Р Е Ш Е Н И Е
№ 49 01.03.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело №32/2018г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба от „К.И.И.БГ” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес сграда „*******”, ет.2, представлявано от прокуриста З.Н.Д.,
подадена чрез процесуалния им представител юрк.И.С.Н. против С.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се
твърди, че на 04.09.2012г. между С.А.К., в качеството му на кредитополучател, и
„У.К.Ф." ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *****, по силата
на който Кредиторът „У.К.Ф." ЕАД е предоставил на кредитополучателя
кредит, а кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 120
анюитетни вноски, всяка от които в размер 328,30 лв. Първата вноска следвало да
бъде направена в срок до 07.10.2012 г., а последната - в срок до 07.09.2022г.
Общата сума, дължима от кредитополучателя, възлизала на 39396 лева /тридесет и
девет хиляди триста деветдесет и шест лева/. Сочи се, че кредитополучателят С.А.К.
е направил 39 вноски по погасяване на задължението на обща стойност
12 796,71 лв. /дванадесет хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и
седемдесет и една стотинки/, като последната направена вноска, чиято падежна
дата била на 07.12.20**г., е направена от кредитополучателя на 08.12.20** г. и
същата е направена в непълен размер, а именно 299,37 лв. Твърди се, че след
08.12.20**г. длъжникът не е направил оставащите 81 пълни вноски и една частична
вноска и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.
Сочи се, че съгласно чл.16 от Общите
условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „У.К.Ф." ЕАД, с
които Длъжникът се е съгласил при подписване на Договора, „У.К.Ф." ЕАД има
право едностранно да прекрати кредитното правоотношение и да обяви всичките си
вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски в пълен
размер по Кредита (главница и лихви), при условие че просрочените вноски не
бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на падежа на погасителната
вноска. Поради допуснато просрочие и неплащане на две последователни вноски от
длъжника, ищецът твърди, че са настъпили визираните в чл.16 от Общите условия
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и
потребителския кредит № ***** бил обявен за предсрочно изискуем в пълен размер.
Твърди се, че на 27.06.2016 г. между „У.К.Ф."
ЕАД и "К.И.И.Б." ЕАД бил сключен Договор за цесия, по силата на който
„У.К.Ф." ЕАД /като цедент/ цедирал вземането си по гореописания Договор за
потребителски кредит на "К.И.И.Б." ЕАД /като цесионер/. Съгласно
Договора за цесия, „У.К.Ф." ЕАД прехвърлял на цесионера "К.И.И.Б."
ЕАД изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени
Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за
цесия от 27.06.2016г. било включено и вземането по Договор за потребителски
кредит № *****, сключен между „У.К.Ф." ЕАД и С.А.К.. Сочи се, че при
цедирането на вземането и при отписване на кредита, цедентът „У.К.Ф." ЕАД
сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума 7 006.64 лв., които
представлявали недължими редовни лихви.
С пълномощно от 27.06.2016г. предишният
кредитор /цедентът/ „У.К.Ф." ЕАД упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *******,
да уведоми от името на „У.К.Ф." ЕАД всички длъжници по вземания на „У.К.Ф."
ЕАД, които „У.К.Ф." ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
27.06.2016г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД,
ищецът сочи, че цедентът „У.К.Ф." ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И.Б."
ЕАД, бил изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до
длъжника С.А.К.. Заедно с Уведомителното писмо, на длъжника било изпратено и
Известие от новия кредитор „К.И.И.Б." ЕАД относно обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита в пълен размер за непогасения остатък от
задължението, включително за вноските с ненастъпил падеж. Пратката, съдържаща
Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД и Известието относно предсрочната
изискуемост, била изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса,
посочен от длъжника в Договора за предоставяне на потребителски кредит - гр.
Несебър, ул. „*****" № **, ет. *, ап. **.
Ищецът твърди, че по този начин представляваното от него дружество е положило
необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на С.А.К..
Наред с това се сочи, че съгласно чл.3, ал.3 от Общите условия за предоставяне
на потребителски паричен кредит от „У.К.Ф." ЕАД, потребителят се задължава
да съобщава в срок от две седмици за всяка промяна, настъпила в дадената от
него при сключване на договора за Потребителски кредит информация, в това число
и за промени в личния адрес, като такова известие от страна на потребителя
липсва. Твърди се, че С.А.К. не е потърсил пратката и обратната разписка от
писмото се е върнала на изпращача със статус „Пратката не е потърсена от
получателя".
Поради неизпълнение на задължението,
произтичащо от Договора за потребителски кредит № ***** от 04.09.2012г.,
сключен между „У.К.Ф." ЕАД и С.А.К., кредиторът пристъпил към принудително
изпълнение, като на 05.06.2017г. от страна на „К.И.И.Б." ЕАД било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника С.А.К.
за заплащане на дължимата незаплатена сума по Договора за кредит. Съдът не е
уважил искането на „К.И.И.Б." ЕАД и не е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение, като се е мотивирал, че в подаденото заявление има вътрешно
противоречие в посочените дати, както и че мотива за пропуснатите две
последователни вноски от страна на длъжника не е достатъчен, за да се заключи,
че е настъпила предсрочна изискуемост по договора му за кредит. Недоволен от
така постановеното разпореждане е останал кредиторът, който е депозиранал
частна жалба с вх. № 5264/13.07.2017 г. до ОС - Бургас. С Разпореждане №
3741/22.08.2017 г. на ОС - Бургас, депозираната жалба е била оставена без
движение, тъй като не беше внесен пълният размер на дължимата държавна такса. Поради
неизпълнение указанията на въззивната инстанция, с Определение №
1712/03.10.2017г. жалбата била върната, а производството било прекратено. С Разпореждане от
29.**.2017 г., получено на 14.12.2017г., на „К.И.И.Б." ЕАД е указано, че
може да предяви осъдителен иск за вземането си в законовия едномесечен срок от
получаването на съобщението, предмет на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 05.06.2017 г. и Определение № 1712/03.10.2017
г. на ОС - Бургас. В изпълнение указанията на съда, кредиторът е предявил
настоящата искова молба в законоустановения едномесечен срок. В исковата молба
се твърди, че към датата на подаването й /12.01.2018г./, задължението на С.А.К.,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № *****, не било погасено и
същото възлизало в размер на 19640,81 лв. /деветнадесет хиляди шестстотин и
четиридесет лева и осемдесет и една стотинки/, от които: 18 464,81 лв. /осемнадесет
хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ - остатък
от неизплатена главница и **76 лв. /хиляда сто седемдесет и шест лева/ -
остатък от възнаградителна лихва за периода от 07.12.20** г. до 27.06.2016 г.
Предвид гореизложеното се моли съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника С.А.К. да заплати на „К.И.И.Б."
ЕАД сумата в размер на 19 640, 81 лв. /деветнадесет хиляди шестстотин и
четиридесет лева и осемдесет и една стотинки/, от които: 18 464,81 лв. /осемнадесет
хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ -
остатък от неизплатена главница и **76 лв. /хиляда сто седемдесет и шест лева/
- остатък от възнаградителна лихва за периода от 07.12.20** г. до 27.06.2016г.
Представят писмени доказателства. Правят искане за присъждане на разноските,
направени в хода на производството по ЧГД № 527/2017 на РС-Несебър, както и разноските
в настоящото производство, в това число довнесената държавна такса в размер на
392.82 лв., както и юрисконсултско възнаграждение.
Предявени са искове с правно основание чл.79,
ал.1 във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Поради неоткриване на ответника К. за
връчване на съдебните книжа по делото, същите са били връчени при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед на това, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, съдът
назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца. С разпореждане №
1013 от 14.05.2018г., исковата молба, ведно с приложените към нея писмени
доказателства са били връчени на особеният представител на ответникът К., който
е депозирал писмен отговор в законоустановения едномесечен срок от получаването
им.
