Решение по дело №50/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция пътна инфраструктура гр. София, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 356 от 28.11.2024 г., постановено по АНД № 569/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който на С. И. С. за нарушение на чл.139, ал.7 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева, и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на адв. Т. Я., от АК- [област], като процесуален представител на С. И. С., направените по делото разноски в размер на 480 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за неправилност на първоинстанционното решение. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди електронния фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юриск. К. Д., която поддържа касационната жалба. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Сливен като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай, че искането за присъждане на адвокатски хонорар бъде уважено, моли то да бъде в предвидения минимален размер.

Ответникът по касационната жалба – С. И. С., редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който оспорва касационната жалба, като поддържа депозираното по - рано становище, в което са изложени доводи за правилност на първоинстанционното решение. Моли съда да остави в сила решението, постановено от Районен съд – Сливен. Претендира разноски за касационната инстанция, за които е представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 29.07.2022 г. в 11:08 часа, в района на общ. Сливен по главен път I-6, км 407+136, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е било установено нарушение №E4FEB7EBD6FF6D57E053021F160A31FD, като за пътно превозно средство влекач „Скания Р 500“, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по - малка от измерената. Нарушението е установено с устройство №40542, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на главен път I-6 км 407+136.

За констатираното бил издаден Електронен фиш № ********** на собственика на посоченото ППС „Л. такси“ ООД за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, с който е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева. След депозирана на 13.02.2024 г. декларация за предоставяне на информация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП от страна на „Л. такси“ ООД, в която било посочено, че на 29.07.2022 г. процесното ППС е било във фактическо владение на С. И. С., АНО издал Решение от 14.02.2024 г., с което издаденият срещу „Л. такси“ ООД ЕФ е бил анулиран, като бил издаден обжалваният ЕФ, с който на водача на ППС - С. И. С. за нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.

При постановяване на решението, Районният съд е приел, че от обективна страна нарушението е извършено. Формирал е извод за допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с издаване на електронен фиш. Приел е, че за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП АПИ не разполага с процесуална възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност, предвиден в ЗДвП и ЗАНН. При тези мотиви Районният съд е отменил процесния ЕФ.

С оглед събраните по делото доказателства, изводите на Районния съд са правилни, съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящата инстанция. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Отговорността на ответника по касация е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 7, от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, извършено в качеството му на водач на ППС, като му е наложена предвидената санкция за физически лица - глоба в размер на 1800 лева.

Към посочената в ЕФ дата на нарушението – 29.07.2022 г., с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е предвидена възможност за издаване на ЕФ за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. С настъпилата законодателната промяна на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (с ДВ, бр. 13 от 2024 г.) се предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Нормата в тази редакция е в сила от 13.02.2024 г. и не е била част от действащото право към датата на извършване на административното нарушение, посочена в обжалвания ЕФ. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, поради което за нарушения като процесното, извършени преди тази дата, не съществува възможност за издаването на ЕФ. Нарушението е следвало да бъде санкционирано по общия ред чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта.

Неоснователно е възражението на касатора, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е изолирана правна норма и следва да се тълкува систематично, което би довело до противоположен на формирания от първоинстанционния съд извод. Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, към датата на извършването му, изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна, както правилно е приел Районният съд.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което в тежест на касатора следва да се възложат разноски в размер на 500 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът на оказана правна помощ от страна на процесуалния представител, съдът не намира същото за прекомерно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356 от 28.11.2024 г., постановено по АНД № 569/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на С. И. С., [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.