Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 520
27.06.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Цв.
Димитрова административно дело №108 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното
производство
е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.
118, ал.3, вр. ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Ю.Х.Х. ***,
депозирана през процесуален представител, против Решение № 1012-26-529-5 от
05.01.2023г. на Директора на ТП н НОИ-Хасково, с което е отхвърлено оспорването
на жалбоподателя против Разпореждане №**********-2140-26-1115/17.11.2022г. на
Ръководителя на“Пенсионно осигуряване“
към ТП на НОИ-Хасково.
Твърди се, че решението е неправилно, като
противоречащо на материалния закон.
Сочи се, че незаконосъобразно в
обжалваното решение била игнорирана
доказателствената стойност на валидно издаден документ за трудов и
осигурителен стаж в съответствие с разпоредбата на чл. 37 и сл. от Наредбата за
пенсите и осигурителния стаж.
Оспорва се доказателствената стойност на
КП № КВ-5-26-01251733 от 13.12.2022г./без посочен издател и правно основание за
това/. Твърди се, че непълнотата на предадените архиви на осигурителите – ТКЗС,
*
не следвало да се вменява във вина на жалбоподателя. Ирелевантно било обстоятелството
относно достоверността на регистъра на рисковите осигурители.
По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от негов
пълномощник. Конкретзира се, че се оспорва правното значение на цитирания в
жалбата констативен протокол за изхода на делото.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ, гр. Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно
заседание заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето
й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.07.2022г. жалбоподателят Ю.Х.Х. подал до
Директора на ТП на НОИ-Хасково заявление с вх. № 2113-26-1210 от 19.07.2022г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си,
същия приложил документи удостоверяващи
трудовият му и осигурителен стаж – трудова книжка издадена от“Ковег“ООД, гр. Х. на 01.06.2021г., удостоверение за
военна служба № 736/12.02.2021г. издадено от ДВА В.Търново, УП-30 № 189 от 11.05.1992г.
издадено от ОС с.С.,
Кметство П.
и УП-30 № 481/08.09.1992г. издадено от ЛС на ТКЗС, с. П.. В Заявлението оспорващия
декларирал, че няма друга трудова книжка.
С разпореждане № *********-2140-26-1115
от 17.11.2022г. Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково отказал да отпусне
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ю.Х.Х.. В разпореждането било
отразено, че зачетеният стаж за времето
на военна служба от 30.09.1974г.-30.10.1976г. с продължителност 02г.01м. и 1 д.
не представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на пар. 1, ал1, т.12
от ДР на КСО. Посочено било и че осигурителен стаж към ТКЗС, с. П. за
периода 01.12.1976г.-01.01.1983г. не е
зачетен, поради уведомително писмо № 5531-26-1133-1/30.08.2022г. на
сектор“Осигурителен архив“, в което е отразено, че в приетата документация от
ТКЗС-П.
за периода липсва информация за лицето в документите за осигурителен стаж и
доход . Видно от разпореждането не е зачетен и осигуителен стаж за периода
1983г.-1986г.предвид отмяната на издаденото УП-30 с №189/11.05.1992г./обхващащо
периода 01.01.1983г. до 31.12.1990г./ и издаването на ново обр. УП-30 само за
периода 1987г.-1990г.
Разпореждането е съобщено на Ю.Х.Х. на
30.11.2022г./л.31/.
На 08.12.2022г. с жалба вх. № 1012-26-529 Ю.Х.Х.
оспорил така издаденото разпореждане
пред Директора на ТП на НОИ-Хасково.
Във връзка с жалбата била извършена
проверка на разходите на ДОО на Ю.Х.Х.
резултатите от която били обективирани в Констативен протокол №
КВ-5-26-01251733/13.12.2022г. на Контролен орган при ТП на НОИ и проверка на
разходите на ДОО на Община Стамболово, резултатите от която са обективирани в
констативен протокол № КП-5-26-01253841 от 19.12.2022г. издаден от Старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Хасково.
С Решение № 1012-26-529-5 от
05.01.2023г. Директорът на ТП на НОИ, гр. Хасково приел, че жалбата е
неоснователна и я отхвърлил.
Решението е било съобщено на Ю.Х.Х. на
12.01.2023г./л.6/ , и било обжалвано от последния с жалба депозирана чрез
административния орган, където е регистрирана с вх. № 1012-26-529-6 от
26.01.2023г.
Горната непротиворечива по делото фактическа
обстановка се установява въз основа на документите съдържащи се в
административната преписка и допълнително приетите в хода на съдебното
производство и приемо - предавателни документи от АПК и ТКЗ находящи се в
региона на област Хасково.
По искане на оспорващата страна по
делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на
свидетели на Р.
С.
А.
и А.
А.
Ю..
Св. Р. С. А. сочи, че с жалбоподателя са били
колеги – трактористи, в периода
1976г.-1981г. - първоначално в стопанството в с. С., а после в МТС с. Д. Г.. Заплатите им били заплащани на работни
дни, имало норма и им се плащало ежемесечно. По-късно, според свидетеля,
жалбоподателят отишъл да работи в Кметството на с.Г. като строител , където според св.
А.
работел до 1992г.
Св. А. А. Ю. сочи, че през 1974г. е започнал
работа в ТКЗС в с. П., където бил отчетник до 1986г.
Жалбоподателят постъпил при него през 1976г., като тракторист. Заедно работели
до 1986г., но не можел да посочи дали оспорващия е прекъсвал стажа си. След
това, според свидетеля, Ю.Х.Х. ***, като строител, където работил около 5-6
години.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Проверяваното в настоящото производство
решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно
нормата на чл. 117 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 б. „ а” от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт
разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател, съобразно
разпоредбите на чл. 98, ал.1, т.1 от КСО- от длъжностно лице на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, гр. Хасково.
Оспореното решение е издадено в предвидената
от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени, в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити,
вкл. изрични правни и фактически основания за постановяването си.
При проведената административна
процедура по издаване на обжалвания акт
не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Такива
не се констатират и в процедурата по издаване на потвърденото с него разпореждане.
По отношение основният спорен по делото
въпрос, а именно съответствието на решението с материалният закон съдът намира
следното:
Между страните не е спорно
обстоятелството, като се признава и от жалбоподателя и от ответника, че имената
Ю.Х.Х. и Й.
Д.
О.
са имена на едно и също лице.
За да потвърди разпореждането, с което
на оспорващия е отказано отпускане на ЛПОСВ, административният орган е приел,
че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране Ю.Х.Х. не е отговарял на условията за пенсиониране по
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като макар
да е навършил изискуемата възраст, няма изискуемите 39г. и 02м. осигурителен стаж,
а има 04г., 01м. и 28 дни, както и не е отговарял на условията за пенсиониране по
чл. 68, ал.3 от КСО, тъй като не е притежавал изискуемият действителен
осигурителен стаж от 15г., а действителният му осигурителен стаж е 02г., 00м. и
27 дни. Съответно административният орган е приел, че стажът положен на военна
служба за периода от 30.09.1974г.-30.10.1976г. не е действителен
осигурителен стаж, като непопадащ в приложното поле на
пар.1, ал.1 т.12 от ДР на КСО, а стажът положен в периода 1983г.-1986г.в
ТКЗС П., съобразно
удостовереното в отмененото Удостоверение № 189/1992г. на Кметство Пчелари не може да бъде зачетен. Не е зачетен и стаж
за периода 01.12.1976г.-01.01.1983г., като е прието че липсват
данин за такъв.
Съответно, спорните по делото въпроси се
заключават в това, дали стажът на военна
служба на жалбоподателя за периода 30.09.1974г.-30.10.1976г. – общо 2г.,01м. и
1 ден, следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж на оспорващия и
дали за периода 1983г.-1986г. и за периода 01.12.1976г.-01.01.1983г. следва да
бъде зачетен осигурителен стаж на
жалбоподателя .
Настоящият
съдебен състав споделя съображенията на жалбоподателя че, стажа
положен в периода от 30.09.1974г.-30.10.1976г. следва да бъде зачетен за
действителен осигурителен стаж.
От приетото,
без оспорване от страните по делото, писмено доказателство, Удостоверение № 736/12.02.2021г. издадено от
Държавен военноисторически архив, гр. В. Т., при
Държавна агенция“Архиви“, е видно че през този период оспорващия е бил на редовна военна служба(понастоящем
наборна служба). Това обстоятелство не е спорно по делото, като е възприето и
от административният орган в издаденият административен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане
на закона за пенсиите(отм.), която
норма е и относимата към периода на полагане
военната служба от оспорващия, изслужената
редовна военна служба, се зачита за трудов стаж от III категория. Отделно
от това разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
република България(отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба
във въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба.
Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни
вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и
лицето да е било задължително осигурено и за посочените в § 1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО и други осигурителни рискове.
Следователно, след като стажът на редовна военна
служба положен от жалбоподателя за процесният период, се зачита за трудов такъв,
съгласно действащите към този период
разпоредби, положен е след навършването на пълнолетие от негова страна, при
действието на нормата на чл. 81 от ППЗП/отм/, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1,т.12 от ПЗР на КСО. При
наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва
правно основание да се приеме, че този
стаж не е действителен по смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В тази насока е и константната практика на
Върховният административен съд, според която понятието действителна военна
служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но за наборната
военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен
осигурителен стаж, а следва да бъде зачетена само като действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 ДР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 3 КСО. В този смисъл е и осъществената законодателна промяна на нормата на §1,
т.12 ДР на КСО ДВ бр.8 от 2023г.
Съответно, като е отказал да зачете този стаж за действителен
осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил
закона.
По отношение вторият спорен по делото въпрос, а именно дали следва да се зачете стажа удостоверен в Удостоверение УП 30 № 481 от 08.09.1992г. издадено от ПС на ТКЗС П., и този съгласно удостоверение № 189 от 11.05.1992г. на ОБС-С., Кметство П. е необходимо да се посочи следното:
Съгласно
параграф § 9, ал. 1 на Преходните и
заключителните разпоредби на КСО времето, което се зачита за трудов стаж,
положен до 31.12.1999г, се признава за осигурителен стаж по КСО. По този начин
се запазва заварения трудов стаж, КСО го възприема като осигурителен и не се
допуска преоценката и дисквалифицирането му. Този подход създава стабилност в
правно положение на осигурените лица.
В относимия период е
действал Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите /ППЗП - отм./, който предвижда в чл. 101, ал. 1, че трудовият стаж се
установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с
документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация; в ал.
2 е предвидено, че документът се издава въз основа на изплащателните ведомости
или партидни книги, като в б. б. „а” – „в” е регламентирано съдържанието на
документа. В чл. 101, ал. 3 ППЗП /отм./ е регламентирано как се удостоверява
трудов стаж и трудово възнаграждение в случаите, когато изплащателните
ведомости или партидните книги липсват, а в ал. 4 – когато няма данни за
получаваното възнаграждение. В сега действащата нормативна уредба разпоредби с
подобно съдържание се съдържат в цитирания чл. 40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. От анализа на горецитираните разпоредби е видно, че
първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на
лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни
книжки, респ. и документите по образец предвидени в чл.101 от ППЗП(отм.), и чл. 40, ал.1 от НПОС са
вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните
ведомости, а ако те липсват в други първични документи, щом те съдържат достатъчно
данни, че трудовият стаж е действително положен и каква е неговата
продължителност.
В хода на административното производство трудова книжка за тези процесни спорни периоди не е представена от жалбоподателя, като същият е декларирал в подаденото от него заявление за отпускане на ЛПОСВ, че не притежава такава.
При липсата на
трудовата книжка, за установяване на осигурителния стаж на оспорващия
следва да се ползва алтернативните предвидени в чл. 40, ал.1 от НПОС, респ. чл.
101 от ППЗП/отм./ начини – т.е. следва
да е налице документ издаден от осигурителя по утвърден образец, който както
вече се посочи се издава въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
По делото е представено удостоверение
обр.УП -30, № 481 от 08.09.1992г. издадено от ПС на ТКЗС, с. П., в което е удостоверено, че за времето от
01.12.1976г. до 31.12.1982г. – 6 години и 1 месец, жалбоподателят е работил
като тракторист. В удостоверението е посочено, че се издава на основание
изплащателни документи и Инструкцията за реда и начина на издаване на документи
за трудов стаж ДВ бр. 20 от 12.03.1968г. и същото съдържа подпис за изготвило
го лице.
Представено и Удостоверение обр.УП-30 №
189 от 11.05.1992г. издадено от ОбС-С., Кметство с. П., в което е удостоверено, че в периода 01.01.1983г.-31.12.1990г.
оспорващият е работил като строителен работник в Кметство Г..В удостоверението отново е отразено, че
се издава на основание изплащателни ведомости и Инструкцията за реда и начина
на издаване на документи за трудов стаж ДВ бр. 20 от 12.03.1968г., като също
съдържа подпис за изготвило го лице.
Съгласно писмо изх. № С-2286 от 31.08.2022г. на Кмета на Община С., това удостоверение е отменено, като
вместо това е издадено друго от Община С., с изх. № С-2286 от 31.08.2022г.
Твърденията на жалбоподателя, че Общинска
администрация Стамболово не е компетентна да отменя удостоверение обр.30, което
не е издадено от същото учреждение са неоснователни. Удостоверение
обр. УП-30 издават учрежденията, предприятията и организациите, в които е
придобит трудовият стаж, или техните правоприемници. След като се твърди, че в
процесния период оспорващият е работил в Кметство Г., което е част от Община С., то именно последната е надлежното
да издаде процесното удостоверение учреждение. Общински съвет С. е орган на местно управление и
няма такива правомощия. Ето защо след отмяната на процесното УП обр.30 № 189 от 11.05.1992г. същото правилно не е
взето предвид от ответника, а вместо това органът законосъобразно е преценявал
данните за трудов и осигурителен стаж на
жалбоподателя съдържащи се в идаденото УП обр. 30 № С-2286 от 31.08.2022г., което е издадено по установения ред и форма и
съдържа всички изискуеми реквизити.
Дори и УП обр. 30 №189/11.05.1992г. да не
бе отменено, то същото както и обр.УП-30,
№ 481 от 08.09.1992г. издадено от ПС на
ТКЗС, с. П. не представляват годен да удостовери осигурителния и трудов стаж на
жалбоподателя документ. Съображенията за това са следнитеъ
Съгласно чл.1 от посочената инструкция №
2492 за реда и начина за издаване на документи за труд стаж издадена от
министерство на финансите, комитета по труда и работната заплата и ЦС на профсъюзите,
в сила от 29.12.1967г., трудовият стаж
се установява с осигурителни, трудови и занаятчийско ученически книжки, с
удостоверения образец - 30 и УП - 72, със справки, както и с документи
предвидени по международни спогодби. В инструкцията е посочено, че удостоверения и справки за трудов стаж се
издават въз основа на раздавателни ведомости, списъци, партидни книги и други
финансово – счетоводни отчетни документи, по които е извършвано изплащането на
трудовото възнаграждение, или въз основа на документите в картотеките на
осигурените, по които е извършвано
общественото осигуряване. При липса на първична финансово - счетоводна
отчетна документация учрежденията, предприятията и организациите, в които е
придобит трудовият стаж, или техните правоприемници, както и държавните архиви,
по изключение могат да издават удостоверения УП-30 за трудов стаж на работници и
служители по реда определен в пар.101,
ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, като предприятията и организациите са длъжни да издават по този ред удостоверения
за трудов стаж въз основа на автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни, че трудовият стаж е действително положен, а така също и за неговата
продължителност, като заповеди или протоколи за назначаване, уволняване,
класиране, разрешаване на отпуск и др. Изрично
