О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451 21.11.2018 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав,
в закрито заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА КОНДОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВЧНД № 357 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по Протест на Районна прокуратура - Ямбол против
Определение № 753/01.11.2018 г., постановено по ЧНД № 1098/2018 г. по описа на
Районен съд - Я., с което на осн.чл.243, ал.5, т.3 от НПК е отменено
Постановление на Районна прокуратура – гр.Я. от **.**.**** г., с което на
осн.чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство
по ДП № ***/**** г. по описа на РУ-Я., водено за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б.”Б” вр.чл.342, ал.1 от НК.
В протеста се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на така постановеното от РС-гр.Я. определение. Счита се, че установените по делото факти,
включително и заключенията по назначените по делото двойна и тройна
автотехническа експертизи, по категоричен начин сочат на извод за наличие на хипотезата
на чл.15 от НК, а именно - на случайно деяние, т.к. водачът на лекият автомобил
Б.Н. не е имал практическата възможност да предотврати настъпването на ПТП-то и
на общественоопасните последици, понеже стъпването на пострадалата пешеходка З.С.
върху платното за движение има внезапен характер за Н. и е в опасната му зона
за спиране. В тази връзка се иска съдът да отмени атакуваното определение на
РС-гр.Я. и да постанови ново такова, с което да потвърди прекратителното
постановление на РП-гр.Я..
Срещу протеста е постъпило възражение от Д.С. и М.С. -
родители и законни представители на пострадалата З.С. с ЕГН **********,
депозирано чрез техният повереник - адвокат от АК-*. С възражението се оспорва
основателността на протеста на Районна прокуратура – гр.Я. и се претендира
потвърждаване на атакуваното определение като правилно и обосновано. Акцентира
се върху неправилността и необосноваността на правните изводи на прокурора относно
наличие на хипотезата на случайно деяние, поради което се претендира оставянето
без уважение на депозирания пред въззивният съд протест.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по
делото доказателства, съдът констатира от фактическа и правна страна следното:
Протестът е с правно основание чл.243, ал.6 от НПК.
Подаден е в законоустановеният 7-дневен преклузивен срок, поради което е
процесуално допустим. Разгледан по същество подаденият протест се преценя като
неоснователен по следните съображения:
Досъдебно производство № ***/**** г. по описа на РУ – Я.
е образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б”Б” вр.чл.342, ал.1 от НК за
това, че на **.**.**** г. около **,** часа в гр. Я., на ул."*" до бл.**
в ж.к."**"при управление на МПС "Фолксваген голф" с ДК № **
**** ** е нарушил правилата за движение по пътищата, в следствие на което е
настъпило ПТП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на З.Д.С. ***,
изразяваща се във фрактура на лява подбедрица.
По ДП са проведени множество процесуално-следствени действия
- разпитани са свидетели, събрани са писмени доказателствени средства, назначени
са и са извършени двойна автотехническа експертиза и тройна автотехническа
експертиза. С Постановление от **.**.**** г., РП-Я. приемайки, че в случая е
налице хипотезата на чл.15 от НК /т.н.случайно деяние/, на осн.чл.243, ал.1,
т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратила образуваното наказателно
производство по ДП № ***/**** г. по описа на РУ-Я..
За да отмени прокурорския акт, районният съд е приел, че
настоящия случай не съставлява случайно деяние по см. на чл.15 от НК, т.к. Н.
при управление на процесния автомобил е нарушил правилото за движение по
пътищата, визирано в чл.117 от ЗДвП, в следствие на което по непредпазливост е
причинил две средни телесни повреди на малолетната към датата на деянието З.С..
Въззивният съд преценя тези изводи на РС-Я. за правилни, обосновани
и съобразени както със съдържащото се в разпоредбата на чл.117 от ЗДвП задължение за водачите на ППС-та, така и с указанията,
дадени в ТР № **/**** г. по н.д.№**/**г. на ОСНК на ВС и в ТР
№ **/**.**.****г. по н.д.№**/** г. на ОСНК на ВС.
Задължение за водач на ППС,
включително и за водача Б.Н. е да намали скоростта, а при необходимост да
спре, при приближаване на място, където
на пътя или в близост до него се намират деца. В посоченото по-горе Тълкувателно
решение № **/**** г. по н.д.№ **/****г. на ОСНК на ВС на РБ, ясно е указано, че
когато се касае за деца те представляват възникнала опасност за движението,
независимо от тяхното разположение в обхвата на пътя, т.е. те са опасност за
движението дори и да се намират на тротоара или банкета, или на по-голяма
отдалеченост от платното за движение. В този смисъл, въззивният съд намира за
неправилно приетото от РП-Я., че опасността за движението в настоящия случай е
възникнала за водача Н. в момента, в който пострадалата З.С. е стъпила на
платното за движение. Опасността за движение в случая е възникнала в много
по-ранен момент, а именно - момента, в който водачът Н. е могъл да възприеме
намиращите се на тротоара деца - включително и пострадалата З.С., движещи се
заедно с нейната баба, в посоката на движение на автомобила, управляван от Н..
Именно от този момент, за Н. е възникнало задължението да вземе мерките за
безопасност по чл.117 от ЗДвП - да намали скоростта или при нужда да спре
движението на автомобила, така, че да предотврати настъпването на вредоносните
последици. От доказателствата по делото, включително и от заключението по
назначената по делото тройна автотехническа експертиза се установява безспорно,
че Н. не само е имал обективна възможност да възприеме в предходен момент
/преди С. да стъпи на платното за движение/ стоящата на тротоара пострадала,
заедно с другите деца на нейната възраст и с баба й, но и ги е възприел, но
въпреки това нито е предприел намаляване на скоростта на движение на
автомобила, нито е спрял, така че да предотврати ПТП-то. Вместо това, Н.
единствено е отклонил движението на автомобила леко наляво, така, че е навлязъл
в платното за насрещно движещите се автомобили, което само по себе си
съставлява нарушение на още едно правило за движение по пътищата, което макар
да не е в причинна връзка с противоправния резултат, свидетелства за
недисциплинираността на Н. на пътя.
При настъпване на произшествие, с което се уврежда
здравето или животът на дете, когато не е намалена скоростта до предели на
безопасност, макар и това да е станало в опасната зона за спиране на моторното
превозно средство, водачът не се намира при условията на чл.15 от НК.
Общественоопасните последици настъпват от виновното нарушение на изискванията
на чл.117 от ЗДвП. А щом е налице нарушаване режима на скоростта на движението,
деянието не е случайно. Изцяло в този смисъл е указаното в Тълкувателно решение
№ **/**.**.****г. по н.д.№**/** г. на ОСНК на ВС.
Предвид гореизложеното съдът
преценя, че определението на РС-гр.Я. е правилно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено, а протеста срещу него като неоснователен – оставен
без уважение. Въззивният съд намира, че за да бъде установена
обективната истина в дълбочина, при връщане на делото
следва да бъде назначена допълнителна задача на тройната автотехническа
експертиза относно точният момент, в който Н. е могъл да възприеме намиращата се на тротоара
пострадала З.С. и дали ако в този момент е предприел намаляване на скоростта или
спиране движението на автомобила, е могъл да предотврати ПТП-то.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.243, ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 753/01.11.2018
г., постановено по ЧНД № 1098/2018 г. по описа на Районен съд - Я..
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.