Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 11.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено
на седми юли две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Г.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7404 по описа за 2016
година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.16б и чл.16в от Закона за социалното подпомагане.
Производството по делото е образувано по молба на Директора на Д”СП” – гр.
Варна с искане, основано на Закона за социалното подпомагане, за настаняване на
М.Г.И., ЕГН:********** в Център за настаняване от семеен тип, находящ се в *** за
срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на решението.
Молителят твърди, че със заповед по административен ред М.Г.И. е насочена
да ползва услугите на Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания на адрес: ***.
Родител на момичето е : Г.А. И., ЕГН:**********.
Пълнолетната М.Г.И., е родена на ***год.
във влошено здравословно състояние. Поставената на М. диагноза е: „Дълбока
умствена изостаналост, Автоагресивно
поведение”.Майката на момичето е заявила, че не е в състояние да го отглежда,
поради естеството на заболяването, от което то страда. Състоянието на М. и заявеното
от нейният родител е наложило тя да бъде приведена в специализирана институция,
подходяща за възрастта. Впоследствие момичето е настанено в Дом за деца с
умствена изостаналост – с.Крушари, общ.Добрич, като мярка за закрила по смисъла
на чл.4,ал.1,т.6 от Закона за закрила на детето, където е отраснало под грижите
на персонала на заведението.
Проведените
поредица от социални проучвания, по повод предприетата спрямо М. мярка за
закрила, като непълнолетна са показали, че успешната реинтеграция
на момичето в биологичното семейство не е възможна. М. е в тежко, здравословно състояние.
Специфичните нужди на момичето изискват идентична грижа и по тази причина то е
отраснало в институционална среда.
Здравословното
състояние на М. е наложило през 2009год.
тя да бъде поставена под пълно запрещение с решение по гр.дело №385/2009год. по
описа на окръжен съд-Добрич. След поставянето на М. под запрещение е определен
за нея настойник-лицето Е.Е.Д., ЕГН:**********-***.
Следвайки
интересите на М. и имайки предвид личната
история на пълнолетната, както и факта, че тя е прекарала живота си до момента
в институционална среда, за нея е максимално благоприятно да бъде изведена от
същата и насочена за ползване на резидентен тип услуга, при наличие на разкрита
такава.
Молителят
счита, че към момента не съществува по-благоприятна мярка за закрила и моли
предприетата от негова страна мярка за закрила спрямо М. да бъде потвърдена от съда.
В
о.с.з. молителят, чрез проц.представител юриск. Тодорова поддържа молбата. В хода по същество на
делото моли за нейното уважаване.
Настойникът Е.Д. счита
молбата за основателна. По същество на делото моли за уважаване на молбата и
настаняване на детето в Център за настаняване от семеен тип.
Лицето чието настаняване се иска, поради
спецификата на заболяванията си, е в невъзможност да изрази становище.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Със
заповед №8006/0075 от 11.05.2016год. на ДСП-Варна по административен ред М.Г.И. е настанена в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с увреждания с адрес: ***.
От приетото по делото удостоверение за
раждане/л.3/ се установява, че пълнолетната М.Г.И. е родена на ***год. и нейн родител е: Г.А. И..
Съгласно представен по делото
заверен препис от влязло в сила решение, постановено по гр.дело №385/2009год. на
Добричкият окръжен съд М.Г.И. е
постановена под пълно запрещение.
Установява се от представения по делото препис от Експертно решение №2267 от 30.06.2015г. на ТЕЛК при
МБАЛ „Св.Анна” - Варна, че на М.Г.И.
е определена 100% степен на
увреждане с чужда помощ, като е поставена следната диагноза: „Дълбока умствена
изостаналост.Автоагресивно поведение”.
Видно е от приетия препис от Удостоверение №15-11/04.09.2015год.
на кметство село Тополи, Община Варна, че органът по настойничество и
попечителство е определил Е.Е.Д. за настойник на М.Г.И..
По делото е представен Доклад-предложение от 08.03.2016г., в който подробно
са описани здравословното състояние и потребностите на М.Г.И.
. Отразеното в доклада становище на социалните работници е, че с оглед тежкото
здравословно състояние на лицето, което не му позволява да задоволява основните
си жизнени потребности самостоятелно, е най подходящо то да бъде настанено в
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания.
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
При така установена
фактическа обстановка, съдът намира, че искането за настаняване на М.Г.И. *** е основателно.
Разпоредбите на чл.16б и
чл.16в от ЗСП уреждат процедурата по настаняване на пълнолетни лица постановени
под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги
в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това че за
лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като е дадено
предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от
резидентен тип.
В разглеждания случай, с оглед съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът извежда извод, че настаняването на М.Г.И. в
посочения център е в нейн значителен интерес. М. е
пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, поради констатирана: „Дълбока умствена изостаналост.Автоагресивно
поведение”, което заболяване на лицето,
води до невъзможност същото да се обслужва само, да поддържа лична хигиена, да
контролира физиологичните си нужди, да се ориентира в пространството и времето.
Лицето, както съдът се убеди лично не говори и не е в състояние да осъществява
вербален контакт с околните. Единственият й родител е напълно дезинтересиран
от нея . Няма възможност М. да бъде реинтегрирана в биолигичното си
семейство. С оглед необходимостта от специални грижи, от раждането си М. не живее
в семейна среда и е отглеждана в
институционална среда. Ето защо предлаганата соц.услуга е благоприятна за нея,
защото с нея пълнолетната М. се извежда
от институционалната среда и се
настаняване в център от резидентен тип, където създадените условия са от семеен
тип. По този начин М. ще бъде поставена в среда , различна от
институционалната, като в същото време ще се ползва от създадените в центъра
условия близки до семейните, характеризиращи се с индивидуално внимание и
грижи, необходими с оглед нейното здравословно и физиологично състояние, като
ще бъде осигурена и нуждата й от висококвалифициран екип от специалисти.
Ето защо съдът намира, че
към момента по отношение на М.Г.И. е налице необходимост от прилагане на
подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Център
за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания- *** е основателно.
На основание чл.16в, ал.7 от ЗСП
следва да се определи срок за настаняването, като с оглед данните по делото
съдът намира за подходящо, той да е пет години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА М.Г.И.,ЕГН:********** в Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания- ***, за
срок от пет години, считано от влизане в сила на настоящото решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен
срок от съобщаването на страните.
След влизане в сила на решението да се изпрати препис до Дирекция „Социално
подпомагане”-гр.Варна и до Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания- ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: