Решение по дело №268/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер    103                                    18.06.2020 година                               Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд                                                                         граждански състав

На двадесет и осми май                                                  Година две хиляди и двадесета

В открито заседание в следния състав:                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                           

                                       Съдебни заседатели:    

Секретар              Стойка Вълкова  

Прокурор                               

като разгледа докладваното от               С.Михов

търговско дело номер        268     по описа за       2019  година.

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба от Й.В.В., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Цветомила Вукова от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ 11-13, офис 5 против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез адв. Станко Кралев, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 35 000 лв, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинено телесно увреждане в резултат на настъпило на 11.05.2018 г. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил - С.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 1 400 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на изтичане на законоустановения срок за определяне и изплащане на обезщетение – 05.12.2018г., до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 11.05.2018 г. около 11:00 час в гр. Б., на ул. „О.“ и улицата към паркинга между жилищен блок № * и жилищен блок № *, водачът С.Д.Д., при управление на лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № А 3997 МА, поради  движение с несъобразена с пътния участък скорост и недостатъчно внимание към пешеходците, отнел предимството, не пропуснал и блъснал правилно пресичащата по продължението на тротоара между блок № * и блок № * на ул. „О.“ пешеходка Й.В.В.. В резултат на настъпилото ПТП е пострадала ищцата Й.В., която е получила сериозни травматични увреждания. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р-5037/ 14.05.2018 г. и е образувано досъдебно производство № 1399/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас. Наказателното производство е било прекратено с Постановление за прекратяване от 26.03.2019 г. на Районна прокуратура Бургас на основание чл. 243 ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24 ал. 1, т. 9 от НПК по искане на пострадалата В.. В резултат на настъпилото ПТП, на ищцата е причинено телесно увреждане, изразяващо се във фрактура на дясна подколенница в долната й част (фрактура крурис декстри ин партис дисталис), довела до трайно затруднение на движенията на крайника за период по-дълъг от 30 дни, в случая около 7-8 месеца. Непосредствено след настъпване на процесното произшествие, ищцата е била настанена за болнично лечение за периода 11.05.2018-17.05.2018г., като на 11.05.2018 г. е извършена кръвна репозиция на фрактурата и поставяне на метална остеосинтеза. Последвала е медикаментозна терапия в продължение на 20 дни. Ищцата твърди, че приема изключително тежко последиците от настъпилото произшествие, което оказва негативен ефект не само върху физическото й състояние, а така също и върху психиката й – изпитва притеснения, страда от безсъние и кошмари. Налице са и остатъчни последици за В. – груби оперативни оперативни белези, които й причиняват дискомфорт и притеснения и нови болки при резки климатични промени и физическо натоварване. Освен претърпените неимуществени вреди, ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на  1 400 лв. за заплащане на имплант за операцията, за което прилага разходно-оправдателни документи.

Ищцовата счита, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/02/117003302848, валидна от 21.12.2017 г. до 20.12.2018 г. на лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“, с държавен рег. № А 3997 МА. Позовава се на чл. 432, във връзка с чл. 498 ал. 3 от КЗ и твърди, че пасивно материално правен легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗД „Бул Инс“ АД.

На основание чл.380 ал. 1 от Кодекса за застраховането, на 05.09.2018 г. е била предявена извънсъдебна претенция пред ЗД „Бул Инс“ АД, като в законоустановения срок са входирани всички необходими и изискуеми документи, но ответното дружество не се е произнасяло по преписката и не е провеждало кореспонденция с ищцата. Предвид липсата на активно поведение на ответното дружество относно определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховката  „Гражданска отговорност“, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска по съдебен ред.

В срока по чл.367 от ГПК, постъпи писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспори изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът не оспори наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието, но счита, че обезщетението, което се претендира е прекомерно, следователно несправедливо и се цели  не реално репариране на вредата, а обогатяване от възникналото ПТП.

Ответното дружество възрази, че представените в исковата молба доказателства не доказват застрахованият водач да е виновен за настъпилото ПТП, а  досъдебното производство е прекратено по искане на пострадалата В. и назначените в това производство автотехническа и съдебномедицинска експертизи са без доказателствена тежест в настоящото производство. Оспори описания  в исковата молба механизъм на ПТП, причинените на ищцата телесни увреждания, психически страдания и причинно-следствената връзка с деянието.

По отношение оспорването на констативния протокол за ПТП се изложи становище, че служителят на МВР само е възпроизвел заявеното пред него от участниците в произшествието и въобще не е анализирал обективните находки на мястото на произшествието относно това спазвали ли са пешеходците, в това число и ищцата, императивните правила на чл. 113 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 2 от ЗДвП. Заяви, че при евентуално доказване на виновното поведение от страна на застрахования водач и наличие на причинно-следствена връзка между деяние и резултат, е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради нарушение правилата за движение на пешеходци, посочени по-горе.

Оспори и размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че той е силно завишен, тъй като вредата се определя към момента на настъпването й, т.е. размерът на обезщетението не е съобразен със съдебната практика, определяща обезщетения през 2018 г. В случай на постановяване на осъдително решение, ответникът претендира съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.

В депозираната допълнителна искова молба бяха изложени доводи за неоснователност на наведените от ответника възражения. Първо, неоснователно е твърдението, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача на автомобила с държ. рег. № А 3997 МА. Заявява се, че оспорването на констативния протокол за ПТП с пострадали лица е недопустимо, като се цитира съдебна практика. Второ,  неоснователно е и твърдението на ответника относно наличието на съпричиняване, предвид това, че ищцата е предприела правилно пресичане на пътното платно, на пешеходна пътека, както е очертана от определението в параграф 6, т. 54 от ДР на ЗДвП, а водачът е бил длъжен да съобрази наличието на пешеходна пътека и възможността върху нея да има пресичащи пешеходци. Трето, липсват данни ищцата да е нарушила императивните правила на чл. 113 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 2 от ЗДвП. И накрая, неоснователно е оспорването наличие на причинно-следствена връзка  между процесното ПТП и психическите травми на ищцата. Затова напълно неоснователни са твърденията на ответника относно твърдяното завишаване на размера на претендираното обезщетение.

Постъпилият отговор на допълнителната искова молба съдържа уточнения във връзка с твърденията за съпричиняване от страна на пострадалата, поддържа се оспорването на констативния протокол и отново се твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено по размер.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебна автотехническа експертиза. Подробни доводи бяха развити в писмени бележки.

Ответното Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД чрез своя процесуален представител, поддържа всички възражения и счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

 

                        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била подадена молба от ищцата до застрахователя (л.37 по делото), като няма доказателства да има произнасяне от застрахователя по нея, поради което и съдът приема, че са налице предпоставките на чл.432, вр. чл.380 от КЗ.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД и участвалото в ПТП МПС с ДК № № А 3997 МА по повод ЗЗГО полица № BG/02/117003302848, валидна от 21.12.2017 г. до 20.12.2018 г. (непредставена).

Според съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № от 11.05.2018г. съставен от Д.Ковачев от МВР-Бургас (л.8), участници са били автомобил м.“Опел Вектра“ с ДК № А 39 97 МА със собственик и водач С.Д.Д. и пострадалите съпрузи Г.С.В. и Й.В.В., като лекият автомобил ги е блъснал, без да ги пропусне да преминат с предимство по несигнализирана пешеходна пътека. Ищцата е била отведена и настанена в отделение „Ортопедия“ в МБАЛ – Бургас с диагноза фрактура на десен глезен. Образуваното досъдебно производство № 1399/2018г. по описа на РП-Бургас, ДП № 431 ЗМ-438/ 2018г. по описа на 01 РУ на МВР-Бургас е прекратено с постановление на  прокурор при РП-Бургас на 26.03.2019г. (л.32-34). С вносна бележка от 14.05.2018г., Г.В. е внесъл сумата от 1400 лв. по сметка на КООЛЛ ООД с основание „операция Й.В.“ (л.36). Приложена е медицинската документация свързана с лечението на подстрадалата в „УМБАЛ – Бургас“ АД (л.73-100).

Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.127-132), автомобилът „Опел Вектра“ се е движил със скорост 17 км/ч. и завивайки надясно откъм ул.“С. С.“ по ул.“О.“в първата пряка, е решил, че може да премине зад двамата пешеходци, които вече са били по средата на платното. Грешната преценка е довела до удар със свидетеля Г.В., който падайки увлякъл и пострадалата Й.В.. Ищцата при падането си увредила десния си глезен. Причината за възникналото ПТП е поведението на св.Д.: не е осигурил предимство на пресичащите сем.В.

В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.115-117), вещото лице д-р Л.Т. счита, че медикобиологичният характер на увреждането на ищцата се изразява в счупване на долния край на дясна подбедрица, което кореспондира с механизма на ПТП: удар от автомобил и падане върху терена с усукване на ходилото. Интензитетът на болките и страданията е висок при понасянето на травмата. Нормалният ход на оздравяване е около 7-8 месеца при липса на усложнения. Получената травма е предпоставка за артрозни промени в бъдеще.  

Според показанията на свидетеля С.Д. – служител в 01 РУ на МВР-Бургас, през май 2018г. около обяд карал по „О.“ зад новата поща в посока към механото и при опит да завие надясно след една кола, съборил бабата, тя паднала и повлякла и дядото със себе си. Не успял да види пострадалите преди удара. Слязъл и помогнал на пострадалите.

В показанията си свидетелят Г.В. – съпруг на ищцата, заяви, че на 11.05.2018г. вървели с Й.В. *** зад новата поща хванати за ръка, когато бавно се приближил автомобил, който трябвало да завие надясно. Не видял мигач и затова след като се огледали, тръгнали да пресичат. В този момент автомобилът връхлетял и ги ударил. Двамата паднали на земята. Водачът слязъл и им помогнал.  

Според свидетеля С.В. – син на ищцата, той е научил по телефона от баща си за станалото и отишъл в болницата. Майка му била целият следобед под упойка. На следващият ден научил от лекарите, че е била направена операция и ѝ била поставена пластина. Първите 10 дни имала силни болки и не можела да се обслужва сама. Помагала нейна съседка, след като я прибрали у дома. До 40 ден била на количка, след това ходела с патерици, а накрая с бастун. Развила алергия към пластината, което наложило премахването ѝ, но така и не се е случило. След падане в кухнята, консултация с лекар установила, че счупването е отключило развитие на остеопороза на същия крак. Болките не са спирали през цялото време, за което приема болкоуспокояващи лекарства. След катастрофата Й.В. се затворила вкъщи, не излиза, изпитва страх и психоза.   

   

Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.

На 11.05.2018 г. към 11.00 ч. в гр.Бургас на ул. „О.“ и улицата, която води до паркинга между бл.№ * и бл.№ *, ищцата и съпругът ѝ Г.В. пресичали пътното платно на необозначена пешеходна пътека. Движещият се по ул. „О.“ л.а. „Опел Вектра“ с рег. № А 39 97 МА, управляван от собственика С.Д., предприел завой надясно, опитвайки се да мине без да спре зад пешеходците, които вече били преполовили пътното платно. Неправилната преценка на водача довела до удар с предната дясна част на автомобила в св.Г.В., който падайки повлякъл и пострадалата. Й.В. при падането усукала десния си глезен, при което получила фрактура (счупване). Била откарана в болница, където ѝ била извършена операция с наместване и поставена метална пластина в десния крак.

      Това се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, като единствено твърдението на Д., че е ударил ищцата и тя повлякла съпруга си, не се споделя от съда, предвид заключението на приетата СМЕ, където според заключението на вещото лице д-р Л.Т., получената от ищцата травма е слабо вероятно да е станала след директен удар. За механизма на станалото ПТП, съдът се позовава изцяло на заключението на приетата САТЕ, като изцяло кредитира анализа на вещото лице В.Г..

Причините са субективни – водачът на лекия автомобил С.Д. е предприел рискована маневра без да сигнализира за нея предварително и без да осигури безопасно странично разстояние с пресичащите платното пешеходци. С тези си действия е допуснал нарушение на чл.37 ал.2 и чл.47 от ЗДвП. Нараняването на Й.В. е било вследствие на падането ѝ върху платното, съборена от св.Г.В., който е бил блъснат от автомобила. 

 Съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на Й.В. сочи  безспорно, че увреждането на десния ѝ глезен е станало при ПТП на 11.05.2018 г. Получила е счупване на долния край на дясна бодбедрица. Вещото лице д-р Т. посочи, че  травмите са свързани с болки и страдания, като възстановяването продължава 7-8 месеца, през който период е нарушено качеството на живот. Уврежданията отговарят да са причинени от усукване при падне върху твърда повърхност и са в причинна връзка с настъпилото ПТП (л.116, т.1 и 2).

     Наличието на прекратително постановление, позоваващо се на чл.24 ал.1, т.9 от НПК, изключва възможността Й.В. да се позове на престъпно деяние. Уставен обаче беше деликт, вследствие на който е настъпило увреждане на ищцата. В подкрепа на този извод са събраните по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка е ясно, че произшествието е причинено от водача на  движещия се лек автомобил, управляван от св.Д., поради което съдът приема, че пътно-транспортното произшествие  с причинените от него вреди са вследствие на виновното поведение на същия, който е бил установен.  Установената вина у водача С.Д. и валидния застрахователен договор, ангажират отговорността на застрахователя. Или следва да бъде уважена исковата претенция спрямо ответника, отговарящ на договорно основание. Налице е доказана причинно-следствена връзка между деянието на водача на МПС, което е ударило Й.В. и причинените ѝ вреди. Налице са и другите предпоставки за уважаване на  предявената претенция – причинени са увреждания на здравето на ищцата при станалото ПТП, които са в пряка и непосредствена последица от същото – вследствие на падане, причинено от удар в автомобила. Причинено е било счупване на костите на десния глезен на ищцата. Тези увреждания са били съпроводени с преживяването на значителни болки и страдания от Й.В., посочени в исковата молба и допълнени с показанията на свидетеля С.В., който описа как майка му понася последиците от счупването и досега. На обезщетение  подлежат болките и страданията с начален момент удара при самото произшествие на 11.05.2018 г., включващи всички негативни възприятия понесени във връзка с ПТП – болка, притеснения, уплах и др. и до настоящия момент – свързани все още с последиците от травмата – страх, несигурност.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да го уважи, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след претърпяното произшествие, Й.В. за дълъг период от време ще изпитва физически болки, душевни страдания, както и траен дискомфорт.

Претърпените болки и страдания от ищцата вследствие на преживяното,  съдът преценява, че отговарят на сумата от 25 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и формираната съдебна практика при сходни казуси. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, беше взето предвид от съда.

Или иска по чл. 432 от КЗ се явява основателен до размера на 25 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 35 000 лв. – за разликата от 10 000 лв., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 05.09.2018 год. – датата, на която ищцата Й.В. чрез своя адвокат  Цв.Вукова, е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (л.37). В настоящия случай ищцата претендира лихва за забава, считано от 05.12.2018 г. и това е началният момент, от който следва да се присъди лихва за забава.

Ищцата Й.В. претендира и имуществени вреди в размер на 1400 лв., представляващи разходи за операцията ѝ. По делото е представена вносна бележка за превод по сметка на юридическо лице с вписано основание „операция Й.В.“ (на л.36) на стойност 1400. Предвид приетото от съда относно отговорността на ответното застрахователно дружество, искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за имуществени вреди на ищцата Й.В. се явява основателен за претендираната сума от 1400 лв. и следва да бъде уважен.

Възраженията на ответната страна са неоснователни. Както правилно отбелязва процесуалният представител на ищцата в писмените си бележки, двамата пешеходци са пресичали по необозначена пешеходна пътека съгласно §.6, т.4 от ДР на ЗДвП, която представлява „….част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходните пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.“. По делото липсват доказателства, че съпрузите В. като пешеходци са допуснали нарушение на чл.113 ал.2, вр.чл.114 т.2 от ЗДвП. Двамата са пресичали с темпо, нормално за възрастта им – 83 г. за ищцата и 86 г. за В. тогава. Не може да се очаква двамата да пресекат пътното платно със скоростта, която биха използвали лица напр.на 30 години. Или не е налице съпричиняване от страна на пострадалата Й.В.. Няма доказателства и за наличие на някакво препятствие, което да е попречило на водача на лекия автомобил да ги възприеме. Всъщност той е предприел маневра на преминаване зад тях, като не е преценил правилно разстоянието между автомобила и св.Г.В..

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски, предвид освобождаването ѝ от заплащането на каквито и да са държавни такси и разноски с нарочно определение на съда. На основание  чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката (в случая в полза на Адвокатско дружество „В. и Бачева“ с ЕИК *********), защитавал ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение, предвид оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие (л.42 и 43), в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Или налице е предвиденото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След като адвокатското възнаграждение по  чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда в полза на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Адвокатско дружество „В. и Бачева“ общо сумата от 1322 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове за сумата от общо 26 400 лв.

 В тежест на ответника – Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД,  следва да се присъди и държавна такса върху  присъдената сума от 26 400 лв. – 1056 лв. дължими по сметка  на съда,  както и сумата от 500 лв. – разноски по делото.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответното дружество има  право да получи разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Приложен е списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.141-143) за сумата от 1946.40 лв. заплатено адвокатско възнаграждение или в полза на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД следва да бъде присъдена сумата от 525.53 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез адв. Станко Кралев да заплати в полза на Й.В.В., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Цветомила Вукова от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ 11-13, офис 5 сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на нанесени телесни повреди от настъпило на 11.05.2018 год.  ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като иска до претендираните 35 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез адв. С.К. да заплати в полза на Й.В.В., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Цветомила Вукова от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ 11-13, офис 5 сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на нанесени телесни повреди от настъпило на 11.05.2018 год.  ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез адв. С.К. да заплати в полза на Адвокатско дружество „В. и Бачева“ с ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Цветомила Вукова от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ 11-13, офис 5 сумата от 1322 (хиляда триста двадесет и два) лв. направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез адв. С.К. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 1556 (хиляда петстотин петдесет и шест) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и разноски.

ОСЪЖДА Й.В.В., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Цветомила Вукова от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ 11-13, офис 5 да заплати в полза на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез адв. Станко Кралев сумата от 525.53 (петстотин двадесет и пет лв. петдесет и три ст.) разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: