№ 175 / 25.6.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на дванадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 305 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Г.Н.Г. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 20 – 0996 - 000073 издадено на 30.01.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което го обжалва в възражението, че към момента на преминаване през кръстовището му е светил зелен светлинен сигнал. В заключение се иска то съда да постанови решение, с което да отмени същото като незаконосъобразно.
Жалбоподателят Г.Г., редовно призован за съдебно заседание, се явява лично и чрез упълномощен защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 23.01.2020г. полицейските служители В.А. и Б.Б. xxx,,Христо Ботев” във връзка със съблюдаване на трафика на движение в града. В 12:30ч. на кръстовището с бул.,,Александър Стамболийски”, при наличието на светофарна уредба, жалбоподателят, с който бил и свидетеля И.М., преминал с управлявания от него лек автомобил Фолксваген Шаран с рег. № М 99 39 ВН към бул.,,Христо Ботев”, на червен светлинен сигнал. След като навлязъл по посока на полицейските служители, водачът на МПС – то бил спрян и уведомен, че е преминал на забранителен сигнал. Свидетелят В.А. съставил АУАН № 73, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с възражение, че е преминал на жълт светофар. Същото обаче не било уважено и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Видно от показанията на разпитаните свидетели Веско А. и Б.Б. е, че и двамата са били непосредствени очевидци на извършеното деяние. При показанията им в съдебно заседание установяват, че не са възприели непосредствено преминаването на жалбоподателя на червен светлинен сигнал, но тъй като са се намирали на друга част на кръстовището, където е светел зелен светлинен сигнал и същевременно, по техни твърдения, същият не е имал технологичното време да премине на жълт, още по – малко пък на зелен светлинен сигнал. В този случай показанията на свидетеля Б. са категорични относно невъзможността на водача да премине толкова бързо на жълт, камо ли на зелен светлинен сигнал.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като еднопосочни и непротиворечиви. Същите частично се потвърждават и от тези на свидетеля И.М., но единствено в това, че същият се е возел при жалбоподателя по време на неговото преминаване през кръстовището. Не следва да бъде възприето като правдиво твърдението му, че същият е преминал на зелен светлинен сигнал. Освен, че това обстоятелство се оборва от показанията на свидетелите А. и Б., но също така и от самите възражение на жалбоподателя, отразени в съставения му АУАН. В тях изрично е отразено, че е налице преминаване на жълт светлинен сигнал. Гласните доказателствени средства по делото се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От последните е ведно, че жалбоподателят е системен нарушител на правилата по Закона за движение по пътищата и дори е бил санкциониран с влезли в сила актове за същото административно нарушение.
При така възприетата фактическа обстановка и анализ на приобщения доказателствен материал по делото съдът намира, че със своето поведение Г.Г. е извършил вмененото административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие, изразяващо се в неспазване на задължителен светлинен сигнал за преминаване на МПС.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като деецът е възприел светлинната уредба и въпреки това я е игнорирал, преминавайки на червен светлинен сигнал,
По отношение на определената санкция разпоредбата на чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП предвижда за извършеното административно нарушение наказание глоба в размер на 100.00 лева. Административно наказващият орган е съобразил фиксирания размер на наказанието и законосъобразно го е наложил. Същото няма как да бъде редуцирано, предвид законодателната разпоредба на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани съществени и неотстраними процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 20 – 0996 - 000073 издадено на 30.01.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което, на основание чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП, на Г.Н.Г. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба от 100.00 (сто лева) лева за извършено административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: