№ 664
гр. Сливен, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230101436 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен иск от Д. Х. Х. срещу Н. М. О. - Х., с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване с развод на сключения между
страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на
********* г. в гр. Сливен, от който имат родено едно пълнолетно вече дете -
Й. Д. Х., който страда от заболяване, налагащо честа хоспитализация. Излага,
че ответницата е с властен характер, изпада в състояния на неконтролируема
агресия и от години оказва психически натиск върху него, поради което преди
осем месеца ищецът напуснал семейното жилище и оттогава съпрузите са във
фактическа раздяла. Ищецът описва, че от момента на раздялата действията
на ответницата спрямо него ескалирали, обаждала се на негови служители и
контрагенти, обиждала женската част от персонала на фирмата на ищеца.
През м. декември 2022 г. ответницата счупила стъкло на автомобил,
собственост на фирмата на ищеца, през м. януари 2023 г. отново нанесла щети
на автомобила, а на 19.01.2023 г. ответницата нападнала съпруга си пред
зъболекарски кабинет и му нанесла удари с прожектор тип охранителски.
1
Ищецът твърди, че уважението и чувствата отдавна са изчезнали в брачните
им отношения, а бракът е изчерпан от съдържание, поради което моли съда да
го прекрати с развод без да се произнася по въпроса за вината.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, с който изразява становище за неоснователност на
иска. Оспорва твърденията, че има властен характер и проявява агресия, че
оказва тормоз на служители на ищеца или психически натиск върху двете си
деца. Описва, че семейството е било сплотено като са се справяли заедно
първоначално с тежка диагноза и лечение на съпруга й, а впоследствие и на
сина им Й.. Твърди, че тя е човекът, който се грижи с много внимание и
любов за Й., а описаното в исковата молба, че отношението й му причинява
стрес и психически кризи са лъжа. Излага, че един ден съпругът й поискал
пари за автомобил, който си поръчал, без да я уведоми, а в друг случай
разбрала, че съпругът й е купил завод като е изтеглил голям банков кредит.
Изложеното наранило ответницата, тъй като съпругът й я игнорирал както за
семейни неща, така и за важни бизнес решения. Ответницата описва, че
промяната в поведението на ищеца се дължи на негативното влияние на
неговия съдружник. Ищецът напуснал семейното жилище без да й даде
обяснения и оттогава съпрузите били във фактическа раздяла, но ответницата
заявява, че не желае да се развежда със съпруга си, смята че все още биха
могли да съхранят отношенията си, а дори и на моменти да е реагирала по -
остро, е била провокирана от поведението на ищеца. Моли за отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, се явява лично
и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и
моли да бъде уважен.
Ответницата, редовно уведомена, се явява лично. Заявява, че не желае
прекратяване на брака и е направила всичко възможно, за да запази
семейството си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
Установява се от писмените доказателства по делото, че ищецът Д. Х.
Х. и ответницата Н. М. О. - Х. са сключили граждански брак на ********* г. в
гр. Сливен, за което е съставен Акт № ********* от ********* г. От брака си
2
страните имат родено едно дете - Й. Д. Х., ЕГН: **********, пълнолетен към
момента на разглеждане на делото.
От представеното от ответницата съдебно-медицинско удостоверение
№ 60/17.02.2023 г. се установява, че на посочената дата ответницата е
посетила д-р Т. Ч., специалист по съдебна медицина и обща и клинична
патология, който е извършил преглед и е установил болки и леко изразени
болезнени подутини в областта на пръстите на ръцете, дланите и долните
части на двете предмишници, както и болки в областта на лявото слепоочие.
По предварителни сведения на ответницата, заявени пред лекаря, съпругът й
се изнесъл от дома им преди около девет месеца. Вечерта на 16.02.2023 г.
позната на ответницата й казала, че е видяла съпругът й да говори с жена в
колата си на ул. „Асеновска“. Ответницата отишла на адреса, видяла, че
жената вече я нямало и се качила в колата. Съпругът й слязъл от колата,
отишъл към нейната страна, сграбчил я, свлякъл я от колата и започнал да я
влачи, като й причинил увреждания в областта на ръцете, пръстите и двете
предмишници. В заключение д-р Ч. е описал, че установените увреждания,
причинили на ответницата „болки и страдания“, добре отговарят да са
получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната.
От изисканата от съда и представена от РП - Сливен преписка № ЗМ
134/2023 г. по описа на РУ МВР - Сливен, вх. № 1438/2023 г. по описа на РП -
Сливен се установява, че преписката е образувана по повод съобщение от
ищеца за повреждане на личния му автомобил. В снето сведение ищецът е
изразил съмнение, че вероятно извършителят е съпругата му, но е заявил, че
не желае срещу нея да бъде образувано досъдебно производство, а
единствено да бъде предупредена да не се занимава с него. С Постановление
от 12.04.2023 г. прокурор при РП - Сливен отказал да образува досъдебно
производство и прекратил преписката.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Д. О. - син на ответницата и Я. Н. - приятелка на ответницата.
Съдът кредитира изцяло показанията и на двамата свидетели, като ги прецени
като обективни, логични и последователни, непротиворечащи си нито
помежду си, нито на останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на разпитания свид. О., се установява, че от около
година ищецът е напуснал семейното жилище и живее на квартира, а
3
отношенията между съпрузите са влошени, има скандали помежду им.
Свидетелят описва, че преди последната раздяла, ищецът отново е напускал
семейното жилище, но впоследствие се върнал при съпругата си. Свид. О.
описва, че разбрал и за инцидент, при който ответницата искала да се запали
в търговския обект на ищеца. Свидетелят излага, че ищецът му е споделил, че
не може повече да живее с майка му и си тръгва, като според свид. О. няма
никакъв шанс съпрузите да се съберат отново и да живеят като семейство.
Изтъква още, че майка му заявява, че иска да запази брака си, но го показва по
много сложен начин, а именно чрез заплахи, като обвинява ищеца в
извънбрачна връзка.
Свид. Н., от своя страна, също излага, че от около година съпрузите не
живеят заедно, като ищецът е напуснал семейното жилище. Свидетелката
описва ответницата като всеотдаен човек, грижовна майка и съпруга и
споделя, че ответницата подозирала, че съпругът й има връзка с друга жена.
Свид. Н. излага, че от ответницата знае за някакви проблеми в отношенията
им по повод колата на ищеца, както и по повод обстоятелството, че
ответницата ходила в търговския обект на ищеца и разговаряла с една от
магазинерките му, при което ищецът извикал полиция. Свидетелката също
описва предходна раздяла между съпрузите, при която ищецът й казал, че
иска спокойствие, че иска да се занимава с работата си, както и че няма
замесен трети човек в отношенията им.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване
на сключения между страните граждански брак с развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Безспорно се установи от съвкупния анализ на писмените и гласните
доказателства, че страните се намират във фактическа раздяла от повече от
една година. Отношенията между съпрузите са били влошени още преди
окончателната раздяла, като ищецът е напускал семейното жилище и в един
по - ранен период.
4
От показанията на свид. О. се установи, че през последната година
отношенията между съпрузите са влошени и съпроводени от скандали. Видно
от приетите писмени доказателства по делото конфликтите между страните
ескалират и то до степен на употреба на физическо насилие един спрямо друг.
Съпругът подозира съпругата си в умишлено повреждане на лекия му
автомобил, докато от свидетелските показания се установи, че съпругата
подозира съпруга си в изневяра.
Установените обстоятелства налагат извода, че между съпрузите са
изчезнали всякаква обич, взаимна привързаност, уважение и доверие, а
напротив в отношенията им цари напрежение, нетърпимост и взаимна
агресия.
През немалкия период на фактическа раздяла от повече от година,
съпрузите не са били отдадени на обща грижа и единомислие за
съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между
тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, като помежду им трайно се
е настанило неразбирателство. Видно от събраните по делото доказателства,
малкото осъществени контакти между страните в периода на фактическата
раздяла са довели не до създаване на условия за подобряване и запазване на
брачните отношения, а до задълбочаване на конфликтите между съпрузите,
като се е наложило в единия случай ищецът да търси съдействие от
полицейските органи, а в другия случай ответницата да посещава съдебен
лекар.
Предвид изложеното, съдът намира, че брачната връзка между страните
е напълно изчерпана, лишена от съдържание и съществува само формално и
юридически. Запазването на брака в настоящия случай е лишено от смисъл,
нещо повече, това би било вредно за обществото и за самите съпрузи, между
които вече не съществува нито физическа и духовна близост, нито чувства на
обич, взаимност, привързаност и доверие.
От показанията на свид. О., преценени съвкупно и с останалите събрани
по делото доказателства, се установи по безспорен начин и липсата на
каквато и да е възможност съпрузите да заживеят отново заедно като
семейство.
Ето защо съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на закона и предвид обстоятелството, че
5
няма как да бъде заздравен, следва да бъде прекратен с развод.
Тъй като никой от съпрузите не е направил искане по чл. 49, ал. 3 СК,
съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса
в размер на 25,00 лв., която вече е внесена от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д. Х.
Х., ЕГН: **********, с адрес ********* и Н. М. О. - Х., ЕГН: **********, с
адрес *********, сключен на ********* г. в гр. Сливен, за който е съставен
Акт за граждански брак № ********* от ********* г. на Община Сливен, на
основание чл. 49, ал. 1 СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6