№ 13095
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110142803 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на
ответника Т. С., ЕГН ********** да заплати на ищеца „ФИРМА“ АД, ЕИК ***** следните
суми: 955,57 лв. - главница по Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна
карта за физически лица от 19.07.2022г., ведно със законна лихва от 18.07.2024г. до
изплащане на вземането; 296,59 лв. – договорна лихва за периода 20.04.2023 г. до 16.07.2024
г. 75 лв. – заемни такси.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключено на
19.07.2022г. Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически
лица между „ФИРМА“ АД, ЕИК ***** като кредитор и Т. С., ЕГН ********** като
кредитополучател. Сочи се, че по силата на сключения договор между страните, кредиторът
предоставил на ответника кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000 лева със срок
на издължаване 60 месеца и месечна падежна дата – 20то число. Договорено било
кредитополучателят да револвира кредита си ежемесечно в рамките на определения в
общите условия срок след падежната дата, като заплаща минимална сума за револвиране,
определена в месечното извлечение. Денят след падежната дата, на която се изчислява
минималната сума за револвиране, се счита за начална дата на гратисния период. Усвоената
част от кредитния лимит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 21,95% годишно или 0,06% на ден. Годишният процент на
разходите е 24,30%. Твърди се, че след усвояване на суми по кредита, кредитополучателят
не е внесъл пет броя минимални вноски за револвиране между 20.04.2023 г. и 20.08.2023 г. в
размер на поне 30 лв. всяка. На основание чл. 14, ал. 1 от Допълнителното споразумение и
чл. 60, ал. 2 ЗКИ ищецът отправя с исковата молба волеизявление към ответника, с което
1
обявява кредита за предсрочно изискуем. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез особения
представител на ответника, с който се оспорват изцяло предявените искове. Ответникът
счита, че разходите, които са пряко свързани с кредитното правоотношение, не са
инкорпорирани по ясен за потребителя начин. Преди сключването на договора не е
предоставен формуляр за уведомяване на потребителя за условията на кредита, а общите
условия не са подписани и от двете страни. Посочва, че липсват доказателства за предаване
на пластиката на кредитната карта на кредитополучателя, вкл. надлежно издаден протокол,
както и за уведомяване на потребителя за размера на задължението му
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните предпоставки
(юридически факти): наличието на облигационно правоотношение, възникнало по силата на
валидно Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически
лица от 19.07.2022 г.; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата
по отпуснатия кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на
уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението
за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване
на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), както и за
заплащането на такси за реално предоставени услуги; вземанията да бъдат установени и по
размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил претендираните суми.
Установява се по делото, че на 19.07.2022 г. е подписано Допълнително споразумение за
револвиращ кредит № *****, по силата на който „ФИРМА“ ЕАД предоставя на ответника Т.
С. кредит в размер на 1 000 лв. срещу насрещно задължение на последния да върне заетата
сума заедно с договорна лихва, определена съобразно променлив годишен лихвен процент в
размер на 21,95 %, или 0,06 % на ден, съответно ГПР в размер на 24,30 %, изчислен към
момента на сключване на договора. Представени по делото са и Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги от 23.09.2020 г., както и Общи условия на ищеца за
предоставяне на платежни услуги – и двете подписани от Т. С..
Съгласно чл.11 от Допълнителното споразумение, клиентът е длъжен ежемесечно, в
рамките на определен в Условията за издаване и обслужване на кредитната карта срок след
падежната дата (гратисен период), да револвира кредита си, като заплати месечната
минимална сума за револвиране (МСР). Денят след падежната дата, на която се изчислява
МСР, се счита за началната дата на гратисния период. Видно от представените Условия за
издаване и обслужване на кредитната карта, размерът на минималната сума за револвиране
2
(МСР) е определен на 30 лв., със срок на плащане – 15 дни след 20то число на всеки месец,
когато трябва да се издаде извлечение (арг. от чл. 10, ал. 1 и 2 от Допълнителното
споразумение).
Ищецът не е представил доказателства, че е предоставил на кредитополучателя
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит под формата на
***** (СЕФ) на основание чл. 5 ЗПК. Противно на твърденията на ответника обаче,
непредоставянето на СЕФ само по себе си не води до недействителност на договора за
кредит по арг. от чл. 22 ЗПК, доколкото в него фигурира изискуемата по чл. 11, ал. 1 и чл. 20,
ал. 2 ЗПК преддоговорна информация. В случая тази информация се съдържа в договора за
револвиращ кредит, поради което не се установява неговата недействителност на това
основание.
Съгласно изводите на вещото лице по приетото и неоспорено от страните заключение на
ССчЕ, сумата по кредита е усвоена изцяло от ответника с две тегления от АТМ устройства,
извършени на 23.08.2022г. Доколкото наличието на активирана банкова карта е обективно
условие за тегленето на пари в брой от съответните терминални устройства, то възраженията
на ответника, че не е получена пластиката, се явяват неоснователни. Предвид изложеното
съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по
сключен договор за кредит, който е бил усвоен от ответника.
Договорът за револвиращ кредит по своята правна същност представлява възобновяем
банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия /лимит/, до размера на
който кредитополучателят има възможност да разполага с парични средства срещу
задължението да погасява усвоените суми до настъпването на падежа на определено число
от месеца. Доколкото в случая общата сума по договора се формира като сбор от всички
платежни операции, дължимите за тях такси, начислената лихва и всички просрочени суми,
същият е сключен с неопределен срок, но при усвояване на парични средства от кредитната
карта, задълженията за револвиране на кредита са срочни. Кредитополучателят е бил
длъжен да внесе поне МСР в срок от 15 дни след 20то число на всеки месец, до която дата
трябва да се издаде извлечение за дължимите суми. В тази връзка неоснователни се явяват
възраженията на ответника, че не му е била връчена надлежна покана за заплащане на
дължимите суми. Такава покана не е необходима за настъпване на изискуемостта на
срочните задължения по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД, като на ответника ежемесечно е било
предоставяно извлечение, съдържащо данни за онези платежни операции, информацията за
които е постъпила в счетоводната система на банката през съответния отчетен период,
дължимите за тях такси, както и за размера на МСР и общата дължима сума – арг. от чл. 10,
ал. 1 и 2 от Допълнителното споразумение. Освен това, доколкото МСР е фиксирана в
размер на 30 лв., дори и такова извлечение да не е било предоставено, ответникът е бил
запознат с размера на задължението си и е следвало да го изпълни в срок.
В процесния случай ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, поради което и претендира целия натрупан остатък от непогасената главница,
както и всички останали задължения по договора за кредит, на основание чл. 14, ал. 1 от
същия. Съгласно дадените разяснения с т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
3
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Съгласно решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС в хипотезата на иск за заплащане на суми
по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката -
ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Следователно и в настоящия случай предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
18.07.2024 г., когато исковата молба с изявлението на банката за предсрочна изискуемост на
кредита е била връчена на особения представител на ответника.
От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че по процесния кредит от
ответника са внесени 6 минимални суми за револвиране в размер на 30 лв., общо в размер на
180.00 лв. и са разпределени, както следва: за главница - 44,43 лв; за възнаградителни лихви
- 105,57 лв.; за такси - 30,00 лв. Първата вноска е платена на 21.09.2022 г. Последното
плащане е извършено на 21.2.2023 г., с което е платена МСР с падежна дата 20.02.2023 г.
Няма извършени плащания по вноската с падеж 20.03.2023 г. и следващите. Вещото лице
потвърждава, че непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на
исковата молба (18.07.2024 г.) са общо в размер на 1 327,17 лева, които включват: 955,57 лева
- главница; 296,60 лева - възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.02.2023 год. до
21.8.2023 г., в това число 261,61 лв. за периода от 20.04.2023 г. до 16.07.2024 г. и 75,00 лева -
такси по кредитната карта за нереволвиране на кредита.
Съдът приема, че именно това са дължимите от ответника суми за главница и лихва по
договора за кредит, съотв. 955,57 лева - главница; 296,60 лева - възнаградителна лихва.
При извършена от съда служебна проверка на действителността на клаузата за
възнаградителна лихва, не се установява тя да противоречи на закона или на добрите нрави.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора кредитният лимит се олихвява с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 21.95% годишно, формиран от
стойността на референтен лихвен процент (РЛП) в размер на 0,05% и фиксирана надбавка в
размер на 21,89%. РЛП представлява индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години" за карти в BGN. Съгласно
ал.2, лихвеният процент се променя с промяната на РЛП два пъти в годината, на 15.01, и на
15.07. Промяната се извършва съгласно стойността на използвания от Банката лихвен
бенчмарк или индекс и/или индикатор, обявена 2 раб.дни преди 15,01. и 15.07, При
отрицателна стойност на съответния РЛП, същата се приема за стойност 0%, а крайният
лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната надбавка.
Посочената методика на изчисляване на лихвения процент по кредита, както и на
референтния лихвен процент като негов компонент, е ясно и изчерпателно описана в
договора за кредит и е приложена от ищеца при изчислението на лихвата върху усвоените
суми по кредита. Поради това уговореният лихвен процент е в съответствие с чл. 11, т. 9а
ЗПК, чл. 33а ЗПК и чл. 58, ал.1, т.1 и 2 ЗКИ. Съгласно заключението на вещото лице
лихвеният процент, приложим по договора, е варирал между 21,95% и 22,183%. Очевидно е,
че този лихвен процент не е необосновано висок, поради което не се установява
противоречие на клаузата с добрите нрави.
