Р Е Ш Е Н И Е
№
321
гр. Нови пазар, 24.10.2017 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1311 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 15 601, 52 лв. и 8 949, 75 лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД с цена на иска от 1 479, 37 лв. от страна на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” - ЕАД – гр. С., представлявано от Н.Н. и Д.Д., а по делото от процесуалния представител юрисконсулт Д.И.В. против ответника М.М.А..
Ищцовата страна “БНП Париба Пърсънъл Файненс” – ЕАД-гр. С., чрез пълномощника си твърди, че на 04.09.2015 г. между нея, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS – 11426871 в размер на 15300 лв. Съгласно чл.2 от договора, след приспадане на такса по кредита от 535,50 лева, сумата от 14 764,50 лева била преведена по банкова сметка ***, която сметка той предоставил. Така ищецът изпълнил задълженията си по договора. Ответникът следвало да заплати 84 месечни равни вноски, всяка по 348,33 лева. Ответникът обаче преустановил плащането на 05.11.2015 г., като погасил само една месечна вноска по кредита. На основание чл.5, изр.2 от договора им, вземането на ищеца станало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски. Въпреки настъпилия падеж на втората вноска на 05.12.2015 г., ищецът предприел мерки да прикани длъжника доброволно да погаси задължението си. Плащане обаче не постъпило. Така на 12.05.2015 г. била изпратена изрична покана за доброволно изпълнение, която обявявала кредита за предсрочно изискуем. Поканата била изпратена на адреса, който ответникът посочил при кандидатстването и съгласно чл.9 от договора, ищецът считал изявлението му за узнато от ответника, макар и неполучено от него. Поради така изложените в исковата молба обстоятелства, ищцовата страна моли съда, след като се увери в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца 15 601, 52 лв. - главница, 8 949, 75 лв. - неизплатена договорна лихва и 1 479, 37 лв. – обезщетение за забава от 05.12.2015 г. до 09.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2016 г. до окончателното плащане. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. На разноски на ищеца му е назначен особен представител- адв. В.Я. от ШАК, която в законовия срок е депозирала писмен отговор. Особеният представител счита иска за главница над сумата от 15 199,93 лв. за недопустим. Сумата от 401,59 лв. представлявала задължение за заплащане на застрахователни премии към застрахователно дружество и за ищеца липсвала процесуална легитимация да предявява искане за застрахователни премии. Останалата част от исковете били допустими, но неоснователни. Представителят счита, че ответникът не е страна в договорното правоотношение с ищеца, като оспорва авторството на подписа на ответника в договора за кредит. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме договорът за вА.ден, то представителят твърди, че ответникът не е получил сумата от 15 300 лв. по банковата си сметка. Възразява и срещу обявяването на предсрочната изискуемост на целия кредит, защото на ответника не било изпратено уведомление, от съдържанието на което да се направи извод, че ищецът реА.зира правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Затова оспорва и дължимостта на обезщетението за забава в размер на 1 479,37 лв. върху главницата за период от 05.12.2015 г. до 09.11.2016 г. В случай, че съдът приеме, че на 16.05.2016 г. или на 05.12.2015 г. е настъпила предсрочна изискуемост на сумата по кредита, то представителят счита, че от този момент не се дължи възнаградителна лихва и същата следвало да се редуцира и да се дължи до датата на предсрочната изискуемост на целия кредит. Заявено е и оспорване истинността /автентичността/ на представеното по делото платежно нареждане. Ответникът възразява и срещу претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Представени са от страна на ищеца следните писмени доказателства: договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит от 04.09.2015 г. за издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11426871, застрахователен сертификат № PLUS – 11426871 от същата дата, общи условия на застраховка „Защита на плащанията“, декларация за предоставяне на лични данни към договора, погасителен план, платежно нареждане за кредитен превод за 14764,50 лв. от 04.09.2015 г. и покана до ответника за обявяване предсрочна изискуемост на кредита от 12.05.2016 г., достигнала до адресата си на 16.05.2016 г. От тези доказателства съдът приема за безспорно установено по делото, че е бил сключен договор за кредит със страни: кредитор – ищцовото дружество и кредитополучател – ответника, по силата на който договор кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от 15 300 лв. Сумата по договора е преведена по банковата сметка на ответника, което е видно от представеното платежно нареждане за кредитен превод за 14764,50 лв. от 04.09.2015 г. – деня на сключване на договора. Разликата до общия размер на кредита е удържана такса ангажимент от 535, 50 лв. Сумата е получена от кредитополучателя. На същата дата на сключване на договора, ответникът е подписал и и застрахователен сертификат, както и че е запознат с общите условия за застраховка „Защита на плащанията“. С договора за кредит на ответника е предвидена за предоставяне и сума от 4 819, 08 лв., представляваща застрахователна премия по застраховка защита на плащанията, като видно от погасителния плащането на тази премия е с погасителната вноска по кредита и е част от месечната погасителна вноска.
По повод оспорването на авторството на подписа в договора и по повод откритото производство по оспорване истинността на документа, е назначена и изготвена по делото съдебно-почеркова експертиза. В заключението на същата, изготвена от вещото лице Ив. Х. е посочено, че почеркът, с който са положени подписите от името на ответника на всяка страница в договора с № PLUS – 11426871 от 04.09.2015 г. и този от ползвания сравнителен материал, принадлежи на едно и също лице. Също така почеркът, с който са изписани и ръкописните текстове от името на ответника в цитирания договор принадлежи на ответника М.М.А.. Предвид гореизложеното съдът приема, че ответникът е страна по облигационното правоотношение с ищцовата страна по делото, възникнало с договор за на потребителски стоки PLUS – 11426871 от 04.09.2015 г.
Съгласно клаузите на договора ответникът е следвало да изплати кредита на 84 месечни равни месечни вноски, всяка по 348,33 лева. Ответникът преустановил плащането на 05.11.2015 г., като погасил само една месечна вноска. На 12.05.2016 г. от ищцовото дружество била изпратена изрична покана до ответника за доброволно изпълнение на цялата дължима сума по договора в седмодневен срок, считано от получаването на уведомлението. Ищецът е отбелязал, че в противен случай ще пристъпи към събирането на сумата по съдебен ред. Следователно задължението по кредита е било обявено за предсрочно изискуемо. Поканата е изпратена на адреса, който ответникът посочил при кандидатстването за кредит. На този адрес обаче ответникът не е бил открит. Според уговорката между страните в чл.9 от договора всички изявления от кредитора до кредитополучателя се считат узнати от последния, ако са изпратени на адрес, посочен от самия кредитополучател при кандидатстване или усвояване на кредита. Следователно тук предсрочната изискуемост и поканата следва да се считат узнати от ответника. Съдът приема за доказано безспорно в случая, че ответникът е заплатил една от дължимите месечни вноски по договора, а останА.те не е издължил, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение от негова страна на претендираните по договора суми.
Относно възраженията на особения представител на ответника за недължимост на претендираната част от застрахователната премия, то съдът счита, че възражението е неоснователно. Без съмнение застрахователната премия се дължи на застрахователното дружество, но в случая от представените общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ е видно, че е налице сключен групов договор за застраховка „Защита на плащанията“ между застрахователя и ищеца по настоящото дело. Също така със сключения договор за застраховка ответникът е поел задължение застрахователната премия да се плаща, ведно с вноската по договора, а и ответникът е заплатил една вноска от застрахователната премия. Останалите 7 са поети от ищеца и основателно той претендира сумите, платени за застраховка.
Също за неоснователно съдът намира и възражението на особения представител на ответника за недължимост на възнаградителната лихва, поради предсрочна изискуемост. В случая не е налице някакво основание, което да освободи неизправния длъжник от това задължение. Той държи цялата сума по кредита именно защото е допуснал преустановяване на плащанията и неизпълнение на задълженията си по договора. Различно би било положението при предсрочно погасяване на сумата от ответника, но в случая е обявена предсрочна изискуемост, при което ответникът следва да изплати всички задължения по сключения договор.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ищцовата претенция за осъждане на ответника да заплати 15 601, 52 лв. - главница, 8 949, 75 лв. - неизплатена договорна /възнаградителна/ лихва и 1 479, 37 лв. –обезщетение за забава от 05.12.2015 г. до 09.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2016 г. до окончателното плащане се явява основателна и доказана.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски, в размер на 2 803, 13 лв., представляващи 1 041,22 лв. – заплатена държавна такса, юрисконсултсско възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и внесен депозит за особен представител на ответника в размер на 1310,91 лв. Разноските за назначаване на експертиза са поети от бюджетните суми на съда и следва да се възложат на ответника, като те възлизат на 171,54 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” – ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “*** 4”, *** С., сгр.14, представлявано от Н.Н. и Д.Д., по делото от юрисконсулт Д. В. следните суми, дължими по договор за потребителски паричен кредит PLUS – 11426871 от 04.09.2015 г., а именно: 15 601, 52 лв. /петнадесет хиляди шестстотин и един лев и петдесет и две ст./ - главница, 8 949, 75 лв. /осем хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и пет ст./ - неизплатена договорна лихва и 1 479, 37 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и тридесет и седем ст./ – обезщетение за забава от 05.12.2015 г. до 09.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” – ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “*** С., сгр.14, представлявано от Н.Н. и Д.Д., по делото от юрисконсулт Д. В. направените по делото разноски, в размер на 2 803, 13 /две хиляди осемстотин и три лева и тринадесет ст./.
ОСЪЖДА М.М.АЛИ с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НПРС направените разноски по назначаването на съдебно графична експертиза, в размер на 171,54 лв. /сто седемдесет и един лев и петдесет и четири ст./
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: