Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 450

30.06.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №76 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Нолев“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., кв.***, подадена чрез пълномощника му адвокат Д.О., с посочен по делото съдебен адрес:***, **, против Решение №234/10.12.2021 г., постановено по АНД №1093 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Неправилно първоинстанционният съд приел, че дружеството знаело за кредитни известия с номера 67645/22.10.2020 г., 67640/22.10.2020 г. и 67998/31.10.2020 г. невключени в дневника за покупки и СД по ЗДДС за месец 10.2020 г., игнорирайки показанията на управителя, дадени в съдебно заседание, който подробно обяснил механизма на получаването на документите от доставчиците до счетоводството на дружеството. Хронологично кредитното известие следвало фактурата, а не преди това, като самото отразяване чисто технически на фактурите били получени в счетоводството на „Нолев“ ЕООД, след като били подадени ДДС дневниците за м. октомври 2020 г. и получилият ги бил в невъзможност да ги декларира в отчетните регистри за съответния данъчен период.

Навежда се довода, че отделно от това, самият факт на твърдяното нарушение останал недоказан. С разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, на регистрираните по същия закон лица било вменено задължение да отразят получените от тях кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който били издадени. Анализът на нормативния текст обосновавал извод, че изпълнение на това задължение било възможно при условие, че задълженото лице получи кредитното известие своевременно, т.е. в рамките на данъчния период, през който известието е било издадено. От показанията на управителя на дружеството се установявало, че процесното кредитно известие било издадено на 22 – 31.10.2020 г. от страната по договора, както и че тези документи били получени от жалбоподателя след този период. В случай, че документът е бил предаден на дружеството по-късно, както дружеството твърдяло, ако това било станало след изтичане на срока за подаване на СД за м.10.2020 г., за жалбоподателя нямало друга възможност, освен да отрази известието в отчета за следващ данъчен период, както било сторено. По делото не била доказана датата, на която дружеството получило процесния документ, поради което обвинението, че този документ не бил включен в дневника за покупки за м.10.2018 г. останало недоказано по предвидения  в чл.84 от ЗАНН, вр. чл.303, ал.2 от НПК несъмнен и категоричен начин. Освен това нямало изкривяване на финансовия резултат на годишна база.

И на последно място се сочи, че постановявайки обжалваното решение, първоинстанционният съд не се съобразил със съдебната практика, отразена в решението на СЕО от 20.06.2013 г. по дело С-259/12.

Претендира се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба, ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационна жалба оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага да се остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Хасково.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното Решение №234/10.12.2021 г., постановено по АНД №1093/2021 г., Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №599775-F610397/13.09.2021 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на „Нолев“ ЕООД, гр.Х., за нарушение на чл.124, ал.5 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС и чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, и на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.182 ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1966.47 лв., и е осъдил „Нолев“ ЕООД да заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата от 150 лв. направени по делото разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Според Наказателното постановление, имуществената санкция е наложена на дружеството за това, че в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, като получател на 3 броя кредитни известия по чл.115, ал.1 от ЗДДС за месец октомври 2020 г., както следва:

Данъчно кредитно известие №**********/22.10.2020 г. с данъчна основа в размер на 11 757,56 лв. и ДДС в размер на 2 351,51 лв.;

Данъчно кредитно известие №**********/22.10.2020 г. с данъчна основа в размер на 9 854,58 лв. и ДДС в размер на 1 970,92 лв. и

Данъчно кредитно известие №67998/31.10.2020 г. с данъчна основа в размер на 17 717,40 лв. и ДДС в размер на 3 543,48 лв.

и трите издадени от „Мултимес груп“ ООД, и трите недекларирани в дневника за покупки с минусов знак за съответния данъчен период м.10.2020 г. с подадена СД по ЗДДС с вх.№26001794356/12.11.2020 г. в ТД на НАП – гр.Пловдив, офис Хасково, и трите кредитни известия са декларирани през м.11.2020 г. с подаването на СД по ЗДДС с вх.№26001801208/11.12.2020 г.

В НП е посочено, че невключването на трите кредитни известия за м.10.2020 г. променя резултата за периода на ДДС за внасяне, който е в размер на 8 612,47 лв., т.е. невключването на кредитните известия в дневника за покупки за м.10.2020 г. е довело до определяне данък за внасяне в по-малък размер с общо 7 865,91 лв., а включването на кредитните известия би променило размера на ДДС за внасяне от декларирания 8 612,47 лв. на 16 478,38 лв.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал изводите си, че дружеството е знаело за тези КИ, защото издаването им е предвидено с разпоредбата на чл.115 от ЗДДС в случаите на развалянето на доставка, за която е издадена фактура, следователно „Нолев“ ЕООД е трябвало да отрази тези 3 броя КИ в Дневника за покупки за данъчния период от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г., а като не е сторило това, е нарушило задължението си по чл.124, ал.5 от ЗДДС. Съдът е извършил преценка и на наложената имуществена санкция, като е приел същата за правилно и законосъобразно определена по санкционния текст на чл.182, ал.2 от ЗДДС, доколкото дружеството е отразило данъчните документи в следващия данъчен период на този, в който е следвало да бъдат отразени.

Така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на наказателното постановление. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формулирал крайния си правен извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на приетите по делото доказателства и е формиран при правилно приложение на материалния закон.

В разпоредбата на чл.124, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1.

По силата на ал.5 на същия текст, независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

От изложеното се налага извода, че в конкретния случай получените от „Нолев“ ЕООД три броя кредитни известия, издадени през м.10.2020 г., е следвало да бъдат отразено в дневника за покупки за м.10.2020 г., независимо от обстоятелството дали са получени през м.ноември на същата година. С неотразяването на получените кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, дружеството е извършило нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, което подлежи на санкциониране, тъй като в чл.182, ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция за юридическите лица, регистрирани по този закон, които не отразят издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. В процесния случай няма спор, че неотразяването в съответния данъчен период – м.10.2020 г., е довело до определяне на ДДС за внасяне в по-малък размер с общо 7 865,91 лв.

От страна на касатора не са направени възражения, различни от разгледаните във въззивното производство, по които решаващият съд е направил обосновани и правилни изводи.

За пълнота на изложението, и с оглед наведеното от касатора съображение за  приложимата практика на СЕС, е необходимо да се посочи, че в цитираното Решение на Съда (осми състав) от 20 юни 2013 година по дело C-259/12 (Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив срещу „Родопи-M 91“ ООД) се приема, че принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, включително в случаите, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви.

В т.40 от мотивите на същото решение освен това е посочено, че предвиденият в член 182, алинеи 1 и 2 от ЗДДС размер на санкцията е прогресивен – ако корекцията се извърши само с един месец забавяне, санкцията е едва 25 % от размера на дължимия ДДС, и в този смисъл подобна санкция може да насърчи данъчнозадължените лица да коригират във възможно най-кратък срок извършено приспадане, основанието за което е отпаднало, както и да постигне целта да осигури точно събиране на данъка.

Именно с оглед обстоятелството, че от страна на дружеството е извършено деклариране в период, следващ данъчния период, в който кредитните известия е следвало да бъдат декларирани, в процесния случай административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под санкционната норма на чл.182, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, която е в синхрон с практиката на СЕС по сходни казуси. Според настоящия съдебен състав, в случая не е налице противоречие на чл.182, ал.2 от ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в член 5, параграф 4 от Договора за Европейски съюз и размерът на наложената на дружеството касатор имуществена санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания за отмяна на оспореното решение, което като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №234/10.12.2021 г., постановено по АНД №1093 по описа на Хасковския районен съд за 2021 г. 

ОСЪЖДА „Нолев“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ж.к***, да заплати на ТД на НАП – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

                                                                                       

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                 

                                                                                                   2.