Годишният процент на разходите е определен в размер от 24,30 %, като в договора са
посочени допусканията, при които е изчислена тази стойност. Не се установява при
изчисляването на ГПР да са пропуснати разходи, дължими по кредита, нито да е извършено
нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК във вр. с Приложение № 1 ДР ЗПК. ГПР не надвишава и
максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно пет пъти размера на
законната лихва.
4
По отношение на претендираната сума за такса от 75 лв., съдът намира, че уговорката
между страните по процесния договор, с която се предвижда дължимостта на такса за
невнесена минимална сума, е недействителна поради противоречие със закона и добрите
нрави. Съгласно чл. 11, ал. 4 от договора, при невнасяне на МСР в срок се начислява такса за
невнесена минимална сума, съдържаща се в Условията и в Тарифата на банката. С тази
уговорка се цели получаване на допълнителни възнаграждения за кредитора, вън от
уговорения между страните процент на дължимата възнаградителна лихва, както и в
допълнение на дължимата законна лихва за забава. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Кредиторът по договор за потребителски кредит,
какъвто по естеството си е процесният договор, не може да налага на кредитополучателя
заплащането на неустойка или обезщетение за забава, надвишаващо законната лихва.
Посочената такса е по естеството си именно такава неустойка или обезщетение, което е
уговорено да се дължи отделно от и наравно със законната лихва за забава и
възнаградителната лихва. В допълнение съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони само за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а не за действия по усвояване и управление на кредита. Таксата за
нереволвиране на кредита не представлява възнаграждение за услуга, а косвено е свързана и
с управлението му, поради което тя противоречи на закона и добрите нрави и е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД.
Нищожността на посочената по-горе клауза не влече нищожност на целия договор, на
основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като при констатиране на неравноправни клаузи, водещи до
недействителност, съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да изменя
съдържанието им.
Следователно съдът приема, че претендираната от ищеца сума в размер на 75 лв. за
такси е недължима от ответника. Същевременно от заключението на вещото лице се
установява, че кредиторът е съотнесъл 30 лв. от платените от страна на ответника суми
именно за покриване на тази такса. Кредиторът обаче не би могъл валидно да осъществи
прихващане на изпълнението с несъществуващи задължения за такси.
Съгласно чл.9, ал. 2 от Допълнителното споразумение при постъпване на суми,
усвоената част от кредитния лимит се погасява в изброената последователност, като се
започва от най-старото непогасено задължение от посочените видове, а при наличие на
просрочени задължения и/или надвишен кредитен лимит, първо се погасяват те, отново в
посочената по-долу последователност: а) задължения за суми от операции по чл.8, като
постъпилата сума се погасява в последователност: лихва/такса, главница за месечната вноска
за самата операция; б) задължения за лихви; в) задължения за такси; г) задълженията за суми
от операции по теглене на пари в брой; за суми от операции за паричен трансфер; д)
задължения за суми от други операции. При наличието на такава уговорка между страните
относно условията и поредността за погасяване на задълженията, правилата за прихващане
на изпълнението по чл. 76, ал. 2 ЗЗД не се прилагат (т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК). С оглед на това със заплатената от ответника
сума в размер на 30 лв., с която са погасени задълженията за такса за нереволвиране, е
възможно погасяване само на възникналите задължения за възнаградителна лихва, т.е
присъденото на ищеца вземане за лихва следва да се намали с 30 лв. – на 266,59 лв.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът
съобразно уважената част от исковете. Ищецът е сторил разноски в исковото производство в
размер на 53,09 лв. за държавна такса, 400 лв. – депозит за особен представител, както и за
юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди в минимален размер от 100 лв.
на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, общо 553,09 лв.
5
На ищеца следва да се присъди сумата от 509,33 лв., пропорционално на уважената част от
исковете.
Ответникът е представляван по делото от особен предствител, като от бюджета на съда
е заплатено възнаграждение на вещото лице по ССчЕ в размер на 400 лв. Поради това
ищецът следва да бъде осъден да заплати по бюджета на съда 31,65 лв., пропорционално на
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК Т.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на ищеца „ФИРМА“ АД, ЕИК
*****, с адрес: гр. С. сумата от 955,57 лв., представляваща главница по Допълнително
споразумение за кредитен лимит по кредитна карта на физически лица от 19.07.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 266,59 лв., представляваща договорна лихва, дължима за
периода от 21.02.2023 до 16.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 75 лв.,
представляваща такса за нереволвиране на кредита поради противоречие с чл. 26, ал. 1 и 3
ЗЗД, както и иска за възнаградителна лихва за горницата над 266,59 лв. до пълния предявен
размер от 296,59 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С. да заплати на „ФИРМА“ АД, ЕИК *****, с адрес: гр. С. сумата от 509.33 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6, вр. ал. 3 ГПК „ФИРМА“ АД, ЕИК *****, с адрес:
гр. С. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 31.65 лв. - разноски за ССчЕ
експертиза, заплатени от бюджета на съда.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6