№ 223
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110212311 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от М. В. Д., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-011094 от 02.06.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения за
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката изцяло
поддържа депозираната жалба и изложените в нея доводи за отмяна на атакуваното
НП. Счита, че също така към датата на нарушението е била изтекла годността на
техническото средство. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
1
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 08.01.2021 г. в 12:51 часа, жалбоподателката М. В. Д. управлявала в село
/адрес/, в посока от ОП към село Г.Б., лек автомобил марка „М.”, модел „***” с рег. №
*** със скорост от 108 км/ч., която била засечена в района на бензиностанция „Г.“.
Разрешената максимална скорост за движение в този участък била 50 км/ч, тъй като се
касаело за населено място и нямало поставен знак, указващ възможност за движение с
по-висока скорост. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със система
TFR1-M № 613, клип № 11006. На 23.03.2021 г. жалбоподателката М. В. Д. се явила
лично в ОПП-СДВР, където попълнила и представила декларация по чл.188, ал.1 от
ЗДвП, че на процесната дата автомобилът е бил управляван лично от нея.
Поради така декларираните обстоятелства срещу жалбоподателката бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 884671/08.04.2021 г. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 08.01.2021 г. в 12:51 часа,
управлявала в село /адрес/, в района на бензиностанция „Г.“, в посока от ОП към село
Г.Б., лек автомобил марка „М.”, модел „***” с рег. № *** със скорост от 108 км/ч (след
приспадане на толеранса), при разрешена скорост за движение в населено място – до 50
км/ч. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителката, след което й бил връчен на
21.04.2021 г., а тя го подписала без възражения. Актът бил подписан от
актосъставителя и двама свидетели.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332-
011094 от 02.06.2021 г., с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелката Д.Ч., от представената снимка на нарушението и от
приложените по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята
съвкупност не водят до различни фактически изводи. Свидетелката Ч. разказа, че актът
е бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателката, която попълнила
декларация, че именно тя е управлявала превозното средство на процесната дата.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са логични,
последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото
писмен доказателствен материал.
2
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
В хода на административнонаказателното производство е допуснато
процесуално нарушение от кръга на съществените, което обуславя отмяна на
атакуваното НП на процесуално основание. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от
ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя, като това изискване е императивно. Актът може да бъде
съставен в отсъствие на нарушителя само при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН -
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. В конкретния случай покана за съставянето на акта въобще не е била
изпратена до нарушителя, поради което не са били налице предпоставките на чл.40,
ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в негово отсъствие. Само при наличието на
надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час,
съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл.40, ал.2 от
ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно.
След като обаче актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя, без да е имало
причина за това, то съществено е било нарушено правото му на защита, чрез отнемане
на възможността веднага да възрази срещу констатациите на актосъставителя и така е
бил лишен от дадената му по закон първа възможност да разбере какво е нарушението
и да го оспори. В случая на жалбоподателката Д. е била връчена единствено покана да
се яви в ОПП-СДВР за установяване на нарушителя и попълване на декларация по
чл.188, ал.1 от ЗДвП, което тя е сторила на 23.03.2021 г. Вместо обаче още тогава и
веднага след попълване на декларацията да й бъде съставен АУАН, то не са били
предприети никакви други действия срещу нея, а актът е бил съставен впоследствие на
08.04.2021 г., без нарушителят да бъде надлежно призован за това действие, след което
АУАН е бил връчен чрез полицейските органи на 21.04.2021 г. Съгласно чл.44, ал.1 от
ЗАНН нарушителят има право да направи възражения още при съставянето на акта,
освен тези в тридневния срок от подписването му, а в случая неправилно той е бил
лишен от тази възможност. След като жалбоподателката е била с известен адрес в село
М., на който преди това е била открита и е била връчена поканата да се яви в ОПП-
СДВР за установяване на нарушителя и попълване на декларация по чл.188, ал.1 от
ЗДвП, но след това не й е била връчена покана за съставяне на АУАН, а директно
актосъставителят е съставил такъв на 08.04.2021 г., то е било нарушено правилото да се
състави акта в присъствието на нарушителя, с което му се дава възможност да се
защити. Да се пристъпи към съставяне на акт, без да се покани предварително
нарушителят, като се уведоми, че ще му бъде съставен АУАН за конкретното
нарушение, означава, че актосъставителят е предубеден във виновността на лицето.
Нарушителят има право да присъства при съставянето акта, с който му се вменява
определено нарушение и несъобразяването с това императивно право, представлява
3
винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалвания акт. В
този смисъл е и трайната практика на АССГ (Решение № 3904 от 11.06.2018 г.,
постановено по КНАХД № 4032/2018 г. по описа на АССГ, XI касационен състав;
Решение № 3613 от 13.05.2018 г., постановено по КНАХД № 2842/2018 г. по описа на
АССГ, XIX касационен състав; Решение № 3205 от 16.05.2018 г., постановено по
КНАХД № 1989/2018 г. по описа на АССГ, XIII касационен състав и др.).
Нарушената процедура при съставянето на акта не е от пропуските, които могат
да бъдат санирани по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, понеже води до ограничаване
правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност се
ангажира, а подобно нарушаване на правото на защита на свой ред води до
опорочаване на цялата административнонаказателна процедура и съответно е
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
На следващо място, в издаденото НП има и противоречие относно мястото на
извършване на нарушението, което е съществено и води наказаното лице до
невъзможност да разбере, къде в крайна сметка се твърди да е извършило деянието. В
НП е описано, че нарушението било извършено едновременно в г. С. и в село Д.Б.,
тоест не е категорично ясно, в кое населено място се твърди да е била засечена
скоростта на автомобила – в столицата или в селото. От друга страна в съставения
АУАН е описано, че към момента на засичане на превишената скорост автомобилът е
бил управляван по бул. „***“ в посока от ОП към село Г.Б., а в издаденото НП се
твърди, че превозното средство се е движело по улица „Б. и.“, в посока от бул. „***“
към село Г.Б.. Тази неяснота относно точното населено място на извършване на
нарушението и улицата, по която се е движил автомобилът, не само ограничават
нарушителя да разбере, къде точно се твърди да е нарушил закона, а препятстват и
възможността на съда да установи волята на наказващия орган относно мястото на
извършване на административното нарушение. Времето, мястото, начинът на
извършване на деянието и самоличността на извършителя са основни елементи на
всяко едно наказателно и административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези
елементи трябва да бъде посочен по ясен и категоричен начин, за да се стигне до
ангажиране отговорността на Д.. При евентуална неточност в акта можеше да се говори
за прилагане на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но след като в акта е посочено ясно населеното
място, а неяснотата е допусната в издаденото НП, то няма как тази неточност да бъде
отстранена.
Предвид изложеното до тук, съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
4
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства става ясно, че жалбоподателката е заплатила в брой на адвокат М.Ш.
уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 350 лева, като
това е станало на 11.08.2021 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на
така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като първо няма направено
възражение в тази насока от страна на наказващия орган за прекомерност на
претендираните разноски, а освен това с оглед представените доказателства досежно
реалното заплащане, то възнаграждението надхвърля само с 50 лева размера на
минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, което е 300 лева. Защитникът е изготвил жалбата по
делото и се е явил в откритото съдебно заседание. Поради това и съдът счита, че
заплатеното от страна на жалбоподателката възнаграждение не може да бъде счетено
за прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие, който е и доказателство за реалното заплащане
на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-011094 от 02.06.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на М. В. Д., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на М. В. Д., ЕГН **********
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща сторените от жалбоподателката
разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5