, т. 25, б. “а“ от договор № 181074 от 01.07.2022 г., анексиран с допълнително споразумение № 1 от 11.07.2023 г., са наложени две санкции „финансова неустойка“ в размер на 1 000 лева всяка и са констатирани суми, получени без правно основание, които следва да бъдат възстановени от изпълнителя „Медикъл Ейдс“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, притежаващ удостоверение на лице по чл. 88, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, в общ размер на 930 лева, ведно с дължимата законна лихва, начислена за периодите от датата на получаването им до датата на възстановяването им.

Оспорената заповед е връчена на дружеството на 03.12.2024 г. на отговорника на обекта, стопанисван от „Медикъл Ейдс“ ЕООД (л. 5 от преписката). Жалбата против заповедта е подадена чрез РЗОК-Русе на 11.12.2024 г. с вх. № 29-08-147 (л. 6 от делото).

Правни изводи

Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт. Жалбата е подадена в срок и пред надлежния съд, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен по материя, степен и територия орган, съгласно чл. 23а от договор № 181074 от 01.07.2022 г., сключен между оспорващия и НЗОК, представлявана от директора на РЗОК-Русе, и чл. 74, ал. 5 от ЗЗО.

Спазено е и изискването за формална законосъобразност като заповедта отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК - налице е писмен акт, съдържащ всички съобразени от ответника факти и обстоятелства, както и посочването на нарушените от дружеството норми и клаузи от индивидуалния договор. Посочено е и въз основа на кои правни норми, според ответника, се следват разпоредените със заповедта правни последици.

Спазени са и съществените административнопроизводствени правила при издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 13 от ЗЗО, контролните органи по чл. 72, ал. 2 имат право да извършват проверки за спазване на изискванията при предписване на лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, високоспециализирани уреди и апарати за индивидуална употреба, заплащани от НЗОК, включително и на утвърдените фармако-терапевтични ръководства.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ППЗХУ, националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси осъществяват контрол на дейностите по предоставяне, в това число изработване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, съгласно договорите по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване. Именно на това основание е разпоредено извършването на пълна, планова и самостоятелна проверка от директора на РЗОК-Русе на конкретни длъжностни лица, притежаващи изискуемата по закон компетентност и правомощия - контрольори в РЗОК, приключила по установения в чл. 74, ал. 3 от ЗЗО ред - със съставяне на протокол, обективиращ съответните резултати. Протоколът е подписан от отговорника на търговския обект. Дружеството-жалбоподател е упражнило правото си на възражение срещу констатациите. Директорът на РЗОК-Русе се е произнесъл, постановявайки оспорената заповед, в която е обсъдил и доводите на жалбоподателя.

Съгласно нормата на чл. 73 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от Националната здравноосигурителна каса (ал. 1). Финансирането и предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществяват от Националната здравноосигурителна каса въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, като средствата за това се предоставят от държавния бюджет с трансфер чрез бюджета на Министерството на здравеопазването (ал. 2). Механизмът за финансиране и стандартите по ал. 2 се определят с Наредбата по чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване и с Наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия, а механизмът за предоставяне и ползване – в правилника за прилагане на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 16 от ЗЗО, условията и редът за заплащане и за сключване на индивидуални договори с производители или с търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители за доставка и заплащане на медицински изделия, приложими в болничната медицинска помощ, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания – за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, се определят с наредбата по ал. 9.

На основание чл. 43 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК е сключен договор № 181074 от 01.07.2022 г., между оспорващия и НЗОК, представлявана от директора на РЗОК-Русе и допълнително споразумение № 1 към договора от 11.07.2023 г.

Съгласно анексираната с допълнителното споразумение клауза на чл. 16, ал. 3, т. 2 от договор № 181074 от 01.07.2022 г., изпълнителят няма право да предоставя ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, различни от лицата с увреждания или посочените в заявленията упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено изрично пълномощно.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ППЗХУ, помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия по чл. 68 се предоставят от лицата по ал. 1 на човека с увреждане, на упълномощено от него лице или на лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за хората с увреждания, съответно се пристъпва към изработване или ремонт, въз основа на издадения медицински документ по чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания и одобрено от управителя на НЗОК, съответно от директора на РЗОК, заявление за предоставянето/ремонта.

По делото не е спорно, че между „Медикъл Ейдс“ ЕООД от една страна и НЗОК чрез директора на РЗОК-Русе е сключен договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в т.ч. изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 181074 от 01.07.2022 г., като с допълнително споразумение, подписано между страните на 11.07.2023 г., съглашението е анексирано, вкл. с клауза, която предвижда, че изпълнителят няма право да предоставя помощни средства на лица, различни от хората с увреждания или посочените в заявлението упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено изрично пълномощно.

В разглеждания казус, по заявления от 17.01.2024 г. и от 29.04.2024 г. за отпускане на помощни средства, съответно на лицата с увреждания А. Б. А. и М. М. С., такива са им били предоставени от дружеството, но чрез предаването им на Д. Ц. И. (в първия случая) и на В. С. М. (във втория), което според директора на РЗОК-Русе е нарушение на клаузата по чл. 16, ал. 3, т. 2 от сключения договор. На основание чл. 24б, т. 24, б. „а“ от съглашението, изпълнителят подлежи на санкциониране чрез налагане на „финансова неустойка“ в размер на по 1 000 лева за всеки случай и възстановяване на неоснователно получените суми.

Няма спор по делото, че помощните средства не са предоставени от изпълнителя на лицето с увреждания или на упълномощено от него лице с нотариално заверено изрично пълномощно – в първия случай представеното пълномощно е без нотариална заверка на подписа като упълномощеното лице не е вписано в подаденото заявление, а във втория – представеното пълномощно, макар и нотариално заверено, не е изрично, а генерално, освен това и упълномощеното лице не е това по заявлението.

По делото обаче също така се установява по несъмнен и категоричен начин, че ПСПСМИ са достигнали до лицата с увреждания. Във връзка с тези обстоятелства по делото от страна на жалбоподателя са ангажирани писмени доказателства, въз основа на които се следва категоричния извод, че въпросните помощни средства, приспособления, съоръжения, респ. медицински изделия са достигнали /били са предадени/ на лицата с увреждания.

Видно от представената по делото на л. 86 разписка за приемо -предаване на помощни средства от 21.05.2024 г., В. С. М. – пълномощник и дъщеря на лицето с увреждания е предала 20 броя батерии за слухов апарат на увреденото лице М. М. С.. Документът е подписан двустранно - от пълномощника /за предал/ и от увреденото лице /за приел/. От представен по делото нотариален акт се установява и фактът, че упълномощеното лице В. М. е дъщеря на лицето с увреждания М. С. (л. 88 от делото).

Съгласно представения по делото на л. 87 протокол за приемо-предаване на помощни средства, Д. Ц. И. – пълномощник на увреденото лице, е предало съответните помощни средства на А. Б. А. – лице с увреждания. Документът е подписан двустранно - от пълномощника /за предал/ и от увреденото лице /за приел/. Съгласно изявление на процесуалния представител на жалбоподателя адв. М. и представени писмени доказателства (л. л. 101 и 102 и л. л. 89 и 90 от делото), упълномощеното лице Д. Ц. И. е роднина по сватовство от втора степен на увреденото лице А. Б. А. и по-конкретно - майка на съпругата на сина Б. А. Б. на увреденото лице, с които лицето живее в един дом и от които родните се полагат грижите за него.

Представените писмени доказателства – заверен препис на разписка за приемо-предаване на помощни средства и протокол за приемо-предаване на помощни средства представляват частни свидетелстващи документи, които обаче не са били оспорени от ответната страна, съответно съдът следва да зачете тяхната формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство - чл. 180 от ГПК. За разлика от официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая по делото не се спори, както вече беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, че описаните в заповедта помощни средства са достигнали до лицата с уреждания, били са получени от тях. Ответната страна не оспорва този факт. Липсват каквито и да било съмнения относно верността на представените частни свидетелстващи документи, както и за това, че удостовереното в тези документи не отговаря на действителното фактическо положение. Обратното, наличните данни за родствените отношения между съответното увредено лице и пълномощника, дават житейски приемливото обяснение за получаването на средствата и ПСПСМИ именно чрез тези лица. При тези данни, и в двата разглеждани случая изписаните помощни средства са били получени от заявителите.

Спорът е правен и се състои в това дали фактическото предаване на посочени от лицата с увреждания лица (които не са представили изрични нотариално заверени пълномощни) е нарушение, което следва да се квалифицира по чл. 16, ал. 3, т. 2, респ. и да се санкционира по чл. 24б, т. 24, б. „а“ от сключения изпълняван договор.

Преди всичко е необходимо да се посочи, че уредбата, касаеща както условията и ред за извършване на дейностите по предоставяне, така и тази по предвиждане на условията и реда за контрол и санкции при неизпълнение, нормотворецът е делегирал да се уреди в сключваните по образец договори, които в пълна мяра са административни по смисъла на чл. 19а от АПК. Поради това и общата правна рамка на административния договор, уредена в АПК, е приложима и към сключения между страните договор, анексиран с допълнително споразумение № 1 от 11.07.2023 г.

Във връзка с конкретната клауза, на която се основава ангажиране отговорността на изпълнителя, то от съдържанието й става ясно, че на дружеството е вменено задължение да не „предоставя“ на лица, различни от лицата с увреждания, или на посочените в заявленията упълномощени лица отпуснатите помощни средства, освен ако тези други лица не се легитимират с нотариално заверено изрично пълномощно. В тази връзка самият ЗХУ с нормата на чл. 73 сочи, че упражняването на правото от лицата с увреждания да получат такива ПСПСМИ корелира със задължението на НЗОК да им „предостави“ такива (ал. 2), като тази уредба е развита на вторично ниво на правно регулиране с нормата на чл. 69 от ППЗХУ, в която е посочено, че за „предоставянето“ на такива ПСПСМИ лицето с увреждания подава „заявление“ до управителя на НЗОК чрез съответния директор на РЗОК, като ако заявлението е одобрено (ал. 9), лицето упражнява правото си да получи определените му помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия в 6-месечен срок от определянето им с медицинския документ по чл. 73, ал. 1 от ЗХУ (ал. 11). В следващата разпоредба на чл. 70, ал. 2 от ППЗХУ изрично е предвидена уредба, според която ПСПСМИ се предоставят от лицата по ал. 1 на човека с увреждане, на упълномощено от него лице или на лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2-4 от ЗХУ. Така на вторично ниво (т.е. с подзаконов нормативен акт) изрично е уреден въпросът как става предаването на одобрените (отпуснати) помощни средства на заявителя – лице с увреждане. Законодателят, отчитайки и целите по чл. 2 от ЗХУ и осигурявайки гаранциите, посочени в чл. 3 от ЗХУ, е разписал ясно три начина за получаване на вече одобрените за предоставяне помощни средства: лично, на упълномощено лице или на лице по чл. 21, ал. 2, т. 2-4 от ЗХУ. Именно в тази насока е и утвърденият образец – приложение № 6 на заявлението, т.е. то съответства изцяло на посоченото в правилника.

Следва да се отбележи, че промените, извършени на датата 11.07.2023 г. с анексирането на договора, не са били отразени в бланката-образец, а това е съществено от гледна точка упражняване правата на лицето с увреждания – да получи отпуснатите му вече средства. Съгласно общото правило, приложимо за всички административни договори, административен договор, който засяга права или законни интереси на трето лице, поражда действие за него след писменото съгласие на това лице (чл. 19в от АПК). В конкретния казус, липсват данни двете лица с увреждания да са били уведомени и съответно да са дали съгласие досежно приложението на процесната анексирана клауза, която безспорно ги засяга, тъй като с нея на практика им се вменява задължение да представят пред дружеството-изпълнител не просто пълномощни, а нотариално заверени изрични такива, за да упражнят правото си да получат реално отпуснатите им помощни средства. При това положение анексираната на 11.07.2023 г. клауза на чл. 16, ал. 3, т. 2 от договора няма действие по отношение на тях. Изричната правна уредба на чл. 70, ал. 2 от ППЗХУ обаче не е била променена. Според съда, административният договор няма възможност да преурежда, респ. допълва нормата с утежняващи изисквания, следа като в нея изрично са предвидени условията за предоставяне. Т.е. страните могат да уредят отношенията си по различен начин, освен ако в нормативен акт не е налице изрична уредба за посочената хипотеза. Така, спрямо лицата с увреждания, а и спрямо изпълнителя остава единствено приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ППЗХУ, която обаче не поставя изискване за квалифицирана писмена форма на едностранната сделка – упълномощаването /нотариална заверка на подписа/, нито то да бъде изрично за получаването на конкретни ПСПСМИ, особено след като в обема учредената представителна власт е включено изрично, че „за всички неописани изрично в пълномощното случаи, упълномощеният да се счита като генерален пълномощник, като пълномощното се тълкува изцяло в негова полза“, какъвто е случаят с правоимащата М. М. С. и даденото от нея пълномощно на дъщеря й В. С. М. /л.52 и л.53 от преписката/.

Ето защо съдът намира, че обжалваната заповедта се явява издадена при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, по-конкретно на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ППЗХУ. Налице е основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

На следващо място, оспорената заповед се явява постановена и в явно несъответствие с преследваните от закона специални цели, посочени в чл. 2 от ЗХУ, което е самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, поради следното:

Хората с увреждания са уязвима социална група, нуждаеща се от специална закрила и засилена подкрепа. Нормата на чл. 51, ал. 3 от Конституцията предвижда, че лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. По легалното определение на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗХУ те са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот. Целите на закона са посочени в чл. 2 от ЗХУ и включват насърчаване, защита и гарантиране пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; 2. създаване на условия за социално приобщаване на хората с увреждания; 3. способстване за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания; 4. предоставяне на подкрепа за хората с увреждания и техните семейства.

Правилото на чл. 3 от ЗХУ сочи, че законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот. Предоставянето на ПСПСМИ не е самоцелно, а е свързано с конкретното увреждане на лицето, както и с конкретните му потребности, включително с необходимостта да бъде облекчено при извършване на обичайни дейности. То следва да е и такова, че да подпомага и членовете на семейството на увреденото лице, които полагат грижи за него, както и потребностите на самото лице.

Следователно в конкретния случай, като са достигнали до всяко от лицата с увреждания, за едното – комбиниран стол за тоалет и баня, рингова инвалидна количка, с чужда помощ, с електронно задвижване, с регулиращ се гръб и антидекубитален дюшек с помпа и въздушна камера, а за другото - батерии за слухов апарат, чрез използване на които ПСПСМИ ще се подобри качеството на живот на лицата, са постигнати целите на ЗХУ, а именно да се насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; да се създадат условия за социално приобщаване на хората с увреждания, да се способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания и да се предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства.

В заключение оспорената заповед на директора на РЗОК-Русе, с която на жалбоподателя са наложени санкции „финансова неустойка“ в общ размер на 2000 лева и са констатирани суми, получени без правно основание в размер на 930 лева, ведно със законна лихва, начислена за периода от датата на получаването й до датата на възстановяването й, които следва да се внесат в полза на РЗОК-Русе, се явява издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В този смисъл са решение № 2300 от 6.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5304/2024 г., VI о.; решение № 11419 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2493/2024 г., VI о. и др.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в общ размер на 650 лева, от които:

• 50 лева - платена държавна такса (л. л. 16 и 17 от делото) и
• 600 лева с вкл. ДДС - договорено (вж. договор за правна защита и съдействие на л. 84, гръб от делото) и внесено по банков път адвокатско възнаграждение (вж. фактура и извлечение по сметка на л. л. 99 и 100 от делото).

Неоснователно се явява възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя за осъщественото по делото процесуално представителство от адв. М.. Заплатеният адвокатски хонорар се явява съобразен с фактическата и правна сложност на делото и е на минимума по чл. 8, ал. 1 вр.чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), при съобразяване и на разпоредбата на § 2а от ДР на същата наредба, която гласи, че за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-09-1461 от 27.11.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса-Русе, с която на „Медикъл Ейдс“ ЕООД, със седалище в гр. Русе за извършени две нарушения на чл. 16, ал. 3, т. 2 от договор № 181074 от 01.07.2022 г., анексиран с допълнително споразумение № 1 от 11.07.2023 г. и на основание чл. 24б, т. 25, б. “а“ от договор № 181074 от 01.07.2022 г., анексиран с допълнително споразумение № 1 от 11.07.2023 г., са наложени две санкции „финансова неустойка“ в размер на 1 000 лева всяка и са констатирани суми, получени без правно основание, които следва да бъдат възстановени от изпълнителя „Медикъл Ейдс“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, притежаващ удостоверение на лице по чл. 88, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, в общ размер на 930 лева, ведно с дължимата законна лихва, начислена за периодите от датата на получаването им до датата на възстановяването им.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса – гр. София да заплати на „Медикъл Ейдс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], вх. Б, представлявано от С. А. К. – управител, сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.