РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502181 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Г. Н. Ч. с ЕГН ********** от гр.***** чрез
пълн. си адв.С. Й.-П. против решение №272/8.09.2020 г. гр.д.N9785/2019 г. на
ПРС, 8 гр.с., с което е отхвърлен предявеният от него иск против
„Лоджиматик Систъм“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от Управителя С. М. Б. Ш., иск с
правно основание чл.226, ал.2 от КТ – за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата 4 510 лева, представляваща обезщетение по чл.226,
ал.2 от КТ за незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на
ищеца през периода 02.11.2018 г. - 22.01.2019 г., както и направените
разноски за производството по делото и с което е осъден да заплати
разноските на ответника по делото в размер на 660 лв. с ДДС. Излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и иска
неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи предявения
иск. Претендира за разноски.
1
Въззиваемата страна „Лоджиматик Систъм“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Управителя С.
М. Б. Ш., със съдебен адрес: гр. ***** - „Ийст Парк Трейд Център“,
Адвокатско дружество „Д., Т. и Партньори“, адв. Б.К. – счита жалбата за
неоснователна. Претендира за разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 226,ал.2
КТ.
Ищецът претендира да бъде да му заплати сумата 4 510 лева,
представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за незаконно задържане от
ответника на трудовата книжка на ищеца през периода 02.11.2018 г. -
22.01.2019 г.
РС е отхвърлил иска по съображения, че ищецът не е доказал, че след
прекратяване на ТПО се е явил при работодателя за да получи оформена
трудовата си книжка.
Във ВЖ са изложени следните съображения: неправилно съдът е приел,
че не са налице доказателства, че след прекратяване на ТПО ищецът се е явил
да получи трудовата си книжка – от писмото на Инспекцията по труда се
установявало, че към датата на подаване на сигнала на 19.11.2018 г., при
извършената проверка от инспекцията, трудовата книжка се е съхранявала в
цеха в гр.**** и на работодателя са дадени указания, че е длъжен да впише
данни, свързани с ТПО, както и че е длъжен да оформи трудовата книжка с
подпис и печат на записите в нея; че съдът не е съобразил, че момента на
прекратяване на ТПО, съответно на представяне на тр.книжка за оформянето
й съвпада с момента на връщането й, което не е направено, тъй като на
5.11.2018 г. ищецът се е явил лично да получи заповедта за прекратяване на
ТПО; не е установено да е извършено съобщение до работника, че тр. му
книжка е на разположение за получаване, поради което същият е подал нов
сигнал в инспекцията по труда на 19.11.2018 г.
В отговора на ВЖ са изложени доводи, че решението е правилно и
законосъобразно, че ответникът, включително и чрез пълномощника на
ищеца-Г. М. се е опитал да се свърже с въззивника и че последния едва в
последствие е бил принуден са направи пълномощно, за да си получи
2
документите; счита, че вредите са недоказани, че е задължително
обезщетението се дължи при доказан деликт при доказателствена тежест на
работника; счита, че последният не е представил доказателства за реално
настъпили вреди.
Не се спори по делото и видно от приетия тр.договор №9 от 30.07.2018
г. ищецът е работил при ответника, като със заповед №3/01.11.2018 г.,
връчена на Г.Ч. на 05.11.2018 г. , ТПО му е прекратено /л.6 от д.РС/.
От приетото по делото писмо от 04.02.2019 г. на Директора на
Д“Инспекция по труда“-гр.**** е ведно, че Ч. е подал сигнали на 19.11.2018
г., на 04.12.2018 г. и на 24.01.2019 г. за това, че трудовата му книжка не му е
върната; при извършената проверка се установило, че трудовата му книжка е
в цеха на работодателя в гр.****; че работодателят не е изпълнил
задължението си да върне незабавно трудовата книжка на работника, а в
случая, когато при прекратяване на ТПО работникът не е получил тр.книжка -
да му съобщи с писмо с обратна разписка да се яви , за да я получи лично или
да му бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него
упълномощено лице. По делото не са ангажирани доказателства от ответника
да е изпълнил това си задължение. По делото е представено пълномощно, с
нот.заверка, с което Ч. е упълномощил Г. М. да получи трудовата му книжка.
