№ 8358
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110100192 по описа за 2022 година
Ищецът Ю.. Р. Б. е предявил срещу „С.С.“ ООД, ЕИК *** обективно кумулативно
съединение положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за признаване установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 740,00 лева, представляваща непогасен остатък от задължение за
заплащане на трудово възнаграждение, изплащането на което е разсрочено със
Споразумение от 18.07.2017 г. и 178,42 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 01.06.2019 г. до 15.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
28.10.2021 г. по ч.гр.д. 60146/2021 г. по описа на СРС, 179 състав.
В исковата молба се твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение,
което било прекратено преди подписване на споразумение от 18.07.2017 г. Излага, че с
посоченото споразумение страните са уредили доброволно последиците от прекратяването
на трудовото правоотношение и са уговорили разсрочено плащане на неизплатените
трудови възнаграждения за два месеца, като ответникът е следвало да прави ежемесечни
вноски в размер на 50 лева, но е направил 4 такива, след което е преустановил плащанията.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Признава, че страните са се
намирали в трудово правоотношение по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„охранител“, както и че страните са подписали Споразумение от 18.07.2021 г. Оспорва
твърдението, че са останали непогасени суми, като в тази връзка представя и разходо-касови
ордера. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
От ищеца е постъпила молба с вх. № 69707/07.04.2022 г., с която е направено
изявление по чл. 214, ал. 1., изр. 3 ГПК за намаляване на исковите претенции: от главница в
размер на 740 лева до 640 лева, от лихва в размер на 178,42 лева до 154,31 лева за периода
от 01.06.2019 г. до 15.10.2021 г. Направено е и оспорване на 2 бр. касови ордера за получени
суми на 16.07.2018 г., като е посочено, че представените два броя касови ордера
представляват едно плащане в размер на 50 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже: че
между страните е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е
престирал труд в полза на ответното дружество; че същото е прекратено; размера на
дължимото му се трудово възнаграждение и по-конкретно размера на неизплатения остатък
съгласно споразумението за разсрочване от 18.07.2017 г.; по иска за законна лихва за забава
в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно изпадането в забава на ответника
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното от ищеца трудово
възнаграждение.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са се
намирали в трудово правоотношение, което е прекратено; че са останали непогасени
трудови възнаграждения за 2 месеца, за изплащането на които между страните е подписано
Споразумение от 18.07.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ, върху работодателя тежи задължението
да заплаща в срок уговореното трудово възнаграждение срещу предоставената му работна
сила от работника. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. В
доказателствена тежест на ответния работодател по предявен иск от работника за
незаплатено трудово възнаграждение е да установи факта на изплащане на същото по
начините, предвидени в разпоредбите на КТ. Доказателства за пълното изплащане на ищеца
на дължимото се трудово възнаграждение по сключения трудов договор не са налице.
Видно от представеното по делото Споразумение от 18.07.2017 г., трудовото
възнаграждение на ищеца, дължимо му се за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2017 г. в общ
нетен размер на 1140 лева /след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данък
общ доход/ е разсрочено на 23 месечни вноски, 22 от които в размер на 50 лева и последна в
размер на 40 лева, платими до последно число на месеца за периода от 30.07.2017 г. до
31.05.2019 г.
С протоколно определение от 18.07.2022г. съдът е допуснал изменение на ищцовите
претенции, като размерът на предявените искове е намален в следния смилъл: от главница в
размер на 740 лева до 640 лева и от лихва в размер на 178,42 лева до 154,31 лева за периода
от 01.06.2019 г. до 15.10.2021 г. От страна на ответника са представени 11 бр. касови
ордери, като във всеки един е посочено, че се заплаща съответна сума, положени са и
подписи до означението „получил сумата“, които подписи ищецът не оспорва. Общият сбор
на изплатените суми съгласно представените РКО възлиза на 550 лева. Ищецът е оспорил
РКО от 16.07.2018 г., като е посочил, че на тази дата е изплатена една сума в размер на 50
лева, а не две, с оглед на което е направил и искане за задължаване на ответника да
представи оригиналите на РКО, които са представени.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице касовата книга
на ответното дружество не е водена съгласно изискванията на Закона за счетоводството,
като експертът е посочил и че не може да се произнесе относно редовността на отчитането
на паричните средства в касата на дружеството. Посочено е и че за периода 14.07.2017 г. –
28.02.2019 г. липсва информация относно приложените по делото РКО, като била отразена
обща сума за изплатени средства по споразумение без опис на РКО. Експертът е посочил и
също, че приложените по делото РКО не са издадени съгласно нормативните изисквания,
като в констативно-съобразителната част на експертизата е пояснено, че срещу РКО се
изплащат суми от левовата каса, а изплащането на сумата става след като РКО
предварително е подписан от главния счетоводител, след което се подписва и от
административния ръководител. Посочено е и че РКО се завежда в касовата книга и му се
поставя пореден номер, което означавало, че приложените по делото РКО не са издадени
при описаните изисквания. Според експерта РКО без дати не могат да се уточнят, поради
нередовно водене на касовата книга. Вещото лице е посочило и че доколкото ответното
дружество не е представило разчетно-платежни ведомости, то и не може да се констатира в
2
кои отчетни периоди са осчетоводени плащания по споразумението за периода от 30.07.2017
г. до 31.05.2019 г. На последно място е посочено, че размерът на законната лихва върху
главницата от 640,00 лева за периода от 01.06.2019 г. до 15.10.2021 г. е 154,31 лева.
От заключението на вещото лице съдът достига до извода, че представените РКО не
са издадени при спазване на нормативните изисквания, касовата книга на ответното
дружество не е водена съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Въпреки това
обаче видно от представените РКО, както и твърденията на ищеца, очевидно са извършвани
плащания, но поради нередовно водене на книгата и нередовно издаване на РКО, не може да
се установи кои вноски са платени, и по-конкретно дали на 16.07.2018 г. са извършени две
или едно плащане в размер на 50 лева.
Общо дължимата сума съгласно споразумението както бе посочено е 1140 лева.
Претенцията на ищеца е за сумата от 740 лева, но с молбата си с вх. № 69707/07.04.2022 г.
ищецът е признал 2 извършени плащания и е намалил претенцията си от 740 лева на 640
лева по реда на чл. 214 от ГПК. По делото са представени 11 бр. РКО, които макар и
нередовно издадени и незаведени в касата на ответното дружество, съдът намира, че
доказват плащане в размер на 550 лева, респ. и дължимият остатък възлиза на 590 лева.
Ищецът е оспорил единия РКО, като е посочил, че на 16.07.2018 г. е получил едно, а не две
плащания, като по този повод е посочил и, че единият РКО е представен два пъти.
Действително оригиналите на РКО с оглед така направеното оспорване от страна на ищеца
са представени по делото, но както бе посочено и по-горе с оглед заключението на ВЛ, не
може да се направи категоричен извод от представените оригинали на РКО, че се касае за 2
плащания, доколкото РКО нямат номер, не са заведени в касата, поради което и съдът
намира за недоказан факта, че на 16.07.2018 г. са извършени две плащания всяко в размер на
по 50 лв. При липса на други ангажирани доказателства от страна на ответника, чиято бе
доказателствената тежест относно доказване на факта на плащането, то и съдът намира, че
дължимият остатък от неплатеното трудово възнаграждение, разсрочено съгласно
Споразумение от 18.07.2017 г. възлиза на 640,00 лева, поради което и предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Видно от представеното
споразумение от 18.07.2017 г. крайният срок за изплащане на разсроченото трудово
възнаграждение е 31.05.2019 г., поради което и ответникът е изпаднал в забава на 01.06.2019
г. Ищецът претендира законна лихва за забава върху сумата от 640 лева за периода от
01.06.2019 г. до 15.10.2021 г., която съгласно заключението на вещото лице, както бе
посочено и по-горе възлиза на сума от 154,31 лева. С оглед изложеното акцесорният иск се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Последният е сторил разноски в размер на 175 лева /25 лева за държавна такса и
150 лева за адвокатски хонорар/ в заповедното производство и 326,13 лева /26,13 лева за
държавна такса и 300 лева за адвокатски хонорар, за което е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че сумата от 300 лева е заплатена в
брой, в която част договорът има характер на разписка/ в исковото производство.
Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото
претендираното такова е в минимален размер, поради което на ищеца следва да се присъдят
разноски в претендирания размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на СРС
разноски за експертиза в размер на 200 лв., изплатени от бюджета на съда.
3
На основание чл.242 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
постановеното по делото решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени от Ю.. Р. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу „С.С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, че „С.С.“ ООД, ЕИК
*** дължи на Ю.. Р. Б., ЕГН **********, сумата от 640,00 лева, представляваща непогасен
остатък от задължение за заплащане на трудово възнаграждение, изплащането на което е
разсрочено със Споразумение от 18.07.2017 г. и сумата от 154,31 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.06.2019 г. до 15.10.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 28.10.2021 г. по ч.гр.д. 60146/2021 г. по описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Ю.. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
175 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 326,13 лв., разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд разноски за
експертиза в размер на 200 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 128, т. 2 от КТр.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на връчването му, а в частта му, с която е допуснато предварително
изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4