О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово,13.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на тринадесети
април през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ:
В. Генжова
Г.
Косева
като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д. № 104
по
описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба
от заявителя "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК****, гр. ***, срещу
обективирано в заповед №774/07.02.2020г. разпореждане на РС- Габрово, постановено по
гр. дело № 186/2020г., в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед по чл. 410 ГПК.
С
обжалваното разпореждане е оставено без уважение заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК единствено за присъждане на сумата от 1 185,95 лева, представляваща възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, като съответно са определени разноски-
ДТ и юристконсултско възнаграждение, съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите по заявлението.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
По
оплакването, че районният съд е превишил правомощията си, предвид едностранния
и формален характер на заповедното производство, както и целта му да осигури
бързото и ефективно събиране на безспорни неизплатени задължения, Окръжният съд
намира следното:
Правилно
РС- Габрово е приложил разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т.3 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор.
В чл. 411, ал.
2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3, която задължава съда да
откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор
с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е
налице обоснована вероятност за това. Нормата има незабавно действие от момента
на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени случаи, доколкото
обратното не е предвидено в процесуалния закон.
С
оглед на това въззивната инстанция не възприема изложените в жалбата доводи, че
за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на
нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по
преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде
доказано в едно бъдещо исково производство. Цитираната съдебна практика в частната жалба, включително и тази на ОС-
Габрово, касае период преди измененията в ГПК, обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ,
вменяващи задължение на съда служебно да следи искането да не противоречи на
закона и на добрите нрави, а съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК / нова/ да не го
уважи, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съставна
част в договора е включен и съответен избран и закупен пакет от допълнителни
услуги, за който кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено
в погасителния план. Следователно се касае за уговорки по сключения договор за
потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната
погасителната вноска включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги.
Клаузите за заплащане на възнаграждение по допълнителния пакет услуги
противоречат на добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2
и ал. 4
ЗПК и касаят именно процедурата по отпускане, усвояване и управление на
кредита. В случая дори не се установява конкретна услуга, която да е
предоставена срещу дължимостта на посочената сума.
По посочените
съображения издаването на заповед за изпълнение за претендираните като
възнаграждение допълнителни услуги е забранено от императивна правна норма и
противоречи на добрите нрави, поради което правилно заповедният съд
го е отхвърлил.
Разноските
в заповедното производство са присъдени съобразно уважената и отхвърлената част
от претенциите в заявлението- чл. 78 ГПК.
На
основание гореизложеното въззивният съд намира, че подадената частна жалба е
неоснователна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА обективираното
в заповед №774/07.02.2020г. разпореждане
на РС- Габрово, постановено по гр. дело № 186/2020г., в частта, в която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за сумата 1 185,95
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: