Решение по дело №4216/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3142
Дата: 20 май 2020 г.
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20181100504216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2018 г.

Съдържание на акта

                   

                               Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                            гр.София, 20.05.2020 г.

       

                   В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4216 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

         Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

         С решение № 256939 от 01.11.2017 год., постановено по гр.дело № 77782/2015 г.  на  СРС, І Г.О., 29 състав, е отхвърлен предявения от И.П.Ц., ЕГН-**********, Д.Р.Ц., ЕГН-********** и Р.Р.Д., ЕГН-**********, тримата с адрес: ***, чрез адв.А.Т., против С.Н.Д., ЕГН-**********,*** и С.И.Д., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на С.Н.Д. и С.И.Д., че И.П.Ц., Д.Р.Ц. и Р.Р.Ц. са собственици по силата на договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 73, том ІV, рег.№ 17085, д. № 635/2005 г. на нотариус Б.Я. и наследяване на следния недвижим имот: ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА, находяща се в гр.София, район Витоша, кв.“ *******, със застроена площ от 60 кв.м. и разгъната застроена площ от 117,40 кв.м., състояща се: на първи етаж- от дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, сервизно помещение, ПРУ, помещение за отопление и гараж в северозападната част на сутерена, заедно с вътрешно стълбище, свързващо всички нива на сградата, заедно със съответната част от правото на строеж върху  УПИ ХІІІ-989, кв.25, местност „ Киноцентъра І-ІІ“, която вилна сграда е с идентификатор 68134.1974.989.1, като неоснователен. С решението на съда са осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И.П.Ц., ЕГН-**********, Д.Р.Ц., ЕГН-********** и Р.Р.Д., ЕГН-**********, тримата с адрес: ***, чрез адв.А.Т., да заплатят на С.Н.Д., ЕГН-**********,*** и С.И.Д., ЕГН **********,***, сумата от 2600 лв., представляващи направени по делото разноски.

          Срещу решението на СРС, 29 с-в е постъпила въззивна жалба от И.П.Ц., Д.Р.Ц. и Р.Р.Д., подадена чрез пълномощника адв.А.Т. с искане същото да бъде отменено, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск за собственост, по съображения изложени в жалбата. В жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно,  като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

      Въззиваемите страни- ответници С.И.Д. и С.Н.Д., чрез пълномощника си адв.И.М. оспорват жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда,  жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

        Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.             

         Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.             

         Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищците И.П.Ц., Д.Р.Ц. и Р.Р.Д. срещу ответниците С.Н.Д. и С.И.Д., установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК./ чл.272 от ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

           Предмет на разглеждане в настоящето производство е предявения от ищците срещу ответниците положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците С.Н.Д. и С.И.Д., че същите са собственици на следния недвижим имот: ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА, находяща се в гр.София, район Витоша, кв.“ *******, със застроена площ от 60 кв.м. и разгъната застроена площ от 117,40 кв.м., състояща се: на първи етаж- от дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, сервизно помещение, ПРУ, помещение за отопление и гараж в северозападната част на сутерена, заедно с вътрешно стълбище, свързващо всички нива на сградата, заедно със съответната част от правото на строеж върху  УПИ ХІІІ-989, кв.25, местност „ Киноцентъра І-ІІ“, която вилна сграда е с идентификатор 68134.1974.989.1, видно от скица на сграда № 15-140853-24.03.2016 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър- гр.София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/ 11.01.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна,  която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1974.989, видно от скица № 15-140897-24.03.2016 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър- гр.София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/ 11.01.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.07.2005 год., обективиран в нот.акт № 073, том ІV, рег.№ 17085, дело № 635 от 2005 год., както и на основание наследяване на Р.Д.Ц.. Съдът приема, че произнасянето по всяко едно от заявените основания следва да включва подвеждането на установените факти към приложимата правна норма и при спазване на установените в процесуалния закон правила за разпределяне на доказателствената тежест. По заявените от ищците придобивни основания на процесния недвижим имот / договор за покупко-продажба и наследяване/, съдът приема следното:

            Безспорно е по делото обстоятелството, че на 21.07.2005 год. в гр.София е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 073, том ІV, рег.№ 17085, дело № 635 от 2005 год., издаден от нотариус Б.Я., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 258, с район на действие- района на Районен съд, гр.София, по силата на който Ц.И.П.и съпруга й Г.Б.П., двамата чрез пълномощника си Р.Р.Д. са продали на Р.Д.Ц., следният свой собствен недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: урегулиран поземлен имот с площ от 950 кв.м., находящ се в гр.София, Столична община, Район „ Витоша“, кв.“ Драгалевци“, в.з.“ Киноцентъра І / първа/-ІІ/ втора/ част разширение“ и съставляващ УПИ № ХІІІ-989/ тринадесети, отреден за имот планоснимачен номер деветстотин осемдесет и девет/ в квартал 25, по плана на гр.София, местността „ в.з. „ Киноцентъра І/първа/-ІІ/ втора/ част разширение“, при граници на имота по скица посочени в нот.акт.

            От препис-извлечение на акт за смърт № 0376 от 24.06.2012 г., издаден от Столична община- район“ Сердика“ се установява, че Р.Д.Ц. е починал, като женен на 23.06.2012 г. в гр.София. От удостоверение за наследници, издадено на 19.07.2012 г. от Столична община- район“ Сердика“ се установява, че Р.Д.Ц. е починал на 23.06.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон- И.П.Ц./ съпруга/, Р.Р.Д./ син/ и Д.Р.Ц./ син/. Т.е. ищците се легитимират, като наследници по закон на Р.Д.Ц..

             Видно от нот.акт за собственост на недвижим вилен имот, придобит  по покупка с решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, № 198, том ІІ, дело № 397/1982 г., съставен на 06.04.1982 г. от нотариус при Софийски районен съд, на основание на приложените към молбата на Г.Б.П. писмени доказателства,  е признат Г.Б.П. за собственик по покупка от бившето ТКЗС“Витоша“, Симеоново, София, със сегашен правоприемник АПК“ Средец“ София, с предварителен договор, обявен за окончателен с решение на съда по чл.19, ал.3 от ЗЗД, на следния вилен имот: празно вилно място, цялото с пространство от 950 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ-ТКЗС, в квартал 25 по плана на вилна зона“ Киноцентъра- първа  и втора част- връзката“, София, при съседи посочени в нот.акт.

             С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 90, том ІІ, рег.№ 13617, дело № 256 от 2005 год., съставен от С.Т.С.- нотариус в район Районен съд София, съгласно чл.483, ал.1 от ГПК, е призната Стефанка Н.Д.- на 3/4 идеални части, придобити чрез учредено право на строеж, извършено строителство и по наследство, и С.И.Д.- на ¼ идеална част, придобита по наследство, от следния съсобствен недвижим имот, а именно: ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА, находяща се в гр.София, район Витоша, кв.“ *******, със застроена площ от 60 кв.м. и разгъната застроена площ от 117,40 кв.м., състояща се: на първия етаж- от дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, сервизно помещение и две тераси, на втория етаж- от три спални, баня- тоалетна, таван с капандура и лоджия, в сутерена- от зимнично помещение, ПРУ, помещение за отопление и гараж в северозападната част на сутерена, заедно с вътрешно стълбище, свързващо всички нива на сградата, заедно със съответното на сградата право на строеж върху урегулирания поземлен имот, в северната част на който е построена сградата, целият с площ от 950 кв.м., обозначен по скица № 94-С-678 от 19.09.2005 г. на Столична община, район Витоша, като  УПИ № ХІІІ-989, в квартал № 25, по дворищно- регулационния план на квартал Драгалевци, София, утвърден със Заповеди №№ РД-50-09-77/16.03.1990 г., РД 50-106/12.05.1997 г. и РД 50-248/19.09.1997 г., местността „ вилна зона Киноцентъра І-ІІ част, връзката“, при граници посочени в нот.акт.  

             С влязло в законна сила съдебно решение от 03.04.2006 год., постановено по гр.дело № 2082/2005 год. по описа на СРС, І ГК, 44 състав са отхвърлени, като недоказани и неоснователни, предявените от Р.Д.Ц. и И.П.Ц., срещу С.Н.Д. и С.И.Д., искове с правна квалификация чл.108 ЗС, с предмет ревандикацията на следния недвижим имот: УПИ № ХІІІ-989, кв.25 по плана на гр.София, в.з.“ Киноцентъра І-ІІ част разширение“, с площ от 950 кв.м., при граници на имота посочени в решението на съда.

             В настоящия случай, с оглед заявеното от ищците придобивно основание на правото на собственост, за да се уважи предявения от тях иск за собственост и съгласно разпределение на доказателствената тежест в процеса, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, същите следва да установят по делото настъпването на този правнорелевантен факт, от който извеждат правото си на собственост върху процесния недвижим имот. Съдът приема, че защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване/ признаване/, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищците придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства.

 Съдът приема, че  доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено.  Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд при разглеждане на спора, с който е бил сезиран, не е допуснал процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на ищците по делото. С оглед на което доводите на ищците за допуснати процесуални нарушения от СРС,  изложени в депозираната от тях въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. В настоящия случай не е допуснато от първоинстанционният съд,  нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.

           Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дават основание на съда да направи извод, че в хода на производството по делото при доказателствена тежест за ищците, същите не са ангажирали доказателства, от които да се установи по несъмнен начин обстоятелството, че същите притежават права по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, които могат да бъдат противопоставени на ответниците по делото. В случая ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.07.2005 г., обективиран в нот.акт № 073, том ІV, рег.№ 17085, дело № 635 от 2005 год., издаден от нотариус Б.Я., но не установяват по несъмнен начин това обстоятелство. Не се установява по делото активната материалноправна  легитимация на ищците, като собственици на процесния недвижим имот на твърдяното от тях правно основание-  договор за покупко- продажба на недвижим имот от 21.07.2005 г. От събраните по делото доказателства не се установява праводателите на ищците- Г.Б.П. и Ц.И.П.да са били собственици на процесния недвижим имот към момента на сключване на договора за покупко- продажба от 21.07.2005 г. Съдът приема, че констативния нот.акт № 198 от 06.04.1982 г., том ІІ, дело № 397/1982 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение от 03.03.1982 г. по гр.дело № 2823/1982 г. по описа на СРС, ГК, 31 с-в, не легитимира Г.Б.П./ праводател на ищците/, като собственик на процесния недвижим имот. С оглед събраните по делото доказателства единствения допустим и обоснован извод, който следва да се направи в процесния случай, е че Г.Б.П. не е собственик на процесния недвижим имот. Това е така, тъй като с влязло в законна сила решение № 361 от 20.05.1986 год., постановено по гр.дело № 209/1986 год. по описа на ВС на НРБ, ІV Гражданско отделение е отхвърлен иска предявен от Г.Б.П., против АПК“Средец“, гр.София за обявяване на основание чл.19, ал.3 ЗЗД за окончателен предварителния договор от 11.04.1983 г. за продажба на празно дворно място от 1000 кв.м., находящо се в землището на с.Драгалевци, представляващо урегулиран парцел 13, кв.25 по цена 1,20 лв. за един кв.м. С това решение на ВС на НРБ е оборена доказателствената сила на констативния нот.акт № 198 от 06.04.1982 г., том ІІ, дело № 397/1982 г. С оглед на което съдът приема, че към момента на сключване на договора за покупко- продажба на недвижим имот на 21.07.2005 год., на който договор ищците основават исковата си претенция в настоящето исково производство, Г.Б.П./ праводател на ищците/ не е притежавал право на собственост върху процесния недвижим имот, респективно не е бил собственик на същия и ищците не са придобили правото на собственост върху него. Ищците, респективно техния наследодател Р.Д.Ц. не са станали собственици на процесния недвижим имот, тъй като са го закупили от несобственик. Ищците не са станали собственици, както на процесния УПИ ХІІІ-989, кв.25, местност „ Киноцентъра І-ІІ“, така и на изградената в него двуетажна вилна сграда. В настоящето исково производство ищците не установяват своята активна материалноправна легитимация, поради което предявения от тях положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, само на това основание подлежи на отхвърляне.

           Неоснователно е позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на чл.92 от ЗС, респективно твърдението, че ищците са собственици на процесната двуетажна вилна сграда по приращение на основание чл.92 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Затова когато собственикът прехвърля земята се счита, че се прехвърлят и постройките в нея като приращение. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на договора, т.е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост върху построеното се отделя от земята по установения в разпоредбата на чл.63 от ЗС принцип, като прехвърлителят го запазва за себе си. Съдът приема, че само ако изрично е посочено в договора, че те не са предмет на разпореждането, по отношение на тях приобретателя не придобива собствеността върху сградите или върху част от тях. Следователно при прехвърляне на собствеността върху един недвижим имот се счита, че се прехвърлят и постройките в него, като приращение.  В настоящия случай, с оглед изложените по- горе съображения, след като ищците не са станали собственици на процесния УПИ ХІІІ-989, кв.25, местност „ Киноцентъра І-ІІ“, в който е  изградената процесната двуетажна вилна сграда, то същите не са собственици на процесната двуетажна вилна сграда по приращение на основание чл.92 от ЗС.

           Неоснователно е позоваването във възивната жалба на влязло в сила решение, постановено на 27.03.2012 г. по гр.дело № 15/2011 г. по описа на СГС, ГО, І-9 състав, с което е признато за установено по отношение на Столична община, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Съдът приема, че това решение не обвързва ответниците по делото, тъй като те не са участвали, като страни, респективно като ответници по делото.

           В настоящия случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във вреда на ищците, които съгласно принципа за разпределяне на доказателствената тежест, дължат установяване на фактите, които твърдят, че са се осъществили и които обосновават исковата им претенция. В случая ищците не са доказали по делото правото си на собственост по отношение на процесния недвижим имот на заявените придобивни основания. С оглед на обстоятелството, че в настоящия случай ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване, правото си на собственост по отношение на процесния недвижим имот, предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, подлежи на отхвърляне.  В тази връзка предявения от ищците срещу ответника, установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК се явява изцяло неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.         

          При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

          По разноските във въззивното производство:

          С оглед изхода на спора на въззивниците-ищци не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемите страни- ответници С.Н.Д. и С.И.Д. следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2600 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на въззивната жалба и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като направеното от ищците, чрез техния пълномощник в съдебно заседание, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът приема, че в настоящия случай заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

         Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

 

                                              Р     Е    Ш     И     :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 256939 от 01.11.2017 год., постановено по гр.дело № 77782/2015 г.  на  СРС, І Г.О., 29 състав /погрешно посочено, като гр.дело № 77780/2010 г./.

         ОСЪЖДА И.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Р.Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“********* и Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и тримата със съдебен адрес:***,

 да заплатят на С.Н.Д., ЕГН-**********,*** и С.И.Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 2600 лв. / две хиляди и шестстотин лева/, представляваща разноски за въззивното производство/ заплатено адвокатско възнаграждение/.

  РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните. 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :               

 

                                           

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                     

 

 

                                                                                                 2.