№ 77
гр. Плевен, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А
в присъствието на прокурора И. Б. Ш.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20244400100324 по описа за 2024 година
Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Т. С. В., с ЕГН **********, от с. ***, обл.
Плевен, подадена чрез адв. М. М. от АК – гр. Плевен против ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 55 883.00лв., от които 55 200лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение през периода на отнемане на шофьорската му книжка
от 13.01.2023г. до 30.10.2023г. и 683лв. платени за химическа експертиза, както и за сумата
44 117.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 13.01.2023г. вечерта, когато ищецът се е
прибирал с автомобила си от гр.Плевен в с.***, на кръстовището на ул."Княз Борис Първи"
и ул."Цар Самуил" в гр.Плевен, е бил спрян за проверка от полицейски патрул. Единият от
полицаите му казал, че има получили сигнал за употреба на алкохол. След извършена
проверка с техническо средство/Дрегер/ се е установило, че това не е вярно, тъй като
пробата е била отрицателна. Тогава му е била направена проверка за употреба на наркотични
вещества, която се е оказала положителна. Тъй като ищецът е бил убеден, че не е
употребявал такива, е поискал да даде кръвна проба и проба от урина за изследване за
наличието на наркотични вещества. Ищецът твърди и това, че след проверката му е било
отнето СУ на МПС и е било образувано, по реда на чл.212 ал.2 от НПК, ДП № ЗМ 23/2023г.
по описа на 02 РУП-Плевен, преписка № 347/23г. на РП-Плевен, за извършено престъпление
1
по чл.343б, ал.З от НК. За всичко това е разказал на съпругата си. Споделил е в какво е
обвинен и че няма да може да замине на 16.01.23г. за Германия, където тогава е работил като
шофьор. Като се е разбрало, че остава без каквито и да било доходи, на следващият ден
съпругата му го е напуснала.Твърди, че дъщеря му също не е искала да го вижда цяла
година.Тогава тя е била студентка в гр.София и е разчитала на неговата финансова подкрепа.
Цялата тази ситуация е довела до влошаване на здравословното му състояние. От стреса,
който е преживял, ищецът твърди, че е получил диабет и е бил лекуван в болница.
В исковата молба ищецът твърди и това, че приятелите му са започнали да го
отбягват и е останал абсолютно сам.В опитите си да си намери работа в България,
работодателите са отказвали да го назначат единствено заради делото за наркотици.Свидетел
на тези събития е бил Б. Б. от с.***-момчето, което го е водело до болниците и
предприятията, където е търсил работа. Ищецът твърди, че на 13.01.2024г. е получил
Постановление за прекратяване на наказателното производство, поради липса на извършено
престъпление от общ характер-липса на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества в кръвта. Твърди също, че веднага след връщане на шофьорската му книжка, е
заминал за Германия, с надеждата отново да бъде възстановен на работата, която е работил и
от която е получавал заплата в размер на 2 300 евро. Твърди и това, че за времето, през което
не е работил - цяла календарна година, е претърпял имуществени вреди в размер на 55 200
лв., представляваща левовата равностойност на неполученото трудово възнаграждение, от
което е бил лишен поради отнемане на шофьорската му книжка. Претендира вреди и от
заплащането на такса за извършване на химическа експертиза в размер на сумата 683,24лв.
Отделно от това, твърди, че е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в
преживеният стрес, влошаване на здравословното му състояние, изпитано унижение пред
обществото и семейството му. Като пряка последица от незаконното обвинение счита и
раздялата със съпругата си и влошаването на отношенията му с единственото им дете. Тези
вреди оценява на 44 117 лв.
При така изложеното, ищецът моли съдът да приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника: Прекратено е досъдебно
производство срещу него; налице са реално претърпени имуществени и неимуществени
вреди, както и причинна връзка между претърпените вреди и прекратеното досъдебно
производство. Моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на общо
100 000.00лв., от които 55 883.00лв. - за претърпени имуществени вреди, и 44 117.00лв. - за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени и
разноските по делото. Към исковата молба са представени и приети следните писмени
доказателства: постановление за прекратяване на ДП, трудов договор, у-ние за адресна
регистрация и осигурителна карта.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - СОФИЯ, представлявана от Главния
прокурор на Република България, чрез процесуалния представител И. Ш. – прокурор в
2
Окръжна прокуратура – гр. Плевен, с който се оспорват предявените от Т. С. В. искове за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в общ размер на 100
000,00лв., по основание и размер, като неоснователи. Ответникът посочва, че Досъдебното
производство, на което ищецът се позовава, е започнало на 16.01.2023г срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343б, ал.З от НК, а с постановление на Районна
прокуратура - Плевен от 05.01.2024година наказателното производство е било прекратено,
на основание чл.243, ал.1 т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.В хода на разследването не е
повдигано обвинение срещу ищеца по това досъдебно производство, нито са му вземани
мерки за процесуална принуда.
В отговора се посочва, че съгласно задължителните указания, визирани в т.2 и
т.З от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК,
липсват ангажирани доказателства за претърпени от ищеца имуществени вреди.Относно
неимуществените вреди, претендирани от ищеца в размер на 44 117,00 лв., ответникът
счита, че същият не е в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като посочва, че по
смисъла на тази норма, справедливостта е критерий за определяне на неимуществените
вреди, който не следва да се прилага абстрактно, а само въз основа на конкретни
обстоятелства: броят и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение от една
страна, причинната връзка и вид и характера на причинените вреди, от друга. В конкретния
случай счита за крайно завишен размера на исканото обезщетение от 44 117,00 лв., и явно
несправедлив. Счита, че то не съответства на претендираните вреди, на икономическия
стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи, вкл. и тази
на ЕСПЧ. Позовава се на възприетото в точка 2 от ППВС №4/1968г. и константната съдебна
практика, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени
неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване
на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството на увредения, при това следва да се има предвид, че паричното
обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването
им и че, не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне
на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди. Наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а според ответника ищеца не е ангажирал никакви
доказателства за претърпените от него морални вреди, пряка и непосредствена последица от
дейността на Прокуратурата на Република България.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
3
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация - чл. 2, ал.
1, т. 3, ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и
бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, в резултат
на незаконно обвинение за престъпление по 343б, ал.3 от НК, по което наказателното
производство е било прекратено с постановление на Районна прокуратура - Плевен от
05.01.2024година, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради
липса на извършено престъпление. Предпоставките за уважаване на всеки от исковете е да е
образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в
извършване на престъпление, наказателното производство по което да е прекратено на
посоченото основание, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени и
имуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение.
Не се спори между страните, а се установява и от приложеното наказателно
производство, изложената в исковата молба фактическа обстановка: На 13.01.2023г., в гр.
Плевен полицейски служители при ОД МВР - Плевен, при изпъление на служебните си
задължения, около 22,00ч., са спрели за проверка на кръстовището на ул. „Княз Борис I“ и
ул.“Цар Самуил“ л.а. марка и модел „***“, с peг. № ***, с водач Т. С. В., ЕГН ********** от
с. ***, обл. Плевенска област. На място В. бил изпробван за употреба на наркотични,
вещества с „Дрегер дръг тест 5000“, с № ARPK - 0012. Тестът отчел положителен резултат за
наличие на метамфетамин. Водачът бил изпробван и за употреба на алакохол, като пробата
била отрицателна. След оспорване на резултатите от положителния тест, на водача бил
издаден талон за медицинско изследване и той, придружен от полицейските служител е дал
кръв и урина за нуждите на изследването. Съставен му е акт за установяване на
административно нарушение и му е отнето свидетелството за правоуправление.
Досъдебно производство № ЗМ 23/2023г. по описа на 02 РУП-Плевен,
преписка № 347/23г. на РП-Плевен, е образувано на 16.01.2023г. при условията на чл.212,
ал.2 от НПК, за извършено престъпление по чл.343б, ал.З от НК, за това, че на 13.01.2023
година в гр.Плелен е управлявано моторно превозно средство лек автомобил „***“, с peг. №
***, след употреба на наркотични вещества и техните аналози - метамфетамин, установено
по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, с фабр.№ ARPK0012. По
досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем и няма наложена
мярка за неотклонение. Заключението на назначената Токсико-химичната експертиза е било
депозирано едва на 14.12.2023г. и едва тогава се установило, че в предоставената за
4
изследваш кръвна проба и проба от урина, взета от лицето Т. С. В., не е установено наличие
на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. След приключване на
разследването, делото е изпратено от разследващия орган в Районна прокуратура Плевен с
мнение за прекратяване. От приложените към исковата молба копия на вносни бележки от
29.01.2024 г. се установява, че на сочената дата ищеца Т. В. е заплатил сумите за кръвна
проба и за химическа експертиза, в размер на 683.24лв.
С постановление от 05.01.2023г., досъдебно производство № ЗМ 23/2023г. по
описа на Второ РУ - Плевен, пр. пр. № 347/2023г. по описа на РП-Плевен е прекратено, на
основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено
престъпление. За да прекрати образуваното наказателно производство, прокурора е приел,
че не е доказано по безспорен, несъмнен и императивен начин задължителен обективен
признак на престъплението по чл.343б, ал.З от НК. Постановлението, видно от разписката за
връчването му прикачена на корицата на прокурорската преписка, е влязло в сила на
29.01.2024г.
Спорно е налице ли са предпоставките по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата на РБългария, претърпял ли е ищеца и в какъв обем
неимуществени и имуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка
между тези вреди и незаконното обвинение. Какъв е паричния еквивалент на вредите.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Действително ищецът
не е бил привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него не е вземана мярка за
неотклонение, но това не води до извода за неоснователност на търсеното обезщетение по
реда на ЗОДОВ. Образуваното наказателно производство е прекратено на основание чл.199,
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление. В
случая то е продължило от 16.01.2023г. до 29.01.2024г., т.е повече от една година, като съдът
приема, че е без значение за възникване на отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ дали
прекратяването е извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение. В
съответствие със съдебната практика, съдът приема че лицето, срещу което е образувано
наказателното производство, търпи вреди от проведените срещу него процесуални действие
представляващи наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено
без да му е повдигнато обвинение ( в т. см. Решение № 35 от 16.02.2016г. на ВКС по гр. д. №
5215/2015 г., IIІ г. о.). Употребеният в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване
на престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния му наказателно-процесуален смисъл. Следователно когато е образувано
наказателното производство, в рамките на което срещу определено лице е проведено
наказателно преследване/от което са произтекли вреди/, а впоследствие производството е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, се касае за състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Предмет на установяване е претърпял ли е ищецът вреди и в какъв обем.
Събраните гласни доказателства сочат наличието на претърпени от ищеца неимуществени
вреди вследствие водения срещу него наказателен процес. От показанията на св. Б. Б. К. се
5
установява, че той познава Т. В. и знае за случилото се на 13.01.2023г., а също и за
отнемането на шофьорската му книжка. Свидетелят твърди, че след това заедно с него са си
търсили работа, но не са успели да намерят такава, като проблема за В. е бил липсващото
свидетелство за правоуправление. Свидетелят твърди, че Т. В. е бил шофьор в Германия и че
е бил доволен от работата си. След отнемане на книжката е останал без работа и без
приходи. Търсили са работа във фирми за транспортни услуги – свидетелят като шофьор, а
ищеца като товароразтоварач. Тъй като не са намерили работа през този продължителен
период, на Т. му се е налагало да взема заеми от роднини, даже и от майката на свидетеля. Тя
му е предоставила и свой апартамент в к-с „Сторгозия“, в който ищеца е живял няколко
месеца. Свидетелят, като близък приятел го е возил, когато се е налагало да ходи по болници
и аптеки. Същият дава показание, че впоследствие семейството на ищеца се е разделило.
Изказва предположение, че съпругата му може да е решила, че Т. приема наркотици.
От показанията на свидетелката Г. Т. В. - дъщеря на ищеца, се установява, че
баща и е бил кмет на с. ***. След това е бил осъден и е влязал в затвора за няколко месеца.
След като е излязъл от затвора е отишъл да работи в Германия, карал е камион. Получавал е
около 1800-2000 евро/чисто/. При завръщане в България отново му се е случил някакъв
инцидент, при който е бил обвинен за нещо, което не е извършил. Било му е трудно и се е
срамувал да и каже за какво точно. След като е разбрала и майка й, отново се е породило
недоверие в семейството. Отнемането на книжката на баща и е довело и до загубване на
работата му като шофьор. Останал е в България, но не започнал работа на друго място,
въпреки че е търсил. Семейството се е издържало само със заплата на съпругата му, в т.ч. и
издръжката на свидетелката като студентка. Дошъл е момент, в който на майка й е казала
„край“ и семейството се е разделило. От всички тези проблеми и притеснения, баща й е
отключил диабет. Лекувал се е. Свидетелката установява и това, че след като книжката на
баща й е била върната, той отново е заминал за Германия, където е започнал работи на
същото място.
От представените писмени доказателства на немски език, с превод на
български език, които не са оспорени от насрещната страна, се установява, че на 03.11.2022г.
между ищеца Т. С. В. и FD GUTMANN, представляван от Х. Г. е сключен трудов договор за
длъжността шофьор, който е бил прекратен на 16.01.2023г. поради отнемане на
свидетелството му за управление на МПС/потвърждение на л. 50 от делото/.Установява се от
представените от ищеца писмени доказателства, че на 30.07.2024г. му е било издадено
медицинско направление за ендокринолог/на л.52/, с диагноза захарен диабет тип 2, първа
проява. От издадените от Университетска болница Вюрцбург медицински
документи/медицински доклади/, прил. в превод на л.54 и сл. се установява, че ищецът е
постъпил по спешност и лекуван в болницата за периода от 22.07.2024г. до 28.07.2024г.,
заради криза предизвикана от захарния диабет. В документите подробно са описани
направинет изследвания и приложеното лечение, което след изписването му е продължено
амбулаторно.
От заключението на вещото лице - доц. д-р Д. Д. и от разясненията дадени в
6
открито заседание се установява, че с писмена молба до директора на РЗОК-Плевен,
експерта е изискал писмена информация за „извършените медицински прегледи и
поставените диагнози по здравна каса на лицето Т. С. В., за периода от 01.01.2015 до
01.01.2025 год. Съгласно получения писмен отговор и извадка от компютърния архив на
РЗОК-Плевен, които са приети като писмени доказателства по делото, през периода са
извършени два медицински прегледа на пациента (на 04.07.2023г. и на 14.07.2023г.
съответно от общопрактикуващ лекар д-р Д. С. И. и от д-р О. И. А. - специалист по
ендокринология и болести на обмяната), в които фигурира диагнозата
НЕИНСУЛИНОЗАВИСИМ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ БЕЗ УСЛОЖНЕНИЯ и едно лабораторно
изследване на „Кръвно- захарен профил“ също от дата 04.07.2023г.Видно от заключението
през месец декември 2024г. експерта е посетил посочения за личен лекар на ищеца д-р В. К.,
където е установил, че след като е напуснал поста на кмет на село ***, той е останал без
платени здравни осигуровки в България и поради това не е бил преглеждан от нея. Въпреки
това преди време я посетил в кабинета и като съобщил, че скоро са му открили диабет, е
попитал може ли тя да му изписва лекарства за диабета. Доктор К. е отказала, тъй като той
все още е бил без платени здравни осигуровки.При тези налични данни, ВЛ е приел, че
преди 13.01.2023 година, Т. С. В. не е страдал от болестта диабет и не е бил лекуван. За пръв
път тази диагноза се появява в масивите на здравната каса на 04.07.2023г., когато е бил
прегледан от д-р Д. С. И. и му е направен кръвнозахарен профил. След това на 14.07.2023
година е прегледан от специалист по ендокринология - д-р О. И. А.. На 22.07.2024г. е
постъпил за лечение в болница в Германия.
Вещото лице доц.д-р Д. Д. е разяснил, че диагнозата „диабет тип 2“, която е
поставена на ищеца е най-разпространената форма на диабет, който засяга около 90% от
случаите. Заболяването се дължи на проблем в начина, по който организмът регулира и
използва захарта (глюкозата) от храната, която приема. След като е посочено в какво се
израдява заболяването, е констатирано, че диабетът не може да бъде излекуван напълно.
Въпреки това състоянието може да бъде овладяно при промяна на начина на живот. Ако не
бъде третиран навреме или правилно, диабетът тип 2 може да доведе до сериозни
усложнения като сърдечни заболявания, проблеми с очите, сънна апнея, увреждания на
нервите, проблеми със слуха, и много други.Симптомите на диабет тип 2 често се развиват
бавно. Възможно е човек да живее с диабет тип 2 в продължение на години без дори да
подозира за това. Когато се появят симптоми, те обикновено включват силна жажда
(т.н.полидипсия), често уриниране, особено през нощта, повишен апетит, понякога
замъглено зрение, изтръпване или мравучкане в крайниците, обща умора и отпадналост,
поява на тъмни петна по кожата, необяснима загуба на тегло.Видно от заключението,
причините за „диабет тип 2“ са резултат от сложното взаимодействие между генетични
(вродени) фактори, фактори свързани с начина на живот на човека и на трето място
фактори от околната среда. Изброени са рисковите фактори/неконтролируеми и
контролеруеми/, като е изтъкнато, че наличието на един или повече рискови фактори не
означава, че непременно човек ще развие „диабет тип 2“. Ако се развие това заболяване, ВЛ
посочва препоръките, които се дават на болния, като е възможно лекуващият лекар да
7
назначи и медикаментозна терапия с лекарства от различни класове. Те имат за цел да
регулират кръвната захар, както и да подобрят чувствителността на клетките към инсулина,
така че тялото да го използва по-ефективно. Посочено е, че някои хора с диабет тип 2 имат
нужда от инсулинова терапия, в случай че другите методи не постигнат желания ефект.
Вещото лице установява, че болестта „диабет тип 2“ е диагностицирана за
пръв път у ищеца Т. С. В. на 04.07.2023г., когато е бил прегледан от д-р Д. С. И.-
общопрактикуващ лекар и му е направен кръвнозахарен профил. Според издадената
епикриза (медицински доклад) от университетската болница в град Вюрцбург-Германия,
където е постъпил на лечение, той е имал оплаквания от силна жажда (т.н.полидипсия),
често уриниране, особено през нощта, обща умора и отпадналост, спадане на тегло. Към
болницата е бил насочен от личния му лекар в Германия, който е изследвал кръвната му
захар и установил силно завишени стойности (330 мг.на литър). Отначало бил лекуван е
инсулин (инжекционно), след което преминал на лечение е таблетки през устата
(METFORMIN, OZEMPIC, LANTUS). Съгласно заключението, водещата причина за появата
на „диабет тип 2“ са генетичните (вродените) фактори, следвани от факторите, свързани е
начина на живот и факторите на околната среда, които влизат в сложно взаимодействие
помежду си.Психичния и психологичен „стрес“, за който ищеца твърди, че му е причинил
диабет, е само един от множеството рискови фактори за развитието на „диабет тип 2“, но сам
по себе си той не може да причини диабет. Експертът е отчел, че най-вероятно преживения
психичен стрес, получен в резултат на неправомерното лишаване от право на управление на
МПС за цяла година, което от своя страна го е лишило от средства за препитание, е влошило
е качеството му на живот и хранене. Всичко това е повлияло в някаква степен за
отключването на болестта „диабет тип 2“, към която той е бил генетично предразположен,
защото не всички хора подложени на психичен стрес развиват диабет. Категорично е
заключението на съдебния експерт, че няма пряка причинно-следствена връзка между
преживения стрес и появата и развитието на болестта „диабет тип 2“, тъй като наред със
стреса, при ищеца се наблюдават редица рискови фактори за болестта. Това са : възраст
(64г.), наднормено тегло (посочено в епикризата от Германия), заседнал начин на живот и
ниска физическа активност, както и лоши хранителни навици, към които шофьорската
професия сама по себе си предразполага(нередовно хранене, липса на топла храна, честа
употреба на сандвичи, консервирани и преработени храни, храни с много наситени мазнини
и въглехидрати). При тези налични данни, експертизата условно е приела, че ролята на
„психичния стрес“ за развитието на „диабет тип 2“ у Т. С. В., в общия сбор на наличните
рискови фактори, е между 20 и 25%.
Съдът като съобрази, че свидетелските показания на двамата свидетели
кореспондират помежду си и с представените по делото писмени доказателства, които пък
от своя страна не са оспорени от ответника, приема че показанията са обективно и
безпристрастно дадени пред съда и следва да бъдат кредитирани с доверие. Установените от
показанията на свидетелите обстоятелства, че ищецът е бил притеснен, разтревожен и
изплашен, особено след като е изгубил работата си и доходите си за дълго време, обуславят
8
извода, че същият е претърпял неимуществени вреди вследствие незаконни действия на
орган на ответника - Прокуратурата на РБългария. Състоянието на стрес причинен от
негативните изживявания е протичало по време на целия наказателен процес, който е
продължил малко повече от година от 16.01.2023г. до влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателния процес на 29.01.2024г.
От свидетелските показания се установява, че през периода на наказателния
процес, ищецът не е могъл да си намери работа в България без свидетелство за управление
на МПС. Липсата на доходи го е принудил да търси заеми от приятели, влошило е
отношенията в семейството му и е способствало за раздялата със съпругата му и
преместването му в друго жилище. Влошило се е общото му здравословно състояние, като в
този период му е установено заболяването захарен диабет тип 2, което впоследствие е било
лекувано в Германия. Ищецът е постъпил в болница, където е лекуван медикаментозно, в
т.ч. и чрез поставяне на инсулин. След като е бил лишен от правоуправление и е било
прекратено трудовото му правоотношение, е останал без доходи и възможността да
реализира приход в размер на месечното му възнаграждение за труд, съгласно представения
по делото договор от 03.11.2022г. Трудовият договорът е със срок до 03.11.2023г., т.е е
пропуснал да реализира приход в размер на 20 700евро за период от 9 месеца, през които не
е получавал договореното възнаграждение в размер на 2 300 евро. В договора не е посочено
да са му правили удръжки от тази сума за осигуровки или от друг подобен характер, а и
възражение в този смисъл ответника не е направил, поради което съдът приема, че ищецът е
получавал месечно чиста сума от 2 300евро, при липса на конкретни доказателства за
противното.
Въз основа на представената медицинска документация по делото и
заключението на съдебно-медицинската експертизи, което съдът възприема изцяло, като
компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че преживеният стрес и
негативни емоции във връзка с проведеното разследване, са оказали влияние върху здравето
на Т. В.. Но ВЛ доц. д-р Д. е категоричен, че не може да се установи пряка причинна връзка
между стреса от наказателното производство и оплакванията на ищеца през периода и
поставената му диагноза захарен диабет тип 2. Макар да не се твърди, респ. установява това
заболяване да е съществувало в началото на периода, то съгласно заключението на съдебния
експерт, такова заболяване не се предизвиква единствено от негативните изживявания на
ищеца, нито стреса е главната, водеща или единствена причина за проявата на заболяването.
Стресът е само съобуславящ фактор, наред с множеството други фактори посочени по-горе и
разяснени подробно в заключението на СМЕ. Съгласно заключението, неговото влияние не е
определящо, като ВЛ условно е приел, че ролята на „психичния стрес“ за развитието на
„диабет тип 2“ у Т. С. В., в общия сбор на наличните рискови фактори, е между 20 и 25%.
При така събраните и обсъдени доказателства съдът приема за установено, че
през периода от 16.01.2023г. до 29.01.2024г. ищецът е преживял емоционални страдания и
неблагополучия, изразяващи се в повишена тревожност, притеснение във връзка с отненото
му свидетелство за управление на МПС, както и обида, чувство за несправедливост, а също
9
и негативни физически изживявания, произтичащи от влошеното му здравословно
състояние - повишена кръвна захар и поставяне на диагноза захарен диабет тип 2. Ищецът е
преживял тежко оставането без работа и последвалите проблеми в семейния живот. Макар да
не се твърди, че действията за органите на ответника са довели/пряко са причинили
раздялата в семейството, то може да се приеме, въз основа и на показанията на свидетелите,
че неблагополучията след оставането без работа са катализирали процеса на раздяла.
Въз основа на изоженото, съдът приема, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. По
делото липсват доводи и доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат и за
някакъв принос за увреждането от страна на ищеца. Не се твърди и няма данни, в хода на
наказателното производство, ищецът с поведението си е дал повод за незаконните действия
на орган на ответника. При определи размера на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази всички конкретни факти и обстоятелства, за прилагане на критерия по чл. 52 от
ЗЗД - справедливост, тъй като паричния еквивалент на моралните вреди, следва да отразява
в каква степен са били засегнати основни ценности и блага на пострадалия. От значение са
продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения,
положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот,
обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в
отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, в личния, обществения и
професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и
здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на
живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.
При съобразяване на изложените по-горе фактори и преди всичко с оглед
продължителността на наказателното производство от една година, обвинението срещу
ищеца за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, което не е тежко, липсата на мярка за
неотклонение и необходимост от извършване на активни процесуални действия с участието
на ищеца, от една страна и влошаването на здравословното му състояние - от друга, съдът
намира, че на Т. С. В. следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на сумата 3 000 лв., т.е предявения иск се явява частично основателен и
доказан за сумата от 3 000 лв. и следва да се отхвърли като недоказан и поради това -
неоснователен за разликата до предявения размер от 44 117лв. Сумата се дължи, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство на 29.01.2024г., но искът следва да бъди
уважен в размер на поисканото, в случая – ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба на 24.04.2024г. до окончателното й заплащане. Не се събраха доказателства
заболяването на ищеца захарен диабет тип 2, което му е установено в периода на
наказателното производство, да е пряка последица/да е възникнало/ от незаконното
обвинение и свързания с него стрес, поради което определявено на възнаграждение в по-
10
висок размер не би било законосъобразно.
По отношение на иска за имуществени вреди, съдът намира, че претенцията
за имуществените вреди, представляващи разходи за кр. Проба и експертиза е основателен и
следва да бъде уважен изцяло за сумата 683.24лв. Частично основателен е иска за
имуществени вреди/пропуснати ползи/ от неполучено трудово възнаграждение за периода от
16.01.2024г. до 03.11.2024г. в размер на 20 700евро/за девет месеца по 2 300евро/, с
равностойност 40 485.06лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване
на исковата молба. Тези вреди са в пряка причинна връзка с неправомерно водения
наказателен процес спрямо ответника, тъй като ищецът с положителност е щял да получи
сумата като възнаграждение по сключения трудов договор за длъжността шофьор, която не е
могъл да изпълнява, поради отнетото му право да управлява МПС, в течение на
наказателното производство. Пропускът да реализира тези приходи са изцяло в причинна
връзка с поведението на органите на ответника. Искът следва да се отхвърли за разликата до
55 200лв., за периода след изтичане на срочния договор/за още три месеца и половина/,
доколкото за този период няма сигурност относно сключването на трудов договор и
реализирането на приход в същия размер, поради което съдът счита иска в тази му част за
недоказан.
При този изход на делото чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца част от направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за
вещо лица и държавна такса, общо в размер на 3520лв., съобразно уважената част от
исковите претенции – сумата 1554.72лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана
от Главния прокурор да заплати на Т. С. В., с ЕГН **********, от с.***, Плевенска област,
ул.***, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение в
престъпления по чл. 343б, ал.3 от НК, по което наказателното производство/ДП № ЗМ
23/2023г. по описа на 02 РУП-Плевен, пр.пр. № 347/23г. на РП-Плевен/ е прекратено с
постановление от 05.01.2024год. на Районна прокуратура - Плевен, влязло в сила на
29.01.2024г., на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на
извършено престъпление, ведно със законната лихва върху сумата от 3 000 лв., считано от
подаване на исковата молба – 24.04.2024г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за разликата над 3 000 лв. до 44 117лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Главния прокурор да заплати на Т. С. В., с ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
от ЗОДОВ сумата 40 485.06лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
11
/пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение/ и сумата 683.24лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди/разходи за експертиза/, претърпени в
резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл. 343б, ал.3 от НК, по което
наказателното производство/ДП № ЗМ 23/2023г. по описа на 02 РУП-Плевен, пр.пр. №
347/23г. на РП-Плевен/ е прекратено с постановление от 05.01.2024год. на Районна
прокуратура - Плевен, влязло в сила на 29.01.2024г., на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление, ведно със законната лихва
върху сумата от 40 485.06лв., считано от подаване на исковата молба – 24.04.2024г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата до 55
883лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, представлявана от Главния прокурор да
заплати на Т. С. В., с ЕГН **********, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата от 1554.72лв.
за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12