В отговора на исковата молба, особеният
представител на ответника на първо място е направил искане за оставяне на
исковата молба без движение, поради липса на изложение на обстоятелствата, на
които се основава иска. В тази връзка се твърди, че ищецът не е посочил, кои
две последователни погасителни месечни вноски не са били заплатени от
ответника, на коя дата кредита е станал предсрочно изискуем и на коя дата е
прекратен договора. Предвид на това се моли съда да укаже на ищеца да посочи,
кои две последователни погасителни месечни вноски по договора за потребителски
кредит № *****, сключен на 04.09.2012 г. между ответника и третото лице-„У.К.Ф.”
ЕАД не са били заплатени от ответника и са послужили, като основание за
предсрочната изискуемост на кредита и за прекратяване на договора, както и на
коя дата кредита е станал предсрочно изискуем и договорът е прекратен и по
какъв начин е прекратен.
Независимо от горното, особеният
представител на ищеца излага становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове. В тази връзка, на първо място твърди, че ответникът С.А.К.
не е сключвал валиден договор за потребителски кредит № ***** от 04.09.2012г.,
тъй като положеният под договора подпис за потребител не е негов, с оглед на
което договорът за потребителски кредит е неистински /неавтентичен/ и е нищожен
на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие у ответника за
сключването му. Предвид нищожността на договора за потребителски кредит
особеният представител на ответника твърди, че нищожен се явява и Договорът за
продажба и прехвърляне на вземане от 27.06.2016 г., сключен между ищеца, като
цесионер и „У.К.Ф.” ЕАД, като цедент, поради липса на предмет, тъй като с него
се прехвърля несъществуващо вземане - чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД. Наред с
горното се твърди, че Договорът за прехвърляне на вземане е нищожен и поради
това, че към момента в който са прехвърлени правата по него от цедента на
цесионера - ищец, същите още не са били възникнали, тъй като към момента на
сключване на договора за цесия, договорът за потребителски кредит не е бил
прекратен от цедента и последният все още не бил упражнил правото си да направи
договора за кредит предсрочно изискуем, като уведоми ответника за това. В тази
връзка се сочи, че след като предсрочната изискуемост на кредита /главница и
лихви/ не е възникнала в правната сфера на цедента към момента на прехвърляне
на вземането, то същият не би могъл да се разпорежда със свое бъдещо вземане
обективирано в Приложение № 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземане
/цесия/ от 27.06.2016 г. Твърди се, че предмет на цесионната сделка не могат да
бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие
за нейната действителност. Сочи се, че договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, а в случая то още
не е било възникнало. Същото щяло да възникне едва с уведомяване на ответника,
като потребител по договора за потребителски кредит за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. /В този смисъл се сочи Решение № 32 от 9.09.2010 г. на
ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М.С./. Наред с
горното, особеният представител на ответника К. твърди, че кредиторът „У.К.Ф."
ЕАД не е изпълнил задължението си по сключения договор за потребителски кредит
№ ***** от 04.09.2012 г. да предостави отпусната сума по договора в размер на
20 000.00 лв. на ответника, поради което за кредитора-цедент не било възникнало
вземане. Това от своя страна отново сочело, че прехвърленото вземане в полза на
ищеца не съществувало, а след като то не съществувало, договорът за прехвърляне
на вземане се явявал нищожен и на това основание. Твърди се, че договорът за
цесия бил нищожен и поради това, че видно от представения заверен препис, в
същият липсвала договорена цена, както и доказателства за изплащането й.
Дори и договорът за кредит и договорът за
цесия да са били действителни, особеният представител на ответника сочи, че отново
не биха били налице основания за уважаване на предявения иск, доколкото
предсрочната изискуемост на кредита не е била настъпила. В тази връзка сочи, че
за да бъдат основателни претенциите на ищеца по предявените искове, съобразно
т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по тълк. дело № 4/2013
година, ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е упражнил изрично правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем и да е довел това обстоятелство до
знанието на длъжника си. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем, при
възникнали правопораждащите това потестативно право предпоставки, следвало да
бъде извършено с нарочно, изрично волеизявление на кредитора, отправено до
длъжника му, като това негово изявление следвало да бъде доведено до знанието
на потребителя-ответник, съобразно възприетата от касационната инстанция трайна
съдебна практика. В конкретния случай ищецът твърдял в исковата молба, че е
упражнил правото си, основано на договора за цесия да направи кредита
предсрочно изискуем, както и че е довел това до знанието на длъжника преди
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. За установяване
на тези свои твърдения бил представил Известие с изх.№ 54399/30.06.2016 г., но
липсвали доказателства същото да е било връчено на ответника. Наред с това
видно от Известието в същото липсвали данни за размера на дължимия остатък от
кредита, както и на причините и датата на която кредита е станал предсрочно
изискуем и договорът е прекратен. Предвид гореизложеното, особеният
представител на ищеца твърди, че нито в настоящото исково, нито в заповедно производство
били ангажирани доказателства за установяване на въведения с исковата молба
факт на обявяването от страна на кредитодателя на кредита за предсрочно
изискуем. Наред с това се твърди, че Договорът за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.06.2016 г. не е влязъл в сила, тъй като не била заплатена от
страна на ищеца „К.И.И.Б.” ЕАД изцяло покупната цена по договора, което от своя
страна било условие, съгласно т.2.3 от същия договор за влизането му в сила. Също
така се твърди, че ответникът не бил уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането от „У.К.Ф." ЕАД на „К.И.И.Б.” ЕАД, а представеното в тази връзка
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх.№ 54313/30.06.2016 г. твърди,
че не установява същото да е връчено на ответника. Сочи, че към исковата молба била
представена обратна разписка за доставяне, от която било видно, че пратката не
е доставена на ответника. В тази връзка се твърди, недоставената и непотърсена
пратка не съдържа Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх.№
54313/30.06.2016 г. и Известие с изх.№ 54399/30.06.2016 г., но дори и да
съдържа законът не приравнявал недоставената и непотърсена пощенска пратка на
редовно връчена такава. С оглед на така изложеното се моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
По представените с исковата молба писмени
доказателства, на основание чл.193 от ГПК, особеният представител на ответника
оспорва истинността на следните документи: Договор за отпускане на
потребителски паричен кредит № ***** от 04.09.2012 г.; Искане за рефинансиране
на съществуващ дълг от 04.09.2012 г.; Сертификат за застраховка „Кредитна
Протекция Плюс" № ***** от 04.09.2012 г.; Декларация за съгласие за
обработка на лични данни от 03.09.2012 г.; Съгласие за обработка на лични данни
и друга информация от 03.09.2012 г.; подписа положен под копието на личната
карта на С.А.К. срещу текста „Вярно с оригинала"; Съгласие за директен
дебит от 4.09.2012 г. Оспорва се автентичността на горепосочените документи,
като с твърди, че подписа, положен в тях за ответника С.А.К. не е негов /е
неавтентичен/ и се моли съда да открие производство по оспорването им. Предвид
оспорване истинността на горепосочените документи, се моли съда да допусне
съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която да отговори на
поставените в отговора на исковата молба въпроси. Наред с това се моли съда да не
допуска, като доказателства по делото представените с исковата молба Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.06.2016 г., Приложение № 1 към
него и Пълномощно, предвид обстоятелството, че част от данните в същите са
заличени, не може да се установи действителното им съдържание и договорките
между страните, както и не биха могли да бъдат тълкувани клаузите във връзка
едни с други. Прави искане на основание чл.183 от ГПК да бъде задължен ищеца да
представи оригиналите на всички представени от него с исковата молба писмени
доказателства или официално заверени преписи от тях, като в случай, че същия не
ги представи се иска същите да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Моли се съда да назначите съдебно-икономическа експертиза, която след като се
запознае със събраните по делото доказателства и направи справка в
счетоводството на ищеца и на третото за настоящия спор лице - „У.К.Ф." ЕАД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да отговори на поставените
в отговора на исковата молба въпроси.
В изпълнение на Определение № 442
от 20.06.2018г., постановено по настоящото дело, ищецът депозира молба с вх.№
5341 от 16.07.208г., с която уточнява, че последната направена вноска чиято
падежна дата е била на 07.12.20**г., е направена от кредитополучателя на
08.12.20**г. и същата е заплатена в непълен размер, а именно – 21,98 лева.
Сочат, че след 08.12.20**г., длъжникът не е направил оставащите 81 пълни вноски
и една частична вноска, поради което е изпаднал в забара съобразно уговорения
погасителен план. Твърдят, че след незаплащането в двуседмичен срок от датата
на падежа на следващите две последователни вноски по кредита в пълен размер –
вноските с падежни дати 07.01.2016г. и 07.02.2016г., са настъпили условията за
едностранно прекратяване на кредитното правоотношение и обявяване на
предоставения кредит за предсрочно изискуем. Сочат, че момента на предсрочна
изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който
волеизявлението за това следва да се приеме за съобщено на длъжника –
27.07.2016г., като след настъпването на предсрочната изискуемост, действието на
договора за кредит следва да се счита прекратено.
В съдебно заседание за ищцовото
дружество представител не се явява. Не сочат нови доказателства. Депозират
молба, с която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Представят
писмено становище, в което излагат подробни доводи в подкрепа на заявените от
тях претенции, с което молят да се уважат предявените от тях искове, като им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Назначеният на ответникът К.
особен представител, поддържа изцяло подадения отговор на исковата молба, ведно
с направените в него искания за събиране на нови доказателства.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърди се в исковата молба, че на
04.09.2012г. между „У.К.Ф." ЕАД (кредитор), от една страна и С.А.К.
(кредитополучател) от друга, е подписан Договор за отпускане на потребителски
паричен кредит № *****, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит в общ размер на 23 350,40 лева (двадесет и три хиляди
триста и петдесет лева и четиридесет стотинки), за период от 120 месеца, от
които чиста стойност на кредит в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди
лева), такси за разглеждане на кредит в размер на 600 лева (шестстотин лева),
застрахователна премия в размер на 2750,40 лева. Стойността на всяка месечна
вноска по кредита е била в размер на 328,30 лева. На базата на подписания
договор, ответникът се е задължил да изплати 39 396 лева, от които
23 350,40 лева – главница и 16 045,60 лева – редовна лихва. С част от
усвоената по кредита сума са рефинансирани съществуващи кредитни задължения на
ответника К. към „Джет Кредит“ в размер на 6808,31 лева и към „У.К.К.Ф."
ЕАД в размер на 9418,80 лева, с остатък от 7123,29 лева, който би следвало да е
преведен по сметката на кредитополучателя /вж.СИЕ л.142-л.144/.
Твърди се, че кредиторът „У.К.Ф."
ЕАД е изпълнил задължението си да предаде договорената заемна сума на
кредитополучателя. Кредитополучателят С.А.К. не е изпълнил задълженията си по Договора
за кредит и не е спазил уговорения погасителен план, поради което е изпаднал в
забава. Твърди се, че К. е направил 39 вноски на обща стойност 12 796,71 лева
(дванадесет хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и една
стотинки), като последната вноска, чиято падежна дата е била на 07.12.20**г., е
направена от кредитополучателя на 08.12.20**г. и същата е била в непълен
размер, а именно – 299,37 лева. След това длъжникът преустановил напълно
плащанията по сключения договор за кредит и не е направил оставащите 81 пълни
вноски и една частична вноска и съобразно уговорения погасителен план е
изпаднал в забава.
Поради допуснато просрочие и/или
неплащане на две последователни погасителни вноски в пълен размер по Кредита
(главница и лихви) и в съответствие с чл.16 от Общите условия за предоставянето
потребителски паричен кредит, от „У.К.Ф." ЕАД, едностранно са обявили
всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми.
На 27 юни 2016 г. между „У.К.Ф."
ЕАД и „К.И.И.Б.“ ЕАД бил сключен Договор за цесия, по силата на който
„УниКредит Консюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедирал вземането си по
Договор по потребителски паричен кредит № ***** от 04.09.2012г. на „К.И.И.Б."
ЕАД /като цесионер/.
Излагат, че с пълномощно от „У.К.Ф."
ЕАД, представляващо неразделна част от Договора за цесия от 27.06.2016г.,
цедентът „У.К.Ф." ЕАД е упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, да уведоми от
името на „У.К.Ф." ЕАД всички длъжници по вземания на „У.К.Ф." ЕАД,
които са цедирани, съгласно сключения Договор за цесия.
„У.К.Ф." ЕАД, чрез
пълномощника си „К.И.И.Б." ЕАД, е изпратило Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника С. А. К.. Пратката е била изпратена чрез
препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в Договора
за кредит - гр.Несебър, ул.*****“ № **, ет.4, ап.**. Заедно с
Уведомителното писмо, на длъжника е било изпратено и Известие от новия кредитор
„К.И.И.Б." ЕАД относно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита в
пълен размер за непогасения остатък от задължението, включително за вноските с
ненастъпил падеж. Пратката, съдържаща Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД
и Известието относно предсрочната изискуемост, изпратена чрез препоръчана поща
с обратна разписка, се е върнала като неполучена с основание „непотърсен".
„К.И.И.Б.“ ЕАД пристъпило към
принудително изпълнение, като е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против С.А.К. за заплащане на дължима незаплатена
сума по Договор за потребителски кредит № ***** от 04.09.2012г. в размер на 19640,81
лева, представляваща незаплатена сума по Договор за потребителски кредит № *****,
ведно със законната лихва върху глазницата, считано от датата на подаване на
заявлението, до окончателното погасяване на дълга. С влязло в сила Разпореждане
№ 1796 от 06.06.2017г., постановено по ЧГД № 527/2017г. на РС-Несебър, е
отхвърлено заявлението на „К.И.И.Б.“ ЕАД и на ищеца е указано да предяви осъдителен
иск за вземането си, предмет на подаденото от него заявление в едномесечен срок
от уведомяването му. Неизпълнението на задължението на ответника К. по Договор
за потребителски паричен кредит № ***** от 04.09.2012г. е мотивирало правният
интерес у ищеца до предяви настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта на исковете:
Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от
изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между
него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този
смисъл съдът споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната
сума. Исковата молба е постъпила в предвидения от чл. 4**, ал.1 от ГПК срок. По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се
явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на исковете:
Съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението на особения
представител на ответника К., че претендираните с исковата молба суми не произтичат
от валидно сключен на 04.09.2012г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и С.А.К. Договор за
потребителски паричен кредит № *****, тъй като положеният под договора подпис
за потребител не бил на ответника. Видно от заключението на допуснатата по
искане на особения представител на ответника съдебно-почеркова експертизата,
всички подписи, положени в Договор за отпускане на кредит № ***** от
04.09.2012г., Искане за рефинансиране на съществуващ дълг от 04.09.2012г.,
Сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“ № ***** от 04.09.2012г.,
Деклрация за съгласие за обработка на лични данни от 03.09.2012г., Съгласие зеа
обработка на лични данни и друга информация от 03.09.2012г., Копие на лична
карта на С.К. срещу текст „Вярна с оригинала“ и Съгласие задиректен дебит от
04.09.2012г., Е ИЗПИСАН от С.А.К. /вж.СПоч.Е /л.127-л.131 вкл./.
Ответникът К. е усвоил потребителския кредит в посочения размер, за което
свидетелствува съгласие за директен дебит от 04.09.2012г. – в оригинал /л.**4
по делото/, поради което неоснователно е и възражението на особения
представител на ответника, че кредиторът „У.К.Ф.“ ЕАД не е изпълнил
задължението си по Соговора за кредит да предостави отпуснатата сума по
договора на ответника.
Наред с горното, особеният представител на ответника излага възражения за
нищожност на Договора за прехвърляне на цесия, поради липса на договорена цена
и доказателства за изплащането й. Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли вземането си освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Съгласно ал.2 на чл.99 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на
същата разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Следователно действието на договора за цесия между страните по
него - цедент и цесионер настъпва по силата на постигнатото помежду им
съгласие. По отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на
вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от
предишния кредитор (чл.99 ал.4 ЗЗД). Следователно, за да породи действие
сключеният между цедента и цесионера договор за прехвърляне на вземане (цесия)
в размер на исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от
предишния кредитор. До изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД
- длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава
титуляр на вземането спрямо него.
При така изложеното в тежест на ищеца по предявения осъдителен иск е да
установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна
връзка между страните, от която произтича паричното задължение на ответника към
цедента, неговия размер, както и основанието на което правото е възникнало.
Също така ищецът следва да установи при същите условия и наличието на валиден
договор за цесия, по силата на който цедентът му е прехвърлил своето
съществуващо вземане срещу ответника, както и че цесията е надлежно съобщена от
стария кредитор на ответника.
В тежест на ответника е да установи релевираните от него правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца.
По повдигнатото от ответната страна възражение за нищожност на договора за
цесия сключен на 27.06.2016г. между „У.К.Ф." ЕАД и К.И.И.Б. ЕАД съдът
намира следното:
Съобразно твърденията на ищеца в исковата молба Договорът за цесия от 27.06.2016г.
е уговорен като възмезден, като неговият предмет освен цена включва и
продажбата на съвкупност от вземания на „У.К.Ф." ЕАД към
множество лица, едно от които е и на ответника по делото. От тези признания на
ищеца следва, че договорът за цесия е каузален и в настоящия случай е сключен с
придобивно основание – продажба, за което изрично е предвидено уговаряне на
цена, дължима за прехвърлянето на вземанията. В приложеното на лист 25 от
делото едностранно потвърждение от третото не участващо в делото лице „У.К.Ф."
ЕАД също се съдържат данни за възмездния характер на договора за цесия. Налагат
се от ищцова страна и твърдения, че страните по договора са оформили съглашението
си писмено, част от което е и Приложение № 1, съдържащо вземанията към
длъжниците на цедента и Приложение № 2 – приемо-предавателен протокол за
получаване на наличните договори за кредити /л.22/. По делото са представени
писменото съглашение между страните /Договора за цесия – л.18-19 вкл./, както и
Приложение № 1 към същото /л.20-21 вкл./, от които се установява наличието на
уговорена между страните по цесията цена, както и потвърждение за получаването
на цялата договорена цена за прехвърлените вземания от цедента /л.25/. С оглед
на това, неоснователни са възраженията на особеният представител на ответника
за нищожност на договора за цесия, поради липса на договорна цена и
доказателства за изплащането й.
Основателни обаче са възраженията на особеният представител на ответника,
че не са налице предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължението по Договора за кредит. Известието с изх.№ 54399 от 30.06.2016г., в
което е било обективирано изявлението на кредитора за обявяване предсрочната
изискуемост съставлява частен диспозитивен документ и доказателствената му
стойност се преценява от съда и без изрично оспорване от насрещната страна,
което е направено с отговора на исковата молба /Определение № 728 от 16.12.20**
г. на ВКС по т. д. № 3530/2014 г., II т. о., ТК/. Съобразно т.18 на ТР № 4/13
г. от 18.06.14 г. на ОСГТК на ВКС, за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Тъй като
не се касае за тълкуване по конкретен правен спор, а се дава тълкуване на
гражданскоправна норма, всички съдилища, които разглеждат висящи спорове,
какъвто е и процесния случай, следва да съобразят дадените задължителни
указания.
Не се установява по делото, че изявлението на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до адресата. Видно от представената на стр.17 по
делото обратна разписка, която е била адресирана до длъжника, същата не съдържа
данни, че предмет на тази пратка е именно Известие с изх.№ 54399 от
30.06.2016г., тъй като в нея е посочено единствено – „Увудомление за цесия –
УКФ – 27.06.2016г.“ На последно място ищецът не е установил, че е положил
всички необходими действия за откриване на длъжника и за връчване на
уведомлението. Във върнатата обратна разписка е било отбелязано че „пратката не
е потърсена от получателя”. Изводът, който се налага е, че в процесния случай
изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника,
което е формално основание за отхвърляне на предявения иск с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. /В този смисъл Решение № 25 от
03.05.2017г. по т. д. № 60208/2016г. по описа на ВКС, Решение № 148 от
02.12.2016г. на ВКС по т. д. № 2072 от 20**г. на ВКС/.
Разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД предвижда, че за да произведе действие по
отношение на длъжника цесията следва да му бъде съобщена от стария кредитор.
Нормата не поставя специални изисквания за начина и формата, по които това
уведомяване следва да се извърши, като разумът е да се доведе до знанието на
длъжника, че вече има нов кредитор, за да се предотврати опасността той
да престира на нелегитимирано лице. Уведомяването следва да се
извърши от стария кредитор – първоначален титуляр на вземането, тъй като, за
длъжника, той е насрещната страна по правоотношението и до заместването му
длъжникът е задължен да престира именно нему, за да се освободи от
дълга. В настоящият случай старият кредитор /„У.К.Ф." ЕАД/ е упълномощил
ищеца /“К.И.И.БГ“ ЕАД да уведоми длъжникът за сключения Договор за цесия от
27.06.2016г.
Доказването на уведомяването на длъжника за цесията
от цедента може да бъде извършено при ангажиране на всички
допустими доказателствени средства, но изхождайки от твърдението на
страната, позоваваща се на този факт, за конкретните фактически обстоятелства
по това съобщаване.
В настоящия случай, правното твърдение на ищеца - цесионер е
че длъжникът е бил известен за цесията чрез изпращане на Уведомление
за извършено прехвърляне на вземания с изх.№ 54313 от 30.06.2016г. /л.**/ по
пощата с обратна разписка. Видно от разписката за връчване /л.17/,
уведомлението за цесията не е било доставено, оформено е като непотърсено на
бланка на „Български пощи“ ЕАД. Горното сочи, че същото не е достигнало до
адресата си, поради което връчването на уведомление за цесията посредством
„Български пощи“ ЕАД не може да се счете за редовно. Предвид гореизложеното, в
настоящият случай липсва основание за формиране на становище, че, макар
уведомлението за цесия да не е било връчено, ответникът следва да се
счита за уведомен за настъпването й.
По отношение на поддържаното от ищеца становище за известяване чрез
връчване на уведомлението за цесия до длъжника, като приложение към
исковата молба, следва да се отбележи, че в настоящото производство ответникът е
бил представляван от назначен от съда особен представител, след провеждане на
процедура по чл.47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа. Следователно,
до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето
на вземането с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД не се е
стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител не може да
се приравни на нотифициране на длъжника, поради особения
характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47,
ал.6 ГПК представител.
В аспекта на всичко гореизложено, следва да се заключи, че длъжникът К. не
е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на
новия кредитор – „К.И.И.БГ“ ЕАД, нито е бил уведомен за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита, поради което ищецът не би могъл да
претендира изпълнение на задълженията по договора за банков кредит за главница
и договорна лихва от ответника К.. Предявеният иск с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва
да бъде изцяло отхвърлен.
Неоснователността на главният иск налага извода за неоснователност и за
акцесорната претенция за присъждане на възнаградителна лихва за периода от
07.12.20**г. до 27.06.2016г.
С оглед изхода по спора, в тежест на ищеца следва да се възложат разноските
за допуснати по делото експертизи общо в размер на 450 лева /платени от бюджета
на съда/, възнаграждение за назначения на ответника особен представител в
размер на **19 лева /платени от ищеца/, както и заплатените държавни такси по
заповедното и настоящото производство /платени от ищеца/.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.И.И.БГ” ЕАД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, Бизнес сграда „*******”, ет.2, представлявано от
прокуриста З.Н.Д. против С.А.К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника К. да заплати на ищеца сумата общо в
размер на 19 640,81 лева /деветнадесет хиляди шестстотин и четиридесет лева и
осемдесет и една стотинки/, от които: 18 464,81 лева /осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и четири
лева и осемдесет и една стотинки/ - остатък от неизплатена главница и **76 лева /хиляда сто седемдесет и шест лева/ - остатък от
възнаградителна лихва за периода от 07.12.20** г. до 27.06.2016г.
ОСЪЖДА „К.И.И.БГ” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес сграда „*******”, ет.*, представлявано
от прокуриста З.Н.Д. да заплати на Районен
съд – гр.Несебър сумата общо в размер на 450
лева /четиристотин и петдесет лева/, представляващи заплатени по делото
разноски за експертизи от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: