Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, …………2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на дванадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
При секретаря
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 6276/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 05.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 81403/2018г по описа на СРС съдът е осъдил И.Н.Р., с ЕГН ********** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, с
ЕИК *******сумата от
17349,17 лв., представляваща
регресна претенция по чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ за изплатено от З. „Б.В.И.Г.“ АД (в качеството
му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с И.Н.Р.) застрахователно
обезщетение за вреди на лек
автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *******,
причинени от ПТП, настъпило на 19.05.2017г. в гр. София, бул.
„Иван Гешов“ по вина на
И.Н.Р. при управление на моторно превозно
средство под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма,
ведно със законната лихва за периода от датата
на подаване на исковата молба
- 28.12.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата
над уважения размер от 17 349,17
лв. до пълния
предявен размер от 19309,44
лв. С оглед изхода на правния спор
съдът е разпределил разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът И.Н.Р., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба, с
която моли да се отмени постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение
в неговата осъдителна част. В тази връзка излага, че съдът неправилно е приел,
че е налице валиден застрахователен договор за имуществена застраховка на лек
автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг.
№ *******с ЗК „О.-клон България“ към момента на настъпване на
ПТП, предвид което неправилно е и заключението му, че това застрахователно дружество е имало правно
основание да изплати обезщетение на собственика на автомобила за причинените
при процесното ПТП имуществени вреди. Евентуално посочва, че размерът на
дължимото обезщетение на собственика на посочения автомобил е изчислено
неправилно като съдът не се е съобразил с това, че при изчисляване на обезщетението
следва да се приложи Наредба № 24/2006 г., а не средните пазарни цени за ремонт
на МПС. Излага и че не е доказано извършването на валидно прихващане между ЗК „О.-клон България“ и З.
„Б.В.И.Г.“ АД съответно, че последното е изплатило на първото
претендираната в настоящето производство сума.
С оглед горното моли настоящият съд да приеме, че
първоинстанционното съдебно решение е неправилно в неговата осъдителна част и
съответно да отмени същото като отхвърли предявения иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца - З. „Б.В.И.Г.“ АД, с който се излага
становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение в обжалвана
част, съответно се иска неговото потвърждаване.
Страните не са представили доказателства и направили
доказателствени искания, които да са допустими съобразно правилото на чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, а по отношение на нейната правилност съдът намира следното:
Безспорно между страните е, че на
19.05.2017г. в гр. София, на бул. „Иван Гешов“, И.Н.Р., като водач на
лек автомобил марка „Пежо“, модел
„Партнер“, с peг,. № *******,
е предизвикала ПТП,
при което е увредено имуществото на трето лице - лек
автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг.
№ *******, както и че при настъпване на ПТП същата
е управлявала увреждащото МПС с превишена скорост и под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма,
за което е наказана с влязло в сила наказателно постановление. Не е спорно между
страните и че към датата на настъпване на описаното ПТП по отношение на
управлявания от въззивника лек автомобил е бил налице валиден договор за риска
„Гражданска отговорност“ при въззиваемото
застрахователно дружество.
Няма спор между страните и за това, че въззиваемото дружество е заплатило като обезщетение за
причинени от процесното ПТП имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *******сумите от 2 962,21 лв. и 1 487,23 лв. съответно на 01.11.2017 г.
и на 18.04.2018 г. в полза на Р.Р.М., в качеството му
на собственик на МПС.
Не се спори и за това, че ЗК „О.-клон България“ е изплатило на Р.Р.М. сумата от 14 860 лв.
като обезщетение за нанесени имуществени вреди по лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *******, както и че същото е отправило претенция до въззиваемия, в качеството му
на застраховател на гражданската отговорност на водача на увреждащото МПС (
въззивника).
Спорно на първо място е обстоятелството налице ли е бил
валиден договор за застраховка „Каско“
за лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *******при ЗК
„О.-клон България“ към момента на настъпване на процесното ПТП и съответно основателно ли е
била изплатена сумата от 14 860 лв. в полза на собственика на това МПС за
обезщетение на причинените при ПТП имуществени вреди. В тази връзка
първоинстанционният съд е приел, че между собственика на автомобила и ЗК „О.-клон България“ е бил налице валиден застрахователен договор, независимо от факта, че по
делото е представена неподписана от страна на собственика на МПС
застрахователна полица. Във въззивната жалба се твърди, че този извод на съда е
неправилен, тъй като липсата на подпис на една от страните по застрахователния
договор опорочава изискуемата от закона форма и съответно е основание да се
приеме, че не е налице валиден договор.
Във връзка с така повдигнатия спорен въпрос въззивният
съд намира следното: Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1
ТЗ и съставлява "абсолютна
търговска сделка", чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал.
2 ТЗ, а не е обусловен
от търговското качество на лицето, което
я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Съобразно, чл. 293, ал.1 ТЗ за
действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма за
действителност, само когато това е изрично предвидено в закон. По отношение на
застрахователния договор законът изисква писмена форма, като в чл. 345 КЗ са
предвидени и задължителните реквизити на договора, сред които е и подписът на
страните по сделката. С Решение № 115/23.07.2013 г. по т.д.№ 348/2012 г. на
ВКС, І ТО, решения по т.д.№ 95/2011 г.
на ТК, ІІ ТО и по т.д. № 11/2009 г. на ТК, І ТО, решение № 50/25.04.2012 г. по
т.д.№ 95/2011 г. на ВКС, ІІ ТО практиката на ВКС е приела, че неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка ( включително договор за застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“) не води автоматично до
нищожност, за разлика от гражданскоправните сделки, при които нищожността
настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право,
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл.293 ал.3 ТЗ оспорване на действителността й.
Следователно, страната не може да се позовава на недействителност по договора,
ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението на другата страна. В настоящия случай от поведението и на
застрахователното дружество, и на застрахованото лице е видно, че те не
оспорват действителността на изявленията си
и изпълняват правата и задълженията по договора за застраховка „Каско“,
включително ЗК
„О.-клон България“ е образувало щета по претенцията на собственика на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг.
№ *******и е определило и изплатило доброволно обезщетение за
причинените при процесното ПТП имуществени вреди по МПС, поради което следва да
се приеме по аргумент от чл. 293, ал.3 ТЗ, че сключения договор за застраховка
„Каско“ е валиден и съответно съставлява годно правно основание от страна на ЗК „О.-клон България“ да бъде изплатено обезщетение за вредите, причинени при ПТП на лек
автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг.
№ *******.
На следващо място спорен между страните е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за причинени имуществени вреди на собственика
на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *******. Съобразно изслушаната в първоинстанционното производство експертиза
размерът на причинените вреди, изчислен по средни пазарни цени е 17 349,17
лв., а ако се вземе предвид установеното в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени от МПС,
размерът на обезщетението следва да е 10 677, 39 лв. В тази връзка
въззивникът е изложил, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в
настоящия случай следва да се вземе предвид обезщетението, определено по средни
пазарни цени, без да се съобразява установеното от Наредба № 24/2006 г.
Въззивният съд намира това възражение за неоснователно. Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи
застрахователното обезщетение, което е платил, което съгласно чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда на имущественото благо, което е увредено. Следователно
определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по
действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е.
пазарната стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не
дерогира разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по
застраховка "гражданска отговорност". Методиката представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя
без да са налице представени фактури за извършен ремонт. В този смисъл е
приетото с решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І
т.о. , решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I
т.о. и решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I
т.о., по КЗ (отм.), която практика не е загубила своята актуалност. Застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и
същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество,
като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата действителна стойност. Предвиденото в чл.17
от Наредбата изключение е неотносимо към настоящия
случай.
Спорен е и въпросът дали чрез твърдяното извънсъдебно
прихващане въззивамият е заплатил на ЗК
„О.-клон България“ сумата от 14 860 лв., изплатена от
последното за обезщетение на причинените при ПТП имуществени вреди по лек
автомобил „Ауди“, модел „А4“,
с peг. № *******.
Фактическият състав на правото
да се извърши
прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД включва следните
кумулативни предпоставки: да съществуват действителни насрещни вземания на страните с предмет
пари или еднородни и заместими вещи към момента
на изявлението за прихващане; активното вземане на кредитора, който
прихваща, да е изискуемо и ликвидно (вземане безспорно по основание и установено по размер);
пасивното вземане да е изпълняемо ( като не е необходимо
да е изискуемо). Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане
се състои в прекратяване на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението
на неговото задължение от момента, в който са били
налице елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД. Този ефект не настъпва
по право, а следва изявлението на прихващащия да достигне до насрещната страна.
От събраните по делото писмени доказателства и приетото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въззиваемият е
направил изявление за извършване на извънсъдебно прихващане със свои вземания срещу
вземания на ЗК
„О.-клон България“ към него, сред които и процесното вземане от 14 860 лв. По делото
обаче не са налице доказателства, че активните вземания т.е. тези на
въззиваемия към ЗК „О.-клон България“ са били ликвидни към момента
на отправяне на изявлението за прихващане т.е. че същите са установени по
основание и размер, доколкото не са налице данни те да са установени със влезли
в сила съдебни решения или да са били признати от ЗК „О.-клон България“.
С оглед горното съдът намира, че не са настъпили
материално правните последици на прихващането и реално въззиваемият не е изпълнил,
чрез прихващане, задължението си към ЗК „О.-клон България“, което е изплатило обезщетението за причинените имуществени вреди на лек
автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг.
№ *******, съответно за сумата от 14 860 лв. не е налице
основание тя да се претендира като регресно вземане
от виновния водач по реда чл. 500 КЗ.
С оглед приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза размера на вредата, нанесена на лек автомобил Ауди“, модел „А4“, с peг. № *******при процесното ПТП е в размер на 17 349,17
лв. Доколкото е безспорно, че вредите са нанесени от противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Пежо“, модел „Партнер“, с peг. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при въззиваемия към момента
на настъпване на ПТП, то на основание чл. 432 КЗ същият носи отговорността да
репарира вредите от ПТП. От събраните по делото доказателства се установява, че
въззиваемият е изплатил обезщетение единствено в размер на 2 962,21лв. и
1 487,23 лв. в полза на пострадалото лице (доколкото съдът не приема да са
настъпили материалноправните последици от извършено
извънсъдебно прихващане между застрахователите по риска „Гражданска
отговорност“ и застраховката „Каско“), предвид което
същият има право да претендира на регресно основание
от прекия причинител на вредата само сумата от 4 449,44 лв. В останалата
част претенцията с правно основание чл. 500 КЗ се явява неоснователна и
недоказана, поради което съдът намира, че следва да отмени обжалваното съдебно
решение в осъдителната му част за сумата над 4 449,44 лв. до пълния приет
от първоинстанционния съд размер от 17 349,17 лв. и да отхвърли иска за тази
част, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата.
По разноските:
При този изход на правния спор И.Н.Р. има право на направените от нея разноски в първоинстанционното
производство в размер на 115,43 лв. деловодни разноски и 1231,31 лв. адвокатско
възнаграждение. З. „Б.В.И.Г.“ АД има право на
разноски в първоинстанционното производство в размер на 281,67 лв. деловодни
разноски и 327,99 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Във въззивното производство
разноските следва да се разпределят по следния начин: За И.Н.Р.- 297,19 лв. деловодни разноски и 1370,44 лв. адвокатско възнаграждение; За
З.
„Б.В.И.Г.“ АД- 352,98 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от
05.03.2020 г., постановено по гр.д.
№ 81403/2018г по описа на СРС, в частта, с
която съдът е осъдил И.Н.Р., с
ЕГН ********** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК *******сумата
над 4 449,44 лв., представляваща регресна претенция по чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ за изплатено от З. „Б.В.И.Г.“ АД (в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с И.Н.Р.) застрахователно обезщетение за вреди на
лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *******,
причинени от ПТП, настъпило на 19.05.2017г. в гр. София, бул.
„Иван Гешов“ по вина на
И.Н.Р. при управление на моторно превозно
средство под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма,
ведно със законната лихва за горницата над 4 449,44 лв. за периода от датата на подаване на
исковата молба -
28.12.2018г. до окончателното
изплащане и в
частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК *******иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ срещу И.Н.Р., с ЕГН ********** за сумата над 4 449,44 лв. до признатия от
първоинстанционния съд размер от 17 349,17 лв., претендирана за изплатено от З. „Б.В.И.Г.“ АД (в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с И.Н.Р.) застрахователно обезщетение за вреди на
лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *******,
причинени от ПТП, настъпило на 19.05.2017г. в гр. София, бул.
„Иван Гешов“ по вина на
И.Н.Р. при управление на моторно превозно
средство под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма,
ведно със законната лихва за горницата над
4 449,44 лв. до признатия от първоинстанционния съд
размер от 17 349,17 лв.
за периода от датата на подаване
на исковата молба - 28.12.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******да
заплати на И.Н.Р., с ЕГН ********** следните
съдебни разноски: за първоинстанционното производство
– 115,43 лв. деловодни разноски и 1231,31 лв. адвокатско възнаграждение и за
въззивното производство: 297,19 лв. деловодни разноски и 1370,44 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Н.Р., с ЕГН ********** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******съдебни
разноски, както следва: за първоинстанционното производство – 281,67 лв.
деловодни разноски и 327,99 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и за въззивното
производство: 352,98 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА съдебното решение от 05.03.2020 г., постановено по гр.д. № 81403/2018г по описа на
СРС, в частта, с която съдът е осъдил И.Н.Р., с ЕГН **********
да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК *******сумата
от 4 449,44 лв., представляваща регресна претенция по чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ за изплатено от З. „Б.В.И.Г.“ АД (в качеството
му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с И.Н.Р.) застрахователно
обезщетение за вреди на лек
автомобил „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *******, причинени
от ПТП, настъпило на 19.05.2017г. в гр. София, бул. „Иван
Гешов“ по вина на И.Н.Р. при управление на моторно превозно
средство под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма,
ведно със законната лихва върху присъдената сума за периода от датата на подаване на
исковата молба -
28.12.2018г. до окончателното
изплащане.
В останалата част съдебното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.