Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.02.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря П.С. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4570 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и насрещни искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.
Ищецът – П.Ж.Ж., твърди, че до 06.01.2012 г. е имал качеството на съдружник в ответното дружество – „М.т.” ООД, като е притежавал ½ от дружествените дялове от капитала му. Посочва, че на 06.01.2012 г. е проведено извънредно общо събрание на съдружниците в това дружество, на което е прието решение за изключването му като съдружник. Ищецът твърди, че предявил пред съда иск за отмяна на това решение като незаконосъобразно, който е отхвърлен с влязло в сила решение. С оглед на настъпилото прекратяване на участието му като съдружник в ответното дружество на основание посоченото решение на върховния орган, ищецът счита, че за него е възникнало право да получи паричната равностойност на дружествените дялове от капитала, които е притежавал до изключването си, която следва да се изчисли при съобразяване на балансовата стойност на активите на дружеството към 31.12.2011 г. и възлиза на 372 500 лв. Поради изложеното моли „М.т.” ООД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 100 000 лв., която представлява частично заявена претенция от пълната дължима такава в размер на 372 500 лв. – стойността на дружествения дял, който се дължи на ищеца поради прекратяване на участието му в дружеството. Претендира в негова полза да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът - „М.т.” ООД, оспорва предявения
иск. Счита, че размерът на равностойността на дела от капитала, който ищецът
притежава, следва да се определи като се вземе предвид стойността на активите
на дружеството към 30.06.2015 г., когато е влязло в сила съдебното решение по
предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на
съдружниците за неговото изключване. Твърди, че завеждането на иска по чл. 125,
ал. 3 ТЗ в случая представлява злоупотреба с права, тъй като активите на
дружеството, от които се формира паричната равностойност на дружествените дялове
на ищеца, представляват предимно вземания на дружеството към самия него. С
оглед на това счита, че чрез предявяване на иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ ищецът
цели да осуети възможността на ответника да събере тези свои вземания от него,
като придобие обратно част от сумите, които дължи да заплати. Посочва, че
вземанията, които „М.т.” ООД има към П.Ж.Ж. представляват, както следва: 1)
вземане за получаване на сума в размер на 154 303, 24 лв., представляваща
дължимо обезщетение за причинени на „М.т.” ООД имуществени вреди в резултат на
действия на П.Ж.Ж. по издаване на данъчно кредитно известие от 03.02.2012 г. в
полза на „Ф. Т.”, Р., с което се опрощават задълженията на последното за заплащане
на покупна цена за доставени полиетиленови торбички по договор за продажба,
сключен между „М.т.” ООД и „Ф. Т.”, Р. и съгласно фактури, издадени в периода
от 05.01.2011 г. до 01.11.2011 г.; 2) вземане за получаване на сума в размер на
31 308 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени на „М.т.” ООД
имуществени вреди в резултат на действия на П.Ж.Ж. по извършване от името на „М.Т.”
ООД на прихващане между вземанията на това дружество към трето за спора лице
„ГПЛ” ООД за получаване на сума в размер на 30 200 лв., представляваща
предоставена в заем сума по сключен договор за заем, която подлежи на връщане,
и на сума в размер на 1 108 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва, със задължение на „М.Т.” ООД към „ГПЛ” ООД за заплащане на
сума в размер на 30 200 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършена
работа по фиктивен договор за консултантско обслужване, сключен между тези
дружества; 3) вземане за получаване на сума в размер на 159 724, 32 лв.,
представляваща такава, престирана от „М.т.” ООД на П.Ж.Ж., в периода от
28.06.2011 г. до 31.08.2011 г., без наличие на правно основание за това, тъй
като липсва решение на общото събрание на съдружниците за разпределяне на
печалба, която сума подлежи на връщане.
На основание така описаните факти и в срока
по чл. 367 ГПК ответникът предявява срещу ищеца насрещни искове за осъждане на
последния да му заплати сумата от 30 000 лв. – част от общо дължимата сума от 154
303, 24 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени на „М.т.” ООД
имуществени вреди от действия по опрощаване на задължения на „Ф. Т.”, Р.; сумата
от 31 308 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени на „М.т.” ООД
имуществени вреди действия по извършване на прихващане, в резултат на което са
погасени задължения на „ГПЛ” ООД; сумата от 40 000 лв. – част от общо дължимата
такава от 159 724, 32 лв., представляваща платена без правно основание сума,
която подлежи на връщане.
Ответникът по насрещните искове - П.Ж.Ж., ги
оспорва. Твърди, че данъчно кредитното известие за задължението на „Ф. Т.”, Р.
не е издадено за опрощаване на задължение на това дружество, а предвид
направена от „М. Т.” в полза на това дружество отстъпка за лоялен клиент от
дължимата от него цена за доставени стоки, която отстъпка е в размер на 154
303, 25 лв. и е в съответствие с обичайната практика при добри търговски
взаимоотношения. Посочва, че между „М.Т.” ООД и „ГПЛ” ООД съществуват валидни
облигационни задължение по договор за административно-консултатнтско обслужване.
Прави възражение за погасяване по давност на претенциите за заплащане на обезщетения
за причинени имуществени вреди в размер на 154 303, 24 лв. и на 31 308 лв. Заявява
възражение за прихващане по отношение на претенцията на „М.Т.” ООД за
получаване на сумата от 40 000 лв. – част от общо дължимата такава от 159 724,
32 лв. със своето вземане към „М.Т.” ООД в размер на 40 000 лв., представляваща
част от дължимата на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ стойност на дружествения дял,
която възлиза на 372 500 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е представен дружествен договор на „М.Т.” ООД от 14.01.2010 г., в който е предвидено, че капиталът на дружеството е в размер на 2 лв., разпределена в 2 дяла по 1 лв. всеки, като съдружникът П.Ж.Ж. притежава 1 дял от капитала и съдружникът А.И.Т. притежава също 1 дял от капитала.
От протокол от 06.01.2012 г. се установява, че на тази дата е проведено общо събрание на съдружниците на „М.Т.” ООД, на което са присъствали съдружниците А.И.Т. и П.Ж.Ж.. В протокола са обективирани следните решения на общото събрание на съдружниците: - решение по т. 8 от дневния ред за изключване на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ на съдружника П.Ж.Ж., както и решение по т. 9 от дневния ред, за освобождаване на П.Ж.Ж. от длъжността управител на „М.Т.” ООД. В протокола е записано, че и двете решения са приети с глас „За” на съдружника А.И.Т..
На 03.01.2011 г. между „М.Т.” ООД, като възложител, и „ГПЛ” ООД, като изпълнител, е подписан договор, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва срещу възнаграждение административно-консултантско обслужване, обезпечаващо извършването на стопанска дейност на дружеството. Изразяващо се в предоставяне на необходимата материално-техническа база и квалифицирана консултантска помощ от страна на заетия персонал на изпълнителя. С чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 2 100 лв. без включен ДДС, като плащане се осъществява в срок до два месеца след изтичане на календарната година, за която е извършена услугата.
На 01.02.2012 г. е издадена фактура № 460/ 01.02.2012 г. за сума в размер на 30 240 лв. с ДДС, представляваща цена за извършено административно обслужване по договор. Като издател на документа е посочено дружеството „ГПЛ” ООД, а като получател на услугите – дружеството „М.Т.” ООД.
На 01.02.2012 г. между „М.Т.” ООД, като възложител, и „ГПЛ” ООД, като изпълнител, е подписано допълнително споразумениие по договор за административно-консултанстко обслужване от 03.01.2011 г., в което страните са се съгласили, че задължението на възложителя към изпълнителя в размер на 30 240 лв., за което е издадена фактура № 460/ 01.02.2012 г. ще бъде прихванато от задълженията по предоставените заеми през 2011 г. от „М.Т.” ООД към „ГПЛ” ООД, възлизащи към 31.12.2011 г. на 30 200 лв., както и от начислените лихви, които към 31.12.2011 г. са в размер на 1 108 лв.
От заключението на изготвената по делото основна съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че нетната стойност на активите на „М.Т.” ООД по баланса на дружеството към 31.01.2012 г. възлиза на 744 753 лв., като тя е изчислена като от балансовата стойност на активите е извадена балансовата стойност на задълженията на дружеството. Вещото лице е анализирало структурата на активите на ответното дружество към 31.01.2012 г. и е констатирало, че в тях се включват и вземания към съдружника А.Т. в размер на 159 507, 78 лв., осчетоводени като вземания от други дебитори, както и в размер на 8 200 лв., осчетоводени като вземания по липси и начети, както и вземания към другия съдружник П.Ж. в размер на 159 724, 32 лв., осчетоводени като вземания от други дебитори, както и в размер на 97 797, 67 лв., осчетоводени като вземания по липси и начети. В експертизата е направено изчисляване и на нетната стойност на активите на „М.Т.” ООД по баланса на дружеството към 30.06.2015 г., която възлиза на 743 787 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна
квалификация чл. 125, ал. 3 ТЗ:
В чл. 127 ТЗ е предвидено, че всеки съдружник в дружество с ограничена отговорност притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала. С оглед на това негово право, в закона е предвидено и, че в случаите на прекратяване на участието на този съдружник в дружеството, включително в резултат на изключването му съгласно решение на общото събрание на съдружниците, той има право да получи стойността на дружествения дял от имуществото, който притежава, която се определя съгласно императивната правна норма на чл. 125, ал. 3 ТЗ, а именно въз основа на счетоводен баланс на дружеството, който следва да бъде изготвен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството.
Между страните в производството не е спорно, че от учредяване на дружеството „М.Т.” ООД до 06.01.2012 г. ищецът П.Ж.Ж. е имал качеството на съдружник в него, като е притежавал 1 дружествен дял от имуществото на това дружество, който е с номинална стойност 1 лв., т.е. е равна на ½ част от капитала му.
Не се спори по делото и че на 06.01.2012 г. от общото събрание на съдружниците на „М.Т.” ООД е взето решение за изключване на съдружника П.Ж.Ж., като това обстоятелство се установява и от представения протокол за провеждане на общо събрание от 06.01.2012 г. Това решение на върховния орган на ответното дружество е законосъобразно, който извод настоящият съдебен състав е длъжен да направи като съобрази силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, която важи между страните в производството, които са такива и по приключилото дело, и обхваща факта, че решението от 06.01.2012 г. за изключване на П.Ж. като съдружник е прието от общото събрание на „М.Т.” ООД при спазване на разпоредбите на закона и устава. Ето защо и същото е породило правните последици, предвидени в чл. 125, ал. 3 ТЗ, а именно по прекратяване на членственото правоотношение между П.Ж.Ж. и „М.Т.” ООД.
Доколкото страните по делото спорят за това в кой момент е настъпило прекратяването на участието на ищеца в ответното дружество – ищецът счита, че това е станало с вземане на решението от ОС в тази насока на 06.01.2012 г., а ответникът посочва, че това е станало с влизането в сила на съдебното решение по предявения иск по чл. 74 ТЗ на 30.06.2015 г., то съдът следва да се произнесе по този въпрос, който съгласно нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е релевантен за това към коя дата следва да бъде изготвен баланса, по който да се определи равностойността на дружествените дялове на изключения съдружник.
Решението на общото събрание за изключване на съдружник, съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ подлежи на вписване в търговския регистър, като съгласно изричното разпореждане на закона вписването в този случай има конститутивен ефект, т.е. явява се елемент от правопораждащия фактически състав. Това конститутивно действие на вписването, обаче, намира проявление само спрямо трети за дружеството лица. По отношение на съдружниците и на самото дружество, подлежащите на вписване решения на общото събрание, включително това за изключване на съдружник, произвеждат действие от момента на тяхното вземане, като за настъпване на целените с тях правни последици в отношенията между посочените правни субекти е без значение дали те са вписвани в търговския регистър и кога.
Следователно в случая в отношенията между дружеството „М.Т.” ООД и съдружника П.Ж. решението на общото събрание за изключване на последния като съдружник, е произвело незабавно действие от момента на неговото вземане, което се установява да е станало на 06.01.2012 г. и от тази дата е настъпила приетата с него правната промяна по прекратяване на участието на П.Ж. в ответното търговско дружество.
Без значение за настъпване на правните последици на описаното решение на върховния орган на „М.Т.” ООД по отношение на страните по спора, е и обстоятелството, че то е оспорено по съдебен ред с предявяване на иска по чл. 74 ТЗ за неговата отмяна. Това е така тъй като решението на съда по иска по чл. 74 ТЗ има конститутивен ефект в отношенията между съдружниците и дружество, само в случаите на уважаване на иска, като този ефект настъпва за напред, т.е. от влизане на решението в сила, от който момент ще се счита, че отмененото като незаконосъобразно решение на общото събрание не е породило присъщите му правни последици, които в процесния случай се изразяват в изключване на П.Ж. като съдружник. За времето от вземането на решението от общото събрание до неговата отмяна по съдебен реда, обаче, то поражда правни последици и има правно действие в отношенията между съдружниците и дружеството. С оглед на това, а и доколкото в случая изобщо не е постановено положително решение по предявения от П.Ж. иск по чл. 74 ТЗ, то следва да се приеме, че решението на върховния орган на „М.Т.” ООД от 06.01.2012 г. е произвело правно действие спрямо изключения съдружник и дружеството от момента на неговото приемане, въпреки, че е било предмет на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че моментът, в който е настъпило прекратяването на участието на П.Ж. в ответното дружеството в хипотезата на чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ, а именно поради изключването му, е 06.01.2012 г., когато е взето решение в тази насока от компетентния за това орган съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ. Следователно и релевантната по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ дата, към която трябва да бъде съставен баланс, въз основа на данните в който ще се определи стойността на дружествения дял от имуществото на дружеството, притежаван от ищеца, е 31.01.2012 г.
Стойността на дружествения дял от имуществото на дружеството, който е притежаван от съдружника, чието участие е прекратено, се определя въз основа на балансовата стойност на активите на дружеството, от която се приспада балансовата стойност на пасивите му без собствения капитал, резервите и финансовия резултат, които не участват при изчисляване на размера на т.нар. чист актив. Това разрешение е прието в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 224/ 10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 100/ 07.02.2013 г. по т.д. № 665/2011 г. по описа на ВКС, I т.о.
От констатациите на вещото лице в заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че активът на „М.Т.” ООД към 31.01.2012 г. е формиран от притежавани от него движими вещи, представляващи компютърна техника, с балансова стойност от 590 лв., както и от вземания на дружеството към следните съконтрахенти: - към дружеството „ГПЛ” ООД на стойност 30 200 лв., възникнали по договор за заем; - към дружеството „Е.” ООД на стойност 700 лв., възникнали по договор за заем; - към дружеството „Ф. Т. Р.” на стойност 154 303, 24 лв. Освен това се установява, че част от актива към посочената дата е формиран и от вземания, които „М.Т.” ООД има към съдружниците А.Т. и към самия ищец П.Ж. за връщане на определени суми, които са получени без основание. Между страните в производството не се спори, че всички тези вземания, които са осчетоводени в баланса на „М.Т.” ООД, съставен към 31.01.2012 г., съществуват към тази дата и то именно в размера, до който са отразени – както от ищеца, така и от ответното дружество се твърди, че към 31.01.2012 г. последното има съществуващи и непогасени вземания към „ГПЛ” ООД, към „Ф. Т. Р.”, както и такива към съдужниците, включително и към П.Ж.Ж. за връщане на получена при начална липса на основание сума в размер на 159 724, 30 лв. /ответникът основава предявените от него насрещни искове именно на твърдения за съществуване на описаните вземания, като оспорванията му касаят факта на тяхното погасяване чрез прихващания и опрощаване, които действия, обаче, се сочи, че са извършени след 31.01.2012 г. – на 01.02.2012 г. за прихващането и на 03.02.2012 г. за опрощаването, поради което и те не се отразяват на размера на съществуващите към релевантната дата вземания/. Ето защо и всяко едно от описаните вземания, независимо от техния вид, включително и тези, които „М.Т.” ООД има към самия ищец, следва да бъдат включени като част от актива на това дружество при определяне на стойността на дружествения дял на напускащия съдружник, както е направило и вещото лице при извършване на изчисленията.
От стойността на актива следва да се извади тази на задълженията на дружеството, които са осчетоводени към 31.01.2012 г., т.е. стойността на пасива без собствения капитал, резервите и финансовия резултат, която се установява да е в размер на 5 537 лв., в резултат на което се получава и размера на нетната стойност на активите към тази дата, която възлиза на 744 753 лв. При съобразяване на това и на факта, че ищецът Ж. към момента на прекратяването на участието си притежава ½ част от капитала на ответното дружество, то равностойността на дружествения му дял възлиза на сумата от 372 376, 50 лв. Следователно по делото се доказа, че в тежест на „М.Т.” ООД на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ е възникнало задължение да заплати на изключения съдружник П.Ж. сума в размер на 372 376, 50 лв. Доколкото предявеният в процеса основен иск е заявен като частичен за сумата от 100 000 лв., то същият е изцяло основателен.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 40 000 лв.:
За да бъде уважен предявения иск с правна квлификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в производството следва да бъде доказано осъществяването на два елемента от фактичекия състав на приложимата правна норма, а именно: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията въведени от ищеца по насрещния иск в настоящото производство.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че П. Ж. е получил от „М.Т.” ООД сума в размер на 40 000 лв., която е предявена в настоящото производство като част от общото вземане, което се твърди, че е възникнало в полза на дружеството на извъндоговорно основание.
Съдът приема, че между страните по делото не е спорно и това, че за П. Ж. не съществува валидно правно основание да получи процесната парична сума от 40 000 лв., тъй като последният в нито един момент в хода на производството не заявява, че такова е налице, както и не ангажира абсолютно никакви доказателства в тази насока.
След като по делото не се установи сумата от 40 000 лв. да е получена от П. Ж. в изпълнение на някакво задължение, което е възникнало в тежест на „М.Т.” ООД към него на договорно или извъндоговорно основание, то се налага изводът, че липсва основание за осъщественото в случая разместване на блага. Ето защо и за обогатилото се лице – ответника по насрещния иск, е възникнало задължение по силата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да върне получената сума на престиралия я правен субект.
По делото не се твърди и не се представят доказателства за това, че П. Ж. е изпълнил така възникналото в негова тежест задължение за заплащане на получената при начална липса на основание сума от 40 000 лв. Той, обаче, прави възражение за това, че вземането за нея трябва да бъде прихванато с насрещно вземане, възникнало в негова полза срещу „М.Т.” ООД за получаване на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ на равностойността на притежавания от него дружествен дял от имуществото на това дружество, която му се дължи с оглед осъщественото на 06.01.2012 г. прекратяване на съществувалото до този момент членствено правоотношение. Вземането, което е предмет на така заявеното възражение за прихващане всъщност е същото, което е предмет и на предявения в производството основен иск, като по този ред се претендира отново само част от него възлизаща на сума от 40 000 лв. част от общо дължимата такава от 372 500 лв.
Както беше посочено в мотивите на решението по иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ, по делото се доказа, че П.Ж. има вземане към „М.Т.” ООД за получаване на стойността на дружествения му дял, което е в размер на 372 376, 50 лв. Следователно и направеното в процеса възражение за прихващане, което е за сума по-малка от дължимата, е изцяло основателно и задължението, предмет на насрещния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лв., следва да се счита за изцяло погасено с извършено прихващане. Това прави предявеният насрещен иск неоснователен и като такъв същият следва да се отхвърли от съда.
По насрещния иск с
правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 31 308 лв.:
На първо място съдът намира, че при съобразяване на твърденията, изложени в насрещната искова молба, на която се основава вземането на „М.Т.” ООД към П.Ж.Ж. за получаване на сумата в размер на 31 308 лв., следва да се заключи, че правната квалификация на така предявения насрещен иск е чл. 45 ЗЗД, а не чл. 145 ТЗ, както неправилно е посочено в съставения на основание чл. 146 ГПК доклад на делото. Това е така, тъй като ищецът твърди изрично, че действието, което е извършил П.Ж. и което счита, че е неправомерно и е в причинна връзка с претърпените от него вреди, е извършено на 01.02.2012 г., което е след приемане от общото събрание на решение за освобождаване на това лице като управител, което е проявило незабавно действие в отношенията между него и дружеството. След като се твърди, че неправомерното действие е извършено след прекратяване както на мандатното правоотношение, така и на органното правоотношение между страните по спора, то трябва да се приеме, че липсва позоваване на фактическия състав на чл. 145 ТЗ, който урежда специална имуществена отговорност на управителя, която произтича винаги от съществуващи към датата на неизпълнението между него и дружеството с ограничена отговорност два вида правоотношения - мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на управител.
С оглед на изложеното, съдът намира, че е дал невярна правна квалификация с доклада по делото, която следва да бъде коригирана с настоящото решение, в резултат на което, обаче, не се налага делото да се връща във фазата на събиране на доказателства, тъй като въпреки посочването на грешна правна норма, която е неприложима в случая, на страните са указани вярно фактите, които всяка една от тях следва да докаже в процеса.
За да бъде уважен предявения насрещен иск
с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, следва да бъдат установени всички елементи от
фактическия състав, при осъществяването на които се поражда правото на
обезщетение, а именно: 1) да е извършено деяние от ответника; 2) деянието да е
противоправно; 3) вина на ответника; 4)
настъпила за ищеца вреда; 5) причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.
В исковата молба, с която е предявен този иск, се твърди, че действието, което П. Ж. е извършил и в резултат на което дружеството е претърпяло имуществени вреди в размер на 31 308 лв., е отправяне от името на „М.Т.” ООД на изявление за прихващане между вземанията на това дружество към трето за спора лице „ГПЛ” ООД за получаване на сума в размер на 30 200 лв., представляваща предоставена в заем сума по сключен договор за заем, която подлежи на връщане, и на сума в размер на 1 108 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, със задължение на „М.Т.” ООД към „ГПЛ” ООД за заплащане на сума в размер на 30 200 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършена работа по фиктивен договор за консултатнтско обслужване, сключен между тези дружества. Ето защо съдът следва да отговори на въпроса дали се установява, че ответникът е извършил това действие и дали същото е противоправно.
По делото е представено споразумение от 01.02.2012 г., което е подписано от представители на „М.Т.” ООД и „ГПЛ” ООД, от съдържанието на което може да се направи извод, че то съдържа изявления на тези юридически лица да бъде извършено прихващане между техни насрещни задължения, възникнали в тежест на „М.Т.” ООД по договор за административно-консултанстко обслужване от 03.01.2011 г. и в тежест на „ГПЛ” ООД по договори за заем, сключени през 2011 г. В споразумението не е посочено кое физическо лице го е подписало от името на ищеца по насрещния иск - в титулната част е записано единствено, че „М.Т.” ООД действа чрез двамата си законни представители П.Ж. и А.Т., които представляват дружеството заедно и поотделно, като подпис за тази страна е положен само от едно лице, което не е индивидуализирано с имена. Съдът, обаче, намира, че може да се приеме, че този документ е подписан от П.Ж., като представител на „М.Т.” ООД, тъй като този факт се твърди и от двете страни в производството и следователно не е спорен за тях. Ето защо, следва да се приеме, че по делото се доказа, че ответникът Ж. е извършил това действие, от което се твърди, че са произтекли вреди за „М.Т.” ООД.
За да бъде анагажирана деликтната отговорност на ответника П.Ж. за извършеното действие по отправяне на изявление за прихващане, по делото следва да бъде доказано, че за „М.Т.” ООД са настъпили твърдените имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност за дружеството да увеличи патримониума си със сумата от 31 308 лв., поради настъпил погасителен ефект на извършеното прихващане.
За да настъпи
погасителния ефект на прихващането, когато то се извършва извънсъдебно, както
се твърди да е станало в настоящия случай, следва да бъде установено, че са се
осъществили всички предпоставки, предвидени в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при които
това потестативно право възниква, а именно, че са налице насрещни вземания на
две лица, че тези вземания са изискуеми и ликвидни, както и че това право е
надлежно упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, т.е. че от едното
от лицата, които си дължат взаимно, е отправено изявление за прихващане, което
да е достигнало до другото. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД
погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на
прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да
се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали
изискуеми и са били ликвидни. От своя страна, едно вземане е ликвидно тогава,
когато е установено по основание и размер с постановено между страните съдебно
решение или неговото възникване и размер са безспорни в отношенията между
страните.
В случая следва да
се приеме, че по делото е установено, че в полза на „М.Т.” ООД е възникнало
вземане към дружеството „ГПЛ” ООД по договор за заем за получаване на сума в
размер на 30 200 лв., представляваща предоставена в заем сума, която подлежи на
връщане, както и на сума в размер на 1 108 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата, тъй като това се твърди и от двете страни в
процеса, т.е. е безспорно между тях. По делото, обаче, е спорно, дали в полза на „ГПЛ” ООД е възникнало вземане за
получаване от „М.Т.” ООД на сума в размер на 30 240 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за извършени услуги по договор за консултатнтско обслужване,
сключен на 03.01.2011 г.
За да възникне
задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение по договор
за изработка, какъвто характер има този, сключен между „ГПЛ” ООД и „М.Т.” ООД,
освен постигане на съгласие по основните елементи на тази сделка, следва да
бъде установено и това, че изпълнителят е извършил уговорената работа, както и
че тя е приета от възложителя.
Съдът намира, че
при анализ на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, се
налага изводът, че няма такива, от които да се установява, че от „ГПЛ” ООД е
извършено администартивно-консултантско обслужване на „М.Т.” ООД, поради което
и не се доказва, че задължение за заплащане на възнаграждение на изпълнителя и
то в размер на 30 240 лв. е възникнало в тежест на възложителя по сключения на
03.01.2011 г. договор за изработка. Освен, че не се доказва, че такова
задължение е възникнало към момента, в който се твърди да е извършено
прихващането, по делото няма представени и доказателства, от които да е видно,
че то е било установено по безспорен начин между страните по това
правоотношение, т.е. че е било ликвидно.
По делото е представено споразумение от
01.02.2012 г., в което се съдържа изявление, което по своето съдържание е
такова, с което от „М.Т.” ООД се признава, че в негова тежест е възникнало
задължение по договор за консултантско обслужване за заплащане на „ГПЛ” ООД на
възнаграждение в размер на 30 240 лв. За да е валидно такова изявление за признаване
на задължения, обаче, то трябва да изхожда от лице, което има правото да
изразява воля от името на юридическото лице-търговец, каквито са органният му
представител, който има това правомощие по силата на закона или договорният му
представител, който получава това право по силата на сключена упълномощителна
сделка.
В случая, както беше посочено, съдът приема, че описаното споразумение е подписано от името на „М.Т.” ООД от лицето П.Ж.Ж.. Към момента на сключване на споразумението П.Ж. е вписан като законен представител на „М.Т.” ООД в Търговския регистър, като от вписаните обстоятелства е видно, че същият има правото да представлява търговеца отделно от другия управител. Установява се, обаче, че към същия този момент вече е прието решение от общото събрание на съдружниците в това дружество за освобождаване на П.Ж. като управител, което е станало на 06.01.2012 г. видно от представения по делото протокол за провеждане на заседание на общото събрание.
Представителната власт на управителя възниква по силата на закона с приемане на решение от върховния орган на дружеството-търговец за избор на определено лице за управител. Упълномощаването на управителя съгласно чл. 141, ал. 4 ТЗ се прекратява с оттеглянето му и вписването на това оттегляне в търговския регистър.
В случая от протокола от 06.01.2012 г. се установява, че от върховния орган на дружеството „М.Т.” ООД е формирана воля за оттегляне на пълномощията на лицето П.Ж., което е станало с вземане на решението за неговото освобождаване. Доколкото П.Ж. е присъствал на заседанието на проведеното общо събрание, то следва да се заключи, че изявлението за оттегляне на овластяването му е достигнало до него.
Съгласно чл. 141, ал. 6 ТЗ заличаването на овластяването на управителя на едно ограничено отговорно дружество има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването на това обстоятелство в Търговския регистър. По аргумент на обратното в отношенията между управителя и съдружниците, между управителя и самото дружество, както и между управителя и трети недобросъвестни лица, оттеглянето на овластяването на управителя има действие от момента на приемане на решение от дружеството за освобождаването му, което включва в себе си и изявление за оттегляне на пълномощията на това лице да представлява търговеца като негов законен представител. Ето защо и за да се отговори на въпроса от кой момент оттеглянето на пълномощията на законния представител на „М.Т.” ООД има действие по отношение на насрещната страна по споразумението от 01.02.2012 г. „ГПЛ” ООД, следва да се отговори на въпроса дали това трето лице е добросъвестно или не.
За да се приеме, че едно лице действа добросъвестно по смисъла на чл. 141, ал. 6 ТЗ, по делото следва да бъде установено, че при сключване на определена сделка с търговеца чрез освободения управител или при извършване на определени правни действия по отношение на него, то не е знаело и е нямало как да знае, че пълномощията на управителя са оттеглени от търговеца.
В случая, обаче, от посоченото в титулната част на споразумението от 01.02.2012 г., се установява, че при сключването му съдоговорителят „ГПЛ” ООД е действал чрез законния си представител, който е същото физическо лице, което е действало като представител на „М.Т.” ООД, а именно П.Ж., който към този момент е знаел, че вече не притежава представителна власт да извършва каквито и да било действия от името на последното дружество, тъй като е присъствал лично на заседанието на върховния му орган, с решението на който е освободен. След като законният представител на „ГПЛ” ООД към 01.02.2012 г. е знаел, че от ищцовото дружество е оттеглено овластяването на П.Ж. да го представлява пред трети лица като управител, но въпреки това е договарял с него, именно в това му качество, то това юридическо лице е било недобросъвестно при подписване на споразумението, съдържащо признаване на основанието и размера на възникнали за двете страни задължения. Ето защо и по аргумент на противното от чл. 141, ал. 6 ТЗ по отношение на „ГПЛ” ООД, също както по отношение на освободения управител и на търговеца „М.Т.” ООД, оттеглянето на овластяването на П.Ж. да представлява последния е произвело действие от датата на приемане на решението на общото събрание в тази насока, т.е. от 06.01.2012 г. Това от своя страна означава, че спрямо страните по споразумението следва да се приеме, че „М.Т.” ООД не е изразил валидно воля за подписването му и за съгласие с направените в него изявления по признаване на задълженията по договора за консултатнтско обслужване, и по извършване на прихващането с вземания по договорите за заем.
Доколкото от страна на „М.Т.” ООД не е направено валидно изявление за признаване на насрещното вземане на „ГПЛ” ООД, с което се твърди, че е прихванато, то същото следва да се квалифицира като спорно между страните по това облигационно отношение, което означава, че то не е ликвидно и с него не е могло да се извърши извънсъдебно прихващане.
Освен
горното, както беше посочено по делото се установява, че „М.Т.” ООД не е
направено и валидно изявление за прихващане, тъй като това, обективирано в
споразумението от 01.02.2012 г., изхожда от лице, чиито пълномощия са
прекратени, което прекратяване има действие и по отношение на насрещната страна
в това правоотношение „ГПЛ” ООД. Следователно дори и да се приеме, че правото
за извършване на извънсъдебно прихващане е възникнало, то то не е надлежно
упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради което и няма как да
породи присъщия му ефект по погасяване на двете насрещни задължения,
включително и това на „ГПЛ” ООД към ищеца, възникнало по договор за заем.
След като с
отправеното изявление за прихващане, което се въвежда като правопораждащ
вземането за обезщетение по чл. 45 ЗЗД факт, не се е стигнало до погасяване на
вземания на „М.Т.” ООД към трето лице, то и патримониумът на това дружество не
е намалял с тяхната стойност и за него не е настъпила никаква вреда, от което
следва, че в негова полза не е възникнало вземане за получаване на обезщетение
на основание чл. 45 ЗЗД. За дружеството е открит пътя да събере своите вземания
доброволно или по принудителен ред от длъжника по тях, тъй като към момента те
все още съществуват и не са погасени.
Следователно
предявеният насрещен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД е неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне от съда.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД
за заплащане на сума в размер на 30 000 лв.:
По изложените
съображение, касаещи квалификацията на иска за присъждане на сумата от 31 308
лв., следва да се приеме, че правната квалификация и на насрещния частичен иск
за присъждане на сумата от 30 000 лв. е чл. 45 ЗЗД, а не чл. 145 ТЗ, както
неправилно е посочено в съставения на основание чл. 146 ГПК доклад на делото.
В исковата
молба, с която е предявен този иск, се твърди, че действието, което П. Ж. е
извършил и в резултат на което дружеството е претърпяло имуществени вреди в
размер на 154 303, 24 лв., е това по издаване на данъчно кредитно известие от
03.02.2012 г. в полза на „Ф. Т.”, Р., с което се опрощават задълженията на това
дружество към „М.Т.” ООД за заплащане на покупна цена за доставени
полиетиленови торбички по договор за продажба, сключен между „М.Т.” ООД и „Ф. Т.”,
Р. и съгласно фактури, издадени в периода от 05.01.2011 г. до 01.11.2011 г.
По делото с
определение на съда, постановено в открито съдебно заседание от 11.05.2016 г. е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че П.Ж.Ж. е
подписал данъчно кредитно известие от 03.02.2012 г., поради което и следва да
се приеме, че е доказано, че ответникът е извършил това действие, от което се
твърди, че са произтекли имуществени вреди за „М.Т.” ООД.
Както беше
посочено в мотивите по другия иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, за да бъде
ангажирана деликтната отговорност на ответника П.Ж. в производството следва да
се установи, че в резултат на така извършеното действие за „М.Т.” ООД са
настъпили твърдените имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност за
дружеството да увеличи патримониума си със сумата от 154 303, 24 лв., поради погасяване
чрез опрощаване на задължението на „Ф. Т.”, Р. в този размер, възникнало по
договор за продажба на стоки.
В тази връзка
съдът съобразява твърденията на ищцовото дружество, направени в молбата, депозирана
в съдебно заседание, проведено на 13.04.2016 г. /л.408 – л. 409 от делото на
СГС/, в която се сочи, че след завеждане на делото „Ф. Т.”, Р. е заплатило в
пълен размер задълженията, които се твърди, че са опростени с действия на
ответника Ж., като на 11.01.2016 г. е превело по сметка на „М.Т.” ООД сумата от
154 303, 24 лв. /левовата равностойност на 78 894 евро/. Това се установява и
от приложените към тази молба документи – дебитно известие от 07.12.2015 г. и
извлечение от сметка от 11.01.2016 г. Тези факти са настъпили след предявяване
на иска и същевременно са от значение за спорното право, поради което и съдът
следва да ги съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
След като
сумата от 154 303, 24 лв. е изплатена от „Ф. Т.”, Р. в полза на „М.Т.” ООД в
изпълнение на задълженията му по сключен между тези лица договор, то с нея е
увеличено имуществото на последното дружество и за същото не се установява да е
настъпила твърдяната в насрещната искова молба вреда в резултат на действията
на ответника по издаване на данъчно кредитно известие от 03.02.2012 г. Дали за
ищеца са настъпили други имуществени вреди в резултат на описаното действие на П.Ж.,
различни от предявените, не е предмет на разглеждане в настоящото производство,
тъй като тяхното осъществяване не е надлежно заявено в процеса като
правопораждащ вземането за обезщетение факт.
С оглед
горното, следва да се заключи, че по делото не се доказа да са се осъществили
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, което прави предявеният
насрещен иск неоснователен.
По присъждане на направените по делото
разноски:
С оглед крайния изход на делото, по което изцяло е уважен предявеният от П.Ж.Ж. иск и предявените срещу него насрещни искове са отхвърлени, разноски следва да се присъдят само в полза на това лице, което е направило и своевременно искане в тази насока. Доказаха се реално заплатени от него разходи за водене на делото в общ размер от 8 150 лв., от които сумата от 4 000 лв. – платена държавна такса, сумата от 550 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице и 3 600 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „М.Т.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Ж.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сума в размер на 100
000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща частично заявена претенция от
пълната дължима такава в размер на 372 500 лв., която съставлява стойността на
дружествения дял, който се дължи на П.Ж.Ж. поради прекратяване на участието му
в „М.Т.” ООД, настъпило с решение от 06.01.2012 г. на общото събрание на
съдружниците за изключване на П.Ж.Ж. като съдружник.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Т.” ООД, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу П.Ж.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***, насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща
частично заявена претенция от пълната дължима такава в размер на 159 724, 32
лв., която съставлява платена при начална липса на основание сума в
периода от 28.06.2011 г. до 31.08.2011 г., която подлежи на връщане, поради извършено прихващане на
задължението за връщане на платената без основание сума от 40 000 лв., със
задължението на „М.Т.” ООД да заплати на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ на П.Ж.Ж. сума в
размер на 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лева/, представляваща частично заявена претенция от пълната дължима
такава в размер на 372 500 лв., която съставлява стойността на дружествения
дял, който се дължи на П.Ж.Ж. поради прекратяване на участието му в „М.Т.” ООД,
настъпило с решение от 06.01.2012 г. на общото събрание на съдружниците за
изключване на П.Ж.Ж. като съдружник.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Т.” ООД, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу П.Ж.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***, насрещен иск с правно основание чл.
45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 31 308 лв. /тридесет и една хиляди
триста и осем лева/, представляваща дължимо обезщетение за причинени на „М.Т.”
ООД имуществени вреди в резултат на противоправното поведение на П.Ж.Ж. по
извършване от името на „М.Т.” ООД на прихващане между вземанията на това
дружество към трето за спора лице „ГПЛ” ООД за получаване на сума в размер на
30 200 лв., представляваща предоставена в заем сума по сключен договор за заем,
която подлежи на връщане, и на сума в размер на 1 108 лв., представляваща
обезщетение за забава на главницата в размер на законната лихва, със задължение
на „М.Т.” ООД към „ГПЛ” ООД за заплащане на сума в размер на 30 240 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за извършена работа по фиктивен договор
за консултатнтско обслужване, сключен между тези дружества, които вреди се
изразяват в невъзможността да получи дължимата по договора за заем сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Т.” ООД, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу П.Ж.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***, насрещен иск с правно основание чл.
45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща
частично заявена претенция от пълната дължима такава в размер на 154 303, 24
лв., която съставлява обезщетение за причинени на „М.Т.” ООД имуществени
вреди в резултат на действия на П.Ж.Ж. по издаване на данъчно кредитно известие
от 03.02.2012 г. в полза на „Ф. Т.”, Р., с което се опрощават задълженията на
последното за заплащане на покупна цена за доставени полиетиленови торбички по
договор за продажба, сключен между „М.Т.” ООД и „Ф. Т.”, Р. и съгласно фактури,
издадени в периода от 05.01.2011 г. до 01.11.2011 г., които вреди се изразяват
в невъзможността да получи дължимата по договора за продажба сума.
ОСЪЖДА „М.Т.” ООД да заплати на П.Ж.Ж. сума
в размер на 8 150 лв. /осем хиляди сто
и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: