Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
11.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Вилиана Русева и с участие на прокурор Д. Димитров при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 197 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, гр. София, депозирана от старши експерт Елена Златева, срещу
Решение № 55/08.06.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
836/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № НЯСС – 43 от 23.03.2021г. на заместник председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите (ЗВ) на собственика на
язовирна стена и съоръжения към нея на язовир „Теке-дере 1“ К.Г.К. и С.Х.И.е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева
за неизпълнение на задължение по чл.141,
ал.1, т.2 от ЗВ.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че съдебният състав се е произнесъл по жалба, която не е подписана от С.Х.И.и
същата се явява недопустима. С това, според касатора, съдът е постановил
неправилно решение, което жалбоподателят желае да бъде обезсилено. Аргументира
и становището за безспорната доказаност на описаното в акта и в НП деяние,
поради което отправя и искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски и отправя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, К.Г.К.,
чрез адвокат В. В. от Адвокатска колегия - Шумен, депозира молба, с която
заявява, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. В молбата
обективира и теза за неоснователност на оспорването. Депозира писмени бележки,
в които доразвива съображенията за законосъобразност на съдебния акт, въз
основа на които моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 01.09.2020г.
свидетелите И.М.И.и Р.К.Р.- служители в Регионален отдел „Надзор на язовирните
стени и съоръженията – Североизточна България“, офис Шумен към Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, извършили проверка на техническото
и експлоатационно състояние на язовир „Теке-дере 1“, чиято язовирна стена и
съоръженията към нея, били стопанисвани от К.К. и С.И.. Проверката била
извършена в присъствието на К.К..
При извършения обход и
оглед на място на малката язовирна стена и съоръженията към нея, както и при
преглед на документацията от експлоатацията им, било констатирано, че няма изградени
елементи на Контролно-измервателна система (КИС), т.е. че не е изпълнено
изискването за задължително необходимият наличен елемент на КИС – монтирано
устройство за измерване на водно ниво, съгласно чл.70, ал.4 от Наредбата за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото
им състояние, приета с ПМС № 12 от 28.01.2020г., обн. ДВ, бр.9 от 31.01.2020г.,
в сила от 31.01.2020г. Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол
№ 05-03-61/03.09.2020г., с който на собственика било дадено задължително за
изпълнение предписание, свързано с осъществяването на безопасна техническа
експлоатация, а именно да се приведе язовирът в съответствие с чл.106 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване
контрол за техническото им състояние, със срок за изпълнение на предписанието –
09.11.2020г. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на
собственика К.К. на 10.09.2020г., като в него изрично било отразено, че
собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея е отговорен за
изпълнението на предписанието.
Въз основа на установените
факти, на 12.10.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 05-076, като актосъставителят посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите – собствениците
на язовирни стени и съоръженията към тях са длъжни да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние,
отговаряща на изискванията на наредбата, тъй като съгласно чл.70, ал.4 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол
за техническото им състояние, собственикът на язовира е длъжен да монтира
устройство за измерване на водното ниво, а според ал.2 на чл.70 от същата
наредба се предвижда монтирането на минимум един брой нивомерен пост. Актът бил
съставен в присъствие на собственика К.К., който го подписал, излагайки
възражения, че ще представи такива допълнително в законоустановения срок.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт, административно наказващият орган издал процесния правораздавателен
акт.
При така установената
фактическа обстановка и след като съобразил приобщените писмени и гласни
доказателства районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
ангажирането на отговорността на две лица с едно общо наказание, в противоречие
с правилото на чл.24, ал.1 от ЗАНН. Съдебният състав изложил и доводи за
недоказаност на описаното в акта и в НП деяние, поради което отменил атакувания
санкционен акт.
При извършената служебна проверка
съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на
районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално
компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора
районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване
наказателно постановление, поради което е допустимо. Твърдението, че съдът се е
произнесъл по недопустима жалба, касационният състав намира за неоснователно –
оспорването на правораздавателния акт пред въззивния съд е инициирано от лице,
счетено за нарушител от страна на контролните органи, което, съгласно правилото
на чл.59, ал.2 от ЗАНН разполага с правото да отпочне съдебен контрол и липсата
на подпис на другото лице, което е възприето за нарушител, не влияе върху
законосъобразността на развилото се производство.
Касационният състав не
споделя и твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението на
районния съд. В унисон с мотивите на районния съд, настоящата инстанция
констатира наличие на допуснат съществен процесуален порок, препятстващ
пораждането на последиците, целени с издаването на НП. Административните
наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно
поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните
наказания, за реализирането на административнонаказателната отговорност
законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и изисквания към
наказващия орган - по безспорен и несъмнен начин да установи и докаже
извършването на нарушението и вината на нарушителя. Съгласно чл.6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние, действие или бездействие, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред, като в чл.7, ал.1 от ЗАНН се сочи,
че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. От друга страна, раздел IV от закона, в частност нормата на
чл.24, ал.1 от ЗАНН, регламентира императивното правило за личния характер на
административнонаказателната отговорност. В казуса административно наказващият
орган е описал нарушение, което е вменил на две лица, като въз основа на
констатациите си органът е определил общо административно наказание за К.К. и С.И.,
без да изложи мотиви за това и без да е налице подобна нормативна регулация. Законовият
ред не създава възможност за възникване на солидарна административнонаказателна
отговорност между отделни лица и подобно поведение съставлява съществено
процесуално опущение, което е достатъчно основание за отмяна на
правораздавателния акт, без същият да бъде обсъждан по същество. До аналогичен
правен извод е достигнал и районният съд, което налага извод, че постановеният
съдебен акт се явява правилен и законосъобразен.
По тези съображения
съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с
материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора,
основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски,
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, вр.
чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, като касаторът следва да бъде осъден да
заплати на К.К. разноски по делото пред
касационната инстанция в размер на 600 лева,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
Договор за правна защита и съдействие № **********/17.09.2021г.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 55/08.06.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 836/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, гр.София да заплати на К.Г.К. с ЕГН ********** ***, разноски
по делото пред касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 11.10.2021 г.