в инструкцията в т. 4, абзац 3-ти и т.8
са посочени реквизитите, които следва да имат така издаваните
удостоверения УП-30, като е предвидено, че в удостоверенията за стаж издавани
на основание пар.101, ал.3 от ППЗП, задължително се отбелязва липсата на
първичните изплащателни ведомости и причините за това, основанието за издаване
на удостоверенията и всички документи
въз основа на които те са съставени, като същите следва да са подписани от ръководителя и отговорният счетоводител и да
са подпечатани с печата на учреждението, предприятието или организацията. С
оглед тази приложима уредба, видно е че за да се издаде удостоверение образец №
УП – 30, следва да е налице липса на
изплащателни документи, да са налице други първични документи удостоверяващи,
че стажа действително е положен и каква е неговата продължителност -
удостоверения, заповеди или протоколи за назначаване и уволняване, за
класиране, за разрешаване на отпуск и други автентични документи, издадени по
време на полагане на трудовия стаж. Същевременно, за да се приеме че е налице
редовно издадено от външна страна удостоверение обр. № УП-30, същото следва да
отговаря на определени изисквания за реквизити и съдържание. В случая, така
издадените удостоверения УП-30 с № 481 от 08.09.1992г. издадено от ПС на ТКЗС, с. П. и Удостоверение обр.УП-30 № 189 от от 11.05.1992г. издадено от ОбС-С., Кметство с. П. не отговарят на изискванията за
съдържание, тъй като не е налице отбелязване на липсата на
първичните изплащателни ведомости и причините за това, основанието за издаване
на удостоверенията и всички документи въз основа на които те са съставени. Освен
това удостоверенията не са оформени съобразно изискванията на
т.8 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов
стаж (обн. ДВ бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. – ДВ, бр.48 от 1975), тъй като липсва подпис на главния
счетоводител. Следователно удостоверениятаса издадени в нарушение на нормативните изисквания.
С материална доказателствена сила се ползват само документите посочени в чл.
179, ал.1 от ГПК, приложим в настоящото производство на основание чл.144 от АПК, а именно издадените от длъжностно лице, в кръга на службата му, по
установените форма и ред. В случая процесните удостоверения не са съставени по
установената форма и следователно същите не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила касателно удостоверените в тях факти.
Доказателствената сила на посоченото УП-30
№ 481/08.09.1992г. се явява дискредитирана и от отказа за издаване на
удостоверение от 30.08.2022г. издадено от Началника на Сектор ИДОСД, който е
отказал да издаде УП-13 за периода 01.12.1976г. до 01.01.1983г., тъй като при
извършена проверка на предадените
съгласно чл.5, ал.10 от КСО от осигурителя ТКЗС с. П. Обл.Хасково ведомости за заплати и
трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005г.
за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на
прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ е
установено, че липсва информация за лицето Ю.Х.Х. за периода
01.12.1976г.-01.01.1983г. Този отказ е подлежал на обжалване, но няма данни и
не се твърди това да е сторено от оспорващия. Същите обстоятелства са отразени
и в КП № КВ-5-26-01251733/13.12.2022г. на Контролен орган при ТП на
НОИ-Хасково, където е посочено, че при проверка на разплащателните документи
на ТКЗС и АПК от района на област Хасково и конкретно с. П. името на жалбоподателя не фигурира в предадените в осигурителният архив на ТП на
НОИ – документи. Протоколът представлява официален удостоверителен документ и
обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение лично установените
от изготвилото го длъжностно лице обстоятелства, за компетентността на което по
делото бяха представени доказателства Между впрочем между страните няма и
спор,че действително в предадените от ТКЗС с. П. на ТП на
НОИ-Хасково ведомости за заплати и трудовоправни документи за относимия период,
липсва информация за оспорващия.
Удостовереното в УП обр.30 №189 от
11.05.1992г. пък се явява опровергано от съставения Констативен протокол №
КВ-5-26-01253841 от 19.12.2022г. на контролен орган при ТП на НОИ-Хасково,
доказателства за компетентността на когото се представиха по делото, във връзка
с проверка осъществена по реда на чл. 108, ал.1, т.1 от КСО, който също
представлява официален удостоверителен документ. Видно е от същия протокол, че оспорващия
с имената Ю.Х.Х. и Й. Д. О. не фигурира в наличните при
осигурителя Община С. разплащателни ведомости за периода 01.01.1983г.-31.12.1996г. касаещи с. Г. и Кметство с. П.. Това обстоятелство е удостоверено и в
издаденото удостоверение обр.30 № С-2286 от 31.08.2022г. от Община С..
Следователно, след като по делото не се
установява наличие на първични документи – разплащателни ведомости или други
документи удостоверяващи,
че стаж за периода 01.01.1983.-31.12.1986г. и за периода 01.12.1976г. до
01.01.1983г. действително е положен и
каква е неговата продължителност, оспорващия не представя трудовата книжка, както и представените от
него два броя УП-30 са с оборена доказателствена сила, а удостоверените в тях
факти за тези процесни периоди се опровергават
от събрания писмен доказателствен материал, то правилно административният
орган не е зачел за осигурителен стаж на
жалбоподателя времето от 01.12.1976г. до
31.12.1982г. и от м. 01.01.1983г. до 31.12.1986г., за което последният е
твърдял, че е работил съответно като като тракторист в ТКЗС – П. и строителен работник в Кметство Г.. Единственото друго доказателство,
което оспорващия ангажира за тези си твърдения са свидетелските показания на
св. Ахмед и св. Юмер, който са допуснати от съда за установяване на условията
на труд и на заеманата длъжност, в контекста на трудовите функции, както и
мястото и естеството на изпълняваната работа, при наличие на представени
писмени доказателства, които са издадени от работодателя(осигурителя), съобразно и практиката на ВАС по
приложението на чл. 104, ал.10 от КСО.
В тази връзка е
необходимо да се посочи, че показанията на тези свидетели съдът не кредитира с
доверие. Показанията им си противоречат по въпроса къде е работил жалбоподатея
през относимия период – и двамата свидетели дават обяснения за периода
1976-1986г., но св. А.
сочи,че е работил с жалбоподателя в стопанството в с. С., а св. Ю. че за същия период оспорващия е
работел като тракторист, но в ТКЗС с. П.. Наред с това и двата свидетели заявяват че са работили заедно с оспорващия
до 1986г. след което твърдят че последния е започнал работа в Кметството на с.Г.. Тези им показания обаче са в
пряко противоречие с твърденията на оспорващия, който пък в унисон на
удостовереното в горецитирантие УП обр. 30 № 189/11.05.1992г. – отм. и УП обр.
30 № 481/08.09.1992г., твърди, че е работил в ТКЗС П. до 31.12.1982г., а в Кметство Г. от 01.01.1983г.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че въпреки признаването на действителен
осигурителен стаж на жалбоподателя за периода на редовна(наборна) служба за
времето от 30.09.1974г.-30.10.1976г. в размер на 02г.1м. и 1ден, то последния няма право на пенсия при условията
на чл. 68, ал.1 ал.2 и ал.3 от КСО , тъй като макар към датата на подаване на
заявлението си за пенсиониране да има навършена изискуемата възраст, то няма действителен
осигурителен стаж от 15г, както и общ
осигурителен стаж от 38г. и 10м.
Ето защо обжалваното решение на административният
орган е правилно като краен резултат, а жалбата срещу него неоснователна.
Предвид изхода
на делото, основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение и
такова следва да бъде присъдено в минимален размер от 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Ю.Х.Х. ***, против Решение № 1012-26-529-5 от 05.01.2023г.
на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлено оспорването на
жалбоподателя против Разпореждане №**********-2140-26-1115/17.11.2022г. на
Ръководителя на“Пенсионно осигуряване“
към ТП на НОИ-Хасково.
ОСЪЖДА Ю.Х.Х. *** с ЕГН ********** да заплати на
ТП на НОИ- Хасково разноски по делото в размер на 100.00 лева
представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: