Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари
през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Ангелина
Георгиева и прокурора Светослав Стойнов, като разгледа докладваното от съдия
Чолакова КНАХД № 263/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ПСМ
БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***,
против Решение № 260010/08.01.2021 г., постановено по НАХД № 4384/2020 г. по
описа на Районен съд –Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №
538022-F565081/21.09.2020 г., издадено от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на дружеството, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба № Н-18/13.12.2006 г./, е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
В касационната жалба се релевират
съображения за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуални правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че не се установява
извършването на административното нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., тъй като в хода на проверката не са събрани доказателства
за приключване на сделката, за да възникне задължение за заплащане на сума
срещу получаване на определена услуга, респ. издаване на фискален бон. Твърди
се, че констатираните липси в касовия бон са по вина на софтуерната фирма,
поддържаща касовите апарати, което обстоятелство не е отчетено от Районен съд –
Варна въпреки направеното възражение. Изтъква се, че изводите на районния съд
са последица от нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото,
изразяващи се необсъждане на част от възраженията във въззивната жалба.
Аргументира се, че са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и на издаденото наказателно
постановление, както и за присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание касаторът, чрез
представител по пълномощие, поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Ответникът по касация – Национална агенция
за приходите, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, оспорва
жалбата и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК,
приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
С оспореното пред районния съд наказателно
постановление „ПСМ БГ“ ЕООД е санкционирано за допуснато нарушение на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – за това, че е издало касов бон,
който не съдържа посочения в цитираната норма реквизит, а именно: наименование
на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки. Нарушението е
установено при извършена проверка в стопанисвания от дружеството обект – снек-бар
„ГОСИП БАКАРДИ“, находящ се в гр. Варна, ул. „***, на 06.08.2020 година.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е събрал необходимите
доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на
тях правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на последната,
Районен съд – Варна е достигнал до извод, че „ПСМ БГ“ ЕООД е осъществило
състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение,
за което правилно е санкционирано на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Констатирал е, че наложената имуществена санкция е определена в минимално
предвидения в закона размер. Първостепенният съд е изложил мотиви за липса на
основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд – Варна е
правилно постановено.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради
което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо
да ги преповтаря и препраща към тях.
Не се установяват твърдените в
касационната жалба пороци при събирането и преценката на доказателствата във
въззивната фаза. Събраните по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени
поотделно и в съвкупност от решаващия състав на Районен съд – Варна, като е
мотивирано подробно защо въз основа на тях е достигнат извод за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Противно на
твърдяното в касационната жалба, районният съд задълбочено е обсъдил всички
възражения на санкционирания търговец, релевирани във въззивното производство
/включително тези за липса на мотиви относно определения размер на санкцията и
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, наведени и в касационната жалба/, излагайки
обстойни съображения защо приема всяко едно от тях за неоснователно, които
касационната инстанция възприема напълно, поради което на намира за необходимо
да ги преповтаря.
Верни са и изводите на първостепенния съд
по приложението на материалния закон. При правилно установени по делото факти
Районен съд – Варна е подвел същите под относимите материалноправни разпоредби,
достигайки до обоснован извод за осъществяване на фактическия състав на
административно нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година.
Посочената подзаконова правна норма регламентира задължителното съдържание,
което следва да има фискалната касова бележка, като един от реквизитите е
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява
най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата /чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г./. От събраните по делото доказателства по
безсъмнен начин е установена липсата на този реквизит в издадения при
извършената контролна покупка фискален бон, което обстоятелство
дори не се оспорва от санкционирания търговец. Вместо описание на отделните
стоки по вид и количество във фискалния бон е посочено единствено „стоки“ и е
отразена тяхната обща стойност.
Неоснователно е
оплакването в касационната жалба, свързано с липсата на доказателства за
приключване на сделката, което да обоснове възникване на задължение за издаване
на фискален бон. С процесното наказателно постановление касаторът не е
санкциониран за неиздаването на фискален бон, а за липса на законово изискуем
реквизит в същия. Касовият бон от контролната покупка е приложен по
административнонаказателната преписка и това обстоятелство е безспорно между
страните по делото.
Лишено от основание е
и възражението за липса на вина у дружеството – касационен жалбоподател,
обосновано с твърдения, че неизпълнението на задължението на чл. 26, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е по вина на софтуерната фирма,
поддържаща касовите апарати. Същото е релевирано и в производството пред
въззивния съд, който го е обсъдил, като е изложил подробни съображения защо не
възприема доводите на санкционирания търговец, които напълно се споделят от
касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК препраща към тях. В допълнение към
мотивите на районния съд следва да се посочи, че административнонаказателната
отговорност на юридическите лица /каквото е касационният жалбоподател/ е
обективна, т.е. безвиновна, поради което при нейното ангажиране не стои
въпросът за субективната съставомерност на нарушението. Задължението за издаване
на фискални касови бележки, съдържащи посочените в чл. 26, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. реквизити, е за лицето, издаващо същите /в случая
„ПСМ БГ“ ЕООД/, като неизпълнението му осъществява състав на административно
нарушение, независимо от конкретните причини за това.
Както правилно е
посочил районният съд, нарушението е подведено под съответстваща му
санкционната норма, в случая чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като наложената
имуществена санкция законосъобразно е определена в минималния размер, предвиден
в същата, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Не са налице
основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и
да не бъде санкционирано, е необходимо съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс, приложим по препращане от чл. 11 от ЗАНН, то да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, като бъдат взети предвид вредните последици и смекчаващите
отговорността обстоятелства. В случая по делото не е установена по-ниска степен
на обществена опасност на нарушението. Процесното нарушение е от категорията на
т. нар. „формални“ нарушения /„нарушения на просто извършване“/, при които
вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване
на изпълнителното деяние. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи
път, не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме
обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като
маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен
институт. С оглед на
изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения
– защита интересите на фиска, се налага извод, че процесният случай не следва
да бъде квалифициран като маловажен.
При извършена
служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба
оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид крайния изход
на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, в което Национална агенция за приходите
не е била процесуално представлявана, съдът намира, че на ответната страна
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, Административният съд, І-ви касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260010/08.01.2021 г., постановено по НАХД № 4384/2020 г. по описа на Районен
съд –Варна.
ОСЪЖДА „ПСМ БГ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***, да заплати в
полза на Национална
агенция за приходите разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80
/Осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.