Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… март 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното при закрити врати съдебно заседание на втори март
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№66 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по молба с правно основание чл.625 ТЗ.
Постъпила е молба от „Б.Д.Б.“ ЕООД-в ликвидация,
чрез ликвидатора М.Г., в която страната твърди, че през м. април 2019 година е
открита процедура по ликвидация на дружеството и затова са уведомени органите
на НАП по реда на чл.77 ДОПК. В резултат на това на дружеството е назначена
данъчна ревизия, която е приключила с Ревизионен акт (РА) № Р – 22220219002411
– 091 – 001/23.07.2020г. за сумата от 4 729 165лева, главница и
лихви. В хода на ревизията са наложени предварителни обезпечителни мерки с
постановление № С190022 – 023 – 0001754/31.05.2019г., издадена от ТД на НАП -
София, представляващи запор върху банковите сметки на дружеството в „П.“ ЕАД, в
които наличността на парични средства е 3 614,85лева и 34 345,68евро
( 67 174,35левова равностойност).
Молителят е предприел действия по обжалване на РА,
като е подал жалба до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ София при НАП, който с решение 1768/23.11.2020г. е потвърдил изцяло
издадения РА.
Молителят твърди, че не е в състояние да плати
изискуемите данъчни и осигурителни задължения към НАП, както и към доставчици
на дружеството.
Твърди, че причина за липсата на плащане е състоянието
на неплатежоспособност на дружеството, а неговото наличие е основание за
откриване на производство по несъстоятелност. Единственият актив, който
дружеството притежава е програмен продукт- счетоводен и складов софтуерен
продукт, чиято стойност е 1 789,58лева, който е крайно недостатъчен, за да
обезпечи кредиторите на дружеството. Твърди, че не притежава недвижим имоти и
МПС.
Твърди, че задълженията му са данъчни и
осигурителни в размер на 547,25лева и задължения по ЗДДС в размер на
4 729 165лева. Друга група задължения, които дружеството има са за
извършен одит ГФО за 2018г. в размер на 11 265,56лева.
Моли съда да установи тези обстоятелства и след
като констатира неплатежоспособността на дружеството, да постанови решение по
чл.632, ал.1 ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Към молбата страната е приложила ГФО за 2019
година в съставните му части; баланс към 09.01.2021 година; опис и оценка на
активите и пасивите на дружеството, съобразно който дружеството не притежава
дълготрайни материални активи, извън програмен продукт-складов и счетоводен
софтуер с първоначална стойност от 1 789,58лева, напълно амортизиран към
датата на съставяне на баланса към 09.01.2021 година. Посочено е, че
дружеството притежава вземания от клиенти в размер на 87 034,44лева по
издадени и неплатени фактури и предоставена гаранция по сключен договор с
чуждестранен контрагент на стойност 1 750евро, която сума не е върната от
съдоговорителя към датата на съставяне на баланса 09.01.2021 година.
Притежаваните от дружеството парични средства са
189,27лева на каса и 750 евро на каса. Наличността по банкови сметки е 3 614,85лева
и 34 345,68евро, чиято левова равностойност е сумата от 67 174,35лева
по фиксинга на БНБ. Тези суми са запорирани със запорно съобщение по чл.121 ДОПК от НАП.
Относно пасивите: задължения към бюджета в размер
на 4 728хил.лева; задължения към доставчици в размер на 11 хил.лева;
задължения към персонал в размер на 1 хил.лева и задължения за осигурителни
вноски в размер на 1 хил.лева. Общо размерът на пасивите е 4 742хил лева.
Представен е списък на кредиторите на молителя и
размер на всяко задължение към тези кредитори.
По делото е представен Ревизионен акт № Р – 22220219002411
– 091 – 001/23.07.2020година, съобразно който дружеството има задължения за ДДС
за периода от 07.12.2016г. до 28.02.2019година и корпоративен данък за периода
от 01.01.2017г. до 31.12.2018г.
Размерът на дължимия корпоративен данък за
посочения период е сумата от 24 588,34лева главница и лихви в размер на
4 231,35лева. Размерът на дължимия ДДС за периода е сумата от 3 777 267,38лева
главница и лихви в размер на 922 875 лева.
РА е потвърден с Решение №1768/23.11.2020година от
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ І София, при
ЦУ на НАП, което не е обжалвано по признание на молителя и е влязло в сила.
Установено е по делото, че с постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 ДОПК за
запорирани налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържание на касети, както и суми, предоставени
за доверително управление, находящи се в „П.“ – за сумата от
4 754 589лева.
С молба от 16.02.2021 година молителят представя
на съда доказателства, че наличните по банковите сметки суми, запорирани от НАП,
са усвоени от последната за погасяване
на задълженията към фиска.
По делото се установява, че на 14.05.2019година, с дата на данъчно
събитие 14.06.2019година, е издадена фактура №1292 от „ОДИТ 7“ ЕООД, за сумата
от 11 265,58лева с ДДС с посочено основание в нея- одит ГФО 2018г. По
признание на молителя плащане по тази фактура не е осъществено.
По делото съдът служебно е изискал информация от
трети лица относно притежавани от молителя вещни права върху недвижимост и
МПС/ППС. От дадените сведения от АВ – Имотен регистър и МВР- СДВР, отдел „ПП“
не се установява наличие на такива активи на молителя.
По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ,
изготвена от вещото лице А.Т., приета като годно доказателствено средство.
От тази експертиза се установява следното:
Структурата на активите на молителя за изследвания
период 2017 – 2020 година, както и към датата на изготвяне на заключението, са
следните: основен дял заемат краткосрочните вземания, като се наблюдава
тенденция на намаляване на относителното им тегло от 98,60% през 2017 година до
55,49% през 2020 година. Увеличава се относителният дял на паричните средства
от 0,63% през 2018г. до 44,51% през 2020 година. Върху тези парични средства е
наложен запор за обезпечаване на вземането, установено с горецитирания РА. Дружеството
не отчита ДМА, като единственият актив от тази категория е програмен продукт с
отчетна стойност 1 789,58лева.
Пасивите на молителя имат следната структура за
процесния период от време: за периода 2017 – 2020 г. основен дял заемат
задълженията към доставчици, които са както следва: 3 012 хил. лева през
2017година и 5 341 хил.лева през 2018 година. През 2020 година е
осчетоводена задължение по РА № Р – 22220219002411 – 091 –
001/23.07.2020година.
Показателите за ликвидност за изследвания период
от време са в следните стойности:
КОЛ: за 2017 – 1,02; за 2018 -0,83; за 2019 – 7,81
и за 2020 – 0,03; КБЛ: за 2017 – 1,02, за 2018 – 0,82, 2019 – 7,81 и за 0202 –
0,03; КНЛ: за 2017 – 1 02; за 2018 – 0,82, за 2019 – 7,81 и за 2020 – 0,03;
КАЛ: за 2017 -0,01, за 2018 – 0,01, за 2019 – 3, 38 и за 2020 – 0,02.
Референтните стойности на тези показатели следва
да са единица.
Коефициентът за финансова автономност за 2017 е
0,02, за 2018 – минус 0,17, за 2019 – 6, 81 и за 2020 – минус 0, 97.
Вещото лице е посочило, че е прието в практиката
референтната стойност на този показател да е 0,33 или собственият капитал на
дружеството да е 33% от привлечения/заемния капитал.
Вещото лице е посочило, че дружеството е
извършвало търговия с периферни устройства, резервни части за компютри и
програмни продукти. През 2019 година е започнала ликвидация на дружеството и е
извършена данъчна ревизия, която е установила задължения в размер на
3 801 855,72лева ДДС и корпоративен данък за довнасяне, а през 2019
година, на 31.05.2019г. са наложени предварителни обезпечителни мерки- запор
върху банковите сметки на предприятието.
Изводът, въз основа на тези данни, който вещото
лице е направило е, че дружеството не притежава имущество и краткотрайни
активи, с които да обслужва своите задължения.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от длъжник.
За уважаването и следва да са налице
предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за
това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице,
да се установи наличие на парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.
По нейната основателност.
Молителят
твърди, че има изискуеми парични задължения с публичноправен характер, свързани
с осъществяваната от него търговска дейност – дължи данъци, както и лихви върху
изискуемата сума, което задължение попада в предметния обхват на нормата на
чл.608, ал.1 ТЗ. Наличието на тези вземания е установено от представения към
молбата ревизионен акт, който е влязъл в сила. Има задължения и към доставчици,
които са останали неплатени, поради липса на парични средства.
Относно състоянието на неплатежоспособност.
Легалното
определение на състоянието на неплатежоспособност се съдържа в чл. 608, ал. 1
от ТЗ. Тя се изразява в невъзможността на търговеца или ЮЛНЦ да изпълни
посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични вземания.
По отношение на състоянието на неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на
неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и
неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за
наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност
същите да бъдат източник на парични средства (при осребряване), с които
търговецът да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на
преценка е дали притежавания от ответника оборотен капитал му дава възможност
да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Дали тези активи са налични
и дали тяхната стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база
ликвидност на текущите активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на
различната им ликвидност, формират четири коефициента - обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Тези коефициенти дават възможност
да се прецени съотношение между краткосрочни и текущи задължения на
предприятието и текущи активи- цялата им съвкупност или части от тези
активи.Тези показатели представляват количествени характеристики на това
съотношение.
Под ликвидност следва да са разбира способността
на предприятието да обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите
с разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид сумата
на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения, дължими през
съответната година. Важен момент в дефинирането на тази способност е
изясняването на въпроса кога предприятието може да обърне тези активи в пари
или това е изясняването на степента на ликвидност на отделните елементи на
активите.
Ликвидността се
дефинира като способност на фирмата да изплаща задълженията си в краткосрочен
план, т.е. като краткосрочна платежоспособност. Тя се дефинира като
количествена характеристика на способността му да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, което е равносилно на способността
на активите на предприятието да се обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е
показател за финансовото равновесие между активите и задълженията. Ето защо,
ликвидността се анализира на база показатели, които са количествени
характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи. Основните показатели за ликвидност, известни в
икономическата литература са коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. Те се формират като съотношение между притежаваните от
търговеца краткотрайни активи и краткосрочните и текущи задължения.
Коефициент на обща
ликвидност е най - широко
използваният коефициент. Определя се като отношение между стойността на
краткотрайните активи (материална запаси, краткосрочни вземания, финансови
активи и налични парични средства) на фирмата и стойността на текущите й
задължения. По принцип за добра степен на ликвидност може да се говори, тогава,
когато стойностите на показателя са над единица, т.е. нетен оборотен капитал е
положителна величина. Обикновено за еталон се приема средната стойност на
показателя изчислена за индустрията или сектора, по този начин може да се
определи мястото на дружеството в системата на дадения отрасъл и на тази база
да се даде обективна оценка за степента на обща ликвидност на компанията.
Бързата ликвидност
изразява възможността на дружеството да покрива своите текущи задължения чрез
краткосрочните си вземания, финансови активи и налични парични средства. При
този коефициент се изключва стойността на материалните запаси, които се считат
за най-бавно ликвидните от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да
се превърнат наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството,
същото да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните краткотрайни
активи. В тази връзка може да се установи въздействието на бързината на
реализация на продукцията или обращаемостта на запасите върху ликвидността на
фирмата.
Другият коефициент е коефициентът
за незабавна ликвидност. При този коефициент са изключва освен стойността
на материалните запаси така и краткосрочните вземания, които са по-бавно
ликвидните от финансовите активи и паричните средства. Вземанията, като
разчетни отношения, имат по слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи
на факта, че за да се събере едно вземане, е необходимо време, което забавя
ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът на
абсолютна ликвидност. Показва степента на покритие на
текущите задължения само с налични парични средства. От числителя се приспадат
и ценните книжа, притежавани от фирмата.
По отношение на това как могат да се интерпретират
резултатите по отношение на взаимната зависимост между коефициентите, тяхната
изменение и съпоставими величини.
На първо място трябва да се установят причините за разликите и измененията. Не
винаги следва да се дава положителна оценка на повишаващите се стойности на
коефициентите понеже това може да се дължи както на намаляване на задълженията,
така и на увеличаване на несъбираемите и трудно събираемите вземания. От тази
гледна точка намалението на ликвидността би трябвало да се оцени положително.
Не бива да се забравя и връзката с другите финансови показатели например
намалението на текущите задължения ще повлияе положително върху ликвидността,
но като цяло ще намали общата възвръщаемост на собствения капитал.
Както е посочено и по- горе, за 2019 година
активите на дружеството се формиран от налични парични средства, за които в
молбата си дружеството твърди, че вече не разполага, поради това, че кредиторът
НАП е усвоил паричните средства за удовлетворяване на вземанията на държавата
за данъци. Събраните по делото доказателства от съда не установяват, че
молителят притежава други краткотрайни активи от чието осребряване може да
получи парични средства, за да посреща своите краткосрочни задължения. Изрично
следва да бъде отбелязано, че към края на 2017 година показателите за ликвидност
и финансова автономност на дружеството са в референтните стойност, което
означава, че с притежаваните от него краткотрайни активи е била в състояние да
обслужва възникналите задължения, без това да застрашава интересите на неговите
кредитори. През следващата 2018 година показателите за ликвидност спадат под
тези референтни стойности, като за следващия период на 2019 година рязко се
повишават. Това подобряване на показателите е обусловено от наличните
краткотрайни активи, представляващи вземания и налични парични средства, но
подобрението е нетрайно, тъй като през 2020 година е следвано от рязкото им
влошаване, което означава, че още в кроя на 2018 година дружеството е било в
състояние на неплатежоспособност, нетрайно преодоляно от него, в резултат на високите стойности на паричните средства.
Фактът, че положението на дружеството се е влошавало и е наличната и установена
от вещото лице тенденция задълженията му към доставчици да се увеличават след
2018 година, която към датата на постановяване на решението е трайно
установена.
Следователно, към 31.12.2018
година дружеството е било декапитализирано, поради което следва да се приеме,
че е неплатежоспособно.
По
отношение на началната дата на това състояние.
Липсата на възможност за посрещане на краткосрочните и
текущи задължения е обективно установена
и нейното проявление са именно показателите за ликвидност към 31.12.2018
година. Именно към тази дата дружеството е в обективна невъзможност да посреща
изискуемите си парични задължения, поради липса на ликвидни краткотрайни
активи, което лесно могат да се преобразуват в пари. Това състояние е
необратимо и трайно, тъй като търговецът за целия период не разполага с активи,
чиято стойност да е достатъчно и за които може да се приеме, че представляват
база за извършване на търговска дейност, както не притежава и никакъв оборотен
капитал, пари или други краткотрайни активи, чието осребряване да му даде
възможност да извърши плащане на своите изискуеми парични задължения.
Изключение прави периодът на 2017 година и временното подобряване през 2019
година. Не осъществява и търговска
дейност, която да е източник на доходи. За изследвания период от време балансът
на търговеца сочи за наличие на неплатени данъчни задължения, свързани с
осъществяваната търговска дейност.
Ето защо за начална
дата на състоянието на неплатежоспособност съдът определя 31.12.2018 година.
По
делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични средства или бързоликвидни
материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството.
Поради това съдът намира, че производството по несъстоятелност по отношение „Б.Д.Б.“
ЕООД-в ликвидация, следва да бъде
открито при условията на чл. 632, ал. 1
от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване
на неплатежоспособността на молителя и определяне на началната й дата, откриване
на производство по несъстоятелност, обявяване на дружеството в несъстоятелност,
прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството.
Водим
от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.Д.Б.“
ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис
11 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността
– 31.12.2018 година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Б.Д.Б.“
ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис
11.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.Д.Б.“ ЕООД (в
ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 11.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „Б.Д.Б.“ ЕООД (в
ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 11.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху
имуществото на „Б.Д.Б.“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, офис 11 .
ОСЪЖДА
„Б.Д.Б.“
ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис
11, да заплати
по сметка на СГС държавна такса от 250лева.
СПИРА производството
по гр.дело № 66/2021 година по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване му в търговския
регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: