Р
Е Ш Е Н И Е
№………./…...07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1084 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422 от ГПК на П.Г.А. против „НОВА АГРО-1” ЕООД, П.Н.Г., и А.Б.Р.
за установяване вземане по Заповед за изпълнение № 229/31.03.2017 г., издадена
от ВРС по ч.гр.д. № 3999/2017 г. по описа на същия съд за сумите 150 000 лева, парично
задължение по споразумение от 20.11.2016 г. и 25 000 лева неустойка по същото споразумение, при
постановено солидарно заплащане от длъжниците /ответници/ и «Агростор енд
трейд» ЕООД, а по
отношение на ответника „ГРИЙН ТРЕЙД 2009” ЕООД /в несъстоятелност/ и „Грейн
стор Варна“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск на осн. чл. 422 вр. чл. 637 ал.3 от ТЗ
вр. чл. 694 от ТЗ за сумата от 65 833.33 лева, остатък от парично
задължение в общ размер на 150 000 лева по споразумение от 20.11.2016 г.,
дължима солидарно с ответниците „НОВА АГРО-1” ЕООД, П.Н.Г., А.Б.Р. и «Агростор енд Трейд»
ООД при твърдения за прехвърляне на правата по споразумението от 20.11.2016 г.
от П.Г.А. на И. П. Н., чрез договор за цесия от 15.05.2017 година.
Спрямо
ответниците «Грийн трейд 2009» ЕООД /в несъстоятелност/ и «Грейн стор Варна»
ЕООД /в несъстоятелност/ производството за горницата над приетата сума до
първоначално заявената – главница 150 000 лева и неустойка 25 000
лева е прекратено с нарочни определения, в които са видни и конкретните мотиви
на съда.
В първо по
делото съдебно заседание съдът е приел за разглеждане отправено от „ГРИЙН ТРЕЙД 2009“ ООД
/в несъстоятелност/, насрещно
изявление за прихващане вземането по предявения иск със сумата от
79 922.63 лева - стойност на фактурирана ламарина по силата на протокол за
отговорно пазене между П.Г.А. и „ГРИЙН ТРЕЙД 2009“ ООД /в несъстоятелност/ от
18.07.2016 г. и фактура към същия.
В исковата молба П.А. твърди, че в
развилото се производство по ч.гр.д. № 3999/2017 г. по описа на ВРС се е
снабдил със Заповед № 229/31.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 т.3 то ГПК като е разпоредено длъжниците „НОВА
АГРО-1” ЕООД, П.Н.Г.,*** ЕООД, «ГРИЙН ТРЕЙД 2009» ЕООД, «Агростор енд трейд» ЕООД и А.Б.Р. да заплатят
солидарно на кредитора сумите 150 000 лева,
парично задължение по споразумение от 20.11.2016 г. и 25 000 лева
неустойка по договора и разноски в заповедното производство.
Твърди се, че
поради подадени в срока по чл. 414 от ГПК възражения от всички длъжници, с
изключение на «Агростор енд трейд» ЕООД, са дадени указания за предявяване на
установителен иск, какъвто е предявен в законоустановения срок за съществуване
на вземането по заповедта.
Сочи по-натам в
исковата си молба ищецът, че вземането по споразумението е прехвърил с договор
за цесия от 15.05.2017 г. на И. П. Н..
В образуваното
производство по несъстоятелност срещу «Грийн трейд 2009» ЕООД цесионерът е
предявил вземането срещу длъжника, но същото не е прието от синдика, подаденото
възражение по чл. 690 от ТЗ е оставено без уважение и не е включено в списъка
на приетите вземания от съда по несъстоятелността с определението по чл. 692 от ТЗ. В образуваното производство по несъстоятелност срещу «Грейн стор Варна»
ЕООД, вземането е предявено от цесионера и включено в списък на приети
вземания, но срещу същото е депозирано възражение от длъжника, оставено без
уважение от съда по несъстоятелността.
Твърди, че в хода
на изпълнението единият от длъжниците е погасил частично задължението, като е
останала дължима сума в размер на 65 833.33
лева, от парично задължение в общ размер на 150 000 лева по споразумение
от 20.11.2016 г.
Заявява, че
солидарно задължените лица не са изплатили напълно дължимата по споразумението
сума, поради което и претенцията е основателна в цялост, тъй като вземането се
установява към момента на издаване на заповедта за изпълнение.
В допълнителната
искова молба поддържа иска. Твърди, че споразумението цели да уреди както
взаимоотношения между ищеца и ответниците, подробно описани в документа, така и
взаимоотношения между самите ответници помежду им, като излага пространни
доводи като контрааргументи на възраженията по отговорите на ответниците за
недействителност на процесното споразумение, на сочените основания по чл. 26 от ЗЗД. Твърди, че споразумението дори и да задължава единствено част от
ответниците без да създава права за тях, може да се квалифицира и като договор
в поза на трето лице «Агростор енд трейд»ЕООД, който договор е допустим и
уреден в чл. 22 от ЗЗД.
Правна квалификация
на правата: чл. 422 вр. чл. 79 ал.1 и чл. 92 от ЗЗД, а по отношение на
ответника «Грийн Трейд» ЕООД /в несъстоятелност/ и «Грейн стор Варна» ЕООД /в
несъстоятелност/ и вр. чл. 694 ал.1 от ТЗ.
Ответниците П.Н.Г.
и А.Б.Р. в отговора си и синдикът Г.К., а в съдебно заседание и «Грийн трейд
2009» ЕООД /в несъстоятелност/ и «Грейн стор Варна» ЕООД /в несъстоятелност/
застъпват становище за недействителност поради противоречие с добрите нрави
като се изтъква в отговорите, че отсъства каквато и да е еквивалентност на
престациите – на практика ответниците поемат само задължения, докато ищецът се
освобождава от своите, а синдикът сочи и че липсва кауза, липсва дарствено
намерение от страна на заемодателите на ищеца да опростят задълженията му или
други основания, които да пораждат нужда от сключване на това споразумение.
Квалификация на
доводите за недействителност: чл. 26 ал.1 пр.3 и ал.2 пр.4 от ЗЗД.
Ответниците
правят възражения и по основателността на плоскостта, че част от вземането е
погасено в образуваното изпълнително производство по издадената заповед за
изпълнение, който факт на общо основание следва да се отчете по реда на чл. 235
ал.3 от ГПК. Възразяват, че договорът е в полза на трето лице, доколкото
отсъстват характеристиките на такъв и не е изпълнен фактическият състав по чл.
22 от ЗЗД.
Възразяват и по
дължимостта на присъдената със заповедта законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, поради
недопустимост от кумулиране с неустойката по споразумението.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове на
сочените основания и моли съдът да постанови позитивно решение за тяхното
уважаване. В депозираната писмена защита счита, че действителността на
споразумението от 21.11.2016 г. е доказана, документът е с достоверна дата и
нотариална заверка на подписите на всички участващи страни, респективно същото
поражда изискуемо задължение в тежест на ответниците. Акцентира върху факта, че
нито един от ответниците не твърди да е бил в неведение какъв документ и с
какво съдържание подписва. Цедирането на вземането е доказано с представения
договор за цесия от 15.05.2017 г., а уведомяването на длъжниците е надлежно
извършено от ЧСИ Николй Ников в хода на изпълнителното дело № 222/2017 г.
Алтернативно поддържа, че уведомяването по чл. 99 ал.3 от ГПК е извършено
най-късно с връчване на препис от ИМ на ответниците. Твърди, че размерът е
доказан, а съдът не следва да съобразява извършено в хода на изпълнението
погасяване. Доказана е еквивалентността на престациите, а твърденията на
ответниците за нищожност са останали бланкетни. Твърди, че основанието за
сключване на споразумението е установено от заключението по ССЕ, гласните
доказателства и обясненията на страна, дадени пред съда по несъстоятелността на
«Грейн стор Варна» ЕООД, а именно договорки с «Агростор енд трейд» ЕООД за
извършване на обща бъдеща търговска дейност в имота, който това дружество е
следвало да придобие. Това е мотив за сключване на споразумението и сочи на
еквивалентност на престациите на участниците в него. Възражението прихващане за
ответника «Грейн трейд 2009» ЕООД /в несъстоятелност/ намира за недоказано, тъй
като това дружество не е представило фактура за процесното количество ламарина,
а ако е породило права, те са погасени с изявлението на ищеца и този ответник в
чл. 1 т. III.2,
което урежда окончателно всички взаимоотношения между страните, възникнали до
датата на подписване на споразумението – 21.11.2016 г. както и с подписване на
нотариалния акт /за който има уговорка в споразумението/, в същия ден.
Ответникът «Нова
агро 1» ЕООД не депозира писмен отговор, поддържа пасивно процесуално поведение
в съдебно заседание.