От показанията на св.И. К. – **** на производствена дейност във
фирмата, се установява, че след прекратяване на ТПО, първите 2-3 седмици
се опитвал безуспешно да се свържи с ищеца,както и че на 22.11.е връчено
препоръчано писмо с трудовата книжка на ищеца.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел като необективни,
заинтерисовани и противоречащи на останалите събрани доказателства –
писмото от инспекцията по труда, както и че не се представи по делото
обратната разписка, доказваща твърдяното препоръчано писмо с трудовата
книжка на ищеца.
Предпоставки за обезщетяване съгласно чл.226, ал.2 КТ на причинените
на работника вреди в резултат на задържане на тр.книжка са: да е налице
прекратено ТПО, незаконно задържане на тр.книжка; наличие на причинени
вреди и причинна връзка между незаконното задържане на тр.книжка и
причинените вреди. От събраните доказателства се установява, че ТПО с Ч. е
прекратено със заповед, връчена на работника на 05.11.2018 г.-лично; че
3
тр.книжка на Ч. е била надлежно оформена и предадена на 30.01.2019 г. –
налице е незаконно задържане на тр.книжка през този период.
ПОС намира за неоснователни доводите на въззиваемия, че вредите на
работника от невръчване на тр.книжка трябва да са действително претърпени
и доказани; че същият трябва да е претърпял реално вреди, които следва да
бъдат доказани. В тази връзка съдът съобразява разясненията, дадени в т.2 от
ТР№1 от 02.12.2019 г. на ВКС по т.д.№1/2019 г., където е казано, че
работникът не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от
него вреди, защото той е нормативно определен. И това е така, тъй като
изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата
книжка е от значение за упражняване на трудовите и осигурителните му
права следващи прекратяването на ТПО; че неправомерното задържане на
тр.книжка може да доведе от ограничаване на конституционното право на
труд, защото без нея работникът не може да постъпи на друга работа , както и
до ограничаване на неговите социално-осигурителни права с оглед
невъзможността да получава обезщетения за безработица
От казаното по-горе следва, че искът е основателен.По отношение на
размера. Процесният период включва 59 работни дни. От платежен
фиш,приет на л.38 от д.РС , е видно, че надницата на Ч. за1 раб.ден е 58,58
лв., от което следва, че искът е основателен за сумата 3456,22 лв., в който
размер следва да се уважи.
Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени.
С оглед уважаване на въззивната жалба въззивникът има право на
разноски за производството на основание чл.78 ал.1 ГПК. Такива са поискани
и се присъждат в размер на 1000 лв.- платен адв.хонорар за защита по делото
пред ПРС и ПОС, съгласно представените ДПЗ.По искането на насрещната
страна за намаление на адв.хонорар, ПОС намира следното: с оглед
мат.интерес -4510 лв., съгл.чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/9.7.2004 г., размерът
на мин.адв.възнаграждение е 545,70 лв./300+7% от 3150/, а пред ПОС
страната е заплатила 600лв. ПОС намира, че не следва да се намалява поради
прекомерност платения от въззивника адв.хонорар за въззивната инстанция,
т.к. от една страна завишението не е голямо, а от друга е налице процесуална
активност на пълномощника по в.гр.д.2700/20 г. на ПОС и по 2181/21 на ПОС,
4
довело до обръщане на резултата.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №272/8.09.2020 г. гр.д.N9785/2019 г. на ПРС, 8 гр.с.
– изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Лоджиматик Систъм“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, представлявано от Управителя С. М. Б. Ш. да
заплати на Г. Н. Ч. с ЕГН ********** от гр.***** сумата 3456,22 лв,
представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за незаконно задържане от
ответника на трудовата книжка на ищеца през периода 02.11.2018 г. -
22.01.2019 г., както и направените разноски за производството по делото
разноски по делото в размер на 1000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5