№ 3156
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100509959 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 02.01.2021г. по гр.д.№ 12273 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 82-ри състав С. К. М., ЕГН ********** с адрес:
гр.София, ж.к. **** е осъдена да заплати на М.В.Р. с адрес: гр. София, ул.
**** сумите, както следва: на основание на чл. 59 от ЗЗД сумата от
1891,27лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
21.02.2018г., до изплащането й, представляващи обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 10 в гр.София, ж.к. **** за периода от
03.01.2017г. до 22.01.2018г.; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от
627,44лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 22.01.2013г.
до 22.01.2018г. за плащането на главницата, на основание на чл. 78, ал.1 от
ГПК съдебни разноски от 332,22лв., като неоснователни са отхвърлени
исковете за горницата над 1891,27лв. до предявен размер от 9142,15лв. и за
периода от 22.01.2013г. до 02.01.2017г.; за горница над 627,44лв. до предявен
размер от 3032,97лв., като М.В.Р. е осъдено да заплати на основание на чл. 77
от ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 74,94лв. държавна
такса за увеличения размер на иска.
1
С Определение от 24.06.2021г. е оставена без уважение молбата на С.
Милослаова за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното
решение в частта за мораторната лихва и молбата за изменение на решението
в частта за разноските.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба
наименована молба вх.№ 25007543/18.01.2021г., уточнена с жалба вх. №
25114324/07.07.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете С. К.
М., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител в частта, в която иска по чл. 86 от ЗЗД е уважен за горница
над 203,71лв. Изложени са съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон,
необосновано. Посочила е, чедо 03.01.2017г. не е била в забава на плащане на
обезщетение за ползване на имота и не дължи мораторна лихва за същото.
Приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза установило, че за
периода от 03.01.2017г. до 22.01.2018г. дължимото обезщетение за
ползването на имота е 2930,38лв., че е платена сумата от 858,78лв., което
обосновавало извод, че ако се дължи обезщетение за забава то същото следва
да е за забава на плащането на 2071,60лв. Размер на обезщетението за забава
за периода от 03.02.2017г. до 22.01.2018г. било 203,71лв., а не както
неправилно приел СРС 627,44лв. Отделно присъждайки обезщетение за
забава от 627,44лв. и то за период от 22.01.2013г. до 22.01.2018г. районният
съд неправилно приложил института на погасителната давност , възражение
за което било направено с отговора на исковата молба и в о.с.з. от
13.10.2020г. Срок на същата бил 3 години преди исковата молба тоест до
22.01.2015г. задълженията били погасени по давност.
Въззиваемият - ищец М.В.Р. е оспорило жалбата. Изложило е
съображения, че решението е правилно в обжалваната част. Посочило е, че в
срока за обжалване била подадена молба по чл. 247 от ГПК и по чл. 248 от
ГПК, не била подадена въззивна жалба срещу решението. Претендирало е
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2004799/21.02.2018г. изменена в о.с.з. от 13.10.2020г. от М.В.Р. срещу С. К.
2
М., ЕГН ********** с която е поискал от съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 9142,15 лв, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 21.02.2018г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 10 в гр.София, ж.к.
**** за периода от 22.01.2013г. до 22.01.2018г .; на основание на чл. 86 от
ЗЗД сумата от 3032,97лв., представляващи обезщетение за забава за периода
от 22.01.2013г. до 22.01.2018г . за плащането на главницата. Навело е
твърдения, че М. М. и семейството му били настанена в имота със Заповед от
04.09.1985г., който бил част от ведомствения жилищен фонд на
Министерството, самият имот бил частна държавна собственост. М. бил
пенсионер, починал през 2006г. , като на 23.10.2006г. МВР сключило договор
с ответника за наем на имота, срок на същият изтекъл на 23.10.2009г., на
22.01.2010г. било отправено искане до ответника да освободи имота, отказано
й било да й се признае право на пожизнено ползван на имота, на 10.11.2011г.
била отправена покана да освободи имота с указание че до освобождаването
му ще се начислява пазарен наем за имота от по 207лв. месечно. За процесния
период ответникът продължила да плаща посочения в договор наем от по
61,83лв. вместо дължимия от по 207лв. месечно. Така неплатени за периода
била главница от 9142,15лв., дължала се и лихва от 3032,97лв. Разпоредбата
на чл. 236 от ЗЗД не била приложима за продължаване на срока на договора в
хипотеза, в която наемно правоотношение било възникнало въз основа на
административен акт, а и имало ограничение по чл. 229 от ЗЗД за срока на
договор. Претендирал е разноски.
Ответникът С. К. М., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител в срока за отговор е оспорила исковете .
Навла е твърдения, че в хипотеза на чл. 236 от ЗЗД дължи само уговорения
наем, договор се бил превърнал в безсрочен, плащала уговорения наем.
Задълженията били погасени по давност, срок на същата бил 3 години,
искова молба била от 21.02.2018г. и така вземания възникнали до
21.01.2015г. били погасени по давност. Погасени по давност били и лихвите
върху тази главница съобразно чл. 119 от ЗЗД. Погасителната давност за
задълженията за лихвите била 3 години и не се дължали същите..
По делото са приети неоспорени от страните договор от 23.10.2006г., анекс
от 23.10.2006г., съгласно който МВР е отдало под наем на С. М. апартамент
№ 10 в гр.София, ж.к. **** за срок от 3 години срещу задължение за плащане
3
на наем от 61,83лв, консумативи , такса смет от 3,62лв. в срок до 30-то число
на текущия месец.
Приета е покана от МВР до С. М., на лицевата страна на която е положен
подпис за ответника като получил същата на 22.01.2010г, съгласно която на
22.01.2010г. С. М. е била уведомена, че срокът на договора за наем е изтекъл,
нямало основание за сключване на нов наемен договор, защото не работи в
МВР, а съпругът й бил починал преди повече от 2 години и е поканена да
освободи имота в срок от един месец с указание, че до освобождаване на
имота ще й се начислява като задължение обезщетение за ползването на
имота.
Приети са неоспорени от страните покана от 10.11.2011г., известие за
доставяне , съгласно които на 24.11.2011г. С. М. е получила писмо от
10.11.2011г. от ищеца, с което се отхвърля искането й да сключи договор за
пожизнено ползване на имота и е поканена да освободи имота в срок от един
месец.
Приета е покана от 16.11.2016г. до С. М., на гърба на която е положен
подпис за ответника като получил същата на 02.12.2016г, съгласно която
на02.12.2016г. ответникът е получила покана от ищеца с която прекратява
договора за наем от 23.10.2006г., като я кани да предаде имота и с указание че
от прекратяване на договора до предаването на имота дължи плащане на
обезщетение за ползването му в размер на месечен пазарен наем, като следва
да го заплаща в указания срок, дължи и консумативи.
Прието е писмо от ищеца до ответника от 07.06.2017г., с което е отказано
да се сключи договор за пожизнено ползване на имота
Приета е покана от 19.10.2017г. известие за доставяне, съгласно които
ищецът е поканил ответника да му заплати обезщетение за ползването на
имота считано от 22.02.2010г. в размер от по 207лв. месечно. , което до
31.08.2017г. е 12 719,81лв. изчислено след приспадане на направените
плащания, като следва да го плати в 7 дневен срок от поучаването на
поканата, получена от ответника на 21.10.2017г.
По делото са приети неоспорени от страните заповед от 18.07.2018г.,
постановление от 12.09.2019г., протокол от 22.11.2019г., съгласно които за
апартамент № 10 в гр.София, ж.к. **** е издадена заповед за изземването му
от областния управител на основание на искане от МВР по прекратен договор
4
за наем от 23.10.2006г., сключен със С. М. и имотът е иззет на 22.11.2019г.
С прието по делото заключение по съдебно-техническа експертиза, вещото
лице след запознаване с документи по делото е посочило, че средният пазарен
наем за имота за периода е 13107,88лв. без ДДС. Посочило е, че за периода от
01.02.2015г. до 22.01.2018г. наем е в диапазон от 183,22лв. до 269,26лв.
месечно. За 2015г. наем бил 2431,74лв., за 2016г. бил 2719,5лв., за 2017г. –
2768,10лв., за периода от 01.01. до 22.01.2018г. наем бил 162,28лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документите и проверки при ищеца е
посочило, че за периода от 22.01.2013г. до 22.01.2018г. платена сума от
ответника на ищеца за ползването на имота е 3965,73лв., сумите били
плащани ежемесечно в размер от по 61,83лв. за наем и 4,23лв. за такса битови
отпадъци.
За постановеното решение ответникът е уведомен на 14.01.2021г., с молба
от 18.01.2021г. е поискал поправка на ОФГ и изменение на решението в
частта за разноските, сочейки, че мотиви и диспозитив на решението в частта
по иска по чл. 86 от ЗЗД не съответстват, както за формирането на размера
така и за приложението на погасителната давност. Посочено е, че в случай че
не допусне поправка по чл. 247 от ГПК то молбата да се счита като въззивна
жалба. С разпореждане от 15.03.2021г. районният съд е приел, че молбата е
въззивна жалба и я е изпратил на СГС, но му е върната за производство по чл.
247 от ГПК, с определение от 24.06.2021г. същата е отхвърлена от СРС.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Съдът приема, че жалбата е в
срок.Оплакванията срещу решението на СРС са направени на 18.01.2021г. под
формата на молба по чл. 247 от ГПК, а ако същата не се уважи – то и под
формата на въззивна жалба, като отправените искания съответстват на жалба,
независимо че са направени под условие и са инкорпорирани в молба по чл.
247 от ГПК. Поставеното условие е осъществено, поради което няма
основание да се приеме, че жалбата е просрочена.
По правилността на решението в обжалваната му част:
Предявените искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за обезщетение
5
за забава за плащането на обезщетение за ползване на имот без основание при
въведено от ответника възражение за недължимост поради погасяване по
давност и плащане.
По делото е установено че за периода ответникът е ползвала имота без
основание като размер на неплатеното обезщетение за срок от 03.01.2017г. до
22.01.2018г. е в размер на 1891,27лв. Решението на СРС в тази част не е
обжалвано поради което обвързана страните със сила на пресъдено нещо.
Съдът приема за установено по делото, че за заплащането на тази сума
ответникът е изпаднал в забава. За този извод на районния съд с въззивната
жалба не са въведени оплаквания, не е нарушена императивна правна норма
при обосноваване на тези изводи от СРС поради което и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установени тези
обстоятелства по делото. Приетите по делото покани от 2016г. и от 2017г.
установяват отправяне на покана за плащане на обезщетението.
Погасителен давностен срок при хипотезата на чл. 59 от ЗЗД започва да
тече от деня на извършване на престацията. Това е така, защото защото
неоснователността на преминаването на блага от имущество на едно лице в
имущество на друго съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент. /В този смисъл т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979г. на
Пленума на ВС/. При иск по чл. 59 от ЗЗД, основан на ползване от ответника
без основание на собствения на ищеца имот, обогатяването и обедняването се
осъществяват във всеки един момент, в който се ползва имота. Това е така,
защото във всеки момент от ползването на имота има преминаване на блага
от имущество на ищеца в имущество на ответника. За всеки момент на такова
преминаване възниква вземане по чл. 59 от ЗЗД. Ползването на недвижим
имот обичайно се обозначава с мерна единица не по-малка от ден и съдът
приема, че в случая следва да възприеме същата за яснота при излагане на
съображенията си а и при съобразяване на предмета на делото. В хипотезата
на чл. 59 от ЗЗД неоснователността на преминаването на блага съществува
при самото преминаване. Това преминаване се осъществява всеки ден от
ползването на имота и с настъпването на преминаването на благата се
поражда основанието на вземането по чл. 59 от ЗЗД. Вземането по чл.59 от
ЗЗД е отделно и самостоятелно за всеки ден от преминаването на благата.
Паричното обезщетение по чл. 59 ЗЗД, дължимо от неоснователно
6
ползващият чужд имот несобственик на лишения от правото да ползва своя
имот собственик, възниква ежедневно - "ден за ден". Ползващият без
основание дължи обезщетение за всеки ден, в който чрез посочените действия
се обогатява неоснователно за сметка на собственика. Правилото е, че
неоснователно обогатяване при иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за различните
периоди се касае за различни вземания, като се дължи "ден за ден". /В този
смисъл Решение № 217/08.10.2013 г. по гр. дело № 1290/2013 г. на ВКС, III
Г.О.; Решение № 88/09.10.2020г. по гр.д. № 1487/2019г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.;
Решение № 179/23.07.2015г. по гр.д. № на ВКС3104/2014г. на ВКС, І.-то, Г.О.
/. Затова и погасителната давност се определя ден за ден. По същият начин се
определя и обезщетението за забава на плащането на обезщетението по чл.
59 от ЗЗД, както и погасителния срок за същото. Вземането по чл. 86 от ЗЗД
се погасява с кратката 3 - годишна давност по чл. 111 о ЗЗД. В случая с
отговора на исковата молба е направено възражение за недължимост на
лихвите поради погасяването им по давност с твърдения, че срока на същата е
3 години, както и поради това че лихва върху погасени по давност главници
не се дължи. В случая неправилно районният съд е приел, че върху главница
от 1891,27лв./ вземането за което е възникнало за периода от 03.01.2017г. до
22.01.2018г./ се дължи лихва за забава се дължи за периода от 22.01.2013г. до
21.02.2017г. В забава на плащането на определено вземане може да се изпадне
само ако това вземане е възникнало. Така за главница дължима за период от
03.01.2017г. до 22.01.2018г. не може да се изпадне преди 03.01.2017г. С оглед
на гореизложеното и при съобразяване на периода, за който е отправена
претенцията за обезщетение за забава, то съдът приема, че лихва за забава би
могло да се приеме по делото, че се дължи само за периода от 03.01.2017г. до
22.01.2018г. При така възприето и на основание на чл. 162 от ГПК съдът
приема, че размер на това вземане не е по-голям от сумата от 203,71лв.,
дължимостта на която като обезщетение за забава се признава от въззивника
и за която сума не е подадена жалба и така решението на СРС е влязло в сила,
тоест въпросът за дължимостта на тази сума не може да се пререшава. За
горницата над тази сума до присъдения от СРС размер и за периода от
22.01.2013г. до 02.01.2017г. по делото не е установено валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника за плащане като обезщетение за забава . В
тази част решението на СРС следва да се отмени и вместо него следва да се
постанови друго, с което исковете за обезщетение за забава за сумата от
7
423,73лв. и за периода от 22.01.2013г. до 02.01.2017г. следва да се
отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските във въззивното производство следва
да бъдат поставени в тежест на въззиваемия при съобразяване на
обстоятелство, че жалбата е подадена от особен представител и не е събрана
предварително държавна такса, тоест МВР следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС разноски за държавна такса от 25лв.
Решението на СРС в частта, в която ответникът по исковете е осъден да
заплати на ищеца съдебни разноски от 55,75лв. следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 02.01.2021г. по гр.д. № 12273 по описа за 2018г.
на Софийски районен съд, 82-ри състав в частта , с която С. К. М., ЕГН
********** с адрес: гр.София, ж.к. **** е осъдена да заплати на М.В.Р. с
адрес: гр. София, ул. **** сумите, както следва: на основание на чл. 86 от
ЗЗД сумата от 423,73лв., представляващи обезщетение за забава за периода
от 22.01.2013г. до 02.01.2017г. за плащането на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД
за ползване на апартамент № 10 гр.София, ж.к. ****; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдебни разноски от 55,75лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иск, предявен с искова молба вх.№ 2004799/21.02.2018г.
изменена в о.с.з. от 13.10.2020г. от М.В.Р. срещу С. К. М., ЕГН **********
за заплащане на основание на чл. 86 от ЗЗД на сумата от 423,73лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 22.01.2013г. до
02.01.2017г. за плащането на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за ползване на
апартамент № 10 гр.София, ж.к. ****.
ОСЪЖДА М.В.Р. с адрес: гр. София, ул. „**** да заплати на основание на
чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 77 и чл. 81 от ГПК на Софийски градски съд сумата от
25лв. /двадесет и пет лева/ представляващи държавна такса за производство
пред СГС.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9