Р Е Ш Е Н И Е
№303 13.07.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова с
участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №275 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против
Решение №260152/08.04.2021г, постановено по АНД №1354/20г. по описа РС Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление №349а-1588/06.10.2020г на Директор ОД МВР Стара Загора с наложена
на И.Р.К. глоба в размер на 300лв на
основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето за това, че на 20.04.2020г около 20.20ч
се намира на открито обществено място, като посещава парк „Тюлбето“ град
Казанлък, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил
противоепидемична мярка, въведена с т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г,
допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г, на министъра на здравеопазването,
по чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, а именно : Всички лица, когато се намират
в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата“, виновно нарушение на чл. 209а ал.1 от Закона за
здравето. Предвид обявеното извънредно положение в страната е преценено, че не
приложим чл.28 от ЗАНН.
За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че се касае за маловажен
случай и са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като от
показанията на разпитаните свидетели се установило, че наказаното лице заедно с
вуйчо си / свидетел/ и братовчед си посетили парка, за да подишат чист въздух.
Маската е свалена, за да се изпуши една цигара, която наказаното лице загасило
поради извършената му проверка от полицейските служители. Съдът е счел, че липсата
на други хора, освен роднините сочи на липса на обществена опасност на
поведението в конкретния момент, тъй като е нямало чие друго здраве да
застраши. Освен това веднага е захвърлил недопушената си цигара и е поставил
маската си за лице, след като е започнало съставянето на АУАН срещу него.
Контролния орган е следвало да вземе предвид тези обстоятелства и да не съставя
АУАН, а само да наложи глоба с фиш по
реда на чл.39 ал.2 от ЗАНН. Наложеното
наказание се явява прекомерно тежко и не съответства на действителната степен
на обществена опасност на деянието и дееца.
С касационната жалба се твърди, че не са налице условията
на чл. 93 т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, за да се квалифицира деянието като
маловажен случай с прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Въведена е извънредна
обстановка в страната с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г, поради
това да се приеме, че нарушаването на противоепидемичната мярка е маловажен
случай се явява в разрез с установената опасност от зараза с КОВИД 19. Иска от
съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с
което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира се
възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции и се прави
възражение за прекомерност на заплатения хонорара за един адвокат.
Ответника И.Р.К. в
писмен отговор иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Позовава се на факта, че към 29.04.2020г, когато е извършено деянието част от
мерките били разхлабени. Налице е основание за прилагане на чл.3 ал.2 от ЗАНН,
тъй като задължението за носене на маски на открито било отменено. Иска
присъждане на възнаграждение за един адвокат.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 93 т.9 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН за
определяне на едно престъпление, съответно нарушение като маловажно е
необходимо на първо място да има достатъчно висока степен на обществена
опасност, за да не бъде лишено от съставомерност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК
тоест за настоящия случай да накърнява установения ред за държавно управление.
Лицето се е намирало на обществено място и без поставена маска, която да
покрива носа и устата, с което е осъществило състава на чл.209а ал.1 от Закона
за здравето във връзка с т.9 от Заповед №№РД-01-124/13.03.2020г, допълнена със
Заповед №РД-01-197/11.04.2020г, на министъра на здравеопазването. За да се
определи деянието като маловажен случай на нарушението следва вредните
последици да отсъстват, да са незначителни или обстоятелствата, при които е
извършено да сочат на по-ниска степен на засягане на защитения обект в
сравнение с обичайните случаи, които консумират състава. Повода за липса на
защитно средство на носа и устата е тютюнопушене на открито обществено място,
на което наказаното лице е отишло да подиша чист въздух. Двете цели обаче са
несъвместими, доколкото тютюнопушенето е удоволствие, не е необходимост и не е
дишане на чист въздух, а се вдишва тютюнев дим. Това, че около него са били
само роднините му, с които е отишъл на разходка не може да бъде определено като
смегчаващо отговорността обстоятелство до степен да я изключи, тъй като не е
във властта на лицето да ограничи присъствието на хора на обществено място до
тези, с които го посещава. Именно по тази причина е въведена
противоепидемичната мярка, за да не присъства заразата във въздуха на открито
обществено място, на което непосредствено преди или всеки човек може и
преминава друг, който диша същия въздух. Обратното означава, че хората, които
пушат на обществени места нямат задължението да спазват противоепидемичните
мерки. Тютюнопушенето в случая не се явява повод за не спазване на мерките,
който да разкрива по-ниска степен на неуважение към установения ред от всички
останали хипотези, в които лицата, посещаващи обществени места не слагат
защитна маска, покриваща носа и устата им. Предвид бланкетното формулиране на
състава на чл.209а ал.1 от Закона за здравето – предвидено е административно
наказание за неизпълнение на заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки и
в отговор на възражението на ответника, че е последвал по-благоприятен закон, следва
да се провери дали към датата на налагане на административното наказание,
деянието / неспазването на противоепидемични мерки/ продължава да отговаря на
определението на чл.6 ал.1 от ЗАНН или е последвала промяна по смисъла на чл3
ал2 от ЗАНН – по благоприятен закон. Съгласно чл.209а ал.1 от ЗЗ към датата на
издаване на НП продължава да е наказуемо деяние, което не съответства на
разпоредени противоепидемични мерки, поради което не може да се приеме, че
поради изменената с т.9а от Заповед № РД-01-247/01.05.2020г, министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка за поставяне на защитно средство на
носа и устата на открити обществени места, само при контакт с други хора, е
промяна на закона по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Не спазването на
противоепидемичната мярка продължава да бъде наказуемо деяние, и то на
конкретната за носене на защитно средство, покриващо носа и устата на
обществени пространства, макар и само в случаите на контакт с други лица.
Претенцията за разноски, заявена от касатора е основателна, включително и за
въззивната съдебна инстанция, пред която е заявено искане за разноски в писмено
становище преди последно съдебно заседание.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260152/08.04.2021г. постановено по АНД №1354/2020год. по описа на Районен
съд Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №349а-1588/06.10.2020г издадено от
Директор ОД на МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА И.Р.К. ЕГН ********** *** сумата от 160лв /сто
и шестдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по АНД №1354/20г по
описа на РС Казанлък и по КАНД №275/21г по описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.