Ответниците П.Н.Г.,
«Грийн трейд 2009» ЕООД /в несъстоятелност/, А.Р.,***» ЕООД /в несъстоятелност/
чрез процесуален представител в съдебно заседание поддържат собствената си
позиция, заявена в отговорите. Не изразяват становище по същество на спора.
Синдикът на
«Грийн трейд 2009» ЕООД, Г.К. чрез процесуален представител поддържа заявеното
в отговора.
Синдикът на
«Грейн стор Варна» ЕООД, Я.С. не депозира отговор по ИМ, не изразява становище
в съдебно заседание.
По допустимостта
на заявените искове в контекста на спазена от длъжниците процедура по чл. 414
от ГПК и от ищеца срок по чл. 415 от ГПК съдът е взел отношение с Разпореждане
№ 9153/05.09.2017 г.
След съвкупен
анализ на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и по
вътрешно убеждение, съдът приема следното
по фактите:
На първо място,
трябва да се приеме, че отсъстват безспорни факти по делото с изключение на
частично погасяване на задължението в хода на изпълнението, за което ще стане
въпрос по-долу.
ВРС е
удовлетворил заявление на П.Г.А. в производство по чл.417 от ГПК, образувано в
ч.гр.д. № 3999/2017 г. и е издал Заповед № 229/31.03.2017 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.3 от ГПК като е
постановил длъжниците «Нова агро-1» ЕООД, П.Н. ***»ЕООД, «Грийн трейд 2009»
ЕООД, А.Б.Р. и «Агростор енд трейд» ООД да заплатят солидарно на заявитеял
сумата от 150000 лева главница по споразумение от 21.11.2016 г. с нотариална
заверка на подписите, ведно със законната лихва от датата на заявлението
27.03.2017 г., неустойка в размер на 25 000 лева и разноски в заповедното
производство.
Въз основа на
заповедта за изпълнение е образувано изпълнително дело № 20178100400222 на ЧСИ Н. *** действие ОС
Добрич. Не е спорно, че «Агростор енд трейд» ООД е погасил частично
задължението в хода на изпълнението като от Удостоверение на ЧИС, вх. № във ВОС
34781/27.11.2018 г. /л. 330 по делото/ е видно, че сумите са разпределени в
съотношение 84 166.67 лева за погасяване на главница и 25 000 лева за
цялостно погасяване на неустойката.
От представеното
в оригинал споразумение от 21.11.2016 г. в заповедното производство е видно, че
страните са сключили същото, с цел да уредят окончателно отношенията си по
повод договори за парични заеми както следва: 1. Между «Нова агро-1» ЕООД
заемодател и П.А. заемополучател – 8 договора за заеми, сключени в периода м.
март и м. април 2016 г., но не само с оглед уточнението в раздел I. т.9 от
споразумението, съгласно която клауза уреждат се и правоотношения по всички
други договори, ако са сключвани такива между страните до дата 21.11.2016 г.
/т.е. изброяването не е изчерпателно/; 2. Между «Грейн стор Варна» ЕООД
заемодател и П.А. – заемополучател по пет договора за заем, сключени в периода
м. август, м. септември 2015 г., но не само като раздел II т.7 е с идентично съдържание на
раздел I.
т.9, но досежно съответните страни; 3. Между „Грийн трейд 2009“ ЕООД заемодател
и П.А. заемополучател по договор за заем от 11.07.2016 г. и всички сключени до
момента договори между страните, въз от изброения; 4. Между П.Г. заемодател и П.
Атананов – заемополучател по 4 договора за заем от м. юли и м. август 2015 г. и
аналогично на описаните в т.1-3 по-горе договори за всички, ако са вън от
изброените, правоотношения между страните; 5. Между А.Р. заемодател и П.А.
заемополучател – по договор за заем от м. 01.2016 г. и по всички други договори
между страните.
В чл.1 ал.2 от споразумението е описано,
че по три броя частни граждански и търговски дела, по искания на част от
заемодателите, а именно П.Г.,*** ЕООД и „Нова Агро-1“ ЕООД са допуснати
обезпечения на бъдещи искове, предявими от молителите против ищеца по настоящия
спор – П.А.. Съгласно същата разпоредба т.4.- т.7 споразумението ще урежда и
отношения по образувани изпълнителни дела по описа на ЧСИ Слави Сербезов, рег.
№ 739 с район на действие ОС Добрич, както и по всички други висящи съдебни
производства, образувани срещу П.А. от останалите страни по споразумението.
В чл. 2 страните са уговорили П.А. да
прехвърли с нотариален акт за покупко-продажба, на „Агростор енд трейд“ ООД
право на собственост върху ½ идеална част от недвижими имоти, първият
УПИ с площ от 4 000 кв.м., разположен в кв. № 26а по уличната и дворищна
регулация на с. Победа, общ. Добрич, вторият – съставляващ сграда, завършена до
степен „Груб строеж“, находяща се в с. Победа, общ. Добрич, съставляваща Склад
за селскостопанска продукция итехрика, битовка и автомобилна електронна везна
със застроена площ на склад 2900 кв.м., битовка 55.80 кв.м., разположени в
гореописания УПИ.
В чл. 3 страните са приели, че
петимата заемодатели и „Агростор енд трейд“ ООД се задължават да заплатят
солидарно на П.А. сумата от 150 000 лева при настъпване на по-ранното от
две събития – продажбата на недвижимите имоти или вписване на ипотека върху тях
от „Агростор енд трейд“ ООД, но не по-късно от 20.03.2017 г. В ал.2 на чл. 3 е
уговорена неустойка за неизпълнение на главното задължение в срок. В чл.4 е
разписано, че с подписване на споразумението, задълженията на П.А. към
заемодателите се погасяват и насрещните страни по тях не могат да имат каквито
и да е претенции.
Споразумението уговаря и други
задължения за страните по него, включително задължения за отмяна на обезпечения
и т.н.
В хода на производството е допусната
ССЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
Част от задачите на ССЕ са да даде заключения дали в счетоводствата на
дружествата ответници се водят разчети по задължения, респективно вземания
между тях с оглед доказване на факта, че процесното споразумение урежда
отношения между същите. Така в счетоводството на „Грийн трейд 2009“ ЕООД се
води задължение към „Агростор енд трейд“ ООД на обща стойност 67 172.42 лева по фактури и законни
лихви. „Грейн стор Варна“ ЕООД експертизата не е установила да има
взаимоотношения с другите юридически или физически лица ответници, респективно ищец. В
счетоводството на „Нова агро 1“ ЕООД са отразени задължения по сметка 401
доставчици към „Грейн стор Варна“ ЕООД за сума 9150 лева по фактури за стоки,
към „Грийн трейд 2009“ ЕООД за сума 134 907.14 лева по фактури за стоки.
По сметка 412 – клиенти по аванси са осчетоводени такива към „Агростор енд
трейд“ ООД в размер на 329 840.00 лева остатък от получени аванси. По
сметка 411 – вземания от клиенти са намерили счетоводно отражение такива от
„Агростор енд трейд“ ООД за сума 77640 лева – фактури за стоки, от „Грейн стор
Варна“ ЕООД – 30.00 лева по фактура за стоки, от „Грийн трейд 2009“ ЕООД сума
21 873.10 лева по фактури за стоки. По счетоводна сметка 498 са отрацени
вземания по предоставени кредити към П.А. за сумата от 330 000 лева. Като
задължения по предоставени кредити по сметка 499 е отразена сума 10 500
лева към „Грийн трейд“ ЕООД. Експертизата не е установила погасяване на
задълженията на „Грийн трейд 2009“ ЕООД и „Нова агро 1“ ЕООД към „Агростор енд
трейд“ ООД. Експертизата не дава отговор на счетоводните записвания в „Агростор
енд трейд“ ООД поради невъзможност за достъп до воденото счетоводство в
предприятието.
От гласните доказателства, събрани
чрез разпита на свидетеля Г. Г., баща на ищеца, чиито показания съдът цени в
контекста на останалите събрани в хода на производството се установява, че
„Агростор енд трейд“ ООД е предприело строеж на складовете за зърно в с.
Победа, обл. Добрич /описани в споразумението в контекста на обещанието за
изповядване на сделка от страна на ищеца/ с финансиране към ищеца, чрез
ответника А.Р., като сумите за строителството са превеждани по банкова сметка на
ищеца. П.Г. и А.Р. ежеседмично посещавали к.к. „Албена“, където през сезона
стопанисвал търговски обект свидетеля с цел преведените по банкова сметка суми
за строителството на складовете да се оформят като предоставени заеми на ищеца.
Според свидетеля А.Р. е пожелал ½ идеална част от имота и построеното да
му се прехвърли предвид вероятни опасения от това целият имот да фигурира на
името на ищеца. Установява се от показанията на свидетеля още, че П.Г. е
съпруга на А.Р..
Според свидетеля ищецът с получените
парични средства се е разплащал за необходимите СМР и труд за обекта като свид.
Г. заявява, че фактически той като пълномощник на сина си е движил всичко, а
синът му /цитат/: „…не знае къде е обекта дори.“ /край на цитата, л. 334 по
делото на въпроси на съда/. Допълва, че обекта в с. Победа е бил ползван от
„Агростор енд трейд“ ООД, в последствие е продаден на трето лице, синът е
прехвърлил ½ ид.ч., която документално е притежавал, а в резултат на
това наложена възбрана върху недвижим имот на ищеца и запор на МПС са били
вдигнати. Свидетелят заявява, че ищецът не е получавал заплащане, тъй като той
/бащата/ е работил на обекта и подчертава повторно, че само /цитат/: „…водеше
се на негово име строежа, но с уговорката, че ще го прехвърли обратно на други“
/край на цитата, л. 334 гръб, на въпроси на съда/.
В последно съдебно заседание, първо за
„Грейн стор Варна“ ЕООД /в несъстоятелност/ е приобщено като писмено
доказателство – протокол от ОСЗ на съда по несъстоятелността на дружеството по
т.д. № 322/2017 г. по описа на ОС Добрич, в който е обективирано изявление по
реда на чл. 176 от ГПК на А.Р., управител на длъжника. Видно, на въпрос на съда
какви са мотивите лично като физическо лице и като управител на „Грейн стор
Варна“ ЕООД, Р. да подпише процесното споразумение от 21.11.2016 г., същият е
заявил, че е подписано с идеята за бъдеща съвместна дейност на дружеството с
„Агростор енд трейд“ ООД. В последствие плановете за обща дейност не се
осъществяват, а след прехвърляне собствеността върху УПИ и склада за зърно в с.
Победа, с нотариален акт на „Агростор енд трейд“ ООД, последният е заявил, че
интересът му е отпаднал. Управителят заявява, че след прехвърляне на
недвижимостта на „Агростор енд трейд“ ООД, дружеството е заплатило част от
сумата на ищеца, допълнително е постигнато споразумение и на тях /“Грейн стор
Варна“ ЕООД/ е заплатена една сума, но са останали длъжници. Съставеният
съдебен протокол е доказателство за извършването на съответните признания от
страна на А.Р., поради което и съдът отчитайки тяхната релевантност ще съобрази
при формиране на правните изводи.
Видно от текста на самото споразумение
от 21.11.2016 г., към момента на сключването му, физическото лице П.Г. /съпруга
на А.Р./ е едновременно и управител на „Грийн трейд 2009“ ЕООД и „Нова агро 1“
ЕООД, а А.Р. е едновременно управител на „Грейн стор Варна“ ЕООД, т.е. това са
дружества на свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ.
Няма и спор и касателно факта, че с
нотариален акт № 199, том VII,
рег. № 11286, дело 1303/21.11.2016 г. на нотариус Ю. Д. с район на действие РС
Добрич, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 10791/21.11.2016 г., акт №
168, том XXIV,
дело 4629/2016 г. П.А. е прехвърлил собствената си ½ ид.ч. от недвижимия
имот, описан в споразумението от 21.11.2016 г. на „Агростор енд трейд“ ООД.
От
правна страна съдът приема следното:
По
твърденията за нищожност:
1.
Липса на основание по чл. 26 ал.2 предл.4 от ЗЗД:
Според ответниците липсва основание,
тъй като се опрощават задължения на ищеца при отсъствие на дарствено намерение
у опрощаващите /ответници по спора/ и нужда да се сключва споразумение в този
вид, и в същото време ответниците поемали и задължения.
Фактите не сочат на недействителност
на споразумението.
На първо място – процесното
споразумение между страните по спора, сключено на 21.11.2016 г. очевидно цели
чрез взаимни уговорки /разместване на имуществени блага, но и не само/ да
разреши правен спор, съществуващ - породен от проведени обезпечителни производства
на част от ответниците срещу ищеца, а и бъдещ. Следователно и има
характеристиките на спогодба по чл. 365 от ЗЗД.
Нищожност поради липса на основание
съществува при каузалните договори. Каузата на договор, в отличие от
конкретните мотиви за сключване на сделката съставлява непосредствената цел,
типична за даден вид договори, към която са насочени правните последици.
Спогодбата е насочена към разрешаване на спор, а не пряко към взаимно
разместване на блага, за разлика от други видове договори /замяна, продажба и
т.н./. Т.е. спогодбата може и да е с възмезден характер, доколкото има
имуществено разместване, което между другото не е задължително да е
еквивалентно /и тук са важни именно мотивите за спогодяването/, но основанието
е предотвратяване на спор посредством взаимни отстъпки.
Не се доказва отсъствие на основание
за спогодяване. Със споразумението страните са приели да уредят съществуващи
между тях спорни отношения, не само по конкретни договори за заем, но и по
всички, съществуващи други до момента, защото според текста на споразумението,
не се касае само до заемни правоотношения. Напротив споразумението цели и да
уреди отношения по повод образувани изпълнителни дела срещу ищеца въз основа на
издадени в полза на ответниците обезпечителни заповеди. Следователно не е
лишено от основание да се уредят налични спорове между страните. А наличието и
очевидно на други правоотношения се разкрива от останалите събрани
доказателства - гласните заключението по ССЕ и приобщените обяснения, дадени
пред съда по несъстоятелността на „Грейн стор Варна“ ООД, от А.Р., които
доказват търговски взаимоотношения на юридическите лица, страни по
споразумението /осчетоводени търговски сделки и други/ и разкриват всъщност
мотивите за сключване на споразумението, а именно съвместна търговска дейност с
„Агростор енд трейд“ ООД.
2.
Противоречие с добрите нрави по чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД също не се установява, защото
доказателствата не установяват безспорно твърдяната нееквивалентност на
престациите до степен да е нулева на една от страните.
С оглед принципа на свободата при
договаряне, прокламиран в чл. 9 от ЗЗД еквивалентността
на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния
правен интерес. А при спогодбата, какъвто е характера на процесното
споразумение, поради взаимните отстъпки, които страните правят с цел да
разрешат спорове помежду си, еквивалентността в смисъл на равенство в
престациите със сигурност не е водещо правило.
Гласните доказателства, събрани по
делото безспорно установяват, че всъщност получените от ищеца парични средства
в заем са били разходвани за СМР по УПИ и складовете за зърно, а не за лично
ползване от П.А., израз на което е прехвърлянето на собствеността върху
недвижимите имоти на „Агростор енд трейд“ ООД, с което дружество именно „Грийн
трейд 2009“ ЕООД, „Нова Агро 1“ ЕООД и „Грейн стор Варна“ ЕООД ще осъществяват
съвместна търговска дейност. Поради това не става въпрос за липса на дарствено
намерение очевидно при споразумяване между страните, че отношенията по
договорите за заем са уредени. Идеята за съвместна дейност очевидно е било
достатъчно съществено основание за горните юридически лица и представляващите
ги физически да подпишат споразумение в този вид, предвид приобщените обяснения
по чл. 176 от ГПК. Изводимо е с оглед изяснената фактология, че ищецът влага
получените средства в дейности, свързани с бъдеща съвместна търговска дейност
на ответниците юридически лица. И гласните доказателства и от обясненията по
чл.176 от ГПК са индиция за възложен на ищеца мандат и респективно необходимост
от отчетна сделка. За това може да се съди от очевидно целевото, методично
заемане на средства в размер на повече от половин милион лева за десет месеца,
основно в периода м. 07.2015г. – м. 04.2016 г. Това дава достатъчна индиция да
се предполага и наличието на основание за насрещно задължаване на ответниците
към ищеца по процесното споразумение за сумата от 150 000 лева. Всички
сложили се отношения между страните, по повод на които е подписано
споразумението не могат да формират извод у съда, че ответниците по спора само
се лишават от свои активи и трупат задължения без да получават нещо насреща.
Освен това за липса на еквивалентност
на престациите се говори в контекста на незнание на едната страна за реалната
престация, която може да получи. В настоящия случай всъщност страните са
очевидно наясно с реалните условия и освен това имат мотиви – бъдеща съвместна
дейност.
А въпросът защо всъщност тази
съвместна дейност с „Агростор енд трейд“ ООД така и не се осъществява, е
ирелевантен към спора.
В заключение съдът счита, че
споразумението от 21.11.2016 г. не страда от пороци, водещи до недействителност
на заявените основания.
3.
По изпълнението:
Не е спорно, че ищецът е прехвърлил
правата на собственост върху имота, описан в чл.2 от споразумението на лицето,
посочено пак там с нотариален акт от 21.11.2016 г. При това възниква насрещно
задължение за лицата по чл.3 да заплатят сумата от 150 000 лева на падежа
– същата дата, което не е изпълнено, респективно се дължи както главницата,
така и неустойката по чл.3 ал.2 от споразумението.
4.
Основателно е възражението на ответниците за недължимост на законната лихва от
датата на заявлението.
От текста на чл. 3 ал.2 недвусмислено
се извлича характера на неустоечната клауза – компенсаторна за вреди от забава.
Фиксирана е в твърд размер, следователно кредиторът за вземането по главница до
този размер не следва да доказва вреди. Ако неустойката бе уговорена за ден –
да, би се присъдил натрупания размер за периода до датата на заявлението, а
след това и законната лихва. Така би се постъпило и в хипотеза, често срещана в
практиката когато неустойката се уговаря например за ден, но не повече от
определен процент от главното задължение, но пак този процент се натрупва за
определен срок, респективно може да се прецени дали е достигнат до подаване на
заявлението /или иска/. Тук уговорката е различна, а и това съответства на
характера на документа, подписан между страните – спогодба, основанието –
уреждане на спор и типичното за правоотношението – взаимни отстъпки. Така че
ако кредиторът твърди вреди от забава в размер по-голям от неустойката, следва
да ги докаже. Но между другото такива не се твърдят, защото контрааргументите
на ищеца са, че неустойката била претендирана за минал период /до заявлението/,
а законната лихва за бъдещ, което не съответства на волята на страните по
споразумението. Ще бъде отхвърлена исковата претенция за законна лихва.
В хода на изпълнението безспорно е
извършено погасяване на част от задълженията, но съгласно т.9 на ТР на ОСГТК на
ВКС по въпросите на заповедното производство, този факт не се съобразява по
реда на чл. 235 ал.3 от ГПК. В този ред на мисли, плащането от страна на един
от солидарно задължените за погасяване, в това число на натрупана законна
лихва, ще се съобрази в изпълнението.
5.
По възражението за прихващане, релевирано от „Грийн трейд 2009“ ЕООД:
Представен по делото е протокол за
отговорно пазене, сключен на 18.07.2016 г., по силата на който П.Г.А. е приел
на отговорно пазене в собствения си парцел в с. Победа, общ. Добрич описаната в
протокола стока – гофрирана ламарина. Въпреки липсата на уточнение, очевидно,
че същата е предадена за пазене от другата страна по протокола – „Грийн трейд
2009“ ЕООД. Това удостоверяват и договорите, фактурите и платежните нареждания
/л. 95-115 по делото/, видно от които „Грийн трейд 2009“ ЕООД е придобил
количеството ламарина по договор с „Денста“ ООД. Доколкото оспорването на
автентичността на документа не бе проведено успешно с оглед заключението по
съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, ищецът се е задължил валидно да съхранява стоката в
собствения си обект и да полага грижи на добросъвестен стопанин, както сочи и
протокола. В чл. 2 страните са приели, че срокът на пазене изтича на датата на
реалното предаване на материалите от собствения парцел на П.А. /т.е. връщане на
„Грийн трейд 2009“ ЕООД или на трето лице/, или на датата на фактуриране на
стоката от „Грийн трейд 2009“ ЕООД към П.А.. Ответникът се позовава във
възражението за прихващане на втората хипотеза – издадена фактура към П.А..
Такава не бе представена по делото. Възражението е недоказано.
6.
По цесията:
Представен по делото е договор за
цесия от 15.05.2017 г., по който ищецът е прехвърлил спорното вземане, за което
е издадена заповедта за изпълнение на И. П. Н.. Не се повдига въпрос по
действителността на този договор и съдът не констатира нарушения, водещи до
неговата недействителност.
Опитите на ищеца – цедент да уведоми
длъжниците по чл. 99 ал.3 от ЗЗД са останали неуспешни /така върнати невръчени
уведомления л. 25-34 по делото/. Опитът на ЧСИ да уведоми за цедиране на
вземането длъжниците е неуспешен видно от съобщенията в хода на изпълнението
/л. 35 и следващи по делото/.
Ответниците се считат уведомени
съгласно и изричното изявление на ищеца в ИМ с получаване на препис от същата,
но и престация преди уведомяването в полза на стария кредитор отсъства.
7.
По разноските:
При този изход от спора разноски се
следват на ищеца, платими от ответниците както следва. Общ размер на
претендираните разходи 3500 лева държавна такса и 200 лева за ССЕ или общо
3700. При петима ответника една пета част от сумата е 740 лева, дължима
съответно от „Нова агро 1“ ЕООД, П.Г. и А.Р. доколкото искът е уважен в цялост,
а отхвърлянето му за законната лихва от датата на заявлението не се отразява на
размера на разноските. Ответниците „Грийн трейд 2009“ ЕООД и „Грейн стор Варна“
ЕООД дължат съответно на приетата за разглеждане претенция, разноски в размер
на 278.38 лева всеки. Не дължат остатъка
до 740 лева, поради прекратяване исковете до първоначално заявените
размери поради недопустимост, респективно недължимост на разноски към ищеца за
тази част от вземането.
Спрямо ответниците в несъстоятелност
съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и досежно част от разноските, поради
което остават задължени за остатъка до присъдените със заповедта от 3500 лева –
1316.67 лева солидарно с останалите, както е посочено в заповедта за
изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „НОВА АГРО-1” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, П.Н.Г., ЕГН
**********,***, А.Б.Р., ЕГН **********,***,
«Грийн трейд 2009» ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Ботевград, обл.
София и «Грейн стор Варна» ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Добрич
дължат солидарно на П.Г.А., ЕГН **********,***
сумите както следва: «Нова Агро-1»ЕООД, А.Б.Р.,
П.Н.Г., «Грийн трейд 2009» ЕООД /в несъстоятелност/ и «Грейн стор Варна» ЕООД
/в несъстоятелност/ 65833.33 /шестдесет и пет хиляди осемстотин тридесет и три
и 0.33/ лева - част от парично задължение в размер на 150 000 лева по
споразумение от 20.11.2016 г., а само
ответниците «Нова Агро-1»ЕООД, А.Б.Р., П.Н.Г. и сума от 84 166.67
/осемдесет и четири хиляди сто шестдесет и шест и 0.67/ лева съставляваща
горницата до 150 000 лева, парично задължение по споразумение от 20.11.2016 г. и 25 000 /двасет и пет хиляди/ лева неустойка по чл.
3 ал.2 от същото споразумение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
229/31.03.2017 г., по ч.гр.д. № 3999/2017 г. по описа на РС Варна, като правата
по споразумението от 20.11.2016 г. са прехвърлени от П.Г.А. на И. П. Н., чрез
договор за цесия от 15.05.2017 година, по предявения от П.Г.А. по реда на чл.
422 от ГПК иск, с участието на Г.Я.К. – синдик на «Грийн трейд 2009» ЕООД /в
несъстоятелност/ и Я.Н.С. ***» ЕООД /в несъстоятелност/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.А. иск за установяване съществуване
вземане за законна лихва върху главница от 150 000 лева по споразумение от
21.11.2016 г., считано от датата на заявлението 27.03.2017 г. до окончателното
изплащане, което вземане е част от Заповед за изпълнение № 229/31.03.2017 г.,
по ч.гр.д. № 3999/2017 г. по описа на РС Варна, като неоснователен.
ОСЪЖДА „НОВА АГРО-1” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, П.Н.Г.,
ЕГН **********,*** и А.Б.Р., ЕГН **********,***,
да заплатят на П.Г.А., ЕГН **********,*** сума от по 740 /седемстотин и четиридесет/ лева всеки, разноски в
производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА «Грийн трейд 2009» ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, гр. Ботевград, обл. София и «Грейн стор Варна» ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Добрич да заплатят на П.Г.А., ЕГН **********,***8.38 /двеста седемдесет и осем и 0.38/ лева
всеки, разноски в производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „НОВА АГРО-1” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, П.Н.Г.,
ЕГН **********,*** и А.Б.Р., ЕГН **********,***,
да заплатят на П.Г.А., ЕГН **********,*** солидарно сумата от 3500 /три хиляди
и петстотин/ лева, разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА «Грийн трейд 2009» ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, гр. Ботевград, обл. София и «Грейн стор Варна» ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, гр. Добрич да заплатят на П.Г.А., ЕГН **********,*** сумата от
1316.67 /хиляда триста и шестнадесет и 0.67/ лева, разноски в заповедното
производство, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, до който размер отговарят солидарно с
длъжниците „НОВА АГРО-1” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, П.Н.Г., ЕГН **********,***
и А.Б.Р., ЕГН **********,***.
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: