Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. В., 10.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на четиринадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при
участието на секретаря Р. М.
като
разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.
№415/2019 г. по описа на ВрРС
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба К.В.К.,***,
против електронен фиш, серия К №2218426, издаден от ОДМВР В., с който за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като е издаден извън предвидените в
чл.34 ЗАНН срокове.
В с.з. жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР В.,
редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена
административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания
електронен фиш.
Като прецени събраните по
делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 07.08.2018 г., около 13:23
часа, на път II-15, км.4+781, с посока на
движение от гр. В. към гр. О., се движел лек автомобил БМВ М5 с рег. №***. С техническо
средство ATCC ARH CAM S1 било отчетено, че лeкият автомобил се движи със
скорост от 75 км/ч при ограничение, въведено с пътен знак В-26, от 60 км/ч. Отчетеното
било записано от техническото средство и въз основа на записа от същото е
установено, че собственик на лекия автомобил е Уникредит лизинг ЕАД с ползвател
К.В.К..
С оглед констатираното
нарушение, от ОДМВР В. е издаден електронен фиш серия К №2218426, с който за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50,00 лв.
Съгласно Удостоверение №17.09.5126,
издадено от Председателя на БИМ, автоматизирано техническо
средство ATCC ARH CAM S1 за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1
и е одобрен тип средство за измерване вписано под
№5126, като срокът на валидност на одобряване на типа е до 07.09.2027 г.
Съгласно Заповед №8121з-931/30.08.2016
г. процесният електронен фиш е издаден по утвърден от министъра на вътрешните
работи образец.
Изложената фактическа
обстановка се установява от приложения по делото електронен фиш серия К №2218426
и снимковия материал с конкретно отчетените стойности /които съдът кредитира
като писмени доказателства/, както и от останалите събрани по делото материали
– Удостоверение №17.09.5126 за одобрен тип средство за измерване, справка удостоверяваща
собствеността на процесния автомобил и др. От доказателствения материал
безспорно се установява датата на извършване на нарушението, обстоятелствата
при които същото е извършено и съответно констатирано, както и това, че
заснетия с техническото средство автомобил е собственост на Уникредит лизин ЕАД
с ползвател жалбоподателя. Доколкото обаче, доказателствената маса е
безпротиворечива по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира
по-подробното й обсъждане за не необходимо и обременяващо съдебния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от
легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като
такава следва да се разгледа по същество.
Разгледайки жалбата по
същество, съдът намира следното:
Електронен фиш серия К №2218426
е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи
образец. Същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити –
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението; режимът при който е рботело
техническото средство; мястото, датата и точния час на извършване на
нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; ползвателя
на превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно
размерът на глобата. При това съдът приема, че електронният фиш е редовен от
външна страна.
Съдът не въприема за
основателни доводите, изложни в жалбата за това, че са нарушени сроковете по
чл.34 ЗАНН. Безспорно, електронният фиш е приравнен като последици на
наказателното постановление. Спрямо същият обаче не може да се твърди и приеме,
че следва да намерят приложение правилата на чл.34 ЗАНН. Електронният фиш е
санкционен акт с различно реквизитно съдържание и ред на издаване, спрямо който
правилата на чл.34 ЗАНН са практически неприложими. Ето защо съдът приема, че
наведените в тази насока възражения са неоснователни.
Приемайки, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на
атакувания фиш, съдът изследва материално-правната законосъобразност на акта. В
хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото
от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на
посочената в електронния фиш дата и час водачът на процесния автомобил не е
изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение да не превишава въведеното
с пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч. Действителната скорост, с която жалбоподателят
се е движел е 75 км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство. При
движението с отчетената скорост ограничението от 60 км/ч е превишено с 15 км/ч,
при което е осъществен от обективна страна състава по чл.21, ал.2 ЗДвП.
Налице е и субективната
страна на нарушението, тъй като управляващият автомобила е съзнавал, че се
движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения,
свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е
предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 15
км/ч (искал е настъпването на последиците).
Правилно и законосъобразно е
приложена и санкционната норма на чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП. В коментираната
разпоредба е предвидено, че „Водач, който
превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място, се наказва, както
следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.”. Жалбоподателят е
санкциониран именно за превишаване на въведената с пътен знак В-26 скорост с 15
км/ч, като наложената му глоба е в абсолютно определения размер от 50,00 лв.
По изложените доводи ВрРС
приема, че атакувания електронен фиш
като правилен и законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата като
неоснователна трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2218426,
издаден от ОДМВР В., с който за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, на К.В.К.,***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: