РЕШЕНИЕ № 2243
гр. Пловдив,
03.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 20180 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от А.И.Г.
против „Микро кредит“ АД, с която се иска да бъде признато за установено, че
сключеният между страните договор за заем ****г., неразделна част от който е и
договор за допълнителни услуги към заем № ****г. е изцяло недействителен
/нищожен/ на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.
11 от Закона за потребителския кредит, както и да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 543, 34 лв., представляваща получена от дружеството
без основание по повод недействителността на договор за заем ****г., неразделна
част от който е и договор за допълнителни услуги към заем ****г., ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
С влязло в сила определение, постановено в открито
съдебно заседание на 24.09.2019 г., съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил
производството в частта му досежно предявения от А.И.Г. против „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, иск за признаване за установено между страните, че
ищцата не дължи сумата от 946, 65 лв., произтичаща от договор за заем ****г.
сключен с „Микро кредит“ АД.
Ищцата
твърди, че с „Микро кредит“ АД, в качеството на кредитодател, бил подписан
договор за заем ****г. Получената в заем сума била в размер на 1 500 лева, а
общата сума за погасяване била в размер на 1804, 80 лева. Бил определен размер
на възнаградителната лихва от 40,65%, а годишния процент на разходите /ГПР/,
част от който е възнаградителната лихва, бил определен на 49,92%. Съгласно
договор за допълнителни услуги към заем ****г., неразделна част от
първоначалния договор, било предвидено ищцата да заплати възнаграждение за
допълнителна услуга „Преференциално обслужване“, която се изразявала в
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка *** „Микро Кредит“
АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД, право за
участие в специални промоции, преференциално обслужване в офиса и
преференциално одобрение. За тази услуга следвало да заплати сумата от 432
лева. По силата на същия договор за допълнителни услуги, ищцата се задължила да
заплати сумата от 1 188 лева, представляваща застраховка „Защита Пакет „Премиум
Живот“. Общата сума за погасяване от 1804,80 лева, възнаграждението за услугата
„Преференциално обслужване“ от 432 лева и застраховката от 1188 лева, следвало
да бъдат върнати с изплащането на 48 вноски, всяка с размер от 71,35 лева за
периода 30.12.2016 г. – 24.11.2017 г. Счита, че договорът е недействителен на
специалните основания предвидени в чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК,
шрифтът на текстовата част на договора за потребителски кредит, не може да бъде
по-малък от 12. Ако е по-малък договорът е недействителен на основанието
визирано в чл. 22 ЗПК. В случая, твърди, че шрифтът на текста на договора за
паричен заем е по-малък от 12 и договорът е недействителен. Счита, че договорът
е недействителен поради липса на посочване на общата сума дължима от
потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че нормата на пар. 1, т.
2 от ДР на ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита
/отпуснатата в заем сума/ и общите разходи по кредита. Последните са
регламентирани в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и представляват ГПР /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва
и всички други разходи /такси, комисионни и др./ свързани с кредита. В договора
не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума. Не е ясно какъв е
размерът в лева на възнаградителната лихва и на ГПР, като такава информация не
може да се почерпи и от погасителния план. Липсата на тази яснота води до
извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се
определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. Това
означава, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора не са посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент от 40, 65%. Не е посочен размерът на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на
всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план. Липсата на тази
информация, съгласно чл. 22 ЗПК, е санкционирано от закона с неговата
недействителност. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, не е посочено в
погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора
суми. В конкретния случай, всяка вноска, съгласно погасителния план, включва
главница, възнаградителна лихва, ГПР и застраховка. В погасителния план е
посочено само разпределението между застраховката и сборът от главницата,
възнаградителната лихва и ГПР, но няма разпределение между последно изброените
три компонента. Липсата на тази информация, съгласно чл. 22 ЗПК, е
санкционирано от закона с неговата недействителност. С оглед изложеното моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски. С молба от 03.04.2019 г. ищецът
твърди, че договорът е изпълнен и „Микро Кредит“ АД не търси изпълнение по
него. С предявените искове цели обявяването му за недействителен. Съгласно чл.
23 ЗПК при недействителен договор се дължи връщане единствено на заемната сума.
И тъй като разместването на имуществените блага по недействителния договор е
между ищцата и „Микро кредит“ АД, то пасивно легитимиран по иска е ответното
дружество.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Микро кредит“ АД, в който
са изложени твърдения за недопустимост на предявения иск, поради липса на
правен интерес у ищцата. Твърди, че действието на процесния договор, сключен
между страните е прекратено, тъй като последният е рефинансиран с нов договор
за заем **** от 14.03.2017 г., като правата и задълженията по последния са
прехвърлени с приложение № 1 от 10.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. По отношение основателността на исковете – счита същите за
неоснователни и недоказани. Твърди, че договорът за допълнителни услуги има
самостоятелно действие, като евентуалното прогласяване за недействителен на
договора за кредит няма как да доведе до недействителност на договора за
допълнителни услуги. Неоснователно било твърдението на ищцата, че договорът е
недействителен, тъй като размерът на шрифта на договора е по-малък от 12, като
размерът на шрифта отговаря на предвидените изисквания в нормата на чл. 10, ал.
1 ЗПК. Сочи, че в т. 2 от процесния договор ГПК, е посочен ясно и е определен в
размер на 49,92%. Посочена е и общата сума за погасяване в размер на 1804,80
лв. На следващо място, твърди, че в т. 2 от договора е посочен фиксиран ГЛП в
размер на 40,65%, като не били нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Неоснователно било твърдението на ищцата за наличие на нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Към договора бил приложен и на ищцата е предоставен
погасителен план, съдържащ всички изискуеми съгласно ЗПК реквизити. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с предявен главен установителен иск за приемане за
установено в отношенията между А.И.Г. и
„Микро кредит“ АД, че сключеният между тях договор за кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и
т. 11 ЗПК. При условията на кумулативност с главния иск е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата
от 543, 34 лв. – недължимо заплатена на основание недействителен договор за заем ****г., неразделна част от който е и
договор за допълнителни услуги към заем № ****г.
Предявеният против „Микро Кредит“ АД
установителен иск е допустим за разглеждане, тъй като се иска от съда със сила
на пресъдено нещо да бъде установена недействителността на процесния договор за
заем. В случая е налице правен интерес от предявяване на иска, макар в
производството по делото да е установено, чрез изслушване на заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че част от задължението е
погасено доброволно чрез плащане и чрез рефинансиране. Това е така, тъй като в
случая не е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземането,
а такъв за установяване на недействителността на договора, по силата на който е
заплатена посочената сума. Другите твърдения на ответника за недопустимост на
предявените искове са такива по същество на правния спор и следва да бъдат
разрешение при разглеждане на тяхната основателност.
От представения по делото договор за заем ****г. се установява, че заемодателят се задължил да предостави в полза на
заемополучателя сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на
длъжника да върне сумата от 1 804, 80 лв. на 48 седмични вноски, всяка в
размер от 37, 60 лв. Установен е годишен фиксиран лихвен процент от 40, 65 % и
годишен процент на разходите 49, 92 %. Установено е, че договорът за заем се
сключва за рефинансиране на сумата от 941, 53 лв. по договор за заем ****, с
остатъчна сума за получаване от заемополучателя в размер от 558, 47 лв. В
договора за кредит се съдържа изявление на заемополучателя, че посочената сума
е получена на 19.12.2016 г.
По делото са представени и Общите
условия към договора за заем.
С договор за допълнителни услуги към
договор за заем ****г. е установен пакет допълнителни услуги „преференциално
обслужване“, включваща следните услуги: в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банкова сметка *** „Микро Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в
офис на „Микро Кредит“ АД, право за участие в специални промоции, преференциално
обслужване в офиса и преференциално одобрение. Установена е цена на
допълнителната услуга, дължима на 48 седмични погасителни вноски – всяка в
размер от 9 лв. В договора е посочено, че допълнителните услуги се предоставят
в допълнение към подписания договор за заем, но не представляват условие за
неговото сключване. С договора за допълнителни услуги е установено задължение
за заплащане на застрахователна премия по застраховка защита пакет „Премиум
Живот“, платима на 48 седмични погасителни вноски, всяка в размер от 24, 75 лв.
В договора е установено, че застраховката се сключва с посредничеството на
заемодателя и заплащането на дължимата застрахователна премия се финансира от
последния, поради което клиентът дължи връщане на сумата за застрахователна
премия на равни седмични вноски, платими на „Микро Кредит“ АД.
С договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на
купувача станалите ликвидни и изискуеми вземания, които ще се индивидуализират
в опис във вид и форма на Приложение № 1, неразделна част от договора. По
делото е представено Приложение № 1 от 10.04.2018 г. към договора, в което е
посочено, че в полза на цесионера се прехвърля вземането по договор № ****, с
длъжник А.И.Г. с ЕГН **********, с размер на отпуснатата главница от 1 900
лв. и възнаградителна лихва от 386, 24 лв., с размер н а общото задължение от
4338, 28 лв. и размер на непогасеното задължение към датата на продажбата от
994, 40 лв.
Приложението към договора за цесия е сключено
на 10.04.2018 г. с „Агенция за събиране на вземания ЕАД, което дружество е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, поради което следва да
се приеме, че посоченото приложение, в което вземането е индивидуализирано, е
породило права и задължения между страните.
В производството по делото е представен договор за заем № **** от 13.03.2017 г., по силата на който в
полза на ищцата А.Г. е отпусната от заемодателя „Микро Кредит“ АД сумата от
1 900 лв., с обща сума за погасяване от 2 286, 24 лв., като е
посочено, че с договора за заем е рефинансирана сумата от 1 186, 34 лв.,
дължима по договор за заем № ****, като сумата за получаване от длъжника е в
размер от 713, 66 лв.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера
на използвания шрифт при съставяне на договора за кредит и договора за
допълнителни услуги. Вещото лице, при работата си с представените в
производството по делото писмени документи в копие, е установило, че договор за
заем е написан с безсерифен шрифт - sans
serif font, подобен на семейство шрифтове Arial, с големина 11, 5 пункта, а
договорът за допълнителни услуги е написан с безсерифен шрифт - sans serif font, подобен на семейство
шрифтове Arial, с големина 10, 5 пункта.
В производството по делото е изслушано и заключението на допълнителна
съдебно-техническа експертиза, дала отговор на поставените въпроси, при работа
с оригиналите на изследваните документи. Експертизата е установила, че договор
за заем е написан с безсерифен шрифт -
sans serif font, подобен на семейство шрифтове Arial, с големина 11, 5
пункта, договорът за допълнителни услуги е написан с безсерифен шрифт - sans serif font, подобен на семейство
шрифтове Arial, с големина 10, 5 пункта, а погасителният план е написан с
безсерифен шрифт - sans serif font,
подобен на семейство шрифтове Arial, с големина 11 пункта.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че
А.Г. е заплатила в полза на „Микро Кредит“ АД сумата в размер от общо 857 лв. с
която сума са погасени задълженията й както следва: за главница сумата от 324,
98 лв., за договорна лихва сумата от 127, 02 лв., за услуга по пакет сумата от
108 лв. и за застраховка сумата от 297 лв. Вещото лице е установило, че на
13.03.2017 г. е отразено рефинансиране по процесния договор със сумата от
1 186, 34 лв., удържана при усвояване на договор № ****, като е извършено
намаление на остатъчното задължение по застраховката за периода от 17.03.2017
г. до 21.11.2017 г. със сумата от 879, 69 лв. Експертизата е установила, че
възнаградителната лихва върху кредит в размер на 1 500 лв. за период от 48
седмици при лихвен процент от 40, 65 % е в размер от 305, 54 лв., като с
договора е начислена лихва в размер от 304, 80 лв., която разлика между двете
суми е в резултат на закръгляне на сумите.
По отношение на иска за приемане за установено, че сключеният между страните договор за заем ****г., неразделна
част от който е и договор за допълнителни услуги към заем № ****г. е изцяло
недействителен /нищожен/ на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 9, т. 10 и т. 11 от Закона за потребителския кредит, съдът намира следното:
От представените по делото писмени
доказателствени средства се установява, че между А.Г. и „Микро Кредит“ АД е
сключен договор за заем ****г., по силата на който в полза на заемополучателя е
отпусната сумата в размер от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на
длъжника да върне сумата от 1 804, 80 лв. на 48 седмични вноски, всяка в
размер от 37, 60 лв., при годишен фиксиран лихвен процент от 40, 65 % и годишен
процент на разходите 49, 92 %. Договорът за кредит е сключен с цел кредитиране
на ищцата и рефинансиране на задължението в размер от 941, 53 лв. по договор за
заем ****. Сключен е и договор за допълнителни услуги към договора за заем ****г.,
с който е уговорено, че в полза на заемополучателя се предоставя пакет
допълнителни услуги „преференциално обслужване“, включваща следните услуги: в посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банкова сметка *** „Микро Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска
директно в офис на „Микро Кредит“ АД, право за участие в специални промоции,
преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение, срещу насрещното
задължение за заплащане на цена, дължима на 48 седмични погасителни вноски –
всяка в размер от 9 лв. С договора за допълнителни услуги е установено
задължение за заплащане на застрахователна премия по застраховка защита пакет
„Премиум Живот“, платима на 48 седмични погасителни вноски, всяка в размер от
24, 75 лв.
Съдът
намира, че макар и правоотношението по договора за допълнителни услуги да е
възникнало именно във връзка с качеството заемополучател на ищцата по сключения
договор за заем и последният да се сключва във връзка с договора за заем, в
случая са налице две отделни правоотношения – заемно правоотношение и такова по
договор за допълнителни услуги, които са свързани.
По отношение на породените между страните
облигаторни правоотношения следва да намерят приложение разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено,
че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
на отказ от договора.
От заключението на вещото лице по допуснатата
допълнителна съдебно-техническа експертиза, изследвала договора за заем в
оригинал, се установява, че последният е написан на безсерифен шрифт - sans serif font, подобен на семейство
шрифтове Arial, с големина 11, 5 пункта.
Следователно в случая е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 10. ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски
кредит следва да бъде написан с размер шрифт – не по-малък от 12. Макар да е
налице посоченото формално нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в
случая съдът намира, че не следва да намери приложение санкцията на чл. 22 ЗПК,
установяваща недействителност на правоотношението. Това е така, тъй като Законът за
потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република
България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, поради което и ЗПК следва да се прилага и тълкува с
оглед духа и целта на посочената Директива.
В последната е установен принципът за
информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да
познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19
от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да
взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните
задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят.
С оглед на така изложеното следва да се изясни,
че нормативната цел, която е установена в Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. е осигуряване на максимална
информираност на потребителите, при сключване на договори за кредит при
условия, които са отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите, установяващи
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, следва да намери
приложение установената в чл. 22 ЗПК санкция, единствено в случаите, когато за потребителя би лишен от възможност
да се запознае с клаузите на договора, тъй като последните са нечетливи с оглед
размера на използвания шрифт, респ. са формулирани по неясен и неразбираем
начин. В случая посочената невъзможност за потребителя не е налице, тъй като
отклонението при използвания размер на шрифта е от 0,5 пункта под установената
норма от шрифт с размер 12, поради което и последното нарушение не води до
нечетливост и неразбираемост на текста на договора.
Така изложените от съда съображения обаче не
следва да намерят приложение по отношение на договора за допълнителни услуги
към договора за заем. Това е така, тъй като вещото лице по допълнителната
съдебно-техническа експертиза е установило, че последният е написан с
безсерифен шрифт - sans serif font,
подобен на семейство шрифтове Arial, с големина 10, 5 пункта. Следователно
налице е нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при установено съществено
отклонение в размера на използвания шрифт, което води до невъзможност за
потребителя за запознаване с клаузите на договора без затруднение. По така
изложените съображения и правоотношението по договора за допълнителни услуги
следва да се обяви за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10,
ал. 1 ЗПК.
Съдът следва да пристъпи към разглеждане на
останалите възражения за недействителност на заемното правоотношение, доколкото
установи, че не са налице предпоставките на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК
по отношение на договора за заем.
Договорът за кредит представлява двустранна сделка, която е
възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11,
т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл.
19, ал. 1 ЗПК.
Годишният процент на разходите изразява задълженията на
потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него
се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване
на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Страните са
постигнали съгласие, че размерът на годишния лихвен процент е от 49, 93 %.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представлява
граждански плод (възнаградителна лихва). Следователно и макар в договора за
кредит да не е посочен начина на формиране на годишния процент на разходите,
неговото съдържание е изводимо от разпоредбите на закона.
В този смисъл не е налице
соченото от потребителя нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Не е налице и сочената от страна на ищцата недействителност на договора
за заем на основание чл. 11, ал. 1 т. 9 ГПК. В договора за заем е установен
годишният лихвен процент от 40, 65 %, който е фиксиран, като не е посочена
левовата равностойност на възнаграждението на заемодателя. Посочена е обаче
заеманата сума, и общата сума, която заемополучателят следва да заплати на
кредитора на равни седмични вноски, следователно и размерът на възнаграждението
на заемополучателя е в размер на разликата между чистата стойност на заема,
конкретно посочена, и общата сума, която следва да бъде заплатена. По този
начин на длъжника е предоставена информация както за сумата по заема, така и за
общото му задължение. В случая лихвеният процент е фиксиран, поради което не е
необходимо да бъде установена формулата за неговото определяне. Следва да се
посочи, че размерът на годишния лихвен процент съотнесен към задължението на
кредитоплолучателя за заплащане на главница, и представляващ цената за възмездно
ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на
добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по
предоставяне по занятие на парични средства срещу възнаграждение.
В договора за заем е и включен и погасителен план, в който е посочена
датата на падежа на всяка вноска и нейния размер, като при наличие на яснота
относно заемната сума, която следва да бъде върната на посочените вноски, не
следва да е налице разбивка на всяка една вноска с посочване, каква част от нея
погасява задължението за главница и каква част от нея – задължението за
възнаградителна лихва. В този смисъл е налице необходимото съдържание на
договора за заем и последният е съобразен с изискването, установено в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1,т. 11 ЗПК.
По така изложените съображения предявените искове за установяване
недействителността на договора за заем ****г., следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
А.Г. е заплатила в полза на „Микро Кредит“ АД сумата в размер от общо 857 лв. с
която сума са погасени задълженията й както следва: за главница сумата от 324,
98 лв., за договорна лихва сумата от 127, 02 лв., за услуга по пакет сумата от
108 лв. и за застраховка сумата от 297 лв.
Следователно и доколкото съдът при разглеждане на предявените искове по
чл. 124, ал. 1 ГПК установи, че договорът за допълнителни услуги към договор за
заем ****г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, заплатените на основание клаузите на договора,
установяващи задължение за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни
услуги и застрахователна премия, суми са престирани без наличие на правно
основание за това с оглед недействителността на правоотношението. Следователно
и при липсата на годен правопораждащ юридически факт, а именно договор,
установяващ задължение за заплащането на тези задължения, заплатените от страна
на ищцата суми в размер от 108 лв. – цена по пакет допълнителни услуги и в
размер от 297 лв. – за застрахователна премия, са получени от ответника –
заемодател при начална липса на основание. По така изложените съображения
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за заплащане на сумата от 405 лв. следва да бъде уважен.
Осъдителният иск по чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД над така установения размер от 405 лв. до пълния му предявен
размер от 543, 34 лв. следва да бъде отхвърлен, доколкото заплатените суми над
този размер са получени от ищеца при наличие на валидно правно основание за
това, а именно действително правоотношение по договор за заем.
Предвид
изхода на правния спор и доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски в производството по делото с определение от 11.02.2019 г., следва ответникът да бъде осъден на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда разноските в
производството, съобразно уважената част от предявените искове. Дължимата
държавна такса за разглеждане на установителните искове е в размер на сумата от
136, 99 лв., а на осъдителния иск в размер на сумата от 50 лв., съответно
ответникът следва да заплати по сметката на съда сумата от 68, 50 лв. за
установителните искове и сумата от 37, 30 лв. по осъдителния иск. В
производството са сторени разноски за изслушване на съдебно-технически и
съдебно-счетоводна експертиза в размер на сумата от общо 290 лв., от които
ответникът следва да заплати сумата от 170 лв., които съдът определи при съобразяване
на изхода на спора по предявените искове и с оглед доказване на кой от
предявените искове е допуснато събиране на посочените доказателства. Следователно
и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да внесе по сметката на съда
сумата от общо 275, 80 лв.
В
производството по делото ищцата е била представлявана на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., поради което в полза на процесуалния представител на ищеца се
следва възнаграждение в размер на сумата от 368 лв., определено на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
момента на определяне на възнаграждението на процесуалния представител – ДВ,
бр. 45 от 15.05.2020 г. Към така определеното възнаграждение следва да бъде
включен ДДС, доколкото в производството по делото са представени доказателства
за регистриране на адв. Б. по ДДС, като следва да се присъди сумата от 441, 60
лв. с ДДС.
В
полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски, но
такива не подлежат на присъждане, доколкото не са представени доказателства
такива да са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от А.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. Б., против „Микро кредит“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137,
ет. 3, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между
тях договор за допълнителни услуги към заем № ****г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.
10, ал. 1 ЗПК, поради изготвяне на
текстовата част на договора с шрифт по-малък от 12.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.Г. против „Микро кредит“ АД
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено,
че сключеният между страните договор за заем ****г. е недействителен на
основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК,
поради изготвяне на текстовата част на договора с шрифт
по-малък от 12, поради липса на посочена обща сума, дължима от потребителя,
поради липса на посочен размер на възнаградителната лихва и поради липса на
посочване в погасителния план на последователността на разпределение на
вноските по договора измежду различните неизплатени суми.
ОСЪЖДА на основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Микро
кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, да заплати на
А.И.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 405 лв., представляваща сума, получена от
ответника без наличие на валидно правно основание по недействителен договор за допълнителни услуги към заем № ****г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска – 19.12.2018 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над присъдения размер от 405 лв. до пълния му предявен размер
от 543, 34 лв., представляваща получена от
дружеството без основание по повод недействителността на договор за заем ****г.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 ГПК „Микро кредит” АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 275, 80 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 20180/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА
„Микро кредит” АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. Д.Г.Б.,*****, с
адрес гр. Пловдив, ул. “Братя Пулиеви” № 1, сумата от 441, 60 лв. с ДДС
– адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
гр.д. № 20180/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала! ПК