Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Нова Загора, 04.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Радка Чолакова, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 177 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.6 от ЗПФУР във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Красно село, ул.„Шандор Петьофи” № 10, п.к. 1606, с
управител Р.В., чрез пълномощник
юрисконсулт М.К. против С.И.Б., с адрес: ***, п.к. 8949,
ул.„Балкан” № 1, като длъжник в размер на 1009.75 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за кредит № **********.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 09.02.2017 г. между
„4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус” и С.И.Б. бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на
чл.6 от ЗПФУР.
Посочва се, че съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител,
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече.
Сочи се също, че сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на
чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за
кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс” ЕООД и била в
съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подал
заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус” на
интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус” предоставяли Общите
си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски
формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат,
спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за
договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата
на „Вивус”. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършвало, чрез натискане на бутона „Подпиши”. С натискането на
бутона „Подпиши” от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те били предоставени
на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20 минути от
изпращането й. Разяснява, че за използването на тази услуга се начислявала
такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на
договора за кредит. Твърди, че съгласно т.3.1 от Общите условия на „Вивус”,
договорът за кредит се считал за сключен и влизал в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на
паричния превод.
Твърди се, че в процесния случай, на 09.02.2017 г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус” под №
**********, явяващ се шести по ред договор за кредит между тях. В заявката си
ответника заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 200.00 лева, като
заявил и използването на допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на кандидатурата. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата 11.03.2017 г., а съгласно заявката на ответника и условията по
договора, сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод
посредством „Изипей” АД на 09.02.2017 г.
Твърди се
също, че по този начин към датата на падежа - 11.03.2017 г. ответника следвало
да плати сума в общ размер 257.99 лева, от които: 200.00 лева - главница, 51.26
лева - такса експресно разглеждане и 6.73 лева - договорна лихва за периода на
отпускане на кредита.
На 14.02.2017 г. и във връзка с т.8.1. и 8.2. от Общите условия, С.И.Б.
подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер 350.00 лева, ведно с
нова услуга за експресно разглеждане. Съгласно т.8.2. „Страните се съгласяват,
че получаването на Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия
Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на
чл.3.1 по-горе, като всички параметри по съществуващия Договор за кредит, с
изключение на Общата дължима сума по Кредита остават непроменени” и на
14.02.2017 г. сумата бил отпусната на г-н Б. чрез паричен превод в „Изипей” АД.
Доколкото падежната дата оставала непроменена, към 11.03.2017 г.,
кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 693.97 лева, от
които: 550.00 лева - главница; 127.42 лева - такси за експресно разглеждане и 16.55
лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
На 23.02.2017 г. Б. подал нова заявка за отпускане на допълнителен кредит
в размер 80.00 лева, ведно с нова услуга за експресно разглеждане. На
23.02.2017 г. сумата му била отпусната, чрез паричен превод в „Изипей” АД.
Доколкото падежната дата оставала непроменена, към 11.03.2017 г.,
кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 790.16 лева от които: 630.00 лева - главница; 142.18 лева - такси за
експресно разглеждане и 17.98 лева - договорна лихва за периода на отпускане на
кредита.
На 27.02.2017 г. Б. подал нова заявка да отпускане на допълнителен кредит
в размер 370.00 лева, ведно с нова услуга за експресно разглеждане. На
27.02.2017 г. сумата му била отпусната, чрез паричен превод в „Изипей” АД.
Доколкото падежната дата оставала непроменена, към 11.03.2017 г.,
кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 1219.75 лева, от
които: 1000.00 лева - главница; 196.81 лева - такси за експресно разглеждане и 22.94
лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
Посочва се също, че с настъпване на падежа на
договора, С.Б. се възползвал от правата си съгласно т.11 от Общите условия към
договора за кредит, според които кредитополучателят имал право да поиска да бъде
удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане бил
допълнителна услуга, която се предоставяла по искане на Кредитополучателя, при
съгласие на Кредитора, съобразно Тарифата на Кредитора, а съгласно упражненото
право, срокът за връщане на кредита бил удължен до нова падежна дата -
01.05.2017 г., но въпреки това с настъпването й, кредитополучателят не погасил
дължимите суми и изпаднал в забава.
Съгласно клаузите на договора и т.13.2 от Общите
условия, от 02.05.2017 г., „4финанс” ЕООД (Вивус) започнало да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен процент, върху неизплатената
сума за периода на просрочието. От „Вивус” изпращали напомнителни писма до ответника
на адреса му, посочен в Договора за кредит, като в тях се съдържала информация
за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие,
начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.4. от Общите условия към
Договор за кредит № ********** се таксували по Тарифата на Кредитора, не се
олихвявали и се добавяли към Общата дължима сума за Кредитополучателя.
Посочва се, че в периода от 08.06.2017 г. до
20.08.2017 г. Б. е извършил плащания в общ размер 517.00 лева, което съгласно чл.9,
т.8 от Общите условия, покривало разходите и лихвите за просрочие на
задължението, такси и главницата до размер на 785.28 лева.
Твърди се, че на 23.11.2018 г. „4финанс” ЕООД, в
качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ България” ЕООД, в качеството
си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер 1383.88
лева, от които: главница – 785.28 лева, наказателна лихва – 578.60 лева и
отписани такси за събиране (изпратени писма) – 20.00 лева, като посочените
вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от
Договора за прехвърляне на вземания.
Уточнява се, че с настоящата искова молба кредиторът
не претендира цедираната
наказателна лихва и отписаните такси за събиране, за сметка на което претендира
лихва за забава начислена върху главницата за периода от 02.05.2017 г. до
24.02.2020 г. По силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към
него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България” ЕООД
изпращало уведомление за цесията, чрез препоръчана пратка, посредством
„Български пощи” ЕАД, която твърди, че била получена от длъжника лично на
19.12.2018 г. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4
от ЗЗД, „4финанс” ЕООД предоставили на „Кредитреформ България” ЕООД Потвърждение
за прехвърляне на вземания.
Сочи се също, че от сключването на договора за цесия
до настоящия момент забавата на ответника продължавала.
Предвид гореизложеното и след като се увери в
основателността на предявения от „Кредитреформ България” ЕООД иск, моли съдът
да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца единствено следните суми в размер:
- 785.28 лева - главница по Договор за кредит № **********;
- 224.47 лева - лихва за забава, начислена за периода от 02.05.2017 г. до 24.02.2020 г.,
както и законна лихва върху
главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът е
претендирал направените съдебни разноски по настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 150.00 лева, с
включен ДДС.
Посочил е банкова сметка, *** „Кредитреформ
България” ЕООД: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.
Представил е и моли да бъдат приети като
доказателства по делото копия от документи.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор
по предявения срещу него иск.
На откритото съдебно заседание проведено на 15.07.2020 г.
в Районен съд – Нова Загора е постъпила молба от ищеца с вх. № 2495 с която се
сочат нововъзникнали обстоятелства от значение за производството, поддържа се иска
и се моли в случай, че ответника не се яви, не упълномощи представител по делото
и не направи искане делото да се гледа в негово отсъствие, то съдът да
постанови неприсъствено решение.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и
Приложение № 1 към него (Извлечения); Потвърждение за прехвърляне на вземания,
издадено от „4финанс” ЕООД; Договор за кредит № **********/09.02.2017 г. и Общи
условия към него; Договор за кредит № **********/14.02.2017 г.; Договор за
кредит № **********/23.02.2017 г.; Договор за кредит № **********/27.02.2017 г.;
Преводно нареждане от 09.02.2017 г.; Преводно нареждане от 14.02.2017 г.; Преводно
нареждане от 23.02.2017 г.; Преводно нареждане от 27.02.2017 г.; Приложение № 4
- Пълномощно за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия; Известие за
доставяне на писмовна пратка от „Български пощи” ЕАД; Извлечение от сайта Calculator.bg
за размера на законната лихва; Пълномощно за процесуално представителство;
Документ за платена държавна такса; Препис от исковата молба с всички
доказателства за ответника; Извлечение от
Търговски регистър за „Кредитреформ България” ЕООД.
Видно от приетите доказателства по делото, между „4финанс” ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус” и С.И.Б. на 09.02.2017
г. е сключен Договор за кредит № **********, който се явява шести поред между страните договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
Към
датата на падежа цялото задължение на ответника било в размер на 257.99 лв.,
представляващо главница, лихви и разноски. На 14.02.2017 г. Б. подал заявка и
му бил отпуснат нов кредит, като по този начин към датата на падежа –
11.03.2017 г. цялата сума за връщане станала 693.97 лв. На 23.02.2017 г. той
подал заявка за сумата от 80.00 лв., която му била отпусната, а на 27.02.2017
г. ответника поискал още 370 лв. Така общият размер на задължението на
ответника възлизало на 1219.75 лв., от които 1000.00 лв. - главница, 196.81 лв.
- такси за експресно разглеждане и 22.94 лв.
- договорна лихва. Съгласно условията на кредитодателя и по искане на Б.,
му бил удължен срока за връщане на кредита до 01.05.2017 г., но въпреки това
дължимите суми не били погасени, поради което започнало начисляване на
наказателни лихви.
В
периода от 08.06.2017 г. до 20.08.20117 г. ответника извършил частични плащания за 517.00 лв. и така останала сумата
от 785.28 лв.
Безспорно установено е, че между
цедента и ответника е бил сключен договор за кредит, който е бил допълнително
актуализиран неколкократно на основание подавани от ответника заявки.
На
23.11.2018 г. кредиторът като цедент е сключил договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018 г. с ищцовото
дружество, за които ответника е бил надлежно уведомен, като му било изпратено уведомително
писмо, получено от него лично, но въпреки това не пристъпил към своевременно
погасяване на задълженията си по сключения договор, което обуславя правния
интерес на ищеца да потърси реализация на правата си по съдебен ред.
Постъпила е молба от
ищеца, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие и моли съдът да постанови
неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, предвид наличието на предпоставките за
такова.
В молбата се твърди
също, че в хода на производството между страните било постигнато споразумение
за доброволно изплащане на дължимата от него сума и по сметката на дружеството
на 06.03.2020 г. постъпило доброволно плащане в размер на 800.00 лв.
Ищецът поддържа
предявения иск и с оглед процесуалното поведение на ответника и съгласно чл.133
от ГПК, счита че е настъпила преклузия на сроковете, даващи възможност на ответната
страна да ангажира доказателства и да отправи възражение.
Относно посоченото
плащане в размер на 800.00 лв. ищеца счита, че то следва да погаси
претендираното в настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150.00 лв. и заплатената държавна такса в размер на 100.00 лева, а остатъка оставя
на преценката на съда, в случай че същият счете да не бъдат погасявани по реда
на чл.76 от ЗЗД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.6 от ЗПФУР във вр. с чл.99 от ЗЗД чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД. Иска се изпълнение на
поетите договорни задължения от ответната страна към цесионера, за заплащане на
главница, лихви и разноски, досежно стойността на неизплатени суми по Договор
за кредит с № ********** от 09.02.2017 г.,
сключен между „4финанс” АД с ЕИК ********* и С.И.Б. с ЕГН **********, вземанията по който са били прехвърлени с договор за
цесия на „Кредитреформ България” ЕООД
с ЕИК *********.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Наред с
това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238,
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна
ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На страните са указани последиците от неспазване на
сроковете и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в
достатъчна степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от
представените писмени доказателства,
досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно
основателен, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, без да
мотивира решението по същество.
Предвид
горепосоченото плащане от ответника извършено в хода на производството и
съгласно разпоредбите на чл.214, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество е изменило
размера на иска. Съгласно разпоредбите на чл.76 от ЗЗД и декларираното в
депозираната от ищеца молба в последното по делото открито съдебно заседание, съдът счита че с посочената сума в размер на 800.00 лева да бъдат
погасени най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата, а в конкретния случай такива се явяват 150.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 100.00 лв. държавна такса, 224.47 лв. – лихва за
забава, начислена за периода от 02.05.2017 г. до 21.02.2020 г., и частично
погасяване в размер на 325.53 лв. от общо дължимата главница 785.28 лв. Следва да бъде осъден ответника С.И.Б. да
заплати на „Кредитреформ България” ЕООД непогасения остатък от дължимата главница в размер на 459.75 лева,
ведно със законната лихва за забава върху главница в размер на
785.28 лв. от 21.02.2020 г. до 05.03.2020 г., както и законната лихва за
забава върху главница в размер на 459.75
лв., считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Исковата претенция следва да се уважи.
По изложените мотиви и на основание чл.238 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр.
с чл.6 от ЗПФУР във вр. с чл.99 от ЗЗД и във вр. с чл.86 от ЗЗД, С.И.Б.
с ЕГН **********,***, п.к. 8949, ул.„Балкан” № 1,
В КАЧЕСТВОТО МУ НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ по Договор за кредит № **********/09.02.2017 г.,
сключен с
кредитодателя „4финанс”
АД с ЕИК
*********, вземанията по който са били прехвърлени с договор за
цесия на „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ НА „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул.„Шандор Петьофи” № 10, п.к. 1606,
с управител Р.В., чрез пълномощник
юрисконсулт М.К.,
В КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМА в размер на 459.75 лв. /четиристотин петдесет и девет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва за забава върху главница в размер на 785.28 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ за периода от 21.02.2020 г. до 05.03.2020 г.,
както
и законната лихва за забава върху главница в
размер на 459.75
лв. /четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, считано
от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: