Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,04.06.2019 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 04.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА ххххххски районен съд в публично съдебно
заседание проведено на втори май,през
две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател:
Р. Б.
При
участието на секретаря И. Ч., сложи на разглеждане докладваното от районния
съдия Р. Б. гр.дело № 622 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото гр. Дело №622 /
2018 година по описа
на ххххххски районен съд е образувано
по искова молба с вх. №2858
от 30.10.2018 година предявена
от С.И.С. с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника си и процесуален представител адвокат Д.К. ВТАК, със съдебен ардес за кореспонденция гр. Добрич , ул. „ Д-р Иван Пенаков“ № 15 В ,
срещу Е.Я. С.ова с ЕГН ********** *** .
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49 ал. І от
Семейния кодекс . Заявяват се претенции
съдът да прекрати с развод
сключения между страните граждански брак поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство , като ищеца не е направил искане съдът да се произнася по
вината на съпрузите .
С Разпореждане № 1029 от 01.11.2018 година, съдът разпореди:
ПРЕПИС от исковата молба и от
приложенията към нея, да се изпрати на
ответницата по гр. дело №622/ 2018 година
по описа на ххххххски районен съд- Е.Я. С.ова с ЕГН **********
***.
Видно от доказателствата съдебните
книжа са връчени на ответницата С.ова 06.11.2018 година .
От ответницата
е депозиран писмен
отговор и предвид внесената ДТ именуван
като насрещен иск – вх. №3254 от 02.12.2018 година –
предявен от С чрез адвокат Ю. О. *** . В цялост
ответницата по първоначалния иск приема
с дадения писмен отговор ,че не е
налице дълбоко и непорправимо
разстройство на брака , като моли съдът да
отхвърли иска за развод .
Доколкото към
молбата има приложена вносна
бележка за внесена държавна такса , съдът приема , че с дадения
писмен отговор е депозиран и насрещен иск , в следния поръдък :
Заявена е претенция с правно
основание чл. 49 ал.3 от СК , съдът
да прекрати с развод
гражданския брак между страните ,като съдът да постанови
че вина за разстройството на брака има ответника по насрещния иск
С.И.С. . Ищцата по насрещния
иск моли съдът да и предостави
за ползване семейното
жилище, както и е предявила
небрачен иск с правно основание
чл. 53 от СК – след развода ищцата
да продължи да носи брачотото
си фамилно име С.ОВА .
Предвид установеното , съдът с
Разпореждане № 1121 от 10.12.2018 година ,
разпореди исковата молба вх. № 3254 от 04.12.2018 година и от приложенията към нея/ адвокатско
пълномощно / , да се изпрати на
ответника по предявения насрещен иск - С.И.С.
с ЕГН ********** ***.
От ответника по насрещния иск С.И.С. е
депозиран писмен отговор - вх. № 95 от 15.01.2019 година ,чрез процесуалния му представител – адвокат Д.К.
АК Велико Търново , със съдебен адрес *** В . Според съображенията посочени в дадения писмен отговор ответника чрез процесуалния си представител приема
иска за неоснователен .
С Определение № 28 от 28.01.2019
година съдът изготви проесто доклад по
делото с ойто и
разпреели доказателственат а
тежест на страните .
По делото страните се явяват
лично и с процесуалните си представители. Всяка от страните
подържа доводите си обективирани в
депозираните искови молби, по основание .
От твърденията на страните
обективирани в депозираните по
делото искови претенции, от събраните по делото писмени доказателства - копие от
удостоверени за сключен граждански
брак , копие от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 127 , том 1, рег. № 582 , н. дело № 199 / 1999 година , вписан при службата по
вписванията гр. хххххх
, вх. Рег. № 428 от 22.06.1999 година ,
акт № 214 , том 2 , дело № 491 /
99 година , копие от трудова книжка
на ищеца по първоначалния иск , от гласните доказателства - показанията на разпитаните свидетели - К.С.Д. - без
роздствена връзка с ищеца по
първоначалния иск и Н.Д.Д. – в
родствена връзка с ищеца по първоначалния иск от една страна и от друга
показанията на свидетеляП.Г.П. – воден от ищцата по
предявения насрещен иск , които съдът обсъди в тяхната цялост
приема за установено следното от
фактическа страна :
Страните са се запознали
и съжителстват на семейни начала
от 2000 година . Страните са
обитавали имот , който
през 1999 година е станал
собствен на ищеца С.И.С. по
силата на договор за дарение .
Показанията на разпитаните по делото свидетели дават на съда основание да се приеме , че началния
период от съвместното съжителство на страните е
протичало гладко и в хармония.
По
икономически причини ответницата
по първоначалния иск Е.
Я. С. приела да работи в Гърция.
За определен период от време работела в
Гърция , след което месеци прекарвала в
България . На 26.04.2013 година страните
са сключили граждански
брак - първи за ищеца по
първоначалния иск и втори за
ответницата, като брака е сключен пред длъжностното лице по гражданското състоание при Община хххххх гр. хххххх за кеоте и е съставен акт за брак №0039 от 26.04.2013 година . Съпругата
приела фамилното име на сърпуга си и
се именува по фамилия
от Стругурян на С.
От брака си а и от
съвместното си съжителство преди
този момент страните нямат родени деца- по този въпрос страните не спорят .
Постоянната периодична раздяла през
годините отчуждила страните .
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели
– същите отговарят на фактическите
твърдения отразени по исковите
молби.
От правна
страна :
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения:
Установи се, че между
съпрузите е изчезнало взаимното
разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един
нормален брачен съюз. Работата на съпругата в чужда страна
е довела до там,че в отношенията
между съпрузите е настъпило отчуждаване
и недоверие идин към друг . От
години страните подържат
само формални отношения, всеки един
от съпрузите има своя непоколебима версия за вината за
настъпилото между страните
отчуждение, като и всеки се
стреми да вземе от
партньора си реванш ,вероятно за напразно
пропилените години съвместен живот .
Разтройството на брачните отношения между страните според преценката на
доказателствата няма инцидентен
характер а според преценката на
съда е трайно .
Съдът счита, че
вина за разстройството
на брака имат и двамата супрузи ,като е мотивиран от
следните съображения : Никой от
свидетелите не сочи страна която с поведението си да е накърнила брачния съюз
. Свидетелите сочат ,че страните
са добри по характер , у никой от двамата не се е наблюдавало противобрачно поведение,
което и налага единствения извот , че съмите
съпрузи с колебливото си поведение са
довели до срива на брачните си отношения .Именно пасивното поведение на страните -
съдът отчита пълна липса към този
момент на възможност на страните, като
зрели и пълнолетни
партньори да вземат нещата в свои ръце и да решат по пътя на взаимния конпромис породените между страните проблеми , съдът намира ,че е причината страните да се окажат безпомощни пред настъпилия в живота им срив.
Между страните
липсва чувство за общност , за близост и единство, както и желание за полагане на
общи грижи за семейството и дома за напред . Съдът основава изводите си в тази
посока вследствие на
анализа на събраните в хода на делото
доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че между страните от години се е създало отчуждение в брачните отношения
и взаемно недоверие.Работейки разделени – мотивирани от вероятен
прагматичен материален интерес страните са допуснали непорравимото - между
тях вече не съществува никакво чувство за близост .
В този ред на мисли , съдът
намира, че запазването на брака между страите би било вредно за обществото
а така също
и за самите съпрузи, тъй като между тах не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът
им следва да бъде прекратен,
на основание чл. 49, ал. 1 от
СК.
По въпроса за
вината:
Законовата уредба не дефинира понятието
"вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие
като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от
съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност,
съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството.
В тази насока, за да се
произнесе на основание чл. 49, ал. 3 вр.
ал. 1 от СК- така както
е направено искането
па приетия за съвместно разглеждане насрещен иск по въпроса за вината,
съдът съобрази следното:
В настоящото производство
се установи от събраните свидетелски
показания, че страните не проявяват никакво чувство за
компромис , помежду им е настъпила раздяла , никой от съпрузите не е направил и най- малък опит
да постави проблемите за
съвместно решаване от двамата . При
липсата на безспорно доказана конкретна първопричина и вина за разстройството на брачните отношения на
страните ,за съда се налага извода, че настъпилото
разстройво на брачните отношения идва именно от поведението и на двамата съпрузи един към друг. В този смисъл съдът намира,
че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило
по вина на
двамата съпрузи. Последните очевидно не са положили
необходимите усилия за изграждането на спокойни и стабилни
съпружески отношения, не проявяват толерантност един към друг,помежду страните
липсва грижа и заинтересованост към семейните задължения. С това си поведение
двамата съпрузи са изпразнили брачната
връзка от необходимото й съдържание, поради което и съдът приема, че
с поведението си и двамата са допринесли
за разстройството на брака. Затова
и двамата съпрузи следва да понесат
отговорността за разтрогването на брака. При изложеното
съдът следва да обяви, че
вина за разстройството
на брачните отношения имат и двете страни.
По иска сторен с предявения насрещен иск
с правно основание чл. 56 от СК:
Съгласно чл. 56 СК, при действието на който
е поставено решението и който има приложение
в случая при допускане на развод,
съдът предоставя ползването на семейното
жилище на единия от съпрузите,
когато то не може да
се ползува поотделно от двамата,
като взема предвид интересите на децата, вината
и други обстоятелства. На основание чл. 56, ал. 1 от СК съдът при наличие
на ненавършили пълнолетие деца дължи служебно произнасяне по отношение ползването на семейното жилище.
Доколкото
в настоящия процес няма доказателства жилището да може
да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, доколкото в настоящия процес супругата не
доказа жилищна нужда , като взе
предвид че страните нямат
родени от съвместното си съжителство или от
брака си деца / ненавършили пълнолетие / като взе впредвид
,че жилището което обитават страните е
собствено на съпруга С. преди
да е сключил гражданска брак със С.ова , съдът
намира ,че следва да остави без уважение искането на ищцата по
предявения насрещен иск - да и
бъде предоставено за ползване жилището
находящо се в гр. хххххх по ул. „ хххххххх ххххххххх х хх.
По иска с правно
основание чл. 53 от СК:
Ищцата при сключването на брака си е променила фамилното си име от С на С. и желае след брака да остане да доси
същото фамилно име.Като основателно искането
следва да се яважи от съда .
По разноските:
Предвид изхода от
спора и на основание Тарифа за държавните
такси, които се събират от
съдилищата по ГПК,
ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г.,
в сила от 01.03.2008 г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., но съдът има в предвид , че всеки от съпрузите е внесъл по иска
си ДТ в размер на 25,00 лева ,и приема ,че с тези преводи страните са
заплатили следващата им се държавна такса
по делото определена от съда в размер
на 50,00.
Предвид изходът
на спора, съдът намира, че
искането за присъждане на разноски
е неоснователно на основание чл. 329, ал. 1 от
ГПК, поради което
следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от така
изложените съображения, ххххххски районенсъд
:
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения граждански брак между С.И.С. с ЕГН ********** и Е.Я. С. с ЕГН **********
*** ,сключен
на 26.04.2013 година , за което е съставен
Акт за граждански
брак №0039 от 26.04.2013 година ,сключен пред длъжностното лице по гражданско
състояние в гр. хххххх
, общ. хххххх
, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство, по вина на двамата съпрузи- на основание чл.
49, ал. 3 от
СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода
жената да продължи да носи
предбрачното си фамилно име С.на основание чл. 53 от СК .
ОТХВЪРЛЯ кето недоказано искането на Е.Я.
С.ова с ЕГН ********** да и бъде предоставено за ползване
семейното жилище находящо се в гр. хххххх по ул. „ хххххххх ххххххххх х хх.
След прекратяване на брака, семейното
жилище, находящо се в гр. хххххх
по ул. „ хххххххх
ххххххххх х хх, собственост на съпруга преди брака , да се ползва от
съпруга
– С.И.С. с ЕГН **********.
Разноските остават за страните такива каквито са ги сторили по делото .
Решението подлежи
на обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението му до страните .
Районен
